шокирана съм

Здравейте,

От известно време се занимавам със самоанализ - имам желание да започна психотерапия, но за момента нямам тази възможност. Днес достигнах до доста шокиращи изводи. Искаше ми се на някого да разкажа за това, но просто около мен няма на кого. Близките и приятелите ми ще ме помислят за побъркана, ако тръгна да им разправям. Аз по принцип страдам от някаква силна тревожност, напоследък намаля, но преди беше ад. Наскоро разбрах, че подобни състояния се наричат невроза. Вчера четох доста неща за потиснатите хомосексуални влечения. Дълго си мислех - да не би в основата на моята тревожност да стои именно това. Да, но аз не изпитвам никакво влечение към моя пол. Тогава ми хрумна друга идея - баща ми обичаше брат ми, а с мен винаги се държеше отвратително, никога не ме е обичал така, както аз исках. Освен това обичаше много чичо ми *брат си* и не позволяваше на баща си да се ожени втори път. освен това някъде четох, че в основата на алкохолизма понякога стоят потиснати хомосексуални влечения. Майка ми от друга страна веднъж ми каза - винаги съм си мислела, че момиченцата повече се обичат от момченцата, но не е така - и момченцата, когато се родят са много безпомощни. Това ме навежда на мисълта, че и у двамата е имало потиснати хомосексулни влечения. Днес сутринта сънувах следния сън - аз и още едно дебело момиче стоим в една стая и чекаме един красив мъж да влезе. Аз съм решила да го свалям. До дебелото момиче, което стои отстрани има огледало. Влиза мъжът, когото очакваме и най-безцеремонно гони дебелото момиче, а на мен ми казва - аз ще отида да взема мандалите - това били някакъв вид макарони. И излезе. Почувствах дълбока обида. Изводите, до които стигнах бяха- явно страдам от Електрин комплекс - имала съм някакви влечения към баща ми. Дебелото момиче просто беше моето отражение в огледалото. Навремето бях пълна. В съня си бях с къдрици като на майка ми. Тоест идентифицирам се с нея. А мъжът беше баща ми - винаги съм го смятала за красив. Той не ми обърна внимание и никога не го е правил, винаги е предпочитал брат ми пред мен. Замислих се - какво означава това мандали - първата ми асоциация беше - сандали, зададох си въпроса - кой носи сандали - майка ми, първата сричка - ма също ме наведе на тази мисъл. Възможно ли е да ревнувам баща ми от майка ми? Аз откакто се помня го мразя, винаги съм обичала майка ми. Тя беше всичко за мен. Тя ми даваше любовта, от която имах нужда, баща ми само ми се караше и ме наказваше. А може би любовта ми към нея е била свръхкомпенсация!? Съзнавала съм, че тя ми е необходима, че без нея не мога да живея, но едновременно с това на подсъзнателно ниво съм изпитвала враждебност към нея. Чудя се как мога да си докажа, че това, което сега пиша действително е така - че съм осъзнала откъде идва тази моя тревога, а не е просто плод на моето развинтено въображение или на погрешна интерпретация.

на колко си години?

М
и
н
а
в
а
щ

Като прочетеш друго, ще си намериш други обяснения за нещата - според различните теории. Не рови, ще се намацаш.

Не е небходимо да преминаваш през токова идеи на Фройд .... всъщност колкото повече пътуваш през тях толкова повече може да се отдалечиш от истината или да дигнеш толкова прах, че тя хич да не се вижда.

Бащата ти е наранил чрез предпочитанието му на други. Безпокоиствито дето носиш май е оттам - от това боли. И да е и да не е 'подтиснат сексуалист' - това е без значение. Не е писано никъде, че такива родители предпочитат детето от тяхния пол. В патриарахално общество (като нашето) майки и бащи често предпочитат синове на някакво ниво - не си единствената дъщеря в тая позиция. Даже Фройд предпочита мъжкия пол - в смисъл че вижда жената като по не съвершената част на човечеството...Е.... ето ти тука пък други идеи...

Напълно възможно е и сама да си достигнала до правилния извод-в момента никой от нас,тук,не може да ти каже 'права си' или 'не си права'.
С уважение: Ева.

Военен гений се става лесно-трябва да имаш армия и наличие на параноидна шизофрения.

Привет!
Със страшно трудна задача си се захванала. По-голямата част от хората умират , без да познават себе си, а ти искаш да се анализираш. Навлизаш в територия, където нещата не са нито черни нито бели, а само сенки. В психоанализата няма еднозначен отговор на който и да е въпрос. Не мога да кажа дали си права или не, но ще си позволя да ти кажа нещо друго. Ако продължиш да се ровиш в спомени, сънища и асоциации, има голяма вероятност тревожността ти да се засили. Чрез този метод, не вярвам да достигнеш успехи, но искрено ти се възхищавам на смелостта исилата да го приложиш върху себе си.

Животът е това, което се случва, докато си правиш планове за бъдещето!