До Тя

Зряло небе и напъпили пъпки
на светотатствени откровения.
По телата мравчини стъпки
от хлад на последни съмнения.
И все пак е истинско ложе,
и все пак е отчаяна свада
кое къде от душата да сложим
за размяна с телата.Окрадени
се втурваме да ги ограбим
да ги плячкосаме донасита.
Но се пръска небето поради
всичките ни предишни пресити.
Знаеш накъде те отведох!
До хищно разцъфнала бездна.
Знаеш,че така те подведох
просто,за да можеш да влезнеш.
А нататък, сама си го писала,
а нататък не е и за писане.
По-добре така,без думи и мисъл.
Полудяване на хиляди бисове.




М
и
н
а
в
а
щ

да се каже, че е в отговор на "тя/аз" на неточка?

иначе - добре е

------------------------
Слушай беззвучието...

Защо ме викаш пак?
Защо, когато ме прогони в онзи мрак?
На шията ми върза камък,
облече ме в хартия и ме хвърли в огнен пламък.
А сега отново към мен се обръщаш, за да ме подведеш да дойда отатък?
и не е за писане онова, което имам да ти напиша нататък?

да
повикахте
и ти се отзова..-
каква ли тайна участ ни преследва?
защо се викаме така без глас
и с отровата на дните свикнахме..
и с тъгата .и с вятъра на отлетялото ни минало?
а бъдеще? нима щее във хартия описано?
ще ни посрещне синя утрин..
и с тихи стъпки все към нас ще идвам аз
за да се завърна у дома..

М
и
н
а
в
а
щ

Аз съм сам сама сега.
Аз съм просто "Тя в нощта
тъгата и вятъра са на отлетялото ни минало
а бъдещето ни ще бъде хубаво и истинно,
колкото настоящето ни на хартията описано.
Ще ни посрещне утрешния ден.
С обични мисли ще се сетя аз
как с тежки изморени стъпки бродих в този свят без глас
и как отчаяно, с надежда в поглед търсих тебе час по час
но свърши
уморих се
паднах
предадох се, не издържах
сега ще чакам тебе
сам да дойдеш
във моята страна и нека тя за теб да бъде "у дома"

не позволявай името ми
да те заблуди
опитах се да го почерня - не успях
оставам само Тя завинаги
и няма повече да правя опити да се прекръстя

И ето как се подведох - пропуснах капки
от наивното себе си,
за да опитат коравата суша.
Е,това беше, попита ме Тя
и какво че отворен е пътя
на всички слъзни канали
да ме разкрият какъв съм...
Да ме открият сред островите -
странен бряг, където се връщат
само болезнените пулсации на сърцето.

Криво прозорче със прашни стъкла
и завеси дори,
но отдавна били
зелени
с дантели
сега само Есен
харесва бродерии

толкова тъжно в изригнали балове на арогантната празничност
корсети и панталони със ръбове

аз съм враждебност
толкова нежна, че дори не докосвам крилете си в ставащото.

небето е...
небето не е...
та...трудно се вижда през тесния процеп
какво е видял, за да го затули...не знам.
Но ми се струва, че сам поисках така,
сам градих и надграждах зида,
в който тухлата по средата
никак не си запуши устата...и зяпна света
за моето алено царство,
мораво като срама,
червенокосо като пристрастие
и разголено като бял ден,
почернено, сринато
и изсипано брашно за хляба им
и кал за лицата ни...
в какво се превърнах???
създател рушащ се със сигурност от разсеяност
и забравил вече за себе си - принизен от обичане...
В плен съм...

А ти си там
отчаяна нежност -сама
с име почернено в цвят на ноща
ще ме ли намериш-
и с себеси ще ме завиеш...
така ..у дома...



М
и
н
а
в
а
щ

къде съм
в
онази черна буква
ли ме сложи?
докоснах ли Дъжда
а в мене пак вали
и
усните
са стръв
и огледало е умът
..
падане, което само защото е безкарайно се нарича полет

М
и
н
а
в
а
щ

Аман от дЪждове и сЪлзи

сезонно е

М
и
н
а
в
а
щ

Докaто ви мине сезонa шa сa удaвим

сега те няма
в онази черна буква съм аз

аз съм някъде там..
ако ме поискаш ще ме откриеш..
..
ти знаеш как
аз зная кога..

М
и
н
а
в
а
щ

дали

съвсем...

М
и
н
а
в
а
щ

А нататък, сам си го писал,
а нататък не е и за писане.
!!!!!

А нататък, сам си го писала,
а нататък не е и за писане.
!!!!!!!

Уважаени,Минаващ,
Ако става дума за точно определено/то време,да,бях някъде и изцяло. Бях с едно дете,което ме помоли да бъда с него.Бях единствената,която можеше да
му помогне.Не се познаваме или се лъжа,но,щом особата ми е такава,няма да се натрапвам. Но Ви моля,доизяснете се на meiia@abv.bg ,а не тук. Остава да Ви благодаря,ако сте прав и да не чакам обяснения,ако не сте.

Затварям тази страница

М
и
н
а
в
а
щ

И ето как се научи - пропусна капки
от непознатото себе си,
за да опитат коравата суша.
предвидливо пропуна няколко,
не източи цялото себе си
за да познаваш къде и колко е мокра
Е,това беше, попита те Тя
и какво че отворен е пътя
на всички слъзни канали
да те разкрият какъв си...
Да те открият сред островите -
странен бряг, където се връщат
само болезнените пулсации на сърцето.

Криво прозорче със прашни стъкла
и завеси дори,
и отдавна били
зелени
покриващи, пъплещи, скриващи, лъжешти, преходни
но сега златна Есен
харесва оголени, истински, явни, устойчиви

толкова нелепо и глупаво е било в изригващи балове на арогантната празничност
корсети и панталони със ръбове

аз съм враждебност
толкова груба и нежна, че ранявам болезнено и завинаги крилете си в ставащото. Нежна и груба.

небето е...
небето не е...
та...трудно се вижда през тесния процеп
какво е видял, за да го затули...не знам.
Но ти се струва, че сам си поискал така,
сам си градил и надграждал зида,
в който тухлата по средата
никак не си е запушила устата...и зяпнал света
за твоето алено царство,
мораво като срама,
червенокосо като пристрастие
разголено като бял ден,
и почернено, загрубяло
и изсипано брашно за хляба им
и рани в мислите - рани в сърцата ни...
в какво се превърна???
рушил се със сигурност от разсеяност, но вече създател
и запомнил и забравил-разбрал вече за себе си и открил вече себе си - възвисен от обичане...
и свободен...

А аз съм там
отчаяна грубост и нежност -сама
с име почернено... в цвят на ноща
ще те ли намеря-
и себе си ще те завия...
така ..у дома...

да.

за кой ли път
се опитвам Теб да намеря..
утаявам в сърцето си всичките стихове
черно се спуща небето
затворил съм всички врати
всички нощи са лични
там си и ти
нямо присъствие
с черен обков
и къде ще
избягам и къде ще избягам
разполагаш се тихо
в мене като стар френски шансон
и не искам да спирам
и не искам
Сън от съня ми
твоя сън е и мой..


М
и
н
а
в
а
щ