Името на детето

Ааа, още не съм се засилила с дете, но ми е интересно какво мислите по въпроса с името. Кой трябва да го избере, има ли майката по-голямо право да настоява да е единствена избираща, понеже го носи и го ражда? Моят възлюбен е много против монопола на женския избор и всеки път, като се зачекне тая тема, се горещи и пеняви и отстоява правата на всички мъже по земята :)))) Но, той е мъж тип "поемам отговорности всякакви, особено дете", та не би се покрил никога и ще си се грижи като пич за детето, и затова считам мнението му за стабилно. И ако ни се наложи, здраво ще поспорим, докато го убедя (хех, добре, че е човек с вкус).

Обаче...ми верно, че има майки, дато слагат безумни имена на децата си, да се срамуват от тях (децата имам предвид), а татковците си траят като лаленца ("Ти си решаваш мило, както искаш, така го кръсти") и ето ти Иларион, Генка... (подчертавам дебело - имената може да са си хубави, но като са архаични и предизвикват смях и подигравки?)

Или излита се свекървата (свекърът), или тъщата (тъстът), или някоя авторитарна баба (дядо) и заповядва: "Детето ще го кръстите на мен (на мъжа ми, на майка ми, на на баща ми, на лелинчо ми), защото ние ви гледаме и ние ще ви гледаме, ако не го кръстите така - сами се оправяйте!!!" А може и с памуче "Ако го кръстите на мен, ще ви дам хикс лева".
И глупавите родители, като се опитват да угодят на всички, и да припипат обещаната пара, сътворяват бисерчета от сорта на "Пешкирчо" (дядовците Пешо и Кирчо) или "Маратонка" (бабите Мара и Тонка). И изгъзеното и глезено (малоумно) обръщение "На дядо буквичката!!!"

Да се кръсти детето на някй роднина винаги ми напомня за Акакий Акакиевич и обезличаването му още с раждането. Не е лошо да имаш някой интелигентен човек предвид, на когото се възхищаваш, да наречеш детето на него, с пожеланието то да бъде силно и умно като него и да му върви в живота.

Обобщение, че нещо много разводних първоначалния замисъл - като оставим настрана истеричните и авторитарни роднини, които се смятат за богове и единствени източници на храна за младото семейство, как смятате, кой има последната дума за името - майката или таткото? Чувала съм, че майката трябва да се вслуша във вътрешния си глас, защото детето си идва с името, което е най-подходящо за него и "ангел" й го пошепва. Е, тогава на бащата нищо не му се пошепва, така че той откъде ще има идея кое име е най-добро??

ПС Като дойде време да се ражда брат ми, една вечер се събрахме на семеен съвет (мама, тате и аз) и заобсъждахме демократично какво име да се сложи на бебето. Това беше време преди мнооого години, когато полът не се съобщаваше предварително и ние мислихме имена и за момченце и за момиченце. И така картинката беше следната: аз и баща ми даваме предложения, а мама само казва "М! Светла! Да й викат децата Тъмна! Не!....М!Весела! Тъжна?!ТЦ!".....беше обезкуражаващо ндаа. След половинчасово предлагане и отхвърляне тя стана (опита да скочи, но някак не успя) и обяви тържествено "Аз винаги съм си знаела, че ще се казва Симеон, това е хубаво българско име, и царско, хайде сега да вечеряме!" и ни остави с отворени усти.

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

ами виж, како, много е различно. Обезкуражаващо е че говориш в единствено число за детето. И понеже по-често от жената зависи дали ще има второ дете, за мен това е една от причините първото да го избира таткото. Ние с Жена ми никога не сме имали спорове по този въпрос, Още повече че баща ми и майка й са с хубави имена, то пък се случи и късмет с половете. Пък за третото(евентуално живот и здраве) тя го предложи, ако е момче да се казва като мен, и се разбрахме в зависимост от пола да се кръсти на един от нас двамата :)

При нас специално беше така. Уговорихме се да е на ничие име (да не е на баби и дядовци). Разбрахме се всеки да избере няколко имена и до края да решим кое ще е. Аз избрах Рая, Елица, а той беше избрал Ралица, Деница и Елица и спора беше решен . Дублираното име Елица беше единодушно избрано.
За мъж бяхме избрали Калоян без особен размисъл, но не бяхме умували сериозно за мъжко

Женски клуб

Кога ще се ражда второто

Женски клуб

скоро

Да не забравиш да се похвалиш и да почерпиш

Женски клуб

бабите, стринките, дядовците нямат място в тази тема, особено пък с такива изнудвачески начини..единствено тези, които създават малките човечета имат право да ги именуват така както им харесва и на двамата..било то буквичката на единия, или съвсем неутрално име, тяхна си работа...
нашият проекто-татко също си има любимо женско име, хубавото е че и на мен ми харесва и този въпрос вече е решен

мда те женските по-трудно се проверяват какви са. Ние и двете рано ги разбрахме какви ще са. Но то за името се говори май още откакто се разбере че ще има :). По-интересното е че досега на всичките си приятели съм познал какви ще са им децата. и нашите двете също ги познах. А тъжното е че за едни познати просто казах че немога да определя, и детенцето им се роди мъртво :(

няма

Името го избирахме двамата. Не е кръстен н а никого.

Вирго, и тук те поздравявам за хубавия избор

Според мен майката трябва да си реши как да си кръсти детето и изобщо не е задължително да е на някой роднина. Отживелица ми се струва.
Може да си харесаш име, което не носи буквата на никого. Може имената на баби и дядовци да не ти харесват, защо да си кръщаваш детето с тях?
И като знам какви циркове се разиграват около повечето бременни в последните месеци, наистина налудничава работа!

има право на глас за името на същество, което е било 9 месеца в нея. И бащата, разбира се, но той трябва да е склонен да се съгласи с нея, като онази природна сила, създаваща и носеща живота.
Роднините - баби, дЕдовци и тем подобни - нямат право на глас, според мене. Това, че този или онзи щял да се цупи... голямо важно. Същото важи и за отглеждането на детето. Не бих поверила възпитанието на своето дете, един ден - живот и здраве - в ръцете на която и да било баба или бавачка.

Dolce vita!

манипулират доста безочливо най-близките си - синове и дъщери, само и само внучетата им да носят техните имена, и поставят абсурдни условия, без да са истински загрижени за децата, а само за да могат да се похвалят: "Кръстиха го на мене!". Грозна работа.

Dolce vita!

Първо е "Кръстиха го на мене!", а после е "Ааа, да си се оправят сами, моите деца са изгледани вече", и това си е вярно, като са слабохарактерни и загубени новозилюпените родители :))) Каквото повикало, такова се обадило..

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

Поздравления за второто човече, вие сте семейство - херои!

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

аз си мисля ,че майката трябва да има думата при определяне името на детето.Като си представя само 9 месеца в теб да има едно малко човече и да страдаш и изпитваш дискомфорт от това,въпреки желанието ти за бебе и да те боли всичко и накрая някой дядо да каже искам на мен да го кръстите.лелееееее.За мен ще бъде подигравка--все едно съм само за разплод.Дойде ли му времето и предварително ще си поставя условията .Ако иска -иска,ако ли не ще му мисля тогава.Но от човешка гледна точка майката има право на избор ,просто аз не мога да си представя иначе нещата,акъла ми не го побира мъжът ми или свекърва или свекър да казват какво да правя с човечето дето е излязло от мен.
де да знам,може да греша,далече съм от тези неща още ,но така мисля поне в момента

аз съм "за" майката и бащата да си решават сами...в крайна сметка те са тези които ще възпитават детето! родителите са тези които вземат ( до определена възраст , разбира се) решения от името, и в името на детето, нали?
така че това е първото (май) решение което трябва да се вземе и от двамата преди да се роди детето!защото да речем майката взема решения и по рано за детето си ,дори и с това какво яде, дали пуши и тн по време на бременността

Родителите трябва да избират името заедно според мен. Вижда ми се твърде гадно да изключиш таткото от избирането на името на детенцето, за което и той се вълнува и очаква. Виж, ако той няма интерес е друг въпрос.

Никакви баби и дядовци нямат думата..

С изключение на няколкото случая, когато родителите съвсем са полудяли и се решили да си кръстят детето "Смехотерапия" (истински случай), например.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

а, рано е още за поздрави, мерси все пак.