моля за помощ !
1 отговора
89 прегледа
моля за помощ !
Колеги, спешно ми трябва текста на Правилник за отчуждаване на имоти за държавни и общински нужди. мисля, че е публикуван 1953 г. Имам АПИС, но явно не е публикуван в тази инф. система- прерових го, но уви? Ако някой го има, моля да ми го мейлва. Чакам бележка, за да оставя e mail . Предварително благодаря!
Re: моля за помощ !
Ето:
ПРАВИЛНИК ЗА ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ ЗА ДЪРЖАВНА И ОБЩЕСТВЕНА НУЖДА
Одобрен с Постановление N 505 на Министерския съвет от 30 юни 1952 г., обн., Изв., бр. 57 от 8 юли 1952 г., изм., бр. 82 от 14 октомври 1958 г. * , бр. 66 от 18 август 1959 г., ДВ, бр. 47 от 16 юни 1964 г.
Отменен с п.9, т. 2 от заключителните разпоредби на Наредбата за държавните имоти - ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975 г., в сила от 1 ноември 1975 г.
I. ОТЧУЖДАВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА НУЖДИТЕ
НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
1. Основни положения
Чл. 1. Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила.
Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение (чл. 10 от Конституцията).
Чл. 2. Недвижими имоти на частни лица могат да бъдат отчуждавани само в изключителни случаи за особено важни нужди на държавата, на кооперациите и на други обществени организации.
При същите условия недвижими имоти на кооперации и други обществени организации могат да бъдат отчуждавани за държавни нужди.
Чл. 3. (Доп. - Изв., бр. 82 от 1958 г., изм., бр. 66 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Отчуждаването се извършва с разпореждане на Министерския съвет по доклад на съответния министър, ръководител на ведомство, председател на окръжен народен съвет, ръководител на централен съюз или друг върховен орган на кооперативни или обществени организации.
Чл. 4. Собствениците на отчуждени недвижими имоти се обезщетяват чрез отстъпване на подходящ недвижим имот или плащане в брой.
При отчуждаване на имоти, застроени с жилищни сгради, собствениците, по тяхно искане, се обезщетяват чрез отстъпване на подходящо жилище, ако не притежават друго такова, достатъчно за жилищните нужди на семействата им. По изключение Министерският съвет може и в този случай да разпореди обезщетяването да стане чрез плащане в брой.
При отчуждаване на имоти, застроени с жилищни сгради, за жилищно строителство на народните съвети и другите държавни учреждения и предприятия собствениците, ако не притежават друго жилище, достатъчно за жилищните нужди на семействата им, се обезщетяват чрез отстъпване на подходящо жилище в сградата, която ще бъде построена в отчуждения имот, или в друга сграда. Ако отчуждението е за жилищно строителство на кооперации и други обществени организации, собствениците по тяхно желание се обезщетяват задължително с отстъпване на подходящо жилище в сградата, която ще бъде построена върху отчуждения имот.
Чл. 5. Ако собствениците се обезщетяват чрез отстъпване на недвижим имот, същият трябва да бъде конкретно определен в решението на Министерския съвет.
Ако собствениците се обезщетяват чрез плащане в брой, необходимите средства трябва да бъдат предварително съответно предвидени и осигурени.
Чл. 6. (Изм. - Изв., бр. 66 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) За строителство или за други неземеделски нужди се избират необработваеми или слабопродуктивни земи, а само по изключение - обработваеми. Ако се предвижда отчуждаване на повече от 50 декара земя, мястото се определя с участието на представител на Министерството на селскостопанското производство.
Учрежденията, предприятията, кооперациите и обществените организации отправят исканията си за отчуждаване на недвижими имоти до съответния ръководител съгласно п.3, ал. 1.
Искането трябва да съдържа:
а) подробна обосновка на нуждата, налагаща отчуждаването на имота, с посочване на мероприятията, които ще се извършват, включени ли са те в плана и кога ще започне осъществяването им; данни относно съгласуване с Министерството на селскостопанското производство заданието за проектиране съобразно с изискванията на Правилника за капиталното строителство;
б) подробно описание на имота (местонахождение, вид, граници, размер на застроената и незастроената част, описание на подобренията и др.). Ако имотът е обработваема земя, посочва се за какво се използува и причините, поради които не е било възможно да се иска отчуждаване на необработваеми или слабопродуктивни терени. Освен това прилага се скица на имота с означение на всички мероприятия, които ще се извършат, или генплан, ако естеството на строителството изисква такъв;
в) начина за обезщетяване на собственика - отстъпване на подходящ недвижим имот или заплащане в брой. Ако се иска собственикът да бъде обезщетен с недвижим имот, трябва да се определи конкретно имотът, който се предлага да му се отстъпи в замяна;
г) трите имена, адреса, семейното и материалното положение на собственика. Тези данни се изискват само в случаите, когато собствениците са еднолични стопани.
Чл. 7. (Изм. - Изв., бр. 66 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Ведомството, за чиито нужди се иска отчуждаване на недвижими имоти, назначава комисия при общинския народен съвет, на територията на който се намират имотите. Когато отчуждаването се иска за нужди на народните съвети, на кооперативни или обществени организации, комисията се назначава от съответния окръжен народен съвет по искане на заинтересувания общински народен съвет, централен съюз или съвет на кооперативни или обществени организации.
Комисията има следния състав: председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, и членове: представител на ведомството или организацията, за чиято нужда се иска отчуждаването на имота, представител на управлението на селскостопанското производство при окръжния народен съвет, представител на отдел "Архитектура и благоустройство" при окръжния народен съвет, представител на отдел "Финанси" при окръжния народен съвет, представител на отдел "Народно здраве" при окръжния народен съвет и други специалисти, ако има нужда.
Комисията има за задача: да провери изпълнени ли са изискванията по предходния член, спазени ли са законните разпоредби за най-пестеливо използуване на земята за непроизводителни цели, размера на необходимата за отчуждаване площ и начина на обезщетяване на собственика.
Общинският народен съвет уведомява собствениците за исканото отчуждаване. В 7-дневен срок от съобщението собствениците могат да направят възражения против исканото отчуждаване, както и да предявят искане по кой начин желаят да бъдат обезщетени - чрез отстъпване в замяна на недвижим имот или в брой. Възраженията и исканията на собствениците се разглеждат от комисията.
Комисията съставя протокол за взетите решения. Протоколът се представя на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, който с обосновано мнение относно исканото отчуждаване и начина на обезщетяване на собствениците изпраща преписката на съответния ръководител по п.3, ал. 1.
Чл. 8. (Доп. - Изв., бр. 66 от 1959 г.) Министърът, съответно председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, ако намери, че искането е основателно, представя доклад на Министерския съвет за отчуждаване на имота. В доклада трябва да бъде посочен начинът на обезщетяване на собственика. Ако обезщетението става чрез отстъпване на недвижим имот, той трябва да бъде конкретно определен.
Към доклада се прилага цялата преписка.
Чл. 9. При отчуждаване на недвижими имоти за нужди, свързани с държавна тайна, не се изпълняват действията по чл. 7.
При отчуждаване на недвижими имоти за строеж на жп линии разпоредбите на чл. 6 и 7 не се прилагат. Отчужденията на недвижимите имоти за строеж на жп линии се извършват въз основа на парцеларни планове, одобрени по реда на чл. 3.
Отчуждаването на недвижими имоти за одворяването на ТКЗС, ДЗС и други обществени стопанства и земеустрояването им се извършва съгласно действуващите специални разпоредби.
Чл. 10. Имотите се считат отчуждени от деня на разпореждането на Министерския съвет. От същия ден собствениците на отчуждените имоти придобиват собствеността на отстъпените им като обезщетение недвижими имоти.
На собствениците, както и на държателите на имотите се прави писмено съобщение чрез съответния народен съвет за извършеното отчуждение.
2. Обезщетения за отчуждените недвижими имоти
Чл. 11. Цените на отчуждените недвижими имоти се определят по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 12. Подобренията в имота, направени след съобщението по чл. 7, ал. 3, не се вземат предвид при определяне на обезщетението за отчуждението.
Чл. 13. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Оценката на отчуждените имоти се извършва от комисия в състав: председател - член на изпълнителния комитет на съответния градски или селски народен съвет или негов представител, и членове: представител на техническата служба на съвета, а ако такъв няма - представител на техническата служба при по-горния съвет и представител на финансовата служба при съвета. Когато се отчуждават полски имоти, в комисията се включва и представител на селскостопанското производство при съответния окръжен народен съвет.
Комисията се назначава: за градовете - от председателя на изпълнителния комитет на народния съвет, а за селата - от председателя на изпълнителния комитет на съответния по-горен народен съвет.
Комисиите за оценка на отчуждени недвижими имоти за нужди, свързани с държавна тайна, се назначават от съответния министър в състав, определен от него.
Чл. 14. Комисията се свиква от председателя. За деня на свикването й се уведомяват своевременно заинтересуваните страни, които, ако се явят, се изслушват от комисията.
Разходите във връзка с дейността на комисията са за сметка на заинтересуваните учреждения, предприятия и обществени организации.
Чл. 15. Собственикът със съгласие на другата страна може да задържи материалите от строежите, съоръженията и другите подобрения в имотите. В този случай те не се вземат предвид при определяне на обезщетенията.
При определяне на обезщетения за отделни части от сгради, съоръжения и други подобрения трябва да се държи сметка и за необходимите разноски по приспособяване на останалата част от същите сгради за тяхното предназначение или за загубите, които произтичат за собственика им - ако такова приспособяване е невъзможно.
Чл. 16. Решението на комисията се съобщава на заинтересуваните страни от съответния градски или селски народен съвет по реда на Гражданския процесуален кодекс.
В двуседмичен срок от съобщението заинтересуваните страни могат да обжалват решението на комисията пред надлежния окръжен съд. Жалбата се подава чрез съвета. За нея важат и съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.
Решението на съда, с което се потвърждава или изменя оценката на комисията, не подлежи на обжалване.
Чл. 17. Недвижимите имоти, отстъпени като обезщетения, се оценяват едновременно с отчуждените съгласно членове 11 до 16 включително.
Разликата между стойността на отчуждения и отстъпения имот в полза на собственика се плаща в брой.
Разликата между стойността на двата имота, определени от съда в полза на държавата и обществените организации, може да се плати и на срокове с лихва, равна на сконтовия процент на Българската народна банка. В този случай вземането се обезпечава със законна ипотека върху отстъпения имот, която се вписва от нотариуса.
Чл. 18. Нотариалните актове за недвижимите имоти, отстъпени като обезщетение, се издават от нотариусите по искане на съответния градски или селски народен съвет въз основа само на обяснителна бележка и скица след плащане дължимата разлика от собствениците съгласно алинея последна на предходния член, съответно след вписване законната ипотека - ако плащането става на срокове.
Правоимащите се въвеждат във владение на имотите по тяхна молба от съдебния изпълнител въз основа само на нотариален акт.
Чл. 19. Плащането на дължимото парично обезщетение се счита станало с влагане на сумата в Държавната спестовна каса на разположение на правоимащите, когато:
а) правото да се получи обезщетението не е установено със съответни документи;
б) има отказ за получаване на обезщетението;
в) съществува спор между няколко лица върху дължимата сума; касата изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред;
г) правоимащите са в неизвестност.
Чл. 20. Държавата и обществените организации отговарят за задълженията, обезпечени с ипотека и други вещни тежести върху отчуждените имоти, само до размера на дължимото обезщетение.
Дължимото обезщетение в размер на тези тежести се плаща на съответните кредитори.
Чл. 21. При обезщетяване с отстъпване на недвижим имот вещните тежести върху отчуждения имот преминават по право и в същия ред - изцяло или до размера, в който третите лица не са били удовлетворени, съгласно предходния член - върху отстъпения имот. Тези тежести се вписват от нотариуса по искане на заинтересуваните кредитори.
Чл. 22. Завземането на отчужден срещу заплащане недвижим имот става след обезщетяване на собственика по чл. 16; в случай на замяна отчужденият имот може да се завземе веднага след постановлението на Министерския съвет, като същевременно бъде отстъпено на собственика владението на дадения в замяна имот.
До влизане на оценката в законна сила завземането на отчуждения срещу заплащане недвижим имот може да стане, ако съответното учреждение, предприятие или организация вложи в Държавната спестовна каса депозит в размер, определен от съответния народен съвет по максималните цени на местата, съгласно тарифата по чл. 11 и цената на строежите, съоръженията и другите подобрения, съгласно оценката на комисията по чл. 13, когато се касае до учреждения, предприятия и обществени организации, и по същата оценка, увеличена с 50%, когато се касае до кооперации. Останалите суми се предават или връщат на заинтересуваните страни съобразно с влязлата в законна сила оценка. В този случай правоимащите трябва да бъдат обезщетени напълно в едногодишен срок от влизане на оценката в законна сила.
След изтичане на срока за обезщетяване на правоимащите по предходната алинея същите могат за размера на дължимите им се обезщетения - въз основа само на влязлата в законна сила оценка - да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист от надлежния съд при спазване на действуващите законни разпоредби. Върху размера на обезщетението се дължи лихва, равна на сконтовия процент на Българската народна банка, от деня на изтичане на срока за плащане на обезщетението.
Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Отчуждени полски земи за строителство и за други неземеделски нужди могат да се използуват само за целите, за които са отчуждени. Завземането на обработваемите земи и пасищата се извършва на етапи съобразно с нуждите на строителството с оглед най-пълното използуване на земята за селскостопански нужди до започване на строителството.
Чл. 23. Ако отчуждените недвижими имоти се използуват за жилищни нужди, завземането им може да стане само след настаняване на живеещите в тях лица в други помещения.
3. Актове и протоколи-описи за
отчуждените недвижими имоти
Чл. 24. Завземането на недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, се извършва с акт съгласно Правилника за държавните имоти.
Имотите се предават на съответното учреждение или предприятие с протокол-опис, съставен от длъжностно лице при градския или селския народен съвет въз основа на акта за завземане на имота.
Чл. 25. Обществените организации се въвеждат във владение на недвижимите имоти, отчуждени за техни нужди, от длъжностно лице при съответния градски или селски народен съвет.
Чл. 26. Собствениците, както и държателите на отчуждените имоти са длъжни да ги предадат в състоянието, в което са били по време на съобщението по чл. 7, ал. 3.
II. ОТЧУЖДАВАНЕ НА ДВИЖИМИ ИМОТИ
ЗА НУЖДИ НА ДЪРЖАВАТА
Чл. 27. Движими имоти на частни лица, както и на кооперации и други обществени организации могат да бъдат отчуждавани за особено важни нужди на държавата.
Отчуждаването се извършва по реда на чл. 3.
Чл. 28. Собствениците на отчуждените движими имоти се обезщетяват чрез плащане в брой.
Чл. 29. Отчуждените движими имоти се заплащат по действителни пазарни цени в деня на оценката. Когато имотите имат определена цена, те се заплащат по тази цена, намалена съответно за овехтяването.
Чл. 30. Завземането на отчуждените движими имоти става след обезщетяване на собственика.
Завземането се извършва с протокол-опис, съставен от длъжностно лице при съответното учреждение или предприятие.
Чл. 31. При отчуждаване на движими имоти се прилагат съответно и чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 8, 10, 12, 13, 14, 16, 19, 20 и 26.
III. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 32. По производствата за оценки и определяне на обезщетения, както и за издаване, вписване и обезсилване на нотариални актове, за учредяване, преминаване и заличаване на ипотека и други вещни тежести и за издаване на изпълнителни листове във връзка с отчужденията по този правилник, не се събират данъци и държавни такси.
Чл. 33. Този правилник не се отнася за отчужденията по Закона и Правилника за планово изграждане на населените места.
Чл. 34. Този правилник се издава въз основа на чл. 106 от Закона за собствеността.
Стреми се да достигнеш звездите, дори и да не успееш, ще се научиш да летиш!
ПРАВИЛНИК ЗА ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ ЗА ДЪРЖАВНА И ОБЩЕСТВЕНА НУЖДА
Одобрен с Постановление N 505 на Министерския съвет от 30 юни 1952 г., обн., Изв., бр. 57 от 8 юли 1952 г., изм., бр. 82 от 14 октомври 1958 г. * , бр. 66 от 18 август 1959 г., ДВ, бр. 47 от 16 юни 1964 г.
Отменен с п.9, т. 2 от заключителните разпоредби на Наредбата за държавните имоти - ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975 г., в сила от 1 ноември 1975 г.
I. ОТЧУЖДАВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА НУЖДИТЕ
НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
1. Основни положения
Чл. 1. Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила.
Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение (чл. 10 от Конституцията).
Чл. 2. Недвижими имоти на частни лица могат да бъдат отчуждавани само в изключителни случаи за особено важни нужди на държавата, на кооперациите и на други обществени организации.
При същите условия недвижими имоти на кооперации и други обществени организации могат да бъдат отчуждавани за държавни нужди.
Чл. 3. (Доп. - Изв., бр. 82 от 1958 г., изм., бр. 66 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Отчуждаването се извършва с разпореждане на Министерския съвет по доклад на съответния министър, ръководител на ведомство, председател на окръжен народен съвет, ръководител на централен съюз или друг върховен орган на кооперативни или обществени организации.
Чл. 4. Собствениците на отчуждени недвижими имоти се обезщетяват чрез отстъпване на подходящ недвижим имот или плащане в брой.
При отчуждаване на имоти, застроени с жилищни сгради, собствениците, по тяхно искане, се обезщетяват чрез отстъпване на подходящо жилище, ако не притежават друго такова, достатъчно за жилищните нужди на семействата им. По изключение Министерският съвет може и в този случай да разпореди обезщетяването да стане чрез плащане в брой.
При отчуждаване на имоти, застроени с жилищни сгради, за жилищно строителство на народните съвети и другите държавни учреждения и предприятия собствениците, ако не притежават друго жилище, достатъчно за жилищните нужди на семействата им, се обезщетяват чрез отстъпване на подходящо жилище в сградата, която ще бъде построена в отчуждения имот, или в друга сграда. Ако отчуждението е за жилищно строителство на кооперации и други обществени организации, собствениците по тяхно желание се обезщетяват задължително с отстъпване на подходящо жилище в сградата, която ще бъде построена върху отчуждения имот.
Чл. 5. Ако собствениците се обезщетяват чрез отстъпване на недвижим имот, същият трябва да бъде конкретно определен в решението на Министерския съвет.
Ако собствениците се обезщетяват чрез плащане в брой, необходимите средства трябва да бъдат предварително съответно предвидени и осигурени.
Чл. 6. (Изм. - Изв., бр. 66 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) За строителство или за други неземеделски нужди се избират необработваеми или слабопродуктивни земи, а само по изключение - обработваеми. Ако се предвижда отчуждаване на повече от 50 декара земя, мястото се определя с участието на представител на Министерството на селскостопанското производство.
Учрежденията, предприятията, кооперациите и обществените организации отправят исканията си за отчуждаване на недвижими имоти до съответния ръководител съгласно п.3, ал. 1.
Искането трябва да съдържа:
а) подробна обосновка на нуждата, налагаща отчуждаването на имота, с посочване на мероприятията, които ще се извършват, включени ли са те в плана и кога ще започне осъществяването им; данни относно съгласуване с Министерството на селскостопанското производство заданието за проектиране съобразно с изискванията на Правилника за капиталното строителство;
б) подробно описание на имота (местонахождение, вид, граници, размер на застроената и незастроената част, описание на подобренията и др.). Ако имотът е обработваема земя, посочва се за какво се използува и причините, поради които не е било възможно да се иска отчуждаване на необработваеми или слабопродуктивни терени. Освен това прилага се скица на имота с означение на всички мероприятия, които ще се извършат, или генплан, ако естеството на строителството изисква такъв;
в) начина за обезщетяване на собственика - отстъпване на подходящ недвижим имот или заплащане в брой. Ако се иска собственикът да бъде обезщетен с недвижим имот, трябва да се определи конкретно имотът, който се предлага да му се отстъпи в замяна;
г) трите имена, адреса, семейното и материалното положение на собственика. Тези данни се изискват само в случаите, когато собствениците са еднолични стопани.
Чл. 7. (Изм. - Изв., бр. 66 от 1959 г., ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Ведомството, за чиито нужди се иска отчуждаване на недвижими имоти, назначава комисия при общинския народен съвет, на територията на който се намират имотите. Когато отчуждаването се иска за нужди на народните съвети, на кооперативни или обществени организации, комисията се назначава от съответния окръжен народен съвет по искане на заинтересувания общински народен съвет, централен съюз или съвет на кооперативни или обществени организации.
Комисията има следния състав: председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, и членове: представител на ведомството или организацията, за чиято нужда се иска отчуждаването на имота, представител на управлението на селскостопанското производство при окръжния народен съвет, представител на отдел "Архитектура и благоустройство" при окръжния народен съвет, представител на отдел "Финанси" при окръжния народен съвет, представител на отдел "Народно здраве" при окръжния народен съвет и други специалисти, ако има нужда.
Комисията има за задача: да провери изпълнени ли са изискванията по предходния член, спазени ли са законните разпоредби за най-пестеливо използуване на земята за непроизводителни цели, размера на необходимата за отчуждаване площ и начина на обезщетяване на собственика.
Общинският народен съвет уведомява собствениците за исканото отчуждаване. В 7-дневен срок от съобщението собствениците могат да направят възражения против исканото отчуждаване, както и да предявят искане по кой начин желаят да бъдат обезщетени - чрез отстъпване в замяна на недвижим имот или в брой. Възраженията и исканията на собствениците се разглеждат от комисията.
Комисията съставя протокол за взетите решения. Протоколът се представя на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, който с обосновано мнение относно исканото отчуждаване и начина на обезщетяване на собствениците изпраща преписката на съответния ръководител по п.3, ал. 1.
Чл. 8. (Доп. - Изв., бр. 66 от 1959 г.) Министърът, съответно председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, ако намери, че искането е основателно, представя доклад на Министерския съвет за отчуждаване на имота. В доклада трябва да бъде посочен начинът на обезщетяване на собственика. Ако обезщетението става чрез отстъпване на недвижим имот, той трябва да бъде конкретно определен.
Към доклада се прилага цялата преписка.
Чл. 9. При отчуждаване на недвижими имоти за нужди, свързани с държавна тайна, не се изпълняват действията по чл. 7.
При отчуждаване на недвижими имоти за строеж на жп линии разпоредбите на чл. 6 и 7 не се прилагат. Отчужденията на недвижимите имоти за строеж на жп линии се извършват въз основа на парцеларни планове, одобрени по реда на чл. 3.
Отчуждаването на недвижими имоти за одворяването на ТКЗС, ДЗС и други обществени стопанства и земеустрояването им се извършва съгласно действуващите специални разпоредби.
Чл. 10. Имотите се считат отчуждени от деня на разпореждането на Министерския съвет. От същия ден собствениците на отчуждените имоти придобиват собствеността на отстъпените им като обезщетение недвижими имоти.
На собствениците, както и на държателите на имотите се прави писмено съобщение чрез съответния народен съвет за извършеното отчуждение.
2. Обезщетения за отчуждените недвижими имоти
Чл. 11. Цените на отчуждените недвижими имоти се определят по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 12. Подобренията в имота, направени след съобщението по чл. 7, ал. 3, не се вземат предвид при определяне на обезщетението за отчуждението.
Чл. 13. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Оценката на отчуждените имоти се извършва от комисия в състав: председател - член на изпълнителния комитет на съответния градски или селски народен съвет или негов представител, и членове: представител на техническата служба на съвета, а ако такъв няма - представител на техническата служба при по-горния съвет и представител на финансовата служба при съвета. Когато се отчуждават полски имоти, в комисията се включва и представител на селскостопанското производство при съответния окръжен народен съвет.
Комисията се назначава: за градовете - от председателя на изпълнителния комитет на народния съвет, а за селата - от председателя на изпълнителния комитет на съответния по-горен народен съвет.
Комисиите за оценка на отчуждени недвижими имоти за нужди, свързани с държавна тайна, се назначават от съответния министър в състав, определен от него.
Чл. 14. Комисията се свиква от председателя. За деня на свикването й се уведомяват своевременно заинтересуваните страни, които, ако се явят, се изслушват от комисията.
Разходите във връзка с дейността на комисията са за сметка на заинтересуваните учреждения, предприятия и обществени организации.
Чл. 15. Собственикът със съгласие на другата страна може да задържи материалите от строежите, съоръженията и другите подобрения в имотите. В този случай те не се вземат предвид при определяне на обезщетенията.
При определяне на обезщетения за отделни части от сгради, съоръжения и други подобрения трябва да се държи сметка и за необходимите разноски по приспособяване на останалата част от същите сгради за тяхното предназначение или за загубите, които произтичат за собственика им - ако такова приспособяване е невъзможно.
Чл. 16. Решението на комисията се съобщава на заинтересуваните страни от съответния градски или селски народен съвет по реда на Гражданския процесуален кодекс.
В двуседмичен срок от съобщението заинтересуваните страни могат да обжалват решението на комисията пред надлежния окръжен съд. Жалбата се подава чрез съвета. За нея важат и съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.
Решението на съда, с което се потвърждава или изменя оценката на комисията, не подлежи на обжалване.
Чл. 17. Недвижимите имоти, отстъпени като обезщетения, се оценяват едновременно с отчуждените съгласно членове 11 до 16 включително.
Разликата между стойността на отчуждения и отстъпения имот в полза на собственика се плаща в брой.
Разликата между стойността на двата имота, определени от съда в полза на държавата и обществените организации, може да се плати и на срокове с лихва, равна на сконтовия процент на Българската народна банка. В този случай вземането се обезпечава със законна ипотека върху отстъпения имот, която се вписва от нотариуса.
Чл. 18. Нотариалните актове за недвижимите имоти, отстъпени като обезщетение, се издават от нотариусите по искане на съответния градски или селски народен съвет въз основа само на обяснителна бележка и скица след плащане дължимата разлика от собствениците съгласно алинея последна на предходния член, съответно след вписване законната ипотека - ако плащането става на срокове.
Правоимащите се въвеждат във владение на имотите по тяхна молба от съдебния изпълнител въз основа само на нотариален акт.
Чл. 19. Плащането на дължимото парично обезщетение се счита станало с влагане на сумата в Държавната спестовна каса на разположение на правоимащите, когато:
а) правото да се получи обезщетението не е установено със съответни документи;
б) има отказ за получаване на обезщетението;
в) съществува спор между няколко лица върху дължимата сума; касата изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред;
г) правоимащите са в неизвестност.
Чл. 20. Държавата и обществените организации отговарят за задълженията, обезпечени с ипотека и други вещни тежести върху отчуждените имоти, само до размера на дължимото обезщетение.
Дължимото обезщетение в размер на тези тежести се плаща на съответните кредитори.
Чл. 21. При обезщетяване с отстъпване на недвижим имот вещните тежести върху отчуждения имот преминават по право и в същия ред - изцяло или до размера, в който третите лица не са били удовлетворени, съгласно предходния член - върху отстъпения имот. Тези тежести се вписват от нотариуса по искане на заинтересуваните кредитори.
Чл. 22. Завземането на отчужден срещу заплащане недвижим имот става след обезщетяване на собственика по чл. 16; в случай на замяна отчужденият имот може да се завземе веднага след постановлението на Министерския съвет, като същевременно бъде отстъпено на собственика владението на дадения в замяна имот.
До влизане на оценката в законна сила завземането на отчуждения срещу заплащане недвижим имот може да стане, ако съответното учреждение, предприятие или организация вложи в Държавната спестовна каса депозит в размер, определен от съответния народен съвет по максималните цени на местата, съгласно тарифата по чл. 11 и цената на строежите, съоръженията и другите подобрения, съгласно оценката на комисията по чл. 13, когато се касае до учреждения, предприятия и обществени организации, и по същата оценка, увеличена с 50%, когато се касае до кооперации. Останалите суми се предават или връщат на заинтересуваните страни съобразно с влязлата в законна сила оценка. В този случай правоимащите трябва да бъдат обезщетени напълно в едногодишен срок от влизане на оценката в законна сила.
След изтичане на срока за обезщетяване на правоимащите по предходната алинея същите могат за размера на дължимите им се обезщетения - въз основа само на влязлата в законна сила оценка - да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист от надлежния съд при спазване на действуващите законни разпоредби. Върху размера на обезщетението се дължи лихва, равна на сконтовия процент на Българската народна банка, от деня на изтичане на срока за плащане на обезщетението.
Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Отчуждени полски земи за строителство и за други неземеделски нужди могат да се използуват само за целите, за които са отчуждени. Завземането на обработваемите земи и пасищата се извършва на етапи съобразно с нуждите на строителството с оглед най-пълното използуване на земята за селскостопански нужди до започване на строителството.
Чл. 23. Ако отчуждените недвижими имоти се използуват за жилищни нужди, завземането им може да стане само след настаняване на живеещите в тях лица в други помещения.
3. Актове и протоколи-описи за
отчуждените недвижими имоти
Чл. 24. Завземането на недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, се извършва с акт съгласно Правилника за държавните имоти.
Имотите се предават на съответното учреждение или предприятие с протокол-опис, съставен от длъжностно лице при градския или селския народен съвет въз основа на акта за завземане на имота.
Чл. 25. Обществените организации се въвеждат във владение на недвижимите имоти, отчуждени за техни нужди, от длъжностно лице при съответния градски или селски народен съвет.
Чл. 26. Собствениците, както и държателите на отчуждените имоти са длъжни да ги предадат в състоянието, в което са били по време на съобщението по чл. 7, ал. 3.
II. ОТЧУЖДАВАНЕ НА ДВИЖИМИ ИМОТИ
ЗА НУЖДИ НА ДЪРЖАВАТА
Чл. 27. Движими имоти на частни лица, както и на кооперации и други обществени организации могат да бъдат отчуждавани за особено важни нужди на държавата.
Отчуждаването се извършва по реда на чл. 3.
Чл. 28. Собствениците на отчуждените движими имоти се обезщетяват чрез плащане в брой.
Чл. 29. Отчуждените движими имоти се заплащат по действителни пазарни цени в деня на оценката. Когато имотите имат определена цена, те се заплащат по тази цена, намалена съответно за овехтяването.
Чл. 30. Завземането на отчуждените движими имоти става след обезщетяване на собственика.
Завземането се извършва с протокол-опис, съставен от длъжностно лице при съответното учреждение или предприятие.
Чл. 31. При отчуждаване на движими имоти се прилагат съответно и чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 8, 10, 12, 13, 14, 16, 19, 20 и 26.
III. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 32. По производствата за оценки и определяне на обезщетения, както и за издаване, вписване и обезсилване на нотариални актове, за учредяване, преминаване и заличаване на ипотека и други вещни тежести и за издаване на изпълнителни листове във връзка с отчужденията по този правилник, не се събират данъци и държавни такси.
Чл. 33. Този правилник не се отнася за отчужденията по Закона и Правилника за планово изграждане на населените места.
Чл. 34. Този правилник се издава въз основа на чл. 106 от Закона за собствеността.
Стреми се да достигнеш звездите, дори и да не успееш, ще се научиш да летиш!