за стефан пан

имаше някаква моя тема вече, за глупотевични стихчета, но не ми се щеше да я асансьоря от архива.

а и да ги пускам в твоята поетична такава, независимо от това, че започнатият там 'разговор всъщност е причината, ми се видя малко неподходящо.

ето няколко такива, пък ти кажи кое е поезия според теб.

Гладен съм, гъзът ми изхвръкнал,
в долапа - огризан от мишките хляб.
Гладен съм, вашата мама,
и паяци своите мрежи в гъза ми плетат.

Когато порасна, аз майстор ще стана,
елате ме вижте тогаз,
ще имам мангизи и къща голяма,
и буренце пълно с коняк.

Ще минат години, директор ще стана,
елате ме вижте тогаз,
кола и мадама и къща голяма,
ах, вашата мама тогаз.

Хазяйката пак пържи кюфтета,
из цялата къща се носи ужасната смрад.
Дръж си ги, брантийо проклета,
на стари години дано да пукнеш от глад.

Дъртият, мангизи не пуща,
в гъза му не можеш проникна и с лазерен лъч.
Дръж си ги, стипцо проклета,
на стари години ще ти го набия отзад.

Гаджето си заминава,
вече разчитам на своята дясна ръка.
Тръгвай, бе, тоята мама,
на стари години ще лапаш големия чеп.

Паякът виси на тавана,
седмици вече го гоня с касапския нож.
Слизай, бе, твоята мама,
от тебе ще стане чудесен студентски бифтек.

(авторът ми е неизвестен)
---

Бате Гойко ти внимавай
Каубоец е отзад
Моля те не му се давай
Щото има косопад

Бате Гойко е индианец
Но от ромски произход
Нищо че си няма ланец
Той е кръгъл идиот

Бате Гойко има мирис
На изпуснат пор вдовец
И във неговия ирис
Гние дух на зъл борец

Бате Гойко яко сецка
От лулата на мира
Бате Гойко ще изпецка
Всяка горист на врага

светльо хиподилски
---

По полето бродят, мамо, дъщеря и майка
Клонки кършат, путки бършат и за хуй се вайкат

Калугер ми овце пасе по росено ливаде
С куреца си круши брули за невести млади

Калугер ме гони, мамо, калугер ме стига
белите ми кълки, мамо, сака да надига

Дали да му бегна мале, или да му легна
Че какват' съм, мамо, щура, ще му счупя кура

Две години мила, мале, как не съм ебана
половата ми система паяжина хвана

Недей дъще, недей мама, че си още малка
Зор ще видиш кат ти хакнат кур като бухалка

Недей дъще, недей мама, мамина гугутка
Дай на мама да настърже дъртата си путка.

----

Кацнал на зелена шумка
воден плъх със очила,
пие от цокало плюнка,
а във плюнката муха.

На върха на бор без корен,
фоторепортьор - жираф,
а до него глист нищожен,
пуска му по малко лаф.

На полянка, край горица
въшка праска рок енд рол,
кит се тръшка в ръченица,
прелъстявайки глагол.

В сърцето на локомотива
съзрях простреляна пчела,
в пристъп на ангина дива,
крещях: "Гъсеницо ела! "

Куче лочи суроватка,
а до него поп - тулуп,
тупа, лупа, кратка схватка,
и попа лочи суроватка.

На брега на океана
ято мравки във компот,
водата плиска ги със пяна,
а те си цакат бридж - белот.

Въшка падна от небето
с трапецоид от синя кир.
В миг се шмугна в дюшемето
дезинтериен бригадир

Син домат с червени гащи,
лапнал нажежен пирон,
дрипите на мрака дращи,
а мракът смуче биберон.

Морков гол, разсъблечен,
разкарва се с дебел тромбон,
краставичка се задава,
глътнала удавен слон.

Вещица красива, млада,
вари полов еликсир,
а до нея на ливада,
бригадир яде вампир.

Мисли плуват из небето
и похапват зеленчук.
Кътник на конец увиснал
се оригва на суджук.

Глиган захапал мазна сврака,
в опашката я той пробол.
Щраус си счупил двата крака
и напил се с мухозол.


А на тез, които слушат,
и харесват песента,
две - три думи ще им кажа:
Да се шибат във гъза !

(aвтор - неизвестен)


--
(тю, на всичкото отгоре и с правописни грешки, които трябва да оправям...)

Анонс

Но, разбира се,
мадам,
конфитюр?
Препечени филийки,
рохкото яйце,
като иронично еднооко
главоболие,
а после,
по обед -
мадам,
гръцка салата,
с капка
от мазно любовно
многоточие,
домати с риган -
позеленелият от ревност
ваш съпруг...

И после, мадам,
салфетка на райе?

В Англия след
десерта,
мосю,
и без капка
сарказъм,
поднасяме
"Black velvet".
С чупка на гърба -
сексапилна резка
от остър зъб
преди заспиване...

За мадам
накрая
"Crem brulee"
издържан в черно,
чак до извития край
на окото ми...

И хайде,
чак е досадно,
мадам енд мосю
Разточителство,
толкова кичозно

хищен
апетит
за собственото ви
погребение.

----

Не ме лъжи, Джърмейн.
Помня всичко ясно -
и дрезгавия глас на Майлс,
последната ти глътка джин,
немирния,
неопитомен звяр
под лявото ребро...

И бръснача помня,
Джърмейн,
преди да те докосне
и сивия му металически език
да прехапе
тънките ти вени.

И изплашения,
порцеланов глезен,
по следите от
прозрачна кръв.

И мекия ти,
глух,
последен писък
в потресеното огледало.

И синьото ти,
издължено като ладия,
око.

И устните,
Джърмейн...
И влажния ти стреснат дъх...

Затова,
не ме лъжи,
Джърмейн...

Не е вярно,
че никой
и никога не вдига
телефона...

Не е вярно,
Джърмейн,
разбираш ли...

Аз бях там...
Във всяко
твое
кабаретно изпълнение,
в предишното
и
всяко следващо
мартини,
между гъвкавите
пръсти на пианото,
и после,
Джърмейн,
в истеричните ти нощи,
в питиетата,
таблетите,
цигарето от седеф -
във всяка тревожна фибра,
и безпаметно
облекчение...

И,
само,
не ме лъжи,
Джърмейн...

Очаквах
да поискаш
и щях
да се пресегна
и те спра,
Джърмейн...

А, сега,
просто...

Не ме лъжи,
Джърмейн

---

Съблечи се, Л.
Махни мазното,
горната дреха,
после прашното вътре,
хартията с надраскания, анонимен телефон,
горещия пулс,
елекрическите вени,
пътеките концентрични около пъпа,
събори вратата на зеницата,
изкърти я с пантите,
отвори прозореца на челото.
Съблечи се, Л.
Да минем по "Виа Торино" -
улицата на проститутките,
да се продадем, Л.
Да направим нещо с тези две тела,
голи, тънки като стъкло
в нощна лампа,
нека ни следват
конците от петите,
да ни разплитат,
да се вие нишката жарка
назад.
Съблечи се, Л.
Да не ти пука за погледите по нас,
нито за стъпките,
за нагласените усмивки,
за съскавите, отровни женски погледи,
за завистта,
за смачканите банкноти.
За гърлата на бутилките,
омазани с червило,
за обувката, чийто ток ще счупиш
нарочно,
върху чужда маса.
Съблечи се, Л.
Хищни цветя се давят
по дирите ти,
толкова е горда
голотата.

С. П., вече съм я пускала тук.

"Куче лочи суроватка,
а до него поп - тулуп,
тупа, лупа, кратка схватка,
и попа лочи суроватка. " - тази част е от недялко йорданов, за остатъка не знам.


и на тва в зелено ли не му знаеш автора?

след като сама казваш (в онази тема), че формата не е никак трудно да се докара, тогава защо си против НЕбелия стих? ми някой като си го може, си го може бе....като е бил достатъчно талантлив да напише ПОЕЗИЯ какъв му е проблема да сложи и някаква си там тататаратататам форма, дето и третокласниците я владеят?

формата и звукописа са като грим (макиаааж) - в малки недразнещи количества, върху хубава мацка, подсилват ефекта, дискретно, деликатно. в големи количества върху грозна квартална курва... си имат друга роля.




прави ли ти впечатление, че цитираш само неща свързани със секс (хетеросексуален или хомосексуален между жени) и с мъж убиващ жена? интересен вкус, разбирам, че това ти въздейства на теб, но това не е гаранция, че е велико само по себе си

Е, не си съвсем права.
Глупотевични стихчета колко щеш.
Пък и подбора ти е тенденциоден.
Просто явно насторението ви за поезия е различно.
Аз тъй или иначе не отбирам много-много от поезия.
Тия във втория ти постинг ми харесаха.

ПС. Обаче песента за калугера от първия ти постинг
се вписва в кротки купончета.

не съм против не-белия стих :)
а в някои неща цитираните горе стихчета са си поезия отвсякъде :)

относно подбора на стихчетата - ми за да провокират, естествено. за какво друго? хората се радват на секс, гъделичка ги някак си, по сеирджийското, по комплексарското, знам ли по какво.
а и не е важно - нали целя да се пише. да ви пусна малко религиозна поезия от 15 век също мога, че и в собствен превод. обаче няма да има никкъф ефект. гарантирам. щото като пускам класици, си траете :)

виж един сутиен, например - пък бил той и мой - какви творения предизвика.
никой не ще да отговори на бла_бла_бла на темата за дерида, естествено. но ако поразвея и някой жартиер, като нищо пак ще се разпишат хората. някои за да се позабавляват, други за да си изкарат гнева, да ми натрият носа, такива разни :)

иначе казано, въпрос на вкус.
и на ценз, щях да кажа, но няма ;)

Ама ти знаеш ли?

Кой е авторът на това в зеленото? Винаги съм се чудила.

тя и от кротки купончета е взета.

пародията на стихотворение стихотворение ли е?
а пародията на народна песен? :)

ако някой знае нещо за авторството на цитираните стихчета, нека си каже. колективно творчество или не, бисери са.

искам да те поздравя с едно парче поезия :))

римувано, но не и отживяло.

писала го е жена, но не е силвия плат.

не е и вирджиния улф

не се е и самоубила доколкото ми е известно, но нейни близки са го правили.

не се пише за секс

нито за убийства

Боза, това парче поезия не е в оригинал, не защото не бих могъл да го изровя на испански от гугъла, а защото не вярвам, че си способна да го почувстваш на испански, дори да го знаеш на ниво по високо от начално.

за обща радост преводът е на атанас далчев, така че приятно четене




Аз съм там, където мен ме няма,
в посребрения Анауак -
в светлината му неповторима
реша със ръце едно дете.



То въз коленете ми напомня
паднала от нечий лък стрела,
и така като стрела го остря,
люлкайки го с песен в своя скут.



В светлината стара и детинска
вещ намерена напомня то,
местя го и нежно го обръщам
спроти припева на песента.



Гледат ме очите тъмносини
с вечен и неутолим живот
и по навик, наследен отвеки,
реша го със моите ръце.



Бистри борови смоли по него
от тила до пръстите текат
и е много тежко, много леко
да си някаква стрела без лък.



Аз го храня с песента си плавна,
то ме храни със балсам свещен,
който е на Маите балсама
и от който съм лишена аз.



С неговите кичури играя,
сплитам ги и ги разплитам пак,
и на Маите рода разпръснат
виждам в лъсналите му коси.



Вече от дванадесет години
съм оставила това дете,
но събудена или заспала,
реша го със моите ръце.



И това е майчинство, което
не измаря никак мойта гръд,
непознат възторг, спасен за мене
от голямата жестока смърт.

Г.М.

чужденката

Говорът й лъха на морета диви,
на незнайни пясъци и водорасли;
моли се на бог без образ и без тежест,
състарена, сякаш скоро ще умира.
Тя градината ни чудотворна стори,
като посади трева и кактус в нея.
На пустинята с диханието диша,
побеляла е от много силна обич,
но не я разказва, ако я разкаже,
ще напомня карта на планета друга.
До осемдесет години ще живее
между нас и същата ще си остане,
ще говори същия език задъхан,
който животинките едни разбират.
И така сред нас във тъмна нощ, когато
мъките й дълги своя връх достигнат,
с участта си за единствено възглаве
ще умре от смърт безмълвна, ч у ж д а.

Глупости на шега и глупости с претенции, боза - това е. Нещо като мен и теб



Щом сме двама, страшно няма.

това:

Гледат ме очите тъмносини
с вечен и неутолим живот
и по навик, наследен отвеки,
реша го със моите ръце.,

това:

Аз го храня с песента си плавна,
то ме храни със балсам свещен,
който е на Маите балсама
и от който съм лишена аз.

и това:

Вече от дванадесет години
съм оставила това дете,
но събудена или заспала,
реша го със моите ръце.

е тромаво преведено. напасване на езика към ритъма, добавяне на смислово ненужни думи за запълване на "тЪтътътъ - рЪтътътъ-тЪтъ"-тото :)

иначе харесвам далчев, много.

но повечето от преведените неща на "новия" си език звучат или тромаво, или направо нелепо.

абе ти днес да нямаш някакъв празник? :))

щото като гледам ти върви на подаръци - виж какво ти намерих преди малко в гугъла [линк]

хайде чети ги, учи ги, а ако можеш и на китара да ги изпълниш на следващата клубна среща, цена няма да имаш!

нямам празник, но мерси, де :)
не ходя по клубни купони.

Боза, преведи го по-добре бе, жена!



Щом сме двама, страшно няма.

The Hanging of Vasil Levski

O my Mother, dear Motherland
Why weep you so mournfully, so plaintively?
And you, raven, cursed bird -
On whose grave croak you with such a dread?


Ah, I know - I know you're weeping, Mother
Because you are a dismal slave,
Because your holy voice, Mother
Is a helpless voice - a voice in the wilderness.



Weep! There, near the edge of Sofia town
Stretches - I saw it - a dismal gallows
And one of your sons, Bulgaria
Hangs from it with a terrible power.


The raven croaks dreadfully, ominously
Dogs and wolves howl in the fields,
Old people pray to God with fervor
Women weep, children cry.


Winter croons its evil song,
Gales sweep thistle across the field
And cold and frost and hopeless weeping
Heep sorrow on your heart.

----

It's hard, it's hard, so give me wine.
Drunk, I can forget the face
the thing you fools cannot define:
where lies glory - and disgrace.

Forget the country of my birth,
my father's dear homely nest,
and those whose souls were never curbed,
whose fighting soul was their bequest.

Forget my family in their need,
my father's grave, my mother's tears,
and those who'd steal a crust of bread
with all the aristocratic airs.

The rich man with his crookedness,
the merchant thirsting for his plunder,
the priest reciting holy mass,
rob from the people who must hunger.

Rob them. All you wanton band.
Rob them. Who will make a fuss?
Soon they'll be too tight to stand:
every hand holds up a glass
We drink, we sing with recklessness,
we snarl against the tyrant foe,
the taverns are too small for us -
we shout: "To the mountains we shall.

We shout, but when we're sober
we forget our pledges and our phrases
and say no more, and roar with laughter
at the people's sacrifices.

While all the time the tyrant rages
and ravages our native home,
slaughters, hangs and flogs and curses
then fines the people he has tamed.

So fill the glass and let me drink.
Bring my soul its soothing gift
and kill the sober way I think
and let my manly hand grow soft.

I'll drink, despite the enemy,
despite all you, great patriots.
There's nothing near and dear to me,
and you? well. you are idiots.

добре де, а що в третия от стиховете, които цитираш "ръце" не ти е тромаво, а в първия е, само тва не мога да разбера :))))))))

преведено е колкото е могло. не знам испански, освен това смятам, че за да стане един немайчин език силен наполовина колкото майчиния трябва поне 10тина години усилена употреба в реален контекст. това за преводите обаче важи и за бял стих.


второто, което съм ти пуснал не звучи толкова тромаво.

за всеки превод на каквото и да било важи :)