Самота

Преди години прочетох едно изречение - " Най-страшно е да си сам сред хората!". Доста му се замислих и се чудех дали много хора се чустват така. Дали усмивките на масата не са просто маска и всъщност са доста самотни.Днес пътувайки към офиса, в кошмарното метро, за да убия време и поради липса на слушалките с любима mp3-ка се зачетох в старо списанийце.Прелистих го набързо и погледа ми се закова на статия със заглавие "Самотници в тълпата". В нея автора обяснява за Барселона, че е един от на-скъпите и купонджийски градове, че там няма как да скучаеш, че е постоянно веселие, ресторанти, барове, дискотеки, афтари, кафенета, магазини, плажове."Барселона никога не спи и никога не е скучна"
Но на всичко това казва :" Отчуждението и самотата сред жителите на града са придобили исполински размери. Вестниците и списанията са пренаситени с обяви, апелиращи за приятелство, контакти, авантюри, сериозна връзка или просто неангажиращ секс. Търсенето е на всички нива: мъже, жени, млади и недотам, хетеро- и хомосексуални, срамежливи и перверзни, религиозни и атеисти, авантюристи и самовглъбени. Времето прекарано в интернет, се е удвоило за последната една година. Същевременно броят на браковете и раждаемостта са значително намалели.
Няма спор, обществото вече е по-гладко устроено, по-толерантно, личната свобода и самоопределеност, социалната и здравната защита, както и покупателната способност са на далеч по-високо ниво отпреди 10 години.
Какво липсва тогава?"
Няма да цитирам цялата статия,защото ме мързи нещо да пиша, но накрая завършва :"Защо тълпата е пълна със самота?"
И аз това се питам постоянно, защо е тази самота, защо хората в метрото, когато ги загледам ( защото там няма друго какво се гледа) повечето са тъжни, пусти, замислени, някои са злобни, но рядко виждам истински щастливи. На улицата е същото само злоба, завист, обида и всичко това от самота.
Случвало ли ви се е да сте "Самотници в тълпата"
И още един въпрос: Защо пишете в клубовете, дали понякога не е от самота? Макар това не мился ,че някой би си го признал!

Необходимост за всеки офис

по-страшно е да бъдеш самотен, отколкото сам. тъжно е, когато приятелите се превърнат в тълпа, сред която да не можеш да намериш опора, нищо че тълпата дава чувство сигурност. то е илюзорно, защото независимо дали сме сами или част от нещо винаги носим със себе си нашите надежди, опасения, натрупвания от миналото - хубави или не толкова, които ни правят това, което сме сега. на самотата не и е нужна тълпа, случва се и извън нея.

hang my head drown my fear till you all just disappear

Аз пиша в клубовете от егоистични подбуди-обичам да си давам мнението, когато не ми го искат и мисля, че е най-хубавото мнение на земята. Иначе, тълпата не е компания и в нея човек винаги е сам-някаква единица от многото. Сред истинските си приятели не съм самотна, макар да не са много.

Аз пиша в клуба,защото се интересувам от чувствата и мислите на хората като мен.Самотна по дух,единак съм била в голяма част от живота си!Срещнах най-страхотната жена и за малко да убия любовта и доверието в нея..заради белезите на тази самота,която ме направи сляпа и глуха за дребните жестове на обич

Да, такава е новата култура, която се налага напоследък - живот за мига, живот на максимум. В "Плажът" се говори за това, че на плажа /разбирай в това купонджийско общество/ никой не обича да бъде каран да разсъждава. Всичко е купон. Задължително е да си весел, готин, модерен, енергичен, винаги готов за щуротии.

Но когато купонът е задължителен, естествено, вкусът му се вгорчава. Криеш го, за да не те изритат от обществото. Продължаваш да се обличаш като папагал, да се смееш насила, да пардираш с постижения на полето на купона. Продължаваш, тоест, да гониш и да се стремиш да покриваш обществените /на това именно общество/ критерии. Но те, от един момент насетне, не са твоите си критерии.

Тогава ти се ще да имаше кръг от хора, които да те приеме такъв какъвто си станал с времето - с бръчици тук-там, склонен да се замисля и спира, дори малко меланхоличен. Започваш да търсиш, пускаш обяви... Но с това се държиш като пораженец, а с такива никой не се свързва. Рискуваш другите да те отбягват...

Къде да се денеш, ако просто си имаш проблеми или си тъжен. Ако се намери някой да те изслуша поне, ще ти олекне, утре пак ще си на купона. Но такъв няма, трябва и да се криеш даже! И те се трупат. А така на се живее леко.

Много може да се говори. За СънСити чели ли сте? Американски град някъде из техните си там пустини, град само за възрастни хора!!! Медиите на младите, телевизионните програми на младите, модата на младите, дори присъствието на млади хора не е желателно! Градът е затворен град. Само по този начин пенсионерите, живеещи там са намерили спокойствие от купондижийската диктатура. Не че не си купонясват както си им харесва!

Тези, които не могат да се дигнат географски някъде-си, си стоят в смесената тълпа сами и си тъгуват.

Интересна тема,наистина!Много ми харесва...ами аз по принцип съм си самотна и за мен самотата е едно нормално състояние.Когато съм с други хора,не съм самотна,защото вече нямам поводи да се самовглъбявам,понеже съм заета с колективното.Не мога да го определя.Не,не влизам в този клуб от тази самота за която ти говоря.По скоро за някакво разсейване от всичко друго,което май пак се води един вид самота
Спомням си,че миналата неделя излязох на разходка в парка и упорито търсех празна и отдалечена пейка от тълпата.Накрая си намерих една закътана беседка,с мисълта,че вече сам далеч от другите.Но,уви!Дойдоха и други хора.Е,няма отърване от хората,бре!Понякога изпитвам много силно(да не кажа прекалено) желание да избягам от всички хора.Да се скрия,спотая някъде.Да не чувам говор и стъпки,да ги нямаааааааа всички тези чудовища...ъъъ,тоест - хора
Простете ми това,но наистина чувствам понякога тълпата от хора като чудовища,от които отчаяно се опитвам да избягам...

Razbira se ,che samotata e chast ot nashia jivot,za jalost vseki e samoten ,dori da ne si go priznava.

Защото,понякога се сърдим без да сме се разбрали с човека, на когото се сърдим. Мисля, че ме разбра

Понякога непознаваме добре човека и ни е все тая.Това не е сърдене,по-скоро безразличие."Който,както си го направи", ми казаха наскоро.

Добре са ти го казали.

Всичко е вятър

"...не е от самота? Макар това не мисля че, някой би си го признал!"

Е, аз си признавам, че пиша тъдява или в друг клуб от "самота"!

Думата САМОТА плашеща ли е според вас?

Напоследък доста често предпочитам да съм сама, отколкото сред весели компании, малоумни, безсмислени спорове, скучни флиртове, "женствени" девойки, вкарали тесните си дънки в грозни ботуши до коленетев с 15 см токчета,100 тона грим, слушащи чалги в захлас и т.н.

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

ами,тогаз, не се чуди за самотата си. Или пък,кат си безразлична, не се прави поне на сърдита. Това е лъжа вече.

Е само това ли са ти вариантите? Или сама, или с токчетата..... закъсала си го....

Предполагам,все пак ми го каза жената,която знае всичко.Най-добрата...

не намирам смисъл да ти отговарям...Всичко е лъжа,въпроса е на кое вярваш ти.

Куде са тези добри жени?
Важното е да не ти пука TRIP, защото ако го взимаш много навътре нвщата Запрянова те зове.

За Много Години!

Отдавна не съм те засичала, къде се скри?!

Мда...варианти мноооого:) Тези ми хрумнаха вчера...

Разбира се, няма да съм с "токчетата", колкото и на някои много да им се иска! Явно съм го закъсала, но не тръбя високо, не ридая непрестанно на нечие крехко рамо, не изпадам в мрачна депресия, не слушам само тъжни мелодии/песни...

Разбърках САМОТАТА си с лъжицата на мислите,
унесено разлели се в заблудени спомени,

тези ловки убийци ме разкъсват с охота,
като изгладнели хищници, неосъзнали безсмислеността

на все още очакваното Одобрително кимване...

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

vi6 vi6 ...kakvo mi popadna tuk...
samota...dobra tema i me pravi mnogo 6tasliva 4e izkarva6 tezi si 4uvstva naiave razbirase zastanala zad edin nick...no posnat i obi4an nick!
strahme e ot samotat i me e strah horata da se 4uvstvat samotni togava nastapva 4asa na goliamoto AZ a6toto samo ti si ostava6!! TI i TI ....... otvreme na vreme e dobro tova "sastoianie" predve6tava edno na4alo! pojelavam ti da izlezne6 nevredemi ot tozi dialog sas sebesi ....tam v samotata..
samotata vsa6tnost ne e sastoianie a e 4uvstvo koeto tribva da prieme6 i opoznae6 za da go otmine6..po silna v zaimotno6teniata s poznati i ne.....
obi4am te mnogo trip4e!!!izjivei go....samotat e edin vid strah ...izjivei go ne se prisaediniavai kam samotnata talpa..

Има време за самотата,повярвай ми! Така че, докато сме млади/аз не толкоз/ да си изживеем приятелствата и връзките пълноценно,да се научим да прощаваме и да признаваме грешкте си. Да се наслаждаваме,колкото можем на един герой от една книга на един японски автор/напоследък,много се зарибих по него/:"дори и случайните срещи имат връзка с кармата".
Има време за самотата.