Рибарица - Ехо?
8 отговора
821 прегледа
Re: Рибарица - Ехо?
Здравейте!
Ясен е написал, че е около 3 часа. Само, че зависи откъде ще засичате времето (тъй като с. Рибарица е едно от най-дългите села). Приблизително толкова е (може би малко повече), ако тръгнете от Стара Рибарица (това е краят на Рибарица в посока с. Шипково).
Ако някой може да ви закара до заслона в местността "Остриките", оттам до хижата е около 2 часа. Иначе до "Остриките" трябва да вървите по асфалт и път (макадан). От "Остриките" нагоре е доста стръмно: има три участъка, които наричахме навремето - душевадци.
Успех в начинанието и пишете!
НИКОЕ ДОБРО НЕ ОСТАВА НЕНАКАЗАНО!
Ясен е написал, че е около 3 часа. Само, че зависи откъде ще засичате времето (тъй като с. Рибарица е едно от най-дългите села). Приблизително толкова е (може би малко повече), ако тръгнете от Стара Рибарица (това е краят на Рибарица в посока с. Шипково).
Ако някой може да ви закара до заслона в местността "Остриките", оттам до хижата е около 2 часа. Иначе до "Остриките" трябва да вървите по асфалт и път (макадан). От "Остриките" нагоре е доста стръмно: има три участъка, които наричахме навремето - душевадци.
Успех в начинанието и пишете!
НИКОЕ ДОБРО НЕ ОСТАВА НЕНАКАЗАНО!
Re: Рибарица - Ехо?
Поздрав и от мен!
Наистина за прехода пешком от последната крайна спирка-обръщало на автобусна линия *Тетевен - с.Рибарица* (спирка "Снесите", наричана и Стара Рибарица) до "Ехо" трудно ще стигнат три часа. По-добре предвидете 4 часа. С автомобил по пътя покрай Черна река в момента може да се стигне само на 500 метра над информационно-указателните табла на НП "Централен Балкан", т.е. на около 4 км от спирката и на приблизително 4 км до м.Остриките.
В м. Остриките можете да ползвате къта за отдих - масивни маса и пейки, огнище и оригинална"въжена" чешма с чучур, впит в многолетен бук. Заслонът е разрушен и на сушина тук не може да се разчита. От м.Остриките до х.Ехо се върви от 1,15 до 1,45 часа при нормален ход.
Маршрутът е предимно изкачване (сборно около 550 м), като на три характерни места има изградени кътове за кратък отдих (почивала), състоящи се от по две масивни пейки. Разнообразен е, особено във втората му половина - от второто почивало през билното кръстовище Ехо-Козя стена-Рибарица (м.Карчов преслап или още "Долни ветровити преслап") и най-вече по самото главно старопланинско било до междинната цел хижа "Ехо".
От "Ехо", обратно през кръстовището и през хижа "Козя стена"(2,15-2,50 часа) до превала на Троянски проход общо се стига за 6,30 -7 часа.
Успех, а ако е късмет, може и да се срещнем!
Academic
Наистина за прехода пешком от последната крайна спирка-обръщало на автобусна линия *Тетевен - с.Рибарица* (спирка "Снесите", наричана и Стара Рибарица) до "Ехо" трудно ще стигнат три часа. По-добре предвидете 4 часа. С автомобил по пътя покрай Черна река в момента може да се стигне само на 500 метра над информационно-указателните табла на НП "Централен Балкан", т.е. на около 4 км от спирката и на приблизително 4 км до м.Остриките.
В м. Остриките можете да ползвате къта за отдих - масивни маса и пейки, огнище и оригинална"въжена" чешма с чучур, впит в многолетен бук. Заслонът е разрушен и на сушина тук не може да се разчита. От м.Остриките до х.Ехо се върви от 1,15 до 1,45 часа при нормален ход.
Маршрутът е предимно изкачване (сборно около 550 м), като на три характерни места има изградени кътове за кратък отдих (почивала), състоящи се от по две масивни пейки. Разнообразен е, особено във втората му половина - от второто почивало през билното кръстовище Ехо-Козя стена-Рибарица (м.Карчов преслап или още "Долни ветровити преслап") и най-вече по самото главно старопланинско било до междинната цел хижа "Ехо".
От "Ехо", обратно през кръстовището и през хижа "Козя стена"(2,15-2,50 часа) до превала на Троянски проход общо се стига за 6,30 -7 часа.
Успех, а ако е късмет, може и да се срещнем!
Academic
Re: Рибарица - Ехо?
И едно допълнение, наложило се поради поставяне на нова бариера.
В края на асфалтираното пътче покрай Черна река (наоколо са възстановеният рибарник, покрита беседка с каменна чешма и две-три постройки, ползвани от частна фирма за пикници, ловен туризъм и др.п.) ИМА НОВА МАСИВНА БАРИЕРА. Предполага се, че е поставена и с цел ограничаване на кражбите на дървен материал и бракониерството. Желаещите да продължат по-нагоре в посока х."Ехо" с автомобил, в случай че бариерата е спусната трябва или да се самообслужат (ако катинарът не е поставен) или да потърсят пазача във втората, по-отдалечена постройка. До нея има няколко ловни кучета, които ако не са с "туристи" в гората са затворени в клетки. Въпреки това препоръчвам да се влиза с по-дълга сопа. Има ги наредени пред първата постройка. ЩЕ ПРИПОМНЯ И ЗА ПРЕКЪСВАНЕТО НА ПЪТЯ на около 2 км по-нагоре, което макар и временно, все още е факт.
Academic
В края на асфалтираното пътче покрай Черна река (наоколо са възстановеният рибарник, покрита беседка с каменна чешма и две-три постройки, ползвани от частна фирма за пикници, ловен туризъм и др.п.) ИМА НОВА МАСИВНА БАРИЕРА. Предполага се, че е поставена и с цел ограничаване на кражбите на дървен материал и бракониерството. Желаещите да продължат по-нагоре в посока х."Ехо" с автомобил, в случай че бариерата е спусната трябва или да се самообслужат (ако катинарът не е поставен) или да потърсят пазача във втората, по-отдалечена постройка. До нея има няколко ловни кучета, които ако не са с "туристи" в гората са затворени в клетки. Въпреки това препоръчвам да се влиза с по-дълга сопа. Има ги наредени пред първата постройка. ЩЕ ПРИПОМНЯ И ЗА ПРЕКЪСВАНЕТО НА ПЪТЯ на около 2 км по-нагоре, което макар и временно, все още е факт.
Academic
Re: Рибарица - Ехо?
Здравейте! Благодаря на всички за подробните данни за района! В интерес на истината коментарите прочетох едва след моето завръщане, но това се дължеше само и единствено на моята прозорливост да задам питането си около 10 часа преди тръгването, при това 10 часа от тъмната част на денонощието... И тъй като тук се чу един призив "Пишете" и идеята ми се стори нелоша, реших да споделя едни кратки и скромни впечатления по избрания маршрут и съвсем естествено по възникналите корекции по време на изпълнението му.
И така, тръгнах на 02.06, четвъртък, от Централната автогара с автобуса за Тетевен в 9 часа. Бях сам, хората нещо много са се наплашили от времето, а и то дните си бяха работни де.... По време на целия преход не срещнах жива душа нито в моята посока, нито в противоположната, скучно донякъде. В автобуса бяхме общо 5 човека, с раница друг нямаше ;) Към 11.15 пристигнахме в Тетевен, а в 12 тръгна автобуса за Рибарица. Имах време да огледам поражения от пороите най-вече по асфалта, както и около коритото на реката в Тетевен, както и да слушам коментари за стихията поразила Предбалкана. Положението там наистина не е розово... Времето май съвсем се скапа.
Към 12.45 тръгнах от Стара рибарица, като първоначално смятах да поема по синята маркировка по билото, тъй като се чуваха някакви приказки за свлачища - те обаче се оказаха към прохода Богое - а и предпочитах да вървя по пътека... Местните, които срещнах в селото, сякаш не бяха чували за пътеката по билото, а аз друг път в този район не бях скитал... Накрая един овчар ми сподели, че пътеката съществува, ама не била много поддържана... Всички тези съображения, дето ги научих на място, малко ме накараха да се зачудя накъде да поема, е, реших все пак да я видя тази пътека. И така, тръгнах по синята маркировка - тя се отделя от асфалта още на първата поляна след Стара рибарица. Вървях десетина минути, слънцето печеше, да, денят беше топъл, и тогава се сетих нещо, което всъщност е повече от ясно: пътеката е по билото, второ - май по билото реки няма, значи вода няма, трето - кой не си е налял в бутилката? Реших да се върна до асфалта и да намеря вода, ето защо тръгнах към Хайдушкото кладенче и съответно след 20 мин. в тая посока решението вече беше да се продължи към Черната река...
След може би още 20 мин. се стига до разклона на Черната река и асфалтът свършва. Около 14.00 часа достигнах до бариерата, която беше вдигната, а покрай постройките имаше няколко спрели джипки, но не от баровски тип, уточнявам. Реших да продължа без да спирам там. След малко чух кучешки лай от повече от един източник, а това ще призная въобще не ми е любимия саунд в планината, нищо че става дума за най-добрия приятел на човека... Забързах крачка, и бързо се отдалечих нагоре по пътя, като доста често газех в кал... Малко по-нагоре наистина пътят не е разчистен на едно място, но пеша се минава без проблем. По едно време на десетина метра от мен изникна сърна, или всъщност тя си беше там, но аз не я бях видял, нито пък тя мен. Е, бързо избяга това животно, може би усетило че не съм обядвал ;))) - бях решил никаква храна преди билото. Малко след 15 часа достигнах до местността, която се нарича Остриките, ако това там е бил заслонът, значи нищо не е останало. Тръгнах по стръмната пътека, и с няколко наложителни почивки за около 60 мин. достигнах билото. Зачудих се малко дали да тръгна към Козя стена още днес - хижата се виждаше, а времето беше достатъчно. Е, избрах Ехо.
Разстоянието от Стара рибарица до Ехо, без да си даваш много зор е около 3 часа и половина - да си отговоря и аз сам на поставения преди въпрос! На хижата се запознах с хижаря, който ми се представи като Попа и негов приятел на име Тошко, както и с едно малко кученце, което според Попа било кръстоска между хъски - някакво особено своенравно женско хъски, което преди било на хижата- и истински вълк. Не е нужно да уточнявам, че на хижата други гости нямаше. Смятах да се кача вечерта до Юмрука, но така и ме домързя, а и хижарят почна да ме убеждава колко по-добре било утре да тръгна към Розино, а не към Козя стена. Междувременно разказа как на Козя стена от десетина дни хижар нямало, как по Гергьовден злополучната група от Вежен гуляела на хижата, докато техен човек бил в неизвестност и накрая реши да сготви нещо като яхния от пилешко филе, към която добави и купа шопска салата и люта домашна ракия - не че съм ценител, но наложи се да опитам и от последната.
На следващия ден върховете бяха обвити в мъгла. Хвана ме яд, че изпуснах гледката от Юмрука, както и че отложих повечето снимки за сутринта. Язък! Е, повлиях се от чуждото мнение в непознатия за мен район и реших - към Розино, а хижарят заяви - няма как да се объркаш. Все пак, за протокола поне реших да мина през Юмрука. До върха - около 30 мин. Горе - никаква видимост. Надолу към лятната пътека за Розино - още около 40 мин. по зимната маркировка. Оттам ако не знаете в общи линии се следват стълбовете на зимната маркировка, пътека има, но не е маркирана. За още час и половина се достига до нещо като седло, там зимната маркировка свърши и започнаха едни горски пътища в различни посоки... Абе няма как да се объркаш, нали така. Ами просто повървях във всяка от посоките, в които имаше отклонения - един път тръгва покрай малко блато на юг и нагоре през гората, друг на изток - вероятно към Христоданово, трети на запад. Е, накрая тръгнах и по него. След около 10 мин. се достига немалко езеро с масивна чешма. Там вдясно се отделя пътека със зелена маркировка, която тръгва първоначално с наклон надолу - недейте по нея, няма смисъл, тя била обратно към Ехо, да, ако сте към Ехо, има смисъл. Пътеката към Розино е точно в противоположния край на поляната, като тръгва с лек наклон нагоре и на юг. Не е точно като на картата на Троянски балкан и Средна стара планина, май пътеката всъщност се спуска по друго дере, малко по-на запад, а не по посоченото на 2-те карти. Малко след поляната се появява маркировка, но от поляната такава просто не се забелязва.
Предполагам съм допуснал грешка, че съм следвал пътеката покрай зимната маркировка, а е трябвало по-рано да се отклоня малко на запад по склона, но реших да не проверявам къде точно съм сгрешил, макар че по едно време бях тръгнал и по обратната пътека, маркираната, за която споменах по-горе, тръгваща от езерото към хижата.
Е, стигнах долината. Бяха минали общо 4 часа от хижата, около 1 от тях беше лутане в търсене на правия път...
Ами това е горе-долу всичко. Имаше малко снимки, но те са на лента и засега лентата не е готова, а и някой ще трябва пак да сподели как се качват снимки тук... Дъжд нямаше, хора нямаше, а накрая се оказа, че в Розино не продават изстудена кокакола в бутилки по-големи от 500мл в магазините, при това в топлите юнски дни. Кой ли ги притиска... Въобще як маркетинг!!!
И така, тръгнах на 02.06, четвъртък, от Централната автогара с автобуса за Тетевен в 9 часа. Бях сам, хората нещо много са се наплашили от времето, а и то дните си бяха работни де.... По време на целия преход не срещнах жива душа нито в моята посока, нито в противоположната, скучно донякъде. В автобуса бяхме общо 5 човека, с раница друг нямаше ;) Към 11.15 пристигнахме в Тетевен, а в 12 тръгна автобуса за Рибарица. Имах време да огледам поражения от пороите най-вече по асфалта, както и около коритото на реката в Тетевен, както и да слушам коментари за стихията поразила Предбалкана. Положението там наистина не е розово... Времето май съвсем се скапа.
Към 12.45 тръгнах от Стара рибарица, като първоначално смятах да поема по синята маркировка по билото, тъй като се чуваха някакви приказки за свлачища - те обаче се оказаха към прохода Богое - а и предпочитах да вървя по пътека... Местните, които срещнах в селото, сякаш не бяха чували за пътеката по билото, а аз друг път в този район не бях скитал... Накрая един овчар ми сподели, че пътеката съществува, ама не била много поддържана... Всички тези съображения, дето ги научих на място, малко ме накараха да се зачудя накъде да поема, е, реших все пак да я видя тази пътека. И така, тръгнах по синята маркировка - тя се отделя от асфалта още на първата поляна след Стара рибарица. Вървях десетина минути, слънцето печеше, да, денят беше топъл, и тогава се сетих нещо, което всъщност е повече от ясно: пътеката е по билото, второ - май по билото реки няма, значи вода няма, трето - кой не си е налял в бутилката? Реших да се върна до асфалта и да намеря вода, ето защо тръгнах към Хайдушкото кладенче и съответно след 20 мин. в тая посока решението вече беше да се продължи към Черната река...
След може би още 20 мин. се стига до разклона на Черната река и асфалтът свършва. Около 14.00 часа достигнах до бариерата, която беше вдигната, а покрай постройките имаше няколко спрели джипки, но не от баровски тип, уточнявам. Реших да продължа без да спирам там. След малко чух кучешки лай от повече от един източник, а това ще призная въобще не ми е любимия саунд в планината, нищо че става дума за най-добрия приятел на човека... Забързах крачка, и бързо се отдалечих нагоре по пътя, като доста често газех в кал... Малко по-нагоре наистина пътят не е разчистен на едно място, но пеша се минава без проблем. По едно време на десетина метра от мен изникна сърна, или всъщност тя си беше там, но аз не я бях видял, нито пък тя мен. Е, бързо избяга това животно, може би усетило че не съм обядвал ;))) - бях решил никаква храна преди билото. Малко след 15 часа достигнах до местността, която се нарича Остриките, ако това там е бил заслонът, значи нищо не е останало. Тръгнах по стръмната пътека, и с няколко наложителни почивки за около 60 мин. достигнах билото. Зачудих се малко дали да тръгна към Козя стена още днес - хижата се виждаше, а времето беше достатъчно. Е, избрах Ехо.
Разстоянието от Стара рибарица до Ехо, без да си даваш много зор е около 3 часа и половина - да си отговоря и аз сам на поставения преди въпрос! На хижата се запознах с хижаря, който ми се представи като Попа и негов приятел на име Тошко, както и с едно малко кученце, което според Попа било кръстоска между хъски - някакво особено своенравно женско хъски, което преди било на хижата- и истински вълк. Не е нужно да уточнявам, че на хижата други гости нямаше. Смятах да се кача вечерта до Юмрука, но така и ме домързя, а и хижарят почна да ме убеждава колко по-добре било утре да тръгна към Розино, а не към Козя стена. Междувременно разказа как на Козя стена от десетина дни хижар нямало, как по Гергьовден злополучната група от Вежен гуляела на хижата, докато техен човек бил в неизвестност и накрая реши да сготви нещо като яхния от пилешко филе, към която добави и купа шопска салата и люта домашна ракия - не че съм ценител, но наложи се да опитам и от последната.
На следващия ден върховете бяха обвити в мъгла. Хвана ме яд, че изпуснах гледката от Юмрука, както и че отложих повечето снимки за сутринта. Язък! Е, повлиях се от чуждото мнение в непознатия за мен район и реших - към Розино, а хижарят заяви - няма как да се объркаш. Все пак, за протокола поне реших да мина през Юмрука. До върха - около 30 мин. Горе - никаква видимост. Надолу към лятната пътека за Розино - още около 40 мин. по зимната маркировка. Оттам ако не знаете в общи линии се следват стълбовете на зимната маркировка, пътека има, но не е маркирана. За още час и половина се достига до нещо като седло, там зимната маркировка свърши и започнаха едни горски пътища в различни посоки... Абе няма как да се объркаш, нали така. Ами просто повървях във всяка от посоките, в които имаше отклонения - един път тръгва покрай малко блато на юг и нагоре през гората, друг на изток - вероятно към Христоданово, трети на запад. Е, накрая тръгнах и по него. След около 10 мин. се достига немалко езеро с масивна чешма. Там вдясно се отделя пътека със зелена маркировка, която тръгва първоначално с наклон надолу - недейте по нея, няма смисъл, тя била обратно към Ехо, да, ако сте към Ехо, има смисъл. Пътеката към Розино е точно в противоположния край на поляната, като тръгва с лек наклон нагоре и на юг. Не е точно като на картата на Троянски балкан и Средна стара планина, май пътеката всъщност се спуска по друго дере, малко по-на запад, а не по посоченото на 2-те карти. Малко след поляната се появява маркировка, но от поляната такава просто не се забелязва.
Предполагам съм допуснал грешка, че съм следвал пътеката покрай зимната маркировка, а е трябвало по-рано да се отклоня малко на запад по склона, но реших да не проверявам къде точно съм сгрешил, макар че по едно време бях тръгнал и по обратната пътека, маркираната, за която споменах по-горе, тръгваща от езерото към хижата.
Е, стигнах долината. Бяха минали общо 4 часа от хижата, около 1 от тях беше лутане в търсене на правия път...
Ами това е горе-долу всичко. Имаше малко снимки, но те са на лента и засега лентата не е готова, а и някой ще трябва пак да сподели как се качват снимки тук... Дъжд нямаше, хора нямаше, а накрая се оказа, че в Розино не продават изстудена кокакола в бутилки по-големи от 500мл в магазините, при това в топлите юнски дни. Кой ли ги притиска... Въобще як маркетинг!!!
Re: Рибарица - Ехо?
Слизах от х. Ехо към с. Розино в Неделя. Също получих уверения от иначе изключително добронамерения хижар, че пътеката до селото била маркирана и няма начин да се изгуби. Да, ама не! След подсичането на вр. Юмрука от изток, стълбовата и лентовата маркировка вървят заедно по един широк, безлесен склон, спускащ се от Юмрука ако се не лъжа в югоизточна посока. На места личат следи от минаване на четириколесно превозно средство - вероятно е до там да се стига с джип. След последното по-значително възвишение на този склон, което се подсича от лятната пътека отдясно при слизане, следите от пътеката постепенно се губят, но се появява черен път с множество серпентини. Стълбовата маркировка пресича този път на няколко места, след което и тя изчезва. Гледайки картата се оказва, че пътеката, маркирана в синьо изобщо не би следвало да излиза на този черен път, но реших да не я търся. Надолу черният път следва като цяло посока - югозапад, за разлика от посочената на картата пътека, която слиза в селото право на юг. Пътят се разклонява на няколко места, но се следва най-ясно изразения път, и винаги този, който води надолу. След около 2.30 часа се излиза на нещо като езеро или блато с построена чешма и навес до нея. Тук се събират доста пътища, но вярната посока е по пътя, който продължава право на юг. От тук надолу няма други възможности за объркване. Пътят излиза до жп-линията, на около 2 километра западно от гарата на с. Розино. Общо слизането е около 3 и половина - 4 часа.