Controlled Bleeding - 2002
30 отговора
256 прегледа
Re: Controlled Bleeding - 2002
Намерих го! Не от магарето...
Заедно с още 12 албума на Controlled Bleeding + Skin Chamber като бонус!
Ами пиле, това е абсолютно култова индъстриъл група от 80 години. Какво и да са правили - в нойз, дъб, индъстриъл, винаги е било абсолютно екстремално и самобитно!
Една от ГОЛЕМИТЕ експериментални банди!!!
Next One Is Real
Заедно с още 12 албума на Controlled Bleeding + Skin Chamber като бонус!
Ами пиле, това е абсолютно култова индъстриъл група от 80 години. Какво и да са правили - в нойз, дъб, индъстриъл, винаги е било абсолютно екстремално и самобитно!
Една от ГОЛЕМИТЕ експериментални банди!!!
Next One Is Real
някой да има 400 blows?
ми така и не мога да го подкарам тва е-муле, нито а-муле при мен.. бих искал да ви помоля, ако може някой да погледне, дали има там групата
400 Blows
като албуми:
If I Kissed Her I'd Have to Kill Her First
The Good Clean English Fist
The New Lords On The Block
Look
Yesterday, Today, Tomorrow, Forever
много отдавна ги търся, ако ги дръпне някой може да размениме нещо
мерси:)
400 Blows
като албуми:
If I Kissed Her I'd Have to Kill Her First
The Good Clean English Fist
The New Lords On The Block
Look
Yesterday, Today, Tomorrow, Forever
много отдавна ги търся, ако ги дръпне някой може да размениме нещо
мерси:)Re: Controlled Bleeding - 2002
Тъкмо сега слушам първата тава на Skin Chamber - това пак са си Controlled Bleeding, но без единия от тях (т.е. само Chris Moriarity и Paul Lemos).
И всъщност това май е най-екстремалния (и комерсиалния) им проект...
Ето тук едно ревю, което съм запазил на компа си. Съжалявам, че го пействам, ама не мога да намеря линка...
"Imagine the dystopic nightmare worlds of Terminator, The Matrix and 1984. Your thoughts are no longer your own. You are part human, part machine. A higher force controls you, compels you. This is the soundtrack to that nightmare.
The edge between synthetic and organic sounds is totally blurred. Highly distorted multi–tracked guitars squealing, crushing, moaning; thundering staccato bass rhythms, throbbing with mechanical persistence; robotic precise percussive rhythms crash against random clatters of automation and industry. Over it all, Lemos and Moriarty trade shouts of bellowing anger and hissing malevolence. You can imagine the pair: one red faced, veins bulging and pulsing on neck and forehead, dripping with sweat, shuddering with rage; the other narrowed wicked eyes, a serpent's tongue darting between thin, evil lips.
If Nin is the popular face of industrial, Skin Chamber is the bastard inbred cousin locked in the cupboard under the stairs, creating and destroying empires among the cockroaches and rats, ready to bite anyone unsuspecting who accidentally opens the door. While Trent Reznor prances about like a Gothic dandy in his Hollywood mansion, exuding pseudo–angst and pathos (pathetic?), this pair would be shovelling coal into the boiler in Reznor's basement, throwing an occasional dismembered body part into the beckoning flames. "
Става въпрос за Trial - втория албум на Skin Chamber(можеш да го свалиш от линк). И ревюто е адски точно!
А за Can You Smell The Rain Between - ами съвсем Controlled Bleeding си звучи.
Ако ти е скучен - по-добре не се опитвай да ги слушаш.
Няма база за сравнение с Einsturzende - съвсем различни неща са...
Next One Is Real
И всъщност това май е най-екстремалния (и комерсиалния) им проект...
Ето тук едно ревю, което съм запазил на компа си. Съжалявам, че го пействам, ама не мога да намеря линка...
"Imagine the dystopic nightmare worlds of Terminator, The Matrix and 1984. Your thoughts are no longer your own. You are part human, part machine. A higher force controls you, compels you. This is the soundtrack to that nightmare.
The edge between synthetic and organic sounds is totally blurred. Highly distorted multi–tracked guitars squealing, crushing, moaning; thundering staccato bass rhythms, throbbing with mechanical persistence; robotic precise percussive rhythms crash against random clatters of automation and industry. Over it all, Lemos and Moriarty trade shouts of bellowing anger and hissing malevolence. You can imagine the pair: one red faced, veins bulging and pulsing on neck and forehead, dripping with sweat, shuddering with rage; the other narrowed wicked eyes, a serpent's tongue darting between thin, evil lips.
If Nin is the popular face of industrial, Skin Chamber is the bastard inbred cousin locked in the cupboard under the stairs, creating and destroying empires among the cockroaches and rats, ready to bite anyone unsuspecting who accidentally opens the door. While Trent Reznor prances about like a Gothic dandy in his Hollywood mansion, exuding pseudo–angst and pathos (pathetic?), this pair would be shovelling coal into the boiler in Reznor's basement, throwing an occasional dismembered body part into the beckoning flames. "
Става въпрос за Trial - втория албум на Skin Chamber(можеш да го свалиш от линк). И ревюто е адски точно!
А за Can You Smell The Rain Between - ами съвсем Controlled Bleeding си звучи.
Ако ти е скучен - по-добре не се опитвай да ги слушаш.
Няма база за сравнение с Einsturzende - съвсем различни неща са...
Next One Is Real