Отупах я!

Всичко започна от преди около месец, когато Лили беше послушно и хрисимо дете. Оттогава на сам е направо чудо на чудесата. За всяко миене на зъбки, смяна на памперс, хранене или нещо подобно, е писъци до Бога! Да не говорим, че се е лепнала, като пиявица за мен. Ходи с мен в банята, тоалетната и при всяко мое изчезване от хоризонта, започва да крещи. Да не казвам, че не иска да заспива в собственото си легло, ами се пльосва на нашта спалня и там заспива.
Е, вчера при поредната ситуация, докато се опитвах да й сменя памперса, в буйстването си ми удари такава глава, че ми се отплесна светкавично ръката и памперса бе отупан два-три пъти. Днес отново изпадна в истерия и я наплисках със студена вода, след което й плеснах лекичко и бузката. Иначе в останалите си действия е послушна, като кажа нещо да свърши, го прави!
Не знам, на моменти ме хваща страх....... Такова ли ще е моето дете занапред или просто е период, през който задължително трябва да преминем?!

Мисля, че е период и то - неизбежен... Положението при нас е почти идентично - хрисим ангел довчера, невъзможно чудо днес!
От три дни по същия начин не ще да спи в леглото си и след кански ревове в 1 през нощта го местим при нас. Потресващо беше за мен, щото за 1г и половина не се е случвало подобно нещо, винаги е заспивал сам, на тъмно и т.н...
Чувала съм, че на възраст 1.5 - 3г. нормално при децата се проявяват болезнена привързаност и страх от загуба.
Ние пък с баща му се стараем да проявяваме повече търпение и разбиране, но и честите ступвания също са факт. Не само по памперса, за жалост...

Ние имаме сходен проблем. Моя син при смяна на памперса слуша, но вече като чели го е срам и когато го преобува майка ми доста се въртял ми казва тя.
Охх пък вечер като се прибера от работа се лепва за мен като марка и никакво мърдане, аз мръдна той рев и го оставям да се нареве докато отида да заредя пералнята например.
Вечер заспива на спалнята и после го пренасям на неговото легло.
Снощи влязох в тоалетната ,той влезе с мен и аз седя на тоалетната чиния той върху мен голям смях.
Мисля, че този период ще отмине скоро ще станат по-самостоятелни.

Вчера ми се случи за първи път да я плесна по-страшно! Търпението ми е голямо, но просто с тези си постъпки прекали. А разбира всичко, като й се карам. Като че ли го прави на инат.
Със спането няма никакви проблеми, заспива сама и след обяд и вечер. Но яденето и къпането, респективно смяна на памперс е направо кошмар.

При нас и боят не помага.
Когато го дръпна за ухото и го питам за какво са тези уши? Той ми отговаря: За красота.

В отговор на:

---

Снощи влязох в тоалетната ,той влезе с мен и аз седя на тоалетната чиния той върху мен голям смях.

---

Ей така точно съм и аз, картинката е същата.
Иначе, на майка ми и на мъжа ми дава да я сменят, на мен категорично отказва.

"ПРИ НАС Е ВЕСЕЛО" имаше едно предаване в близкото минало.
Точно така си е у нас с двегодишния Жорко става голям смях и като заплаче и се затръшка през деня на майка ми тя почва да се смее и той накрая се засмива.
Ами и аз съм възпитавана по този начин, така че си живее като в това детско предаване.

Въобще не ми е идеята да я пътупвам, ами да й създам ценните навици за едно дете. Да разбере, че това не са прищявки и не това е начина, по който ще я възпитавам.

Октомври и ние правим две

Моят син Алекс, който през септември ще стане на 2год. се държи по същия начин.До скоро беше сравнително кротък, но отизвестно време е неузнаваем на моменти. Тръшка се непрекъснато,особено като излезем навън. Беше започнал и да ме бие, та го плясках по дупето от време на време. Сега обаче ново двайсет- като не му дам или позволя нещо и започва да се удря и реве като магаре.
Лично аз смятам,че детето се нуждае от граници,защото понякога само се обърква. Успокоявам се с това,че това му поведение е временно,макар че на моменти ми се струва безкрайно дълъг период.

Ето как действам аз:
С памперса лудо ритане и протести аз опитвам всичко, не помага...тогава предлагам тя да избере кой памперс да сложим, тя преравя целия пакет и си харесва някой после мирно си стои докато я преобуя. Ако е във фаза пълна неотстъпчивост я оставям без памперс. В крайна сметка едни напикани гащи е по-добре от взаимно издевателство. Ако каже преди да се напишка я поощрявам ако се напикае и еужасно неприятно аз назидателно и казвам Ето виждаш ли така ще стоиш сега и я оставям мокра известно време, после тя сама предпочита памперс.
В случайте когато непрекъснато нервничи за нещо което напоследък често се случва просто и устрийвам много динамична игра, тичане скачане борба като си изразходи енергията мирва.
Избягвам да и крещя и аз веднъж съм я опухвала и то без памперс и ми беше адски гадно.
За жалост големият ми син е изял доста тупаник в този период.... опитвам се всячески да не повтарям грешките си
Желая ти успех и повече търпение, то никога не е достатъчно

Благодаря!
Определено търпение имам. Винаги обяснявам на дълго и на широко, за да влезе в малката главичка, да осъзнае за какво говоря. Не прекалявам с по-строгия тон, просто като отказва категорично, обувам гащи и досега не ми се е напишквала, ами казва и слагам веднага на гърне.
Просто се питам, след като разбира, че се карам и не е хубаво да прави така, защо продължава?! Ами инат и това си е.

Слава Богу, не се стига до удряне на главата или да ми посяга.
Някой път си мисля, дали пък не е разглезена......

няма да бъде винаги така!това си е период!но не бива да им отстъпваме, за тези неща!
и ние сме се пляскали, че даже и на голо дупе, и тя пак си прави каквото си е наумила! !за това ходи наказана в нейния си ъгъл!успокоява се!сдобряваме се!и после продължава с по-кротки игри!до следващия път!обаче четох в една статия че е по-добре да не се пляскат а да се затварят в друга стая хем да се успокои детенце, хем и мама да се успокои!а шамарите само ги учат защо ядат бой а не кое е правилно и кое грешно!!колкото до ходенето след теб ами напълно нормално е!и Ели ходи само след мен!и в тоалетната също, затваря вратата и сяда на кошчето за боклук!ами това е!така че ти желая много търпение и ще се справим!!целувки на Лили!

Е, радвам се, че се включваш! Откога на сме си писали нашта групичка! То си дойде време за второ детенце, поотраснаха дечицата! Благодаря за целувките!
По темата, какво да ти кажа.....просто обича да се инати за някои неща - памперс, храна, къпне и обличане. Някой път, като излязат нещата извън контрол, отварям вратата на помещението, оставям я отпред и затварям вратата. Обикновено това е кухнята, а я оставям в коридора. След минута вече е спокойна. И всичко това, след като съм изприказвала куп приказки и съм обяснила кротко и спокойно. Е не и не, това е.
Ще чакам, да отмине.
Целувки и на Вас с Ели!

Съгласна съм изцяло с теб, само че мойта принцеса е на 4год.и 6м. и още се тръшка за голямо съжаление, опитах подхода с оставянето в друга стая, но тя си я отваря и още повече се изнервя..........., направо съм се видяла в чудо!!

че тази сладурка е около двете години - така че държанието и е напълно в "нормите" на възрастта.
Знам, че това което ще ти кажа звучи абсурдно - но се опитай да не обръщаш внимание и най-вче да не реагираш /особено с насилие на тези и изблици/.
И двамата ми сина имаха изявени "кризи на две годиншните" и не е минало без изтупване на памперсите разбира се. Но от опита си твърдя че това не решава проблема, а само би могло да го задълбочи при по-нежните и чувствителни деца.
Състоянието преминава за 2-3 до 6-8 месеца и после влизат в най-прекрасния си гальовен и послушен резултат, когато обикновено се лъжеш за второ
В резюме - притръшка ли се или се разкрещи - правиш се че нищо необичайно не се случва - обикновено това ги обезкуражава
Кураж

Ох Лени, благодаря ти за съвета! Ако знаеш само с какъв разтапящ поглед ме гледа, след като съм се скарала...и едни такива топли сълзи рони! Последната изцепка беше, че искала да седи на платното...
Да, съвсем скоро правим две - октомври, да взема да се излъжа с още едно.

малкия имаше период, в който се вмъкваше в даден магазин и започваше да се тръшка - публика бол, а и някак си беше усетил че там няма да го отупам. В такива случаи се правя на приятно разсеяна - дотам съм успявала че веднъж една продавачка ме попита - "Извинете, това дете с вас ли е?"

Много е мъчително - знам особено за по-възпитаните и любящи родители. Защото отвътре ти кипи и искаш да напляскаш малкия палавник, а пък с даваш сметка че така не бива, че това не помага - така че въоръжи се с търпение. Не се давай - пък за второто не чакай много защото после идва и кризата на 7-те години
пп Лили ми се вижда много позната на снимката дали случайно не сме съседи найде в Младост / може и да се припознавам де/

Най-лошото е, че според мен полза няма от тупането. Само ти се чувстваш гузна и ти е гадно. А си представям като почне да си поступва играчките колко кофти ще е.
Съвет за крясъците беше дала Чета - тапи за уши. Да си крещи, да се тръшка колкото иска - просто никакво внимание. Като си свършиш работата тогава. Е, ние си ходим до тоалетна заедно и я качвам на кухненския шкаф да готвим и т.н., т.е. се глезончим. За щастие с дайпера нямаме проблем. Е, от време на време бяга за да я обличам, но аз гледам да не става игра - или си я оставям по голо дупе или я сгащвам на мига (ама какви мускули съм направила).
Вие 19 месеца ли сте?

Та каквото и да си говорим търпението си му е майката и много внимание и говорене. Аз като знам от изпускане на гласните струни какво ми е си представям какво ти е на теб. Но имаше и една тема за проучване, че децата си имат нужда и от наказание. Не ми побира главата как ще стане.