ревнувам,

ревнувам до смърт,
изгарящо, изпепеляващо

не ми обяснявайтв сега какво е ревността и дали обичам или не обичам
не искам да го загубя,
да, страх ме е, много ме е страх защото това ще означава да загубя себе си

майната им на всичките ви теории, че всичко хубаво свършва,
че трябва да съм доволна, че съм го имала, че съм го преживяла

когато си била безкрайно търпелива и си чакала.... навярно Годо,
когато в живота ти е имало толкова малко радост, толкова малко хора, които да са те обичали и толкова много, които са те предавали
когато си била повече loser отколкото печеливша
когато всичко красиво което си виждала, усещала и се е случвало е свързано с Него и нищо друго не може да те радва освен неговото съществуване, неговото внимание/дори не любов, а внимание/, неговото присъствие...
какво ти остава когато започнеш да го губиш?

какво ще ме посъветвате?
да го умъртвя в съзнанието си и да го забравя ли?
или да се радвам на това, че говори на друга същите неща, които на мен е говорил и да живея със спомените си като жив труп?

глупости, пълни глупости
само който го е преживял може да го разбере и да не каканиже общи приказки,
напудрени оптимистични словца, че живота е пред нас и зад ъгъла ни чака Голямото Щастие...което обаче кой знае защо на следващия ъгъл кривва в друга посока
или само защото не вярваме в него за това не идва при нас
дрън-дрън

аз вярвах..., много вярвах...и сега тайно в себе си вярвам..., но винаги се оказвах излъгана, предавана, отхвърлена и сама
знаете ли какво е това да си САМ?
дори и Господ те изоставя в такива моменти

знаете ли какво е това да си САМ?

Някой случайно да не го знае, да не го е почувствал и преболедувал?!
Самотата е нормална форма на съществуване на съвременния индивид.Трябва да се научим как да я използваме за да и се наслаждаваме.

И защо всичко това????
Не е ли с теб?

по тая логика кво ще кажеш аз да те бия, а ти да се учиш да се наслаждаваш?
ама мноо интересни теории въртят някои хора...

Еми е права за всичко, което е казала и толкова искрено нещо рядко някой пише в този клуб. затова не започвай със захаросаните теории. на този фон просто изглеждат жалки.

Бе няма задължителна корелация между това да ревнуваш и да си сам.
Да си сам не означава задължително, че си самотен/тна.
Самотата се причинява от липсата на друг около теб.
Самотността - от липсата на друг в теб ... и може би от твоята липсав сърцето на другия.

Както и да е. Аз съм много ревнива. И си го признавам - дори и на гаджето, дето го ревнувам от въздуха. И кво? Нормално е. Много хора ревнуват. Така, както повечето завиждат, лъжат, поскрадват ... Бе я се научи да живееш с ревността си - тя си е твоя. Ревнувай си на воля. Страдаш ти. Но това си го знаеш.
Ясно, ревнуваш след раздялата. Е, ако не си ревнувала по време на връзката, значи можеш да се смяташ за щастливка. А след раздялата то не е само ревност. Коктейл Молотов се получава - от толкова много неща. Защо всеки плюе ревността, а? Ами че тя далеч не е такъв дявол. Живее се с нея, помага, когато е необходимо собствено отрезвяване, когато другия трябва да се постресне ... Просто трябва да се управлява, щом вече се е настанила някъде.

Очевидно много си се надявала и си градила планове за бъдещето. Е, груба грешка. Ще цитирам по памет "Животът е това, което ни се случва, докато си правим планове". Истина е.
Майната му. Вече се е случило. Ще изтърпиш и в един момент .. е, не знам точно кога ... просто ще можеш да живееш отново.
А пък и може да не можеш да живееш отново. Има такива хора. Слаби. Неадаптивни. Неоцеляващи. Не всеки може да е хлебарка или зелено водорасло ... Искаш ли да си?

Е, дерзай. Ма не викай на ревността. Ти си си я отгледала. Твое чедо си е.

Crazy ... I'm crazy for feeling so lonely ...

Ти боя къде го видя?
Да не би да се самобичуваш с пръчки когато си сама?
Мине не мине и някой пусне нещо наистина човешко, но старо колкото е света.
Защо си мислите, че чувствата ви са уникални?

Знам, естествено. Много точно си го описала, мила Еми. За мен решението се оказа да не поставям центъра на тежестта извън себе си. И нещата се наредиха. Но преди това трябваше да извървя пътя си.
Успех!

абсолютно знам какво е да си сам ..

Stranded .. lost inside myself
my own worst friend and my own closest enemy...

Той ще се върне. Ако го обичаш така, както разказваш, и толкова, колкото твърдиш, не бъди половинка без него, а цяло. И ще се върне.

zashtoto horata sami po sebe si unikalni.
jalko krechetalo ...

Тц, не са! Хората са няколко основни типа. Нюансите са отражение на обстоятелствата.
На човека му се иска да бъде възприеман като уникален.
От там и заблудата, че е уникален.

И кво? Нормално е. Много хора ревнуват. Така, както повечето завиждат, лъжат, поскрадват ...
Права си,нормално е...ако е в смисъл,че е доста често срещано ,и точно колкото е нормален факта ,че всеки понякога греши.

...аз съм един от тези ,които "плюят" ревността.
Защото от другата страна не е приятно...и няма как да я контролираш. Не се влияе от нищо...просто не става и тва си е. Като болест ,на която не и е нужен причинител ...ако няма,ще си го измисли...не "постряска",ми направо така те трясва,че си спомняш с умиление за фатмака в казармата.
Някои може и да се чувстват поласкани, когато им показват,че ги ревнуват,де ...ама..явно не съм от тях...

Иначе поздрави ,дет се вика ...за постинга))

благидаря ви на всички за отговорите,
задължена съм ви
не ми се сърдете, но... не ми олекна,
не знам какво съм очаквала и защо го написах...може би писах за да не се пръсна ли гръмна наистина
е, не е толкова страшно чак де,
все още не съм извън контрол, но се страхувам
не знаете ли колко учудени са всички когато някой си "отиде" ненадейно, уж без причина и без време....и тогава всички започват да си мислят или споделят...
"ама защо така?!?...ама защо не е казал/а да помогнем? защо не е споделил/а? сливи ли имаше в устата...и ние как не разбрахме?"...сякаш никога не са познавали този човек и той е трябвало да прави "промоции" за да го разберат...приятелите
сега няма никой...нито любим , нито приятели...,
никой нищо не знае, а аз изгарям и не знам дали няма да остана само една празна куха черупка, която да чака да свършат земните и дни
балгодаря ви

е на такива като теб се чудя
има ли нещо човешко в теб или ти си от Боговете,
онези егоистичните и злобни богове, заради които простосмъртните страдат

всъщност радвам ти се защото сигурно си щастлив по своему
но на твое място не бих могла да спя спокойно ако щастието ми се гради за сметка на нещастието на някого

щом казваш, ревността че е болест ,на която не и е нужен причинител би ли "плюл" по същия начин всеки друг болен или би потърсил начин да му помогнреш?
ти никога ли не боледуваш от нищо?

Съвсем никого ли нямаш?
Дори брат или сЕстра, родители?
Всичките ли са починали?

Curiosity
tova za revnostta e mnogo qko i e samata istina..schitam che vsichki se srestame s neq v edna ili druga stepen po edno ili drugo vreme ponqkoga moje bi v povecheto vreme tq ni vladee daje pobejdava...
prosto nqmame izbor nikoga ne sme imali i nqma da imame
tova e
prosto e

Е защо така тъжно звучиш? Обичай се повече за да те обичат.
На всеки може да се случи да попадне в ситуация когато като че всичко е срещу него. В такива случаи подкрепата често идва от най неочаквани места. Трябва само добре да се огледаме около себе си.
Кураж и пожелания за всичко най-хубаво.

Amicus Plato sed magis amica verias

...по какво свърза постинга ми със себе си...и кое те накара да мислиш,че те осъждам ? Не отговорих точно на твойта тема защото ...първо,по нищо не личеше,че искаш да чуеш каквото и да е виждане различно от твоето.Даже каза какво не искаш да чуваш...отговорих само на мнението,което сигурно и аз бих ти написал (може би не толкова добре) ...
и второ,стори ми се ,че ти самата смяташ,че не може да ти се помогне. Сметнах,че си изливаш мъката и така ти олеква. Е ,избора на място е странен...някои биха го написали за себе си ...на лист например (и биха го изяли после), други ще го изкрещят в някоя дупка...но това си е твоя работа...обаче след като си решила да се разголваш пред всички,би трябвало да си наясно,че ще те разглеждат по различен начин...

Няма нищо лошо,това е само форум ...или бъркам?Предполага се,че ще има различни мнения и това си е в реда на нещата....но учудващо е умението да се слагат етикети
ей така,за собствен кеф и с гола вяра в собствената непогрешимост...за мен поне е неразбираемо

Та откъде си извади извода,че съм щастлив от нещастието на другите ? Любопитно ми е само , не че бих получил смислен отговор...пък за "егоистичния злобен бог" няма и да питам...причината само ти си я знаеш,въпреки,че се съмнявам...

Защото единственото,което казах е ,че не одобрявам ревността...
Не съм споменавал,че не съм я изпитвал...напротив,написах,че всеки греши...но за мен ревността е именно това - грешка ,и доколкото може да се контролира трябва да се избягва... поне аз се старая да го правя.Не бих искал да причиня на друг нещо,което не желая да ми причинят на мен.

Ревността само пречи на една връзка и не може да помогне с нищо. Просто едно силно чувство за притежание и за да я има,няма значение дали обичаш или не....ми за мен не е доказателство за любов и тва си е...но че руши доверието,руши...а то си е много важно..
Правото на избор е важно.С една жена съм не защото е единствена и неповторима...не защото няма други,които да са по-умни,по-красиви,по-човечни,по-привлекателни...а защото съзнателно искам да съм точно с нея...защото е всичко това,което е....избрал съм я и си я обичам ....не толкова защото,а въпреки всичките и отрицателни качества...тя мен също.
Да я ревнувам и да го показвам би означавало да я ограничавам...в нейния избор. Аз не мога ,и по-важното - не искам ...защото това,че тя е избрала мен ,без да я принуждавам да направи "правилния" избор и мисълта,че е била абсолютно свободна да каже НЕ ...ме кара да се чувствам обичан.Тва е...

И пак повтарям - всичко това си е мое мнение...далеч съм от мисълта да го налагам на който и да било,камо ли пък да съдя . В една връзка всеки си държи на различни неща...тези по-горе са моите.Така по-ясно ли е ?
Всъщност по всичко личи,че съм ти помогнал...е,непряко - предоставих ти обект,върху който да излееш малко отрицателни чувства...и ето,както писа вече можеш и да се радваш... ми не е малко ))

Еми, единственото богатство на Земята не е твоята емоционалност. Дори повечето хора, които са дали нещо на човечеството са прагматични и рационални и смисълът на живота им не е само един човек. Ако по някакъв повод си "по-назад" в получаването на щастие и си се вкопчила неистово в тази си нужда, хората които го имат искат и други реализации на емоциите си, така че не ги обвинявай в "глупости, пълни глупости" и "общи приказки". Това, че си го преживяла не те прави повече от другите, те си имат своите истини - от тяхната си гледна точка. Защо мисиш, че като нещата не важат за теб не важат с пълна сила за някой друг ... всички говорят от опита си, но не са еднакви. Ако носиш въобще на съвети в това състояние: не се вкопчвай в нещо, не го задушавай, не насилвай нещата - така все ще ти се изплъзва, остави го просто да ти се случи