Помогнете, споделям

Имам нужда от съвет.
Живея със съпруга ми от 20 години, щастливо и безоблачно, обича ме - много! Преди 9 месеца срещнах мъж от миналото ми, моминството ми. Влюбихме се като тийнейджъри и се обичаме до полуда. Той пожела да се съберем да живеем заедно, да се оженим ... Аз седнах и признах всичко на съпруга ми. Няма да описвам разговора, сълзите, упреците .... Реших да остана със семейството си (имаме 1 дете), но мина почти месец, а аз не мога да спра да мисля за другия и да спра да го обичам. Той също. Нараних много хора, които ме обичат. А най-лошото е, че не зная кого да избера! Обичам съпруга си, той е готин и свестен, а съм лудо влюбена в другия и той в мен. Знам, че не мога да живея и с двамата. Разумът ми ме държи при семейството ми, но сърцето ми ме тегли при Него! Как да постъпя? Наближавам 40-те и обърках живота си ...

Live the way you love, love the way you live!

какво очакваш от нас?
ако е разбиране - разбираме
ако те посъветвам да останеш при мъжа си ще ме послушаш ли?
ако ти кажа "иди при другия", пак ли ще ме послушаш?

избора е само твой,
каквото и решение да вземеш отговорността ще е твоя, последствията - също

dream

Съвет не мога да дам, но искам да насоча мисълта ти към един друг аспект - детето. Когато бях на 12 нашите се разведоха и беше ужасно. Просто колкото и добре да изглежда всичко от страни, едно дете преживява нещата твърде дълбоко, дори и да не го показва. Разводът на родителите е нещо, което води до твърде сериозни последствия за психиката, така че...както сама описваш със съпруга ти се разбирате...помисли дали не можеш да пренебрегнеш егоизма си и да оставиш нещата както са сега. Любовта е любов дори и от разстояние. Ти ще решиш...

Защо обичаш "другия"?
Обичаш ли детето си?
Защо мислиш за другия,за секс,по е мил с тебе,врущаш се назад във времето и си мислиш,че може да изпиташ същите чувстра и емоций?
Нещо те кара да мислиш за другия,какво е то?
Защо си мислиш,че другия е лудо влюбен в тебе?

Достойният войн на слънцето,победителя в "Мисията невъзможна"!!!

съветвам ви да послушате сърцето си.Детето е важно ,но помнете че след няколко години то ще порасне и ще поеме по свой път , а вие ще останете сама с човека който не обичате.
знаете ли колко са дълги и празни дните без любов?

tapanarka

"C бездействие ще намаля загубите"

е добре, обиди я...
и кво?
сега тя се стряска и взема най-правилното решение

докато я четох си помислих, ако ролите бяха сменени, как мъжът и нямаше да си губи времето в терзания и вопли, а вече щеше да е изконсумирал връзката, нали?
колко рационално
да си емоционален и объркан е осъдително и срамно нещо,
да не казвам колко е тъпанарско

dream

Това е начина по който растем, растем в смисъл остаряваме.
Живота постоянно ни изправя пред сенки или заслепява със слънчеви лъчове от миналото/детството, докато сме живи той все това прави с нас - нищо друго ... така растем и остаряваме.
Нараняванията са част от близостта ни с близките,
грейнало те е слънчицето от ученически времена - била си го забравила, ами открила си го пак, в тебе си е топлинката му ... какво ще правиш с нея, къде ще я занесеш, с кого ще я поделиш - сама ще решиш, като голямо момиче, като възрастна жена, като майка на деца, че то и тяхната съдба с решенията си сега решаваме ... си мисля, не знам

Казват...древните, че три неща затягат възела около душите ни-невежество, страст и добро...и миксираното от тяхното съдържание у нас...да, но как да разберем истиския смисъл на тези думи....като се изживее...ако знаеш по- добър начин за осъзнававе моля до го предложиш на Всевишния защото и на мен понякога не ми изнася...и ми писна вече
Сигурно вече нещо се засегна у теб че древните те нарекоха невежа/ кой знае колко много си се образовала/, да, точно то ти пречи, и от него те боли....как да постъпиш ли???? Няма да ме разбереш...знам ли

Според природата си ти трябва да вземеш участие в живота . Сега под влияние на илюзията ти се отказваш да действаш под Моето ръководство. Но все едно ти ще действаш подтиквана от собствената си природа. Върховният Господ се намира в сърцето на всеки и направлява странстванията на всички живи същества, които като че ли се намират в машина направена от материална енергия. Отдай Му се напълно. С Неговата милост ще постигнеш трансцедентален мир и върховната вечна обител.
И така аз ти предадох това което ми е дадено да зная . Добре обмисли всичко и после направи каквото пожелаеш.
Еееех ако ти знаеше че всичко е предопределено а за теб е оставено само отношението към фактите...сигурно щеше да се смееш...и да плачеш


Няма да ти пиша вече!

прочетох всичко, което сте написали. благодаря ви. знам, че ситуацията е крайно лична, чувствата - също ... и все пак исках да чуя и вашето мнение. благодаря за което. никоя жена не забравя първия мъж в живота си. оказа се, че и аз не съм изключение. явно през всички тези години в сърцето ми е тлеело пламъчето, което се превърна в такъв пожар, че опари доста хора около мен, а мен самата изгори. историята продължи. признах, че още го обичам, а съпругът ми реши, че ще се бори за мен докрай - и го направи. срещнаха се и ... той наистина се пребори за мен. не физически, разбира се. най-странното е, че не знам дали това ме удовлетворява. но май ще се примиря. кой беше казал, че е по-добре да те обичат, отколкото да обичаш? може би след години ще съжалявам - кой знае?! а може би ще се реванширам в някой друг живот и тогава ще изживея живота си с другия? един Господ знае. аз послушах разума си - нали съм голяма жена (каква ирония!).но няма да спра да мисля за Другия никога. дали ще има доволни?

О, ще спреш, ще спреш. Споко.

Освен голяма, вече си и разумна жена - това е добра новина, доволството и то ша доди - обещавам. Пздравления на мъжа ти. Ама ми е интересно на каква възраст е детето ви ... че то ако например сега на него е време да изживява ученическа любов, значи имаш повод и още по-разумна да станеш и спокойна и доволна

Само едно ще ти кажа: В живота на човек може да има само една Любов. Разбери коя е твоята и никога, ама никога не се отказвай да се бориш за нея. Каквото и да се случва с теб. Само това може да те кара да бъдеш най-добрата, най-красивата, най-силната и най-богатата жена. Така го преживях аз и така го усетих.

детето е на 17, достатъчно голяма и все още малка :)

здравей, и моята до преди два дни не беше навършила 18,
за себе си аз от началото на нейния пубертет преди 5-6 години наблюдявам и собствените си реакции на нейното отрасване и ... чудни открития за себе си направих, вероятно съм си преоткрила топлата вода и си мисля, че това е нещото което всеки човек прави, това е нещото което осмисля родителството - преоткриването на същия свой живот - собствения по нов начин, провокира ни към действия, реакции и така се движим напред ... така отстъпваме ред и път на децата си - освобождаваме, прочистваме сетивните им полета за тяхната първа (и втора и трета) изява, придружаваме ги в тоя участък от пътя им - все още сме отговорни за тях ... инак ги обричаме когато отново и след години им се случи(подобно на тебе сега) да са отново сами, объркани и неадекватнореагиращи, лишаваме ти от спомена подсъзнателен за сега, спомен който и на теб може би липсва ... за майката/жената до/зад нас, по времето когато ставаме жени ... заети жени бяха поколението на нашите майки. Ретроспекцията на женските светове ще ти спестя, хайде

в един момент се случи така, като че ли и двете бяхме на 17 :) с еднакви чувства, емоции ... две тийнейджърки у дома - страшно! :)

о да, и в най-добри семейства се случва май
и у нас нерядко се случваше да не се знае коя от двете ни наближава и подминава 40 и коя е на 12 - 14 - 16

Покрай темата ти се присетих за един филм дето през годините някога съм гледала ... бях пропуснала началото му, заглавието му, та не мога да ти кажа, но навремето страхотно ме разтърси. Три жени. Три приятелки. Китайки. Емигрирали в Америка - там се срещнали и сприятелили. Едната от тях умира ... и по тоя повод се събират дъщерите им, също приятелки помежду си, и се разказват съдбите на трите жени поотделно - тежки, житейски, женски тайни и съдби, и също животите на дъщерите им ... моментите, онези малкото в които е важна намесата на майките в живота на децата им - при трите по различен начин, през различна възраст.
Намери си нещо за четене, филм за гледане, или коте, или куче, или цвете и... детето си разбира се, искаме или не, се случват мигновения в които те са по знаещи, по-мъдри ... докато/защото са деца ... аз обичам да съм послушна майка и да се оставям на прищевките им понякога, когато сама не знам накъде и как, опитай и ти ако искаш

не се сърди, Човече

Смятам че доста жени имат скита любов/недоизживяна/ от младини, но това поне на мен не ми пречи да си държа на настоящата връзка и да ме помислям да възраждам стари истории, дори не бих си и помислила да споделя подобно нещо, какво е виновен съпруга ти, та да го нараняваш така.

моли се да не ти се случи. и през ум не ми е минавало, че ТОЧНО НА МЕН ще се случи. това не се планира, не се предизвиква. в един момент просто те връхлита. и на тази възраст е ... много по-силно, отколкото на 18, вярвай ми.

dobre, dobre...
celta ne e obida, a iskreno mnenie.
ne e vajno dali ako biaha smeneni rolite, i t.n.
nali ne sa

shte si sarba poparata, niama kak. dori mujut i da i prosti, tia sama shte se uprekva dosta dulgo i shte stigne sama do izvoda, che e tapanarka. az samo go kazvam za da dam nasoka na razmislite i.

"C бездействие ще намаля загубите"