Как да продължа???

Много ми е тежко, момичета. Не става и не става. Днес ми дойде гадният мръсен червен натрапник. На 19 ден. Този месец правихме 2 вътрматочни инсеминации на стимулиран цикъл с Фолистим (в БГ Пурегон). Бяха на 1 и 2 юни. Мисля , че стимулацията добре тръгна, защото почнах на 112 IU pyrwite 3 dni i posle na 75 IU още 3 дни и на 9 ден от цикъла правихме една инсеминация и още една на 10 ден. Материала също беше много добър. Направо се гордеех с моя любим. Обаче резултата, както се вижда е неблагоприятен. Всичко отиде на вятъра. От сутринта рева, рева и не знам. Силите вече не ми стигат. Явно лесно се предавам, малодушна съм, не съм борбена. Иска ми се да имам вяра, че всичко накрая ще завърши с успех, да знам, че тези болки са си стрували, че всички проплакани сълзи един ден ще се заменят с беззъби усмивки, и ще останат забравени в някой тъмен ъгъл в миналото. Но сега съм отчаяна, наранена, обезверена, сама. Празно и пусто е в моята душа. Иска ми се да знам, откъде да намеря сили да продължа нанатък, как да си оближа раните, как да се съвзема???
Простете ми, че ви натоварвам, знам, че и на вас не ви е лесно и розово.
Много ме боли,.

нека да си помечтаем.......

И още нещо. Дори и при тази стимулация левият ми яйчник не отговаря съвсем добре. В дясно имах 3 големи фоликула (те не вършат работа, защото съм само с лява тръба), а в ляво имах 1. Уж казаха, че ставал, ама знам ли. Някой знае ли как може да се разбуди заспал яйчник??? Много тъп въпрос, ама вече съвсем изглупях покрай тия проблеми. Не може ли някак си да им разменя ролите на левия и десния яйчник? Не ми се смейте на тъпотиите.

нека да си помечтаем.......

Ще успееш, Момиче.
Вярвай, още малко остана, това е изпитанието, което трябва да извървиш.
Ти ще си най-добрата майка.
Сигурна съм.

Момиче, ще дойдат силите, сигурна съм, без да ги търсиш. Няма ка да ти помогнем, това просто се изживява. Не си слаба, не си малодушна, не се предаваш лесно, сега просто изпускаш парата и събираш нови сили. Желая ти успех от все сърце и вярвам, че ще успееш. Пореви си.

Момиче не се предавай. Ако ще ти помогне това да не се чувстваш като някакво изключиение и аз плача, и аз се чувствам по същия начин както и ти.
Знам че ще стане, трябва да стане и ни е писано да забременеем на всички в този клуб, но Господ ли, Съдбата ли, си и играе покера с нас по правила, които не знаем.
ЩЕ СТАНЕ, МОМИЧЕ!!! ИЗТРИЙ СЪЛЗИТЕ И СМЕЛО НАПРЕД!


За да се усмихнеш малко - мисля че ленивия яйчник можеш да го събудиш като... играеш кючек. Аз лично смятам за по-практично една ел. пеперудка дето ми мърда тлъсинките на шкембето, пък аз си чета книга.

ГОРЕ ГЛАВАТА И НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! ИМА ЕДНА ПОГОВОРКА - ВЛАСИТЕ СЕ ДАВЯТ НА КРАЯ НА ДУНАВА

Мило Момиче,

много добре те разбирам какво ти е....... аз имах преди месец неуспешно инвитро и болката и отчаянието е голямо. Моят савет е да си поплачеш и потъгуваш но не за дълго. ще се съвземеш и ще продължиш с опитите. Ако не става с инсеменации, ще стане с инвитро. Трудно е и все се питам защо на мен ми се случва, но такъв е живота не винаги справедлив, но си заслужава да се живее и всяка трудност ни прави по-силни. ше успееш. Само не се отказваи. Сега си почини и гледаи да не мислиш за това което е станало. Даже бих те посъветвала за 1 седмица да не влизаш в клуба за да се откъснеш от всички мисли за забременяване.

Здравей,момиче!
Тъжно е това ,което е станало с теб,но не е трагично. Аз бих те посъветвала да си го изживееш без да задържаш нищо в себе си. Понякога сълзите,самосъжалението,споделянето дори гнева лекуват. Те са нужни за да изкристализират след тях новите сили и готовност да се бориш.Ако трябва почини си малко,отдели време за себе си/иди на фризьор,купи си нова дрешка напр./ Права е Зверчето,откъсни се за малко и от форума. Просто си дай време и ще видиш, че всичко ще бъде на ред.

Хей, хей!
Не се отчайвай! Преживяла си толкова много, възхищавам ти се! Ти съвсем не си малодушна, просто ти трябва време и хубава почивка. Най-вече психическа.

Намери нов приоритет, почини си и ... мисли позитивно. Така ще можеш да се върнеш към това с нови сили и ще погледнеш въпроса от друг ъгъл.

Нали това, което не ни убива, ни прави по-силни?
Горе главата. Всичко е пред теб.



За да научиш повече за пътя пред теб, попитай тези, които се връщат.

Мило Момиче,
и аз като повечето момичета тук знам какво значи да държиш всичките си надежди в ръка, а те изведнъж да изчезнат. Поплачи си, всъщност наплачи се хубаво, така ще се разтовариш, а силите ще дойдат скоро.
Не мисли, че си малодушна, нормално е да си тъжен и да се предаваш понякога, нормално е и да се оплакваш. Дори си мисля, че е препоръчително да изливаш душата си, а точно тук всички те разбират и ти стискат палци.
Не си спомням откъде знам едно изречение, но често се сещам за него и бих искала да ти го кажа- "Когато си мислиш, че вече си направил всичко необходимо и нямаш сили за нищо друго, трябва да знаеш, че си стигнал едва на половината от пътя".
Продължавай да се гордееш със своя любим и със себе си и след като се успокоиш, хайде отновоПрегръщам те

Милички, всички сте толкова отзивчиви. Благодаря ви за подкрепата. Ще се отдам на мъката, а когато ми мине се надявам да имам нови сили да продължа.

нека да си помечтаем.......

Уви, тези тежки периоди са неизбежни, но преминават. Виж, не можеш да си вечно стегната и готова за борба... Не е лошо да си поплакваме от време на време, вместо да трупаме вътрешно. Понякога е по-добре да се отдадеш за кратко на мъката си, за да може по-късно да ти дойдат сили.

Няма да се отчаяш, повярвай ми. Ще продължиш и накрая ще успееш. Всички тук те разбират и подкрепят. Щом си направила вече тези опити - значи си силна.

Мило Momice, сигурна съм 4е утре ще се 4увсваш по-добре и ще продължиш с нови сили. Важното е да не се от4айваш, все пак не трябва сами да се убиваме нали ? Ще се моля за теб да успееш.

Never give up !

Към моето дете

Със всяка сълза вир ще направя
Ще събера цяла река
И в нейните дълбини
таз мъка ще удавя
за да възродя надеждата

Надеждата ще дойде плахо,
Ще търси упорна ръка.
Ще я поема, ще я прегърна
и ще викам с цялата си душа.

Ще те търся, ще пребродя света,
но ще те намеря,
каквото и да ми струва това.

Когато те намеря,
Ще те грабна,
Ще ти дам цялата си майчина топлина
и ще те пазя, ще те вардя
от всичкото зло на света.

С любов ще те обгърна
Ще те лчлея и песни чудни ще ти пея.
Ще ти разкажа за това,
че ти си моята наи-съкровена мечта.
Ще ти кажа как моята изтерзана душа
те търси в безкрайността
и обърна наопъки света,
за да те намери, мое мило неродено дете.
Защо все още живееш само в моето изтерзано сърце???

Ела, ела
За да не съм вече сама.

13 Юни 2005г.

нека да си помечтаем.......

Мило момиче,
искам да ти споделя аз как намирах сили след всеки месец неуспешно опитване и порои от сълзи.
Не знам имах ли вяра, не си спомням беше ли ми останала някаква искрица надежда, спомням си обаче че налудничаво си повтарях АЗ ЩЕ ИМА ДЕЦА! Исках го като нещо абсолютно непостижимо, миналата година започнах да казвах на всичките си познати че това ми е фикс идеята и нищо друго не искам. Омръзна ми да ме питат приятели и роднини - какво става, няма ли да имате бебе - исках всички да разберат че искам ама няма...Мои познати си раждаха постоянно деца, започнах да им купувам по някоя дрешка за подарък и винаги си представях че купувам на моето си.
По едно време си водех дневник и пишех писма на детето си, което го няма.
Лудост ли е било не знам, но ми е помагало да изляза от черната дупка.
Желая ти успех с опитите и дано забременееш и износиш детето си живо и здраво!

Миха, съжелявам мила, но не губи кураж, нали все си говорим, че не трябва да се предаваме след всеки М. Макар че и аз съм като теб постоянно ме избива на рев, обаче това е положението. При някой става от първия път при други става с адски мъки.

Слагай розовите очила и си мисли само за хубави неща!

Здравей миличка, зная колко ти е тежко. Аз съм от семейство с три деца. Имам сестра близначка и по голяма сестра. Всичките жени в семейството забременяват от въздуха, винаги съм си мислила че и аз ще съм така, но уви. Когато се заточиха месеците и не ставаше и не ставаше, и плачех , майка ми все ми казваше да не се притеснявам, че всичко ще е наред, че детето още не ме е избрало и затова. Все се питах толкова ли съм лоша, че нито едно детенце не ме иска за майка, но сега зная, че не е така. Всички имаме право да бъдем щастливи и да изживеем радостта от майчинството. Уверена съм , че ще имаме деца, рано или късно. Затова не се отчайвам - след сълзите винаги има светлина .