Да се оплача

Започна се с оправданията и отлагането на спермограмата. До сега бяхме на вълна "Няма проблеми! Когато кажеш!". Аз все отлагах и си мислих, че "другия месец" всичко ще е ОК. Но ето днес, след като ми дойде ОТНОВО, направо му връчих телефона на проф. Нанов и реакцията никак не ми хареса. Започна се едно мрънкане как хайде и другия месец да опитаме, защото този месец на бяхме от най-активните и т. н. Излиза ми с моите номера! Така ми се пада!

Oni, успокой се и не се ядосвай. Аз миналата седмица се бях побъркала на тая тема. Плаках, сърдех се и накрая се му скарах.
Беше ми писнало, стана 1 година не мога да го накарам да иде да нпарави спермограма. Първо беше, кагато кажеш, после мълчание, няма проблеми и т.н.

Накрая не издържах и го записах, поставих го пред свършен факт.
Казах му имаш записан час и отиваш утре и точка!!

Не знам кой е правилния подход в тоя случай, всичко е много деликатно при мъжете...
Но едно установих от цялата тая работа - докато не опре нож до кокъл, докато не разберат, че има проблем...стоят си с заровена глава в пясъка и си траят

Мога само да ти съчувствам.


[линк]

Повечето мъже трудно поемат пътя на изследванията. В началото и при нас беше проблем, но с времето нещата се промениха. И аз като Елфи го поставих пред свършен факт. Опитай всичко, което се сещаш, но не оставяй нещата на самоход, че в нашия случай времето не лекува.[линк]

Аз пък ако се опитам да запиша час на моя без да сме се уговорили за това на пук няма да отиде. Ама този месец му казах, че ще правим изследване за антитела(за което ще трябва сперма) и сам се сети да попита дали не можем едновременно стова да повторим спермограмата (нещо, което се каним от няколко месеца). Добре, че се оказа възможно.

Они,искам да ти кажа,че всички са такива.Но даваи направо не го оставяи да диша докато не постигнеш своето.Не бъди глупачка каато мен-аз да го коткам като писано яйце да го пазя.Да гледам душевното му състояние да е идеално Да разпуска а аз да се нагърбвам със всички задачи посилни и НЕпосилни.Вече казах стига година иполовина .Сега съм му взела здравето заканила съм се че ще го водя навсякъде да види през какво минавам аз,а той за една проба неможе да се напъне.Сега вече сме постигнали единодушие,но ми отне много нерви и време.
ТЪРПЕНИЕТО Е ВРАГ в този случай иначе било добродетел.
Успех
Малко женски хитринки никога не са излишни

Миличка,бъди много силна и упорита.Успех

Явно в началото повечето мъже реагират така. Любимия в началото все се оправдаваше, че не му остава време и така минаха 10 месеца докато я направим. Опитвах се да му обясня какви изследвания аз правя и какво той трябва да направи като ги съпоставях и че така като отлагаме само губим време. Въпроса беше сам да се реши, после даже като не намирахме никакъв проблем направихме още две спермограми на други две места, и не се наложи много да го подканям.
Може би на мъжете им е трудно в началото да приемат, че е възможно проблема да е при тях и се притесняват да не се окаже в тях, а и по-трудно се решават да ходят по лекари.

Много съжелявам за проблема ви(защото той е колкото твой толкова и на половинката ти)
При нас не е имало такива работи просто тръгнахме и двамата по изследвания.
Но не мога да ги разбера мъжете в повечето случеи се разминават с една спермограма и на всичко отгоре голяма част от тях се дърпат.
Седнете и си поговорете,сигурна съм че ще го обедиш.
Успех

И аз така-пред свъшен факт.И двата пъти.мрънка,мрънка,ама дойде,като има записан час-къде ще ходи?

искам да отбележа, че не всички мъже са така и апелирам да не приемате подобно поведение като някаква мъжка природна даденост, с която просто трябва да се примирявате!
за мен, участието на мъжа в процеса по създаване на наследник включва освен доставянето на генетичния материал на местоназначението, също и споделяне на целия път, особено при проблеми със забременяването - споделяне на изследванията, на отговорността, на емоционалното и психично натоварване, на финансовото такова.

този вид споделяне на отговорност е същия, както и във всички останали сфери на брака. не може иначе да е страхотният съпруг, който си избрахме с толкова любов, а по отношение на проблемното забременяване да е "ами те са си такива, чувствителни". няма такъв филм, момичета! един мъж или е зрял и поема отговорности, или не е!
ако случайно е изпаднал в някакви заблуди по въпроса за ролята и мястото на мъжа в репродуктивния процес, трябва да го осветлим и образоваме своевременно, а не да го коткаме и да се подлагаме на самоизтезания.

малко сложно излезе, ама щот се въздържам ... :)
(да не ме номинират в още някоя категория)

Аболютно и безрезервно подкрепям джам.
Освен това - с моя съпруг от началото на нашата одисея /а тя е много дълга/ и до сега НЯМАМЕ НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ с отиването на лекар и правенето на спрмограми. Ама НИКАКВИ.
Наистина съчувствам на момичетата, които имат този проблем! Не стигат нашите психически натоварвания покрай изследвания, медикаменти, интервенции..... ами да се натоварваме и с психиката на половинките си, че им се налага да.... "излъскат бъстуна"
е, Джами, аз пък директно си го казах

Ми така де :), няма какво да го казваме със заобикалки.

За това най-много ме е яд! Във всички разговори до сега той е бил абсолютно разбиращ, подкрепящ и един такъв ... съпричастен. А когато се стигна до конкретни неща бие отбой. Не казва, че няма да го направи, а се измъква с оправдания и отлага. Ясно ми е, че го е страх да не се окаже проблема в него, но изобщо не възнамерявам да се предавам! Мен също ме е страх от много неща ама си трая!
Да не говорим колко съм гадна и злобна днес - втори ден, боли ме, тече ми, топло ми е и съм на работа!

Ние също нямаме никакви проблеми с отиването на лекар за спермограма. Не сме и имали. Освен това винаги идва навсякъде с мен, на изследвания и т.н. Искам да кажа, че съпреживява всичко, и за минута не съм се почувствала, че се боря сама с проблема..
Но не ме учудва народопсихологията на бг мъжа...

При нас нещата стоят така-няма мой, няма негов проблем. Проблемът е общ, защото както аз искам дете, така и той. Общият проблем изисква и общи усилия при разрешаването му.
Не съм имала никакви проблеми в това отношение до сега и се учудвам, че някои мъже реагират по този начин. Според мен единствения начин е съвместни действия при изясняване на проблема, защото ако се окаже, че проблема е в него ще ви трябва време да изясните причината, а лечението е доста продължително.
Ти най-добре си го познаваш и прецени добре кой е най-добрия начин за действие- нападението или цивилизования разговор. Пък може да е моментен емоционален срив от негова страна.
Късмет! Ще ти е нужен.

И при мен беше така. Сега не , другия месец, но накрая подходих по начин който ми се предостави сам. Негов приятел е съпруг на моя близка и се оказа, че и те са имали проблеми при бебеправенето и той е отишъл да си направи изследвания. Като разбра моят любим, че не е толкова страшно се нави. Но ми костваше много нерви и усилия.
Но не оставяй нещата, настоявай и бъди упорита.