In memoriam
28 отговора
1690 прегледа
In memoriam
За смъртта
Тогава АЛ-МИТРА проговори с думите:
– Сега искаме да те попитаме за смъртта.
А той в отговор й рече:
– Искате да узнаете тайната на смъртта.
Но как ще я откриете, освен ако потърсите в сърцето на живота?
Очите на бухала, свикнали с тъмата, са слепи за дневната светлина и той не може да разбули тайната й.
И ако наистина желаете да видите духа на смъртта, широко отворете сърце, за да усетите живота.
Защото животът и смъртта са едно, както реката и морето.
В дълбините на вашето упование е тихото знание за отвъдното;
и както семенцето под снега сънува, така и вашите скърби бленуват пролетта.
Вярвайте на сънищата си, защото в тях са дверите на вечността.
Страхът ви от смъртта е трепетът на овчаря, застанал пред владетеля, който ще положи ръка на рамото му в знак на почит.
Нима в боязънта си овчарят не се радва, че ще го почете самият цар?
И все пак в трепета не е на себе си.
Какво е да умреш, освен да се възправиш гол на вятъра и да се разтопиш в изгряващото слънце?
И какво е да спреш да дишаш, ако не да пуснеш своя дух на свобода от вечните му приливи и отливи, за да се въздигне, да се пръсне вредом и да дири, невъзпрепятстван, своя Господ-Бог?
Само когато пиеш от реката на мълчанието, можеш истински да пееш.
Когато стигнеш върха на планината, тогава почва дивно изкачване.
И истинският танец се захваща, когато твойте кости потънат в прегръдките на вечната земя.
Джубран Халил Джубран
"Пророкът"
____________________________________
channium, още не мога да повярвам, че те няма…
Не мога да повярвам, че няколко реда по-надолу стоят ника ти, темите ти – а пък теб те няма… И не проумявам защо се случи това…
Но вярвам, че сега, когато душата ти е вече свободна, можеш да прочетеш всичко това и да разбереш колко те обичаме…
Приятели, нека през следващите девет дни да не пишем в другите теми, а само в тази – в памет на DJ Ани… Вярвам, че по този начин ще помогнем на душата й да се съвземе от преживения шок и да намери по-бързо и лесно пътя си…
Тогава АЛ-МИТРА проговори с думите:
– Сега искаме да те попитаме за смъртта.
А той в отговор й рече:
– Искате да узнаете тайната на смъртта.
Но как ще я откриете, освен ако потърсите в сърцето на живота?
Очите на бухала, свикнали с тъмата, са слепи за дневната светлина и той не може да разбули тайната й.
И ако наистина желаете да видите духа на смъртта, широко отворете сърце, за да усетите живота.
Защото животът и смъртта са едно, както реката и морето.
В дълбините на вашето упование е тихото знание за отвъдното;
и както семенцето под снега сънува, така и вашите скърби бленуват пролетта.
Вярвайте на сънищата си, защото в тях са дверите на вечността.
Страхът ви от смъртта е трепетът на овчаря, застанал пред владетеля, който ще положи ръка на рамото му в знак на почит.
Нима в боязънта си овчарят не се радва, че ще го почете самият цар?
И все пак в трепета не е на себе си.
Какво е да умреш, освен да се възправиш гол на вятъра и да се разтопиш в изгряващото слънце?
И какво е да спреш да дишаш, ако не да пуснеш своя дух на свобода от вечните му приливи и отливи, за да се въздигне, да се пръсне вредом и да дири, невъзпрепятстван, своя Господ-Бог?
Само когато пиеш от реката на мълчанието, можеш истински да пееш.
Когато стигнеш върха на планината, тогава почва дивно изкачване.
И истинският танец се захваща, когато твойте кости потънат в прегръдките на вечната земя.
Джубран Халил Джубран
"Пророкът"
____________________________________
channium, още не мога да повярвам, че те няма…
Не мога да повярвам, че няколко реда по-надолу стоят ника ти, темите ти – а пък теб те няма… И не проумявам защо се случи това…
Но вярвам, че сега, когато душата ти е вече свободна, можеш да прочетеш всичко това и да разбереш колко те обичаме…
Приятели, нека през следващите девет дни да не пишем в другите теми, а само в тази – в памет на DJ Ани… Вярвам, че по този начин ще помогнем на душата й да се съвземе от преживения шок и да намери по-бързо и лесно пътя си…
Re: In memoriam
Шокиращо е. Не познавах Ани лично, но снощи си спомнях хубавите думи отправяни към нея посредством форумите и ...дано е била щастлива.
Тя ми напомни да бъда добра към хората около себе си и да радвам тези , които обичам, защото могат да ми бъдат отнети.
Поклон! Почивай в мир в по-прекрасен свят!
Който не вярва в чудеса, не е реалист.
Тя ми напомни да бъда добра към хората около себе си и да радвам тези , които обичам, защото могат да ми бъдат отнети.
Поклон! Почивай в мир в по-прекрасен свят!
Който не вярва в чудеса, не е реалист.
в отговор на mirror_air
#5
Re: In memoriam
Deca,obi4aite se,pazete se,poglu6taite gadno vseki 6tastliv mig!Borete se za NEGO GIVOTA,neveroqtno ...i tujno kratuk!
6okirana sum ,potresena sum,sarceto mi e pulno s bolka za edin neizgivqn givot,za edni prekur6eni krile,za neosa6testvenite me4ti...na tova negno dete!Bog pribira dobrite,talantlivite,krasivite...Dali e spravedliv????????
Dulbok poklon ANI...
6okirana sum ,potresena sum,sarceto mi e pulno s bolka za edin neizgivqn givot,za edni prekur6eni krile,za neosa6testvenite me4ti...na tova negno dete!Bog pribira dobrite,talantlivite,krasivite...Dali e spravedliv????????
Dulbok poklon ANI...
Re: In memoriam
Не я познавах лично. Но беше толкова... искряща.
Преди няколко дни я видях на улицата... и ме досрамя да я заговоря. Няма да си го простя.
Е... сега сме сигурни, че там горе има един малко момиче и невероятен DJ, който ни чака за следващото парти...
-------------------------------------------
Bite My Shiny Metal Ass!
Преди няколко дни я видях на улицата... и ме досрамя да я заговоря. Няма да си го простя.
Е... сега сме сигурни, че там горе има един малко момиче и невероятен DJ, който ни чака за следващото парти...
-------------------------------------------
Bite My Shiny Metal Ass!
Re: In memoriam
Госпожо, виждам колко много сте загубили, оценявайки активността на всички нейни познати, помнещи я с добро. В нея определено е имало твърде много добрина.
Загубата на такива хора е неописуемо събитие, но нека бъдем оптимисти - тя е живяла за да ви радва - с усмивката си, с делата си, с решимостта си, с амбициите си, с идеите си, с музиката си.
Била е нещо повече от нас. Била е човек.
Тълкувам загубата на такова добро същество като знак, към нас, да се осъзнаем, да намерим доброто в себе си, и да го дарим на другите. Добрината е най-човешкото качество. Да направим добро на ближния си, независимо дали го виждаме за пръв, стотен, хиляден или последен път.
Ще ми се да я познавах...
Бъдете добри един към друг!
Загубата на такива хора е неописуемо събитие, но нека бъдем оптимисти - тя е живяла за да ви радва - с усмивката си, с делата си, с решимостта си, с амбициите си, с идеите си, с музиката си.
Била е нещо повече от нас. Била е човек.
Тълкувам загубата на такова добро същество като знак, към нас, да се осъзнаем, да намерим доброто в себе си, и да го дарим на другите. Добрината е най-човешкото качество. Да направим добро на ближния си, независимо дали го виждаме за пръв, стотен, хиляден или последен път.
Ще ми се да я познавах...
Бъдете добри един към друг!
Re: In memoriam
Винаги съм вярвала, че всяко нещо има смисъл и причина, които могат да се открият - стига човек да се вгледа по-внимателно в себе си, в преживяванията си, в света като цяло… И подобна нелепа смърт, като тази на Ани, винаги ме разтърсва и ужасява, защото е нещо, в което не мога да намеря нито смисъл, нито обяснение. Просто ей така – щрак – и човекът вече го няма… И ние, останалите живи, сме като вкаменени – невярващи, че това е възможно да се случи на някой, когото сме познавали, обичали… И се чувстваме някак предадени, изоставени – от Бог или както там се нарича онази висша сила, която вярваме, че е наш творец, но не и наш унищожител…
И в такива моменти винаги се сещам за един невероятен текст, писан от Ина Григорова:
“Страхът от смъртта е като страха от орехова черупка в кекса ти: мисълта, че е там някъде, те кара да минаваш през живота с повече внимание, с усилени на max сетива, с пръст на копчето за пауза, подготвен да запишеш в паметта си залезите, вкараните голове и целувките, и да изтриваш без угризения шамарите, червените светофари и задръстванията. Мисълта за смъртта превръща живота от скучна закуска на крак в най-вкусното – бавно преглътнато, усетено на върха на небцето – парче от кекса на вселената…”
Не, този текст не обяснява смъртта на Ани и не я прави по-малко нелепа. Не предлага нито причина, нито смисъл. Но ни подсеща, че тъкмо заради живота смъртта е толкова страшна – а животът е толкова ценен заради смъртта. Ани вече я няма и не можем да я върнем. Можем само да тъгуваме за нея, да я помним и обичаме. Но можем и още нещо – да ценим, пазим и обичаме живота колкото можем повече. Своя и чуждия – да го осъзнаваме и изживяваме всеки ден с всяка своя клетка. Радвайки се на всеки дъх живот и знаейки, че това е дар, който утре можем да загубим…
И съм сигурна, че Ани, това слънчево момиче – със звездната музика, която ни остави и със собствената си толкова светла, чиста и жизнена същност – би искала да запомним тъкмо това…
И в такива моменти винаги се сещам за един невероятен текст, писан от Ина Григорова:
“Страхът от смъртта е като страха от орехова черупка в кекса ти: мисълта, че е там някъде, те кара да минаваш през живота с повече внимание, с усилени на max сетива, с пръст на копчето за пауза, подготвен да запишеш в паметта си залезите, вкараните голове и целувките, и да изтриваш без угризения шамарите, червените светофари и задръстванията. Мисълта за смъртта превръща живота от скучна закуска на крак в най-вкусното – бавно преглътнато, усетено на върха на небцето – парче от кекса на вселената…”
Не, този текст не обяснява смъртта на Ани и не я прави по-малко нелепа. Не предлага нито причина, нито смисъл. Но ни подсеща, че тъкмо заради живота смъртта е толкова страшна – а животът е толкова ценен заради смъртта. Ани вече я няма и не можем да я върнем. Можем само да тъгуваме за нея, да я помним и обичаме. Но можем и още нещо – да ценим, пазим и обичаме живота колкото можем повече. Своя и чуждия – да го осъзнаваме и изживяваме всеки ден с всяка своя клетка. Радвайки се на всеки дъх живот и знаейки, че това е дар, който утре можем да загубим…
И съм сигурна, че Ани, това слънчево момиче – със звездната музика, която ни остави и със собствената си толкова светла, чиста и жизнена същност – би искала да запомним тъкмо това…
In memoriam...
Пълна идиотщина. Това просто не може да бъде... 
Няма смисъл. Откъде накъде? Тъкмо се появи тук, във форума, почнахме да си говорим, да споделяме, да се радваме взаимно, и изведнъж бам - и няма никой. Просто е безсмислено...
Не я познавах лично... всъщност не е точно така. Струва ми се, че я познавах, и то много добре. От нея извираше слънце, музика и живот. Какъв е смисълът да се пресушава този извор?!? Просто не мога да си представя как ще отида на следващото парти и няма да я видя някъде там, на дансинга, щастливо подскачаща в ритъм с музиката... или горе, на пулта, с огромните слушалки на главата си, чевръсто действаща с плъзгачите и копчетата... ще се оглеждам с часове и ще вярвам, че ей сега, в следващия миг ще я зърна наоколо, ей там, сред радостните й приятели, или горе, при диджеите, и ще чакам до последно да вземе слушалките и да започне...
Няма как да забравя всичко това, което беше, макар да не съм разменил и думичка наживо с нея... Няма да забравя и как музиката, пускана от нея, веднага променяше настроението, изпълваше света с очарование, а душата с лекота и караше тялото да танцува до пълна забрава...
Заради някакви глупости не отидох на последното парти, където Ани пускаше музика. Иде ми да кажа - идиот, ти си виновен, кретен с кретените. Сега разбра ли колко са глупави всички дреболии, заради които си тровим живота, вместо да се радваме на това, което имаме и сме в състояние да споделим с другите? Идиотско е, но се оказва, че хора като Ани дори и със смъртта си ни подаряват нещо - нещо, което да ни остане...
Въпреки че не се познавахме, се чувствам така, сякаш съм загубил скъп приятел... това е достатъчно, за да разберете колко я ценях. Можете ли да изброите много хора, за които бихте скърбели, без да ги познавате лично?
Специално заради първото клубно парти в Lifehouse (3 декември 2003 г.), на което за пръв път се докоснахме и до магията на Ани, издирих песните, за които тя си спомни, че е пускала тогава при едва втората си - забележете! - проява като диджей. Ще кача в общата ни поща в gmail една песен, специален поздрав за всички, които обичаха Ани. Ако не се лъжа, точно тази песен беше кулминацията на нейния сет, и съвсем ярък е споменът ми за екстаза, който изпитахме тогава... Песента се нарича
James Benitez - Starchaser (Paranoid Jack Mix)
и за мен ще остане като скъп спомен от DJ Ани. Дано душата й в този момент волно преследва звездите, дано е свободна и не съжалява за кратката преходност на земното битие... пък кой знае, може би вече някое новородено момиченце гледа с нейните очи на света и чака да порасне отново, за да започне отново да го прави по-добър...
Няма смисъл. Откъде накъде? Тъкмо се появи тук, във форума, почнахме да си говорим, да споделяме, да се радваме взаимно, и изведнъж бам - и няма никой. Просто е безсмислено...
Не я познавах лично... всъщност не е точно така. Струва ми се, че я познавах, и то много добре. От нея извираше слънце, музика и живот. Какъв е смисълът да се пресушава този извор?!? Просто не мога да си представя как ще отида на следващото парти и няма да я видя някъде там, на дансинга, щастливо подскачаща в ритъм с музиката... или горе, на пулта, с огромните слушалки на главата си, чевръсто действаща с плъзгачите и копчетата... ще се оглеждам с часове и ще вярвам, че ей сега, в следващия миг ще я зърна наоколо, ей там, сред радостните й приятели, или горе, при диджеите, и ще чакам до последно да вземе слушалките и да започне...
Няма как да забравя всичко това, което беше, макар да не съм разменил и думичка наживо с нея... Няма да забравя и как музиката, пускана от нея, веднага променяше настроението, изпълваше света с очарование, а душата с лекота и караше тялото да танцува до пълна забрава...
Заради някакви глупости не отидох на последното парти, където Ани пускаше музика. Иде ми да кажа - идиот, ти си виновен, кретен с кретените. Сега разбра ли колко са глупави всички дреболии, заради които си тровим живота, вместо да се радваме на това, което имаме и сме в състояние да споделим с другите? Идиотско е, но се оказва, че хора като Ани дори и със смъртта си ни подаряват нещо - нещо, което да ни остане...
Въпреки че не се познавахме, се чувствам така, сякаш съм загубил скъп приятел... това е достатъчно, за да разберете колко я ценях. Можете ли да изброите много хора, за които бихте скърбели, без да ги познавате лично?
Специално заради първото клубно парти в Lifehouse (3 декември 2003 г.), на което за пръв път се докоснахме и до магията на Ани, издирих песните, за които тя си спомни, че е пускала тогава при едва втората си - забележете! - проява като диджей. Ще кача в общата ни поща в gmail една песен, специален поздрав за всички, които обичаха Ани. Ако не се лъжа, точно тази песен беше кулминацията на нейния сет, и съвсем ярък е споменът ми за екстаза, който изпитахме тогава... Песента се нарича
James Benitez - Starchaser (Paranoid Jack Mix)
и за мен ще остане като скъп спомен от DJ Ани. Дано душата й в този момент волно преследва звездите, дано е свободна и не съжалява за кратката преходност на земното битие... пък кой знае, може би вече някое новородено момиченце гледа с нейните очи на света и чака да порасне отново, за да започне отново да го прави по-добър...
Редактирано от oГpoнoм, cин OrpoнoмA на
в отговор на oГpoнoм, cин OrpoнoмA
#10
Върна ми пощата
G-mail ми върна пощата с песента-спомен за Ани. Нямам представа защо. Но ще опитвам, докато успея 
Защо се радва този швед?
Защо се радва този швед?
Re: In memoriam
Мир на праха ти, Ани!
Почти не я познавах, но тя ми показа нещо важно. Не мога да го опиша с една дума и затова ще го разкажа.
Тя ми отговори в ouim с много хубави думи и след това разменихме няколко бележки. Четейки я (повече в ouim), много ми хареса като човек. Свалих много неща, за които беше писала - и ми харесаха. Отидох на партито в SPS да я чуя и видя. Тогава се ядосах, че никой от вас не дойде, но после ми мина, защото тя беше наистина невероятна. Сега знам, че така е трябвало - да не дойдете, за да мога цялата вечер да я гледам и слушам. Спомням си първата мисъл, когато я видях - "слънчево момиче". Беше нощ, а тя беше слънчева. Слънчева когато свещенодейства зад пулта, слънчево зайче, когато танцува. Не се осмелих да й се обадя да се запознаем, казах си "има време, друг път". Също мисля, че така е трябвало - да не й отнемам от времето на последното й парти. После ми се скапа харддискът. Повече от седмица се ядосвах - че нямам пари да си взема нов, че ми се затриха към 10 гиги музика, че не мога да влизам в интернет. Сега си мисля, че това са глупости - майната му на диска, майната им на парите, майната им на гигите. Истински гадното е, че това слънчево дете вече го няма и че няма да имам щастието повече да я слушам и гледам. Ние непрекъснато се ядосваме за глупости, че живеем с глупости, забравяйки важното. А то е - животът. Той е толкова красив и единствен. Всяко нещо, което ни се случва, е уникално (защото няма да ни се случи друг път) и затова трябва да му се радваме, трябва да се научим да живеем с красотата и щастието.
Благодаря ти, Ани! Бъди щастлива, където си!
П.П. Извинете ме тези, на които не съм отговорила на ЛС - както разбрахте ми се скапа хардът.
Почти не я познавах, но тя ми показа нещо важно. Не мога да го опиша с една дума и затова ще го разкажа.
Тя ми отговори в ouim с много хубави думи и след това разменихме няколко бележки. Четейки я (повече в ouim), много ми хареса като човек. Свалих много неща, за които беше писала - и ми харесаха. Отидох на партито в SPS да я чуя и видя. Тогава се ядосах, че никой от вас не дойде, но после ми мина, защото тя беше наистина невероятна. Сега знам, че така е трябвало - да не дойдете, за да мога цялата вечер да я гледам и слушам. Спомням си първата мисъл, когато я видях - "слънчево момиче". Беше нощ, а тя беше слънчева. Слънчева когато свещенодейства зад пулта, слънчево зайче, когато танцува. Не се осмелих да й се обадя да се запознаем, казах си "има време, друг път". Също мисля, че така е трябвало - да не й отнемам от времето на последното й парти. После ми се скапа харддискът. Повече от седмица се ядосвах - че нямам пари да си взема нов, че ми се затриха към 10 гиги музика, че не мога да влизам в интернет. Сега си мисля, че това са глупости - майната му на диска, майната им на парите, майната им на гигите. Истински гадното е, че това слънчево дете вече го няма и че няма да имам щастието повече да я слушам и гледам. Ние непрекъснато се ядосваме за глупости, че живеем с глупости, забравяйки важното. А то е - животът. Той е толкова красив и единствен. Всяко нещо, което ни се случва, е уникално (защото няма да ни се случи друг път) и затова трябва да му се радваме, трябва да се научим да живеем с красотата и щастието.
Благодаря ти, Ани! Бъди щастлива, където си!
П.П. Извинете ме тези, на които не съм отговорила на ЛС - както разбрахте ми се скапа хардът.
Редактирано от neon GOAt на
Re: In memoriam
Не съм разговаряла с Ани, откакто навлезе в тийнейджърска възраст, но още тогава тя притежаваше нежното, усмихнато и интелигентно излъчване. Тъй като трагичната й съдба ме засегна силно, четейки всичко за нея из сайтовете, се убедих, че чрез милото си и добросърдечно отношение към всяко човешко същество е успяла да спечели много приятели, уважение и най-вече обич. И то с лекотата, с която преодоляваше всички препятствия.
Като страничен и по-възрастен човек искам да благодаря на нейните верни приятели, които направиха и правят възможното, за да разкажат на всички хора по света за талантливото момиче и светла личност Ани.
Мила Ани, оставаш завинаги в сърцата и съзнанието на много, много хора!
Нищо че твоят символ е слънчогледът, ти за мен си красиво в нежността си крехко цвете.
Като страничен и по-възрастен човек искам да благодаря на нейните верни приятели, които направиха и правят възможното, за да разкажат на всички хора по света за талантливото момиче и светла личност Ани.
Мила Ани, оставаш завинаги в сърцата и съзнанието на много, много хора!
Нищо че твоят символ е слънчогледът, ти за мен си красиво в нежността си крехко цвете.
Re: In memoriam
Обръщам се към теб, защото ми допадат твоите разсъждения.
Моля те, Рама, помогни ми с публикуването във форума на моето писмо във форума. Благодаря ти предварително. Ивет
П.С. Исках да закача и една красива роза, но не можах да разбера как да го направя. Ако желаеш да проявиш повече съчувствие към мен, изпрати на моя имейл твоя адрес, за да ти закача розата, която бих искала да стои под моя текст. За съжаление не съм толкова на Ти с Нета и за първи път ми се налага да се регистрирам във форум със собствени усилия.
ivanova_ivet@abv.bg
Моля те, Рама, помогни ми с публикуването във форума на моето писмо във форума. Благодаря ти предварително. Ивет
П.С. Исках да закача и една красива роза, но не можах да разбера как да го направя. Ако желаеш да проявиш повече съчувствие към мен, изпрати на моя имейл твоя адрес, за да ти закача розата, която бих искала да стои под моя текст. За съжаление не съм толкова на Ти с Нета и за първи път ми се налага да се регистрирам във форум със собствени усилия.
ivanova_ivet@abv.bg
Re: In memoriam
Концерт на Пламен Йорданов - електро-акустични китари
13th June 2005 (Monday)
място: София, ул. 'Бачо Киро' No 21 (срещу Aliens)
старт: 18;00 часа
вход: 0 лева
Фламенко,арабски, индийски, китайски, еврейски, фолк мотиви.
Програмна музика - Дебюси
Музика посветена на Ани.
Повече информация на 0888 723 451 - Пламен
13th June 2005 (Monday)
място: София, ул. 'Бачо Киро' No 21 (срещу Aliens)
старт: 18;00 часа
вход: 0 лева
Фламенко,арабски, индийски, китайски, еврейски, фолк мотиви.
Програмна музика - Дебюси
Музика посветена на Ани.
Повече информация на 0888 723 451 - Пламен
Тая G-mail поща
хич не ще да се разбере с мен.
Our system indicates unusual usage of your account. In order to protect Gmail users from potentially harmful use of Gmail, this account has been disabled for up to 24 hours.
If you are using any third party software that interacts with your Gmail account, please disable it or adjust it so that its use complies with the Gmail Terms of Use. If you feel that you have been using your Gmail account according to the Terms of Use or otherwise normally, please contact us at [email protected] to report this problem.
Може би е засечено едновременно ползване от различни IP-та или не знам какво, обаче за втори път блокира пощата за 24 часа, като се опитвам да я използвам. Да не говорим, че нищо, което пращам към нея, не иска да се прати.
Our system indicates unusual usage of your account. In order to protect Gmail users from potentially harmful use of Gmail, this account has been disabled for up to 24 hours.
If you are using any third party software that interacts with your Gmail account, please disable it or adjust it so that its use complies with the Gmail Terms of Use. If you feel that you have been using your Gmail account according to the Terms of Use or otherwise normally, please contact us at [email protected] to report this problem.
Може би е засечено едновременно ползване от различни IP-та или не знам какво, обаче за втори път блокира пощата за 24 часа, като се опитвам да я използвам. Да не говорим, че нищо, което пращам към нея, не иска да се прати.
Re: In memoriam
Изчинаха девет дена откак Ани ни напусна. Според българските народни вярвания (а май не само според тях) през това време душата е все още около нас и чак когато изминат си отива окончателно. Другаде или не? Аз не зная, иска ми се да вярвам, че другаде - на по-добро място...
Щастлива съм, че макар и за съвсем мъничко, макар и виртуално, се запознах с човек като теб. Почивай в мир, Ани!
Щастлива съм, че макар и за съвсем мъничко, макар и виртуално, се запознах с човек като теб. Почивай в мир, Ани!
9 дни
Не е само според българските вярвания.
Различните религии, митове, езотерични учения и т.н. от цял свят предлагат доста разнообразни "версии" по този въпрос - но има някои детайли, които странно се повтарят. И едно от нещата, които се повтаря във почти всички теории за отвъдния свят, е по-специалното значение на първите 9 дни, както и на първите 40.
Доколкото знам, смята се, че душата (или това, което остава от нас след смъртта на физическото тяло) има няколко "пласта" - астрално тяло, етерно, енергийно и т.н. - не ги помня всичките. И през тези първи дни след смъртта всички тези слоеве претърпяват различни трансформации и промени. Какви точно - не знам. Знам само, че най-важни са първите 9 дни - тогава душата се съвзема, адаптира към новото си състояние, преживявания и новия свят... През това време продължава да "витае" на Земята, да се опитва да утешава близките си и т.н. - според случая. И чак след 40-я ден окончателно "отпътува" към новия си дом....
Вероятно не е случайно, че тези "срокове" са почти еднакви навсякъде по света... По този въпрос съм чела доста неща, но най-силно ме впечатли "Пътят на душите" на Майкъл Нютон (има и втора книга - "Следите на душите"). И двете ги има в интернет и могат да се изтеглят оттук:
Пътят на душите
Следите на душите
А една от най-добрите книги по темата за смъртта, на които съм попадала, е тази. За съжаление я няма в интернет за теглене, но я има на Славейков.
Кой знае, може би Ани би ни насърчила да се поровим в подобни книги и така да надникнем в света, който тя обитава сега...
Различните религии, митове, езотерични учения и т.н. от цял свят предлагат доста разнообразни "версии" по този въпрос - но има някои детайли, които странно се повтарят. И едно от нещата, които се повтаря във почти всички теории за отвъдния свят, е по-специалното значение на първите 9 дни, както и на първите 40.
Доколкото знам, смята се, че душата (или това, което остава от нас след смъртта на физическото тяло) има няколко "пласта" - астрално тяло, етерно, енергийно и т.н. - не ги помня всичките. И през тези първи дни след смъртта всички тези слоеве претърпяват различни трансформации и промени. Какви точно - не знам. Знам само, че най-важни са първите 9 дни - тогава душата се съвзема, адаптира към новото си състояние, преживявания и новия свят... През това време продължава да "витае" на Земята, да се опитва да утешава близките си и т.н. - според случая. И чак след 40-я ден окончателно "отпътува" към новия си дом....
Вероятно не е случайно, че тези "срокове" са почти еднакви навсякъде по света... По този въпрос съм чела доста неща, но най-силно ме впечатли "Пътят на душите" на Майкъл Нютон (има и втора книга - "Следите на душите"). И двете ги има в интернет и могат да се изтеглят оттук:
Пътят на душите
Следите на душите
А една от най-добрите книги по темата за смъртта, на които съм попадала, е тази. За съжаление я няма в интернет за теглене, но я има на Славейков.
Кой знае, може би Ани би ни насърчила да се поровим в подобни книги и така да надникнем в света, който тя обитава сега...
В памет на Ани
След като не можах да се преборя с джи-мейла, поне да ви дам ето този линк (от форума на ouim.org съм го взел):
Yahel - Bomb Creator (Radiant Remix)
Вокалът е на Ани. Ето какво се пее:
I keep my soul from anger and pain
I open my eyes
Visions i can`t forget
From the world we create
I`m a bomb creator
I`m fighting and I don`t know why
I live , always will Survive(x 2)
I open my eyes
Over again
I keep my soul from the world
I open my eyes
Over again
I keep my soul
I open my eyes
I know I can find a soothe
In a better world
(From the world we create)
I`m a bomb creator
I`m fighting and I don`t know why
I live , always will Survive(x 2)
I`m a bomb creator
I open my eyes
Over again
I keep my soul...
Yahel - Bomb Creator (Radiant Remix)
Вокалът е на Ани. Ето какво се пее:
I keep my soul from anger and pain
I open my eyes
Visions i can`t forget
From the world we create
I`m a bomb creator
I`m fighting and I don`t know why
I live , always will Survive(x 2)
I open my eyes
Over again
I keep my soul from the world
I open my eyes
Over again
I keep my soul
I open my eyes
I know I can find a soothe
In a better world
(From the world we create)
I`m a bomb creator
I`m fighting and I don`t know why
I live , always will Survive(x 2)
I`m a bomb creator
I open my eyes
Over again
I keep my soul...