време ли е за брак!?

здравейте всички! бих искала да чуя Вашите мнения относно това, кога връзката вече е готова за продължението й в бъдещо семейство!
и двамата сте на възраст предполагаща, че сериозната Ви връзка трябва да приключи - било с брак или евентуална раздяла!година сте заедно и ти си наясно че трябва да поговорите за бъдещите Ви действия..но другата страна нищо не подема а трябва да имаш яснота относно това което искате да направите заедно....защото неможеш още година или повече да си в неизвестност...объркана съм и може би не представих въпроса си ясно, за което моля да ме извините...ами ако другата страна не е готова за тази сериозна стъпка означава ли че трябва да се разделите?!

Моме,
в България доста често жените поемат инициативата

да...то е ясно че аз ще започна разговора...май....а как ще реагира той...мъжете са доста плашливи по отношение на свободата им

Действай. Успех.

е можеш само да се надяваш.

мислиш ли...ти като мъж знаеш как Ви влия този екзистенциален въпрос..ти как би реагирал в такава ситуация?!

азнямам 30 и чакаме второ дете, така че не съм правилния човек, на когото задаваш въпроса. . Все пак Щом го искаш и си готова трябва да действаш. Те тия неща не стават с изчакване. Ако решите да се изчаквате може да си чакате...

Ние сме заедно от 3 години и друма за брак не е ставало. Предполагам че се страхува защото преди почти 2 години ми предложи да живеем заедно а аз реагирах доста остро и отказах. (понеже в отнишенията ни имаше криза).
Питай , направи първата крачка така поне ще имаш ясна представа за бъдещето ви. Успех

Carpe diem

Аааа, момент. Не само мъжете се страхуват от обвързване. Вече година съм с един човек и все още не съм готова за съвместно съжителство.
Така че подходи внимателно и не се засягай, ако той не е готов. Това обаче не означава, че не те обича и не държи на теб.

Че трябва да говорите. Няма да си ходите ей така заради ходенето и спорта например 3 г. и накрая чао. в смисъл, човек така губи 3 г. от живота си. Вярно, натрупва опит, ама какво от това. It's over!

Моят приятел ми беше казал, че на първата година се прави ревизия, и двойките или се разедлят, или остават завинаги. Аз се разтресох, защото си помислих тоя ще ме разкара сега. Малко сълзи, и е готов.

Действай, не стой!! Успех!

Сори, отговорът беше зо суити.

Разбира се, неуточних за което се извинявам. Точно за това не приех първото предложение за съвместен живот. Просто не се чувствах готова.

Carpe diem

Ако от името ти прозира и възраст то вероятно можеш още малко да посъбереш впечатления от живота на неженените но от друга страна в случай,че този въпрос те тормози вече сериозно то не би било лошо да си отговориш честно сама на няколко въпроса:
1.Условията при които ще живеете ще Ви позволят ли да се чувствате спокойни и свободни в решенията и действията си?
2.Имате ли финансова възможност да посрещнете нуждите на семейство с деца?
3.Готова ли си да правиш компромиси със себе си и желанията си в интерес на семейството?

Всеки узрява по различно време за брак. Много погрешно е да се поставят някакви възрасти, на които трябвало да се прави това, или онова. В този смисъл напълно възможно е един човек на 20 да се чувства съвсем готов за брак, друг да узрее за идията на 33, да речем.
Другото, което е определящо, е периодът, който сте изкарали като гаджета (или съжителство). На някои им трябва повечко време да се адаптират към другия.
Защо не поставиш първо ти въпроса, тъй като ето че на теб ти се въртят вече такива мисли из главата И ще разбереш какво мисли той, вместо да се терзаеш и гадаеш. Не очаквай някой да отгатва мислите ти, изказвай ги смело на глас, пък каквото стане!
Успех!

Явно човекът не е готов. Това не значи че трябва да го зарежеш, поживей с него. Мъжете бавно узряват за тези неща.
А ти защо бързаш да се жениш.
Някои хора се женят след 10 годишна връзка.
Някои след 1 месец.
Зависи от много неща

точно защото си минал по този път исках да чуя твоето мнение.....как би реагирал в такава ситуация....да, готова ли съм ...но няма време за изчакване...Ако решите да се изчаквате може да си чакате...

Няма да си ходите ей така заради ходенето и спорта - точно за това мисля да поставя въпроса...все пак на 24год съм и трябва да имам яснота....не ми се иска да е загубено време и от чакане накрая и неговорене да съм пропиляла време чувства....

не става въпрос затова. Постави му въпроса, най-веро1тния отговор ще е нещо от сорта ами трябва преди това да направим едикакво си и след това ще направим семейство. Изчакай го ако периода е задоволителен.

И при мен положението е подобно. Казва че иска да сме заедно и правим планове в тази насока, ОБАЧЕ......... когато се опитам да насоча темата към съдбовния разговор не срещам отговор, някак си се отминава въпроса.
Една съществена подробност. Приятетелят ми след доста дълга връзка сключва брак, който само след месеци катастрофално приключва не по негова вина. Та разбирам до някаде резервираното му поведение. Да, но докога?
Не отхвърля възможноста да сключи брак за втори път но явно ще мине време докато се реши. Но мен това някак си започва да ме изнервя.
Но явно, трябва да се въоража с търпение.

Хммм.... 24 години не е толкова зряла възраст, колкото си мислиш... Имаш доста време пред себе си, дори за още няколко връзки...