Страхът от отхвърляне

ни лишава от много неща, които си заслужава да преживеем.

Понякога другият е много по-готов да ти прости, отколкото ти - сам на себе си. Но не можеш да страниш от себе си, нали. Можеш само да се лишиш от любов.

Да се научим да обичаме себе си и да си прощаваме, да се научим да вярваме със сърцето си, не с ушите си. Да се научим да плачем насаме и да се обичаме заедно.

не е лесно да простиш сам на себе си.

човек се учи докато е жив , стига навреме да намери верния път и вярното нещо за учене. също да се учи и от грешките на другите - живота не е толкова дълъг да направиш всички грешки, който да си простиш и след като върнеш душевния си мир да ги поправиш .

нещата от живота са прости. човеците ги усложняват, а в повечето случаи не знаят защо го правят.


U can leave Ur hat on.....

да така си е.Бе аз все си мисля, 4е в една вразка винаги има лидер.А и сам лидер не е ве4е лидер,трябва поне двама 4овека.А пък за "страхът от отхварляне " си е предтекст-има ги 4увствата все пак .Нищо насила не става.Да ви призная скъпи клубари-последното ми откритие е 4е дори и най-големите материалисти ,непукисти и т.н-се влюбват-хихихи-нека,нека!

*Можеш само да се лишиш от любов. *

... и това не можеш.
Избор имаш докато не ти се случи Любовта.

Можеш да я загърбиш.

Да не се разделиш с някого не означава да бъдеш с него.

Знам, това имаш предвид.

Знаеш аз какво имам предвид.

Ами нямам предвид това дето си мислиш, че имам предвид.

Как се загърбя любов? И най-вече защо?

Имам предвид това дето и ти имаш предвид.

haide stiga s tezi iztyrkani dumi: "Да се научим да обичаме себе си и да си прощаваме, да се научим да вярваме със сърцето си, не с ушите си...." Sme6no e.no v pove4eto slu4ai e taka...Mislim vse za tova kak se `uvstvame nie,kakvo nas ni vylnuva,a kolko pyti sme si mislili za tova drugiq kakvo izpitva,kakvo pravim nie za nego...

Сигурно няма да ми отговориш, ама не разбрах ти ли ще прощаваш, или на теб ще прощават?

е, защо - "нека, нека"
да не е наказание някакво?

макар, че наистина често си е живо мъчение

Нараняваш, за да не те наранят. Не вярваш, че някой може да ти прости, защото не си простил рана, нанесена ти от друг. А някой ти е простил. Боли го, но е простил. И го боли не от неговата си рана. От твоята.

Има хора, които наричат това психологически мазохизъм. Има хора, които веднага ти казват: бягай от този човек, заслужаваш еди-какво си, вземи това, което ти се полага.

Но има и хора, които искат само да дадат.

Повечето от нас са склонни да дадат точно толкова обич, колкото са в състояние в отговор да понесат.

Аз разполагам с много повече обич. И има само един човек, който заслужава да я получи. С какво я заслужи ли? С това, че аз го избрах. Защо го избрах ли? Защото го срещнах. Тук няма място за аргументи. Пожела ме цялата, а взе само частица от мен. И сега не съм цяла. Върни ми живота! Ще те обичам. Мога да те обичам.

А той дори не го знае. Защото още не си е простил. Защото нещо на някого не е простил.

Живеем с всяка капчица дъжд, умираме с всяка секунда, а гледаме все назад, все назад, все назад. Или търсим да се заловим за неща, които ги няма, не ги е имало и няма и да ги има.

А любовта е само СЕГА, когато ние се случваме.

жено, страхотно си го написала

ще ми се аз да бях този мъж ... много бих искал ...

и бих ти дал цялата обич на този свят, повярвай ми ...

знам какво имаш предвид ти, знам какво говоря и аз ... боли ме ...

.

Наивна си миличка Явно са ти приложили схемата " много те обичам ,но не мога да се разделя с нея ,защото..." Мъжете са егоисти След, като не се е разделил с нея значи се чувства добре Не вярвай на измислените му оправданя ,а продължи напред