problem
98 отговора
3870 прегледа
Re: problem
Имаш. Но и както се опират, така и никой не обича "силните" - ще използвам това условно. Никой не се влюбва и не заобичва "силните" - повечето се стремят към връзки, които ще им дадат възможност да закрилят някого, да споделят раните от миналото му и ако може да са му изцеление. "Силните" са просто удобни - те нямат лични драми, нямат личностна болка, не остават никога прекалено дълго в дадена архетипна роля; единаци са, макар и да обичат споделеността на "заедно с теб". Те са мълчаливи, не се извиняват или обясняват прекалено. Но това ги прави неинтересни - няма я възвишеността на дадена тайна, която има своята романтична окраска ... ами, ако съм единствения/та в неговия живот и с моята Единствена Любовта ще съм неговата панацея? Те говорят за себе си ... понякога, но след като са изживели "дупката си" и са се отупали от прахта. Тях никога, никой не ги чака прекалено дълго - все оставят усещането, че нямат нужда от никого. Отварят се така, както се отваря кокосов орех - с чупене. Те се справят сами с всичко и във всичко - всъщност никой никога не мисли за тях, просто се знае, че ги има ... някъде там. Те се развиват - не престояват твърде дълго в тъпчене на едно място, а оставят и достатъчно място за другия да се развива, което пък е ненадминато по своята емоционална чудовищност деяние - никой не те не контролира, не изискват, няма и очаквания дори, не те манипулират. Те са вкусили от много неща, но тъй като не си ги чул да се оплакват, нито да разпръскват каузите, проблемите и опитността си на всеослушание, решаваш, че всъщност нищо не знаят и нищо не са изживели: => можеш на спокойствие да им разказваш за себе си и да очакваш погалване по онези най-нежни струни на неразбраност. "Силните" винаги имат някак готов отговор - те носят усещане на сигурност и стабилност - имаш къде да стъпиш, за да не се полюшваш, ще те хванат, за да не паднеш, ще промият раните ти, а ти ще си изцелен дотолкова, за да се върнеш към Горкия си Аз. "Силните" понякога изчезват - нима не са ти вече приятели ? Защо ги няма, когато имаш нужда от тях ?
"Силните" се събират сами и са дистанцирани - скучно е някак. Далеч по-интересен е дори някак безмълвния плач на недотам наранена душа, която след много офлянкване, току виж ти казала какво и е, а от "силните" се очаква да й простят, че е прекарала последните няколко години лекувайки разбитата си същност, скачайки от легло на легло или от етикет на етикет. Но най-драматично им е на "силните", когато трябва да разчупват нечии маски, които не са домино - те са същности, които са лепени, за да скрият ... еди какво си и ... И така до безкрай - "силните" ... абе лесно им е някак ... Да се надяваме, че ръждата е поне ... патина :)
А лично за мен, в интимните ми отношения, "естествения подбор" е по-скоро резонанс. Винаги съм смятала тази изцяло скрита за околните част от собствения ми мир, за нещо средно между ... споделена медитация и най-добрата психоанализа, каквато ни дава приятелството, и едно от малкото усещания, които носят в себе си заряд на любов и откритост, без да има процес на вземане и даване ... Знам ли ... трептене някакво.
Отплеснах се - извинявай. Балансирах просто.
Пази се.
Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!
"Силните" се събират сами и са дистанцирани - скучно е някак. Далеч по-интересен е дори някак безмълвния плач на недотам наранена душа, която след много офлянкване, току виж ти казала какво и е, а от "силните" се очаква да й простят, че е прекарала последните няколко години лекувайки разбитата си същност, скачайки от легло на легло или от етикет на етикет. Но най-драматично им е на "силните", когато трябва да разчупват нечии маски, които не са домино - те са същности, които са лепени, за да скрият ... еди какво си и ... И така до безкрай - "силните" ... абе лесно им е някак ... Да се надяваме, че ръждата е поне ... патина :)
А лично за мен, в интимните ми отношения, "естествения подбор" е по-скоро резонанс. Винаги съм смятала тази изцяло скрита за околните част от собствения ми мир, за нещо средно между ... споделена медитация и най-добрата психоанализа, каквато ни дава приятелството, и едно от малкото усещания, които носят в себе си заряд на любов и откритост, без да има процес на вземане и даване ... Знам ли ... трептене някакво.
Отплеснах се - извинявай. Балансирах просто.
Пази се.
Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!
Re: problem
Пожелавам ти никога да не се запознаваш отблизо с това, за което говоря. Дрънкай си, колкото искаш, но това няма да промени факта, че утре някой ще се събуди болен само след няколко бири. Айде със здраве, Бърборино*!
*Бърборан- човек, който много бърбори, дрънка, вдига шум.
Свобода за българските медици в Либия!
*Бърборан- човек, който много бърбори, дрънка, вдига шум.
Свобода за българските медици в Либия!
малко инфо
ако някой има желание да прочете нещо, останалите нека продължават да си чешат езиците.
ПОМНЕТЕ, ЧЕ АЛКОХОЛИЗМЪТ Е НЕЛЕЧИМО,
ПРОГРЕСИВНО И ФАТАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Много хора по света знаят, че не могат да приемат определени храни –стриди, ягоди, яйца или краставици, захар или нещо друго, без да изпитват известно неразположение от това или дори нещо по – сериозно.
Страдащият от подобна хранителна алергия човек може да започне да се самосъжалява и да се вайка пред всеки срещнат, че той или тя несправедливо са лишени от възможността да ядат нещо особено вкусно. Дори да се чувстваме лишени, очевидно е разумно да не обръщаме толкова голямо внимание на физиологическите си дадености.. Ако не спазваме ограниченията, можем да влошим неразположението си и да обострим болестта си. За да се чувстваме здрави и да сме сравнително щастливи, трябва да се научим да живеем с физиката, с която природата ни е дарила.
Един от новите мисловни навици, които възстановяващият се от алкохолизъм е необходимо да развива, е да гледа на себе си като на човек, който трябва да избягва химикалите /алкохолът и наркотиците са едни от тях/, ако все пак иска да запази доброто си здраве.
За това свидетелства собственият ни предишен опит в пиенето, равносметката от стотици хиляди човешки години, изпълнени със страхотно много пиене. Сега, когато вече сме загърбили навика си да пием, знаем, че с годините проблемът с пиенето се задълбочава. Алкохолизмът е прогресивен.
Много от нас, разбира се, са имали периоди от месеци и години, когато сме си въобразявали, че положението с пиенето ни някак си се е оправило. Тогава ни се струваше, че сме в състояние да поемем голямо количество алкохол без особени проблеми. Или, че успявяхме да бъдем трезвени, като изключим няколкото пиянски нощи:, че пиенето ни не се влошава видимо – така поне си мислехме. Нищо ужасно или драматично не се беше случило.
Сега знаем, че в крайна сметка проблемът ни с пиенето неизбежно се е задълбочавал.
Някои експерти твърдят, че алкохолизмът непрекъснато се задълбочава с възрастта. / А да познавате някой, който не старее?/
Макар и да правехме хиляди опити да докажем обратното, сме убедени, че алкохолизмът, подобно на други болести, е нелечим. “Излекуването”му е невъзможно в смисъл, че не можем да изменим химичния състав на тялото си и да възвърнем нормалното си състояние на умерено пиещи в компания хора, каквито много от нас са били в младостта си. Или – както се изразяват повечето от нас – не можем да върнем киселата краставичка в свежото й състояние. Никакви медикаменти, нито психолечения не са излекували някога някого от алкохолизъм.
След като сме видели стотици хиляди алкохолици, които не са спрели да пият, ние сме дълбоко убедени, че алкохолизмът е фатална болест. Ставали сме свидетели как алкохолици сами убиват себе си с алкохола – как умират по време на лечение “чрез въздържание” от делириум тременс или цироза на черния дроб в резултат от прекомерната употреба на алкохол:, много от нещастните случаи с фатален изход, които не се приписват на алкохолизма, са пак негова последица. Дори често, когато за непосредствена причина на настъпилата смърт се сочат автомобилна катастрофа, удавяне, сомоубийство, убийство, сърдечен удар, пожар, пневмония или инфаркт, всъщност това, което е довело до фаталната последица, е тежко алкохолно опиянение.
Когато все още пиехме, разбира се съвсем не сме мислили, че може да ни сполети подобна съдба. А може би повечето от нас, членуващите в общността на АА, не са стигали въобще до ужасните последни стадии на хроничния алкохолизъм.
Но чувствахме, че може да навлезем и в него, ако продължаваме да пием. Докъде ли би могъл да стигне човек, ако се качи на автобус в неизвестна посока и не слезе навреме от него, за да вземе вярната посока?
Добре, какво прави човек, когато разбере, че страда от нелечимо, прогресивно заболяване с фатален изход – все едно дали е алкохолизъм или, да речем, сърдечно или раково заболяване?
Много хора просто отказват да приемат тази реалност, не обръщат внимание на състоянието си, не предприемат никакво лечение, страдат и умират.
Но има и друго решение.
Можеш да приемеш “диагнозата” – убуден от доктора или приятелите си или сам стигнал до този извод.Тогава можеш да разсъдиш какво да направиш или поне да “контролираш “
състоянието си така, че да преживееш още много щастливи и плодотворни години в добро здраве, но грижейки се добре за себе си. Даваш си сметка за сериозността на състоянието си и вършиш онези разумни неща, необходими за да съхраниш живота и здравето си.
Това се оказва детински лесно, що се отнася до алкохолизма, ако наистина искаш да бъдеш здрав. И тъй като ние, членовете на АА, се научихме как можем да се наслаждаваме истински на живота, ние искаме да бъдем здрави и занапред.
Стараем се никога да не забравяме факта, че сме алкохолици, но се научаваме да не разсъждаваме за лошите страни на това, да не се самосъжаляваме или непрекъснато да говорим за проблема си. Приемаме го като нещо характерно за тялото ни – като да речем ръста ни, или късогледството, или вид алергия, от която страдаме.
Тогава вече можем да решим как да живеем приятно, без горчивина, с мисълта, че започваме нов живот като просто избягваме първата чаша /Спомняте си, нали?/, и то само днес.
Един сляп човек, член на АА, веднъж каза, че алкохолизмът приличал много на слепотата му. “ Когато приех факта, че съм сляп и започнах рехабилитация с тренировъчни упражнения, подходящи за моя случай, разбрах, че с помощта на бастуна и кучето мога да отида където пожелая, и то съвсем безопасно, дотогава, докато помня и не умаловажавам факта, че съм сляп…Но щом забравя макар и за секунда това, веднага изпадам в беда или някой ме наранява”.
Една жена от общността на АА казва така: “ Ако искаш да се оправиш, трябва да приемеш лечението си и да следваш предписанията, за да продължиш да живееш. Не е трудно, стига да не забравяш новите факти относно здравето си. Можеш ли да се чувстваш “ лишен” или да изпитваш самосъжаление, когато същевременно разбираш, че можеш прекрасно да живееш, незастрашен от болестта?”
Нека обобщим: Ние не забравяме, че страдаме от нелечимо и потенциално водещо до фатален изход заболяване, наричано “алкохолизъм”. И вместо да продължаваме да пием, ние предпочитаме да търсим и намираме приятни начини на живот без алкохол.
Не бива да се срамуваме, че имаме такова заболяване. Нищо срамно няма в това. Никой не знае точно защо някои хора стават алкохолици, а други не. Не е наша вината за това. Не сме искали да станем алкохолици. Не сме се стремили сами към това заболяване.
В крайна сметка не сме понасяли алкохолизма, защото ни е било приятно. Не сме правили съзнателно и злонамерено нещата, от които по-късно сме се срамували. Правили сме ги против разума си и инстинктите си, защото наистина сме били болни, без дори да съзнаваме това.
Разбрахме, че няма полза от безполезни терзания и тревоги за това как сме стигнали до такова положение. Първата стъпка към това да се почувстваме по-добре и да преодолеем заболяването си е просто да не пием.
Опитайте тази идея. Не бихте ли предпочели да приемете, че имате заболяване, което може успешно да лекувате, вместо да прекарвате толкова много време в нещастни терзания? Ние разбрахме, че ни харесва повече така, защото се чувстваме по-добре, отколкото преди. А е и по-истинско. Знаем го. Доказателство за това е начинът, по който се чувстваме, действаме и мислим сега.
Всеки, който желае, е добре дошъл да опита този “безплатен изпитателен период”, водещ към нов начин на възприемане на самия себе си. Впоследствие всеки, който би желал да се върне към стария начин на съществуване, е абсолютно свободен да го направи и да завърти отново колелото. Ваше право е да се върнете към нещастието си, щом желаете това.
От друга страна, можете да запазите новия си образ, ако го предпочитате. Той си е ваш по право.
ПОМНЕТЕ, ЧЕ АЛКОХОЛИЗМЪТ Е НЕЛЕЧИМО,
ПРОГРЕСИВНО И ФАТАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Много хора по света знаят, че не могат да приемат определени храни –стриди, ягоди, яйца или краставици, захар или нещо друго, без да изпитват известно неразположение от това или дори нещо по – сериозно.
Страдащият от подобна хранителна алергия човек може да започне да се самосъжалява и да се вайка пред всеки срещнат, че той или тя несправедливо са лишени от възможността да ядат нещо особено вкусно. Дори да се чувстваме лишени, очевидно е разумно да не обръщаме толкова голямо внимание на физиологическите си дадености.. Ако не спазваме ограниченията, можем да влошим неразположението си и да обострим болестта си. За да се чувстваме здрави и да сме сравнително щастливи, трябва да се научим да живеем с физиката, с която природата ни е дарила.
Един от новите мисловни навици, които възстановяващият се от алкохолизъм е необходимо да развива, е да гледа на себе си като на човек, който трябва да избягва химикалите /алкохолът и наркотиците са едни от тях/, ако все пак иска да запази доброто си здраве.
За това свидетелства собственият ни предишен опит в пиенето, равносметката от стотици хиляди човешки години, изпълнени със страхотно много пиене. Сега, когато вече сме загърбили навика си да пием, знаем, че с годините проблемът с пиенето се задълбочава. Алкохолизмът е прогресивен.
Много от нас, разбира се, са имали периоди от месеци и години, когато сме си въобразявали, че положението с пиенето ни някак си се е оправило. Тогава ни се струваше, че сме в състояние да поемем голямо количество алкохол без особени проблеми. Или, че успявяхме да бъдем трезвени, като изключим няколкото пиянски нощи:, че пиенето ни не се влошава видимо – така поне си мислехме. Нищо ужасно или драматично не се беше случило.
Сега знаем, че в крайна сметка проблемът ни с пиенето неизбежно се е задълбочавал.
Някои експерти твърдят, че алкохолизмът непрекъснато се задълбочава с възрастта. / А да познавате някой, който не старее?/
Макар и да правехме хиляди опити да докажем обратното, сме убедени, че алкохолизмът, подобно на други болести, е нелечим. “Излекуването”му е невъзможно в смисъл, че не можем да изменим химичния състав на тялото си и да възвърнем нормалното си състояние на умерено пиещи в компания хора, каквито много от нас са били в младостта си. Или – както се изразяват повечето от нас – не можем да върнем киселата краставичка в свежото й състояние. Никакви медикаменти, нито психолечения не са излекували някога някого от алкохолизъм.
След като сме видели стотици хиляди алкохолици, които не са спрели да пият, ние сме дълбоко убедени, че алкохолизмът е фатална болест. Ставали сме свидетели как алкохолици сами убиват себе си с алкохола – как умират по време на лечение “чрез въздържание” от делириум тременс или цироза на черния дроб в резултат от прекомерната употреба на алкохол:, много от нещастните случаи с фатален изход, които не се приписват на алкохолизма, са пак негова последица. Дори често, когато за непосредствена причина на настъпилата смърт се сочат автомобилна катастрофа, удавяне, сомоубийство, убийство, сърдечен удар, пожар, пневмония или инфаркт, всъщност това, което е довело до фаталната последица, е тежко алкохолно опиянение.
Когато все още пиехме, разбира се съвсем не сме мислили, че може да ни сполети подобна съдба. А може би повечето от нас, членуващите в общността на АА, не са стигали въобще до ужасните последни стадии на хроничния алкохолизъм.
Но чувствахме, че може да навлезем и в него, ако продължаваме да пием. Докъде ли би могъл да стигне човек, ако се качи на автобус в неизвестна посока и не слезе навреме от него, за да вземе вярната посока?
Добре, какво прави човек, когато разбере, че страда от нелечимо, прогресивно заболяване с фатален изход – все едно дали е алкохолизъм или, да речем, сърдечно или раково заболяване?
Много хора просто отказват да приемат тази реалност, не обръщат внимание на състоянието си, не предприемат никакво лечение, страдат и умират.
Но има и друго решение.
Можеш да приемеш “диагнозата” – убуден от доктора или приятелите си или сам стигнал до този извод.Тогава можеш да разсъдиш какво да направиш или поне да “контролираш “
състоянието си така, че да преживееш още много щастливи и плодотворни години в добро здраве, но грижейки се добре за себе си. Даваш си сметка за сериозността на състоянието си и вършиш онези разумни неща, необходими за да съхраниш живота и здравето си.
Това се оказва детински лесно, що се отнася до алкохолизма, ако наистина искаш да бъдеш здрав. И тъй като ние, членовете на АА, се научихме как можем да се наслаждаваме истински на живота, ние искаме да бъдем здрави и занапред.
Стараем се никога да не забравяме факта, че сме алкохолици, но се научаваме да не разсъждаваме за лошите страни на това, да не се самосъжаляваме или непрекъснато да говорим за проблема си. Приемаме го като нещо характерно за тялото ни – като да речем ръста ни, или късогледството, или вид алергия, от която страдаме.
Тогава вече можем да решим как да живеем приятно, без горчивина, с мисълта, че започваме нов живот като просто избягваме първата чаша /Спомняте си, нали?/, и то само днес.
Един сляп човек, член на АА, веднъж каза, че алкохолизмът приличал много на слепотата му. “ Когато приех факта, че съм сляп и започнах рехабилитация с тренировъчни упражнения, подходящи за моя случай, разбрах, че с помощта на бастуна и кучето мога да отида където пожелая, и то съвсем безопасно, дотогава, докато помня и не умаловажавам факта, че съм сляп…Но щом забравя макар и за секунда това, веднага изпадам в беда или някой ме наранява”.
Една жена от общността на АА казва така: “ Ако искаш да се оправиш, трябва да приемеш лечението си и да следваш предписанията, за да продължиш да живееш. Не е трудно, стига да не забравяш новите факти относно здравето си. Можеш ли да се чувстваш “ лишен” или да изпитваш самосъжаление, когато същевременно разбираш, че можеш прекрасно да живееш, незастрашен от болестта?”
Нека обобщим: Ние не забравяме, че страдаме от нелечимо и потенциално водещо до фатален изход заболяване, наричано “алкохолизъм”. И вместо да продължаваме да пием, ние предпочитаме да търсим и намираме приятни начини на живот без алкохол.
Не бива да се срамуваме, че имаме такова заболяване. Нищо срамно няма в това. Никой не знае точно защо някои хора стават алкохолици, а други не. Не е наша вината за това. Не сме искали да станем алкохолици. Не сме се стремили сами към това заболяване.
В крайна сметка не сме понасяли алкохолизма, защото ни е било приятно. Не сме правили съзнателно и злонамерено нещата, от които по-късно сме се срамували. Правили сме ги против разума си и инстинктите си, защото наистина сме били болни, без дори да съзнаваме това.
Разбрахме, че няма полза от безполезни терзания и тревоги за това как сме стигнали до такова положение. Първата стъпка към това да се почувстваме по-добре и да преодолеем заболяването си е просто да не пием.
Опитайте тази идея. Не бихте ли предпочели да приемете, че имате заболяване, което може успешно да лекувате, вместо да прекарвате толкова много време в нещастни терзания? Ние разбрахме, че ни харесва повече така, защото се чувстваме по-добре, отколкото преди. А е и по-истинско. Знаем го. Доказателство за това е начинът, по който се чувстваме, действаме и мислим сега.
Всеки, който желае, е добре дошъл да опита този “безплатен изпитателен период”, водещ към нов начин на възприемане на самия себе си. Впоследствие всеки, който би желал да се върне към стария начин на съществуване, е абсолютно свободен да го направи и да завърти отново колелото. Ваше право е да се върнете към нещастието си, щом желаете това.
От друга страна, можете да запазите новия си образ, ако го предпочитате. Той си е ваш по право.
в отговор на dexter_sum
#93
Re: малко инфо
ami na tiah tui im dai...mn sa silni v tova))v ceshaneto)...
в отговор на dexter_sum
#94
Re: малко инфо
are az si pravia vsicko i iam i se liubia i vs tocno ne mislia ce ima vrazka)...e sega shte predizvikam voina))ia si piivaite ama umereno....i az tai pravia...i niama da se oplakvam povece obeshtavam ......
малко инфо
Здравей, 
ако искаш не ми отговаряй, но с развитието на темата по това нанадолнище...
не мога да не те попитам сега - ми стана интересно:
Като не работиш, откъде имаш средства за ядене, Пиене... и бавно
самоубиване ?
----
инертност... гаден глагол... няма ли Някой - Нещо
което да `те ритне и да излезеш навън` ?
ако искаш не ми отговаряй, но с развитието на темата по това нанадолнище...
не мога да не те попитам сега - ми стана интересно:
Като не работиш, откъде имаш средства за ядене, Пиене... и бавно
самоубиване ?
----
инертност... гаден глагол... няма ли Някой - Нещо
което да `те ритне и да излезеш навън` ?
в отговор на Kultivirana
#97
Re: малко инфо
аз страдам от инертност и знам, че нищо не може да те изкара от нея, ако сам не се усетиш. нещо може да те стресне, да, но от теб си зависи да се откопаеш (благодаря за думата). помощта на околните може да те топли и да, хм, да помага, но до известна степен.
лопатата си е само в теб.
лопатата си е само в теб.
Re: малко инфо
да. права си.
въпреки, че преди години получих спасителен тласък, който сама трудно бих си нанесла...
Предполагам, че всичко е борба на Енергии, който може - оцелява...
Успех и си пази енергията`
пп
поздрав с нещо любимо:
"I close my eyes
and try to see
the piece of paradise
in me..."
те - същите, за които се сещаш =)
въпреки, че преди години получих спасителен тласък, който сама трудно бих си нанесла...
Предполагам, че всичко е борба на Енергии, който може - оцелява...
Успех и си пази енергията`
пп
поздрав с нещо любимо:
"I close my eyes
and try to see
the piece of paradise
in me..."
те - същите, за които се сещаш =)
Re: problem
Нещо, свързано с биологията и вероятно с генетиката донякъде - депресията, по-точно болестта периодична депресия. Основата е биологична (отделен е въпросът доколко е вродена, доколко генетична) - променена е обмяната на невротрансмитерите (серотонин, норадреналин). Проблемът е, че лекарите са доста нечувствителни към диагностицирането на депресията, ако не е силно изразена. Смята се, че около 2/3 от боледуващите от депресият остават недиагностицирани, а около 2/3 пък от тях прибягват към "самолечение" с различни вещества, повлияващи настроението - транквилизатори, алкохол, приспивателни, наркотици. Депресивният случайно установява, че някое от тези вещества (кое точно е въпрос на културна и социална среда, а също така и на случайност) намалява тягостните му преживявания и започва да го употребява все по-често и тъй като всички те създават зависимост се стига до злоупотреба. И ако организмът е биологично уязвим към алкохола (това пък е въпрос на производството на ензима алкохолдехидрогеназа) - потенциалният алкохолик е готов. Именно затова са нередки случаите при които антидепресанти повлияват изключително добре на хора, злоупотребяващи с алкохол - в такива случаи основата е депресията и когато тя се овладее, се оказва, че сам по себе си алкохолният проблем не е тежък или даже не съществува.
Редактирано от Джeйн на