Ботев
1 отговора
181 прегледа
Ботев
Понеже днес е "неговият" ден, ви пускам две стихотворения, посветени на него - това ми изглежда подходящ начин да си спомним за него:
* * * * * *
На Ботев
Наистина ли си на двадесет и осем!
Наистина ли, млад и омагьосан
От своята любов необяснима
Гладуваш във оная люта зима
И правиш триста върли поразии
На българските влашки чорбаджии
И пиеш вино и захвърляш чаши
По хилядите патриоти наши,
Дето могат само да говорят
И не могат само да се борят.
А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
Във теб изгаря и във теб се ражда
Космична мъка и космична жажда
И ти, прогледнал чак отвъд, далече,
Мълчиш и пишеш сам: “Настане вечер…”
А ти си нежен и сантиментален
Във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
Ти би възпявал своята Венета,
Не би така отчаяно се люшкал
Между стиха и сабята хайдушка,
Защото няма никаква причина
Освен една със името Родина.
Кажи ми в таз борба тъй страшно кратка
Наистина ли и смъртта е сладка
И там, сред пролетните горски листи
Наистина ли ти не се замисли
Поне за миг, поне за малко време,
Че жив ще бъде онзи, който дреме,
А ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен,
И после вълк…
И самодивски устни…
Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
Което почва с “Мила ми Венето…”,
Което свършва не с вик, не с дума,
А с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
Да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна и макар опасна,
Тя все пак е наистина прекрасна,
От смърт родена – тя е вече жива
И знам, абсурдно е, но е щастлива,
Защото няма никаква причина,
Освен една, със името
Родина…
Недялко Йорданов
1968 г.
* * * * * *
ПЛАЧ ПО БОТЕВ
Ето ме – на същия бряг.
Коленича.
Целувам земята, целуната от теб.
Разсъмва се. Измамно тихо е наоколо…
Христо Ботев,
член на Централния Революционен Комитет,
кажи ми:
с мерцедес ли стигна до Околчица?
Воеводо,
на когото ботушите стискаха, защото бяха шити за друг, но той
се оказа благоразумен и остана да държи речи из бразилските
кафенета, ти нахлузи ботушите му и тръгна –
кажи ми:
с музика ли те посрещна населението?
Поете, кажи:
колко ти платиха за твоите стихове,
изпълняваше ли напътствията на редакторите?
Кажи ми още:
ходил ли си на лов из русенските резервати,
лаел ли си като куче,
за да подгониш сърната към мушката на своя началник?
Кажи ми,
защото ме мъчат яростни сравнения!
Ние те величаем,
без да съзнаваме,
че всяка разхвалена от нас твоя черта
самите нас
зачертава.
Знам, ще ми кажат мъдро: сега времената са други.
И тогава са казвали мъдро:
сега времената са други.
и въпреки всичко –
сега времената са други:
в челата ни никой не се цели,
ние сме сити и цели,
постигнахме своите цели,
не спим във запустели воденици,
мълчим със затлъстели езици,
и го няма Левски
да пее –
да се надпява с в я т ъ р а…
Няма го стария свят, ура!
Няма го. Но има един жесток закон:
алчният заменя идеята за кон.
Оре, окопава се, огражда се – почва
да пуска корени в плодородната почва:
“Опасна е всяка крачка напред!
Всеки мечтател метежник е,
глупак е всеки поет.
Все едно, воденицата на времето имената ни ще смели.
Умни сме – излишно е да бъдем смели!..”
Тогава е все едно – живи ли сме, не сме ли.
Защото и за днешните – и за времената бъдни
Ще бъдат нужни хора безразсъдни:
Не за изгода тлъста, а за гола правда
Срещу куршум да тръгват
Да лягат под брадва!
Защото време е, време е да разберем,
че на тоя свят дошли сме
не само да ядем;
че повече от всякога д н е с подвигът е нужен –
до смърт бъди самоотвержен, а не послушен;
че по черепа земен и във всяка глава
боят не е стихнал –
рано е за тържества;
че не по кръстовищата – в душите са разпятията
и бягство е уюта, предателство – апатията;
и епохата наша всекиму два избора сочи:
трийсет сребърника –
или Околчица!
Стефан Цанев
1972 г.
* * * * * * *
Това е сайт, посветен на него - страхотно направен между другото:
[линк]
И за да не съм съвсем оффтопик - как мислите, когато са дадени две дати на раждане (нов и стар стил) - в случая 1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) - коя от двете е "истинската"?
* * * * * *
На Ботев
Наистина ли си на двадесет и осем!
Наистина ли, млад и омагьосан
От своята любов необяснима
Гладуваш във оная люта зима
И правиш триста върли поразии
На българските влашки чорбаджии
И пиеш вино и захвърляш чаши
По хилядите патриоти наши,
Дето могат само да говорят
И не могат само да се борят.
А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
Във теб изгаря и във теб се ражда
Космична мъка и космична жажда
И ти, прогледнал чак отвъд, далече,
Мълчиш и пишеш сам: “Настане вечер…”
А ти си нежен и сантиментален
Във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
Ти би възпявал своята Венета,
Не би така отчаяно се люшкал
Между стиха и сабята хайдушка,
Защото няма никаква причина
Освен една със името Родина.
Кажи ми в таз борба тъй страшно кратка
Наистина ли и смъртта е сладка
И там, сред пролетните горски листи
Наистина ли ти не се замисли
Поне за миг, поне за малко време,
Че жив ще бъде онзи, който дреме,
А ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен,
И после вълк…
И самодивски устни…
Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
Което почва с “Мила ми Венето…”,
Което свършва не с вик, не с дума,
А с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
Да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна и макар опасна,
Тя все пак е наистина прекрасна,
От смърт родена – тя е вече жива
И знам, абсурдно е, но е щастлива,
Защото няма никаква причина,
Освен една, със името
Родина…
Недялко Йорданов
1968 г.
* * * * * *
ПЛАЧ ПО БОТЕВ
Ето ме – на същия бряг.
Коленича.
Целувам земята, целуната от теб.
Разсъмва се. Измамно тихо е наоколо…
Христо Ботев,
член на Централния Революционен Комитет,
кажи ми:
с мерцедес ли стигна до Околчица?
Воеводо,
на когото ботушите стискаха, защото бяха шити за друг, но той
се оказа благоразумен и остана да държи речи из бразилските
кафенета, ти нахлузи ботушите му и тръгна –
кажи ми:
с музика ли те посрещна населението?
Поете, кажи:
колко ти платиха за твоите стихове,
изпълняваше ли напътствията на редакторите?
Кажи ми още:
ходил ли си на лов из русенските резервати,
лаел ли си като куче,
за да подгониш сърната към мушката на своя началник?
Кажи ми,
защото ме мъчат яростни сравнения!
Ние те величаем,
без да съзнаваме,
че всяка разхвалена от нас твоя черта
самите нас
зачертава.
Знам, ще ми кажат мъдро: сега времената са други.
И тогава са казвали мъдро:
сега времената са други.
и въпреки всичко –
сега времената са други:
в челата ни никой не се цели,
ние сме сити и цели,
постигнахме своите цели,
не спим във запустели воденици,
мълчим със затлъстели езици,
и го няма Левски
да пее –
да се надпява с в я т ъ р а…
Няма го стария свят, ура!
Няма го. Но има един жесток закон:
алчният заменя идеята за кон.
Оре, окопава се, огражда се – почва
да пуска корени в плодородната почва:
“Опасна е всяка крачка напред!
Всеки мечтател метежник е,
глупак е всеки поет.
Все едно, воденицата на времето имената ни ще смели.
Умни сме – излишно е да бъдем смели!..”
Тогава е все едно – живи ли сме, не сме ли.
Защото и за днешните – и за времената бъдни
Ще бъдат нужни хора безразсъдни:
Не за изгода тлъста, а за гола правда
Срещу куршум да тръгват
Да лягат под брадва!
Защото време е, време е да разберем,
че на тоя свят дошли сме
не само да ядем;
че повече от всякога д н е с подвигът е нужен –
до смърт бъди самоотвержен, а не послушен;
че по черепа земен и във всяка глава
боят не е стихнал –
рано е за тържества;
че не по кръстовищата – в душите са разпятията
и бягство е уюта, предателство – апатията;
и епохата наша всекиму два избора сочи:
трийсет сребърника –
или Околчица!
Стефан Цанев
1972 г.
* * * * * * *
Това е сайт, посветен на него - страхотно направен между другото:
[линк]
И за да не съм съвсем оффтопик - как мислите, когато са дадени две дати на раждане (нов и стар стил) - в случая 1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) - коя от двете е "истинската"?
Re: Ботев
Благодаря ти, Рама, за този постинг. Личности като Ботев са крайъгълните камъни, белязващи развитието и катаклизмите в душата на човечеството. Те живеят отвъд личната си съдба, както изявяват смисъла на енергиите отвъд Сатурн.
***
И мен ме интересува как се процедира с датите по стар и нов стил. Още не съм установила коя дата на прабаба ми да считам. Моля някой, който знае, да каже.
De profundis clamavi ad Te, Domine!
***
И мен ме интересува как се процедира с датите по стар и нов стил. Още не съм установила коя дата на прабаба ми да считам. Моля някой, който знае, да каже.
De profundis clamavi ad Te, Domine!