Прогнози...

Работа е там, че например съм влюбен в една девойка. Дали тя ме обича не мога да знам, макар да ме познава. Знам къде е през деня и също съм наясно с желанието си да й подаря букет цветя. Обаче около нея непрекъсно се въртят разни обожатели и все не мога да се домогна до нея за да ме забележи само мен. Ето, че в определен момент пространството е свободно и тогава реализирам своето желание, подарявам й цветята. След това тя-девойката разгръща прогнозите за деня на зодиите и чете, че днес ще срещне своя принц. Всъщност тя отдавна ме знае, ала днес съм принца. А от своя страна за моята зодия прогнозата е покъртително влюбване. Работата е там, че отдавна съм влюбен все едно. Обаче прогнозата е съзнателна. Тя категорично отразява момента на реализиране на моя план. И така тези прогнози са съзнателни. Човек докато ги чете съзира собствените си действия с тези горе. И остава доволен, че не е в разрес.

Тези прогнози са на база движенията на меркурий. Движенията на меркурий през домовете ясно отразяват нашите предварителни планове на които даваме ход. И впоследствие когато той стане ретро, всичко се обърква. Венера също е съзнателна. Най-често това се забелязва при определянето на купони - днес ще празнуваме нещо или само защото е ден на майстора-петък, който се управлява от венера.

След тях остава марс. От гледище на психоанаизата марс е първия неосъзнат елемент. Просто секса е основата. Макар да се приема, че се изхожда от емоционалната сфера или луната в основата на тази сфера е марс. И съответно прогнозите които са изградени спрямо движенията на марс не биха били адекватни, ако изваждат съзнанието на повърхността. Тоест това е и до стил все едно. Стила би бил разбираем или не. Ако е неадекватно построен тогава не би бил разбираем, тако го приемам.

Оттук насетне перспективата според мен е, че след цял век психоанализа ще дойде друг модел на познание който ще касае юпитер, следващата планета след марс. Тази перспектива за мен е почти в назряване още Алфред Адлер в своето учение говори за възгледите които формират определено поведение у децата. И, че няма грешно поведение има погрешни съждения формирани върху определени възгледи. Аз специално в това виждам бъдещето. Какво може да изникне от Юпитер освен възгледите е въпрос с чийто отговор според мен се дава начало на другото схващане на познанието.

Прави впечатление, че към прогнозите не е прибавена луната. Тя е като какпка по капка вир става. Или, че когато сатурн се е наместил в някой знак тогава по четири пъти в месеца спрямо аспеките на луната към него съвпад, опозиция и квадратури пряко ще ми се натрапва неговото местоположение. Като за два дни и половина преминаване в знак по четири общо за 10 дни от месеца ще се натъквам на емоционални настройки касаещи сатурн в знака в който е. В годината това ще са 120 дни, а за две години и половина това са общо 300 дни, разбити в часове правят 7200 часа. Ако от тези часове извадим само тези които са приблизително четири часа на един от четирите дни в месеца за трайността на точния транзитен аспект, пак не ми се смята обаче ще получим толкова часове които в хорариум за преподаване на английски език ще са равни на перфектно научен английсти за две години и половина.

Общо взето само така погледнато си обяснявам логично, защо прогнозите които касаят Юпитер и Сатурн са ни така неопределени. Например човек не може да знае от къде ще го изненада късмета. Или от друга не може да разбере защо си е избрал толкова сътресения които идват по линия на Сатурн. Така или иначе вътрешното угнетяване колкото и да е го има и човек не го иска. В определени случаи се допуска, че паметта е заета с 60% радост и 40% гняв. Само около 5% мисловна. Извън тези параграфи памет построена на юпитер и сатурн като, че отсъства в процент 1. Или допускам да е например 0,01.. юпитер и 0.0001 сатурн. Защо мисля така, защото аспектите на тези планети са към други радостни и безрадостни, а паметта не е изчистена чисто сатурн и юпитер.

И така, агресията като последния чисто научен психологически предмет за изучаване след като бъде разбрана и бъдат формирани ясни критерий вече ще можем да навлезем към опознаването на другите. Не съм сигурен, че първите критерий са били заставени към меркурий, който е с помрачено съзнание или с раздвоена самоличност е луд и толкова, по нататъка венера, който не общува във форма на аутоизъм, отръпване от света и другите също. Знам, че едно от последните определения за нарушение е във връзка с марс и названието - апатикоаболичен, което означава пълна липса на протест, поведение което е без енергия, абсолютна липса на амбиция, апатия, абсурдно пасивни желания, и така нататъка. Другото е обратното и натоварено с гражданската отговорност граничещо с насилието-престъпленията. Прави впечатление също, че за голям брой психични заболявания единственото решение е изолация - те си остават нерешени.

Нищо не ти разбрах! Мисълта ти е толкова завоалирана, че накрая въобще не става ясно какво искаш да кажеш. А темите, които докосваш, преливат една в друга, че пак не мога да вържа каква ти е основната мисъл.

Тези прогнози са на база движенията на меркурий. Поясни! Кои прогнози? Вестникарските ли? И защо са на база Меркурий? Това някаква аксиома ли е при правенето на хороскопа от рубриките в пресата?

Движенията на меркурий през домовете ясно отразяват нашите предварителни планове на които даваме ход. А в знака? Как стоят там нещата?

Венера също е съзнателна. Това сигурно ли е? Това, че е лична планета, не значи, че е осъзнато проявлението й в живота и характера на всеки човек. Или имаш предвид нещо друго?

От гледище на психоанаизата марс е първия неосъзнат елемент. . . И съответно прогнозите които са изградени спрямо движенията на марс не биха били адекватни, ако изваждат съзнанието на повърхността. Тоест това е и до стил все едно. Стила би бил разбираем или не. Ако е неадекватно построен тогава не би бил разбираем, тако го приемам. Е това наистина не го схващам. Обясни!

Общо взето само така погледнато си обяснявам логично, защо прогнозите които касаят Юпитер и Сатурн са ни така неопределени. До този момент не можах да разбера как точно именно погледнато си обяснил логично(?) причината за неопределеността на прогнозите, които касаят Юпитер и Сатурн. И какво значи да се касаят прогнозите на Юпитер и Сатурн? Прогнозите по техните транзити в дом, знак и спрямо планетите в натала или?

И нататък вече съвсем мъглясах. Някакви проценти, ама от тях завесата не ми се вдига. Изида си остава все толкова забулена. Започна се с нагледен пример за синхроничността в срещата между спящата красавица и принца и се завърши със съвсем ненагледен (Не съм сигурен, че първите критерий са били заставени към меркурий, който е с помрачено съзнание или с раздвоена самоличност е луд и толкова, по нататъка венера, който не общува във форма на аутоизъм, отръпване от света и другите също. Това какво е?) опит за психологизиране на какво...? Ама как се стигна от едното до другото?!?! Казва ли ти някой?

Или аз съм с помрачено съзнание и раздовена самоличност, или съм аутясала. Моля за помощ. Извинявай, но наистина нищо не разбрах от този постинг.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

И аз нищо не разбрах - тъкмо се чудех дали да си призная...

Иначе Ул Ови Хей винаги някак ме вдъхновява...

Имам чувството/допускането, че нещо много интересно казваш, но и аз не мога да те разбера. Моля те, ако можеш, обясни го пак - ама бавно, на части и като за идиот (себе си имам предвид).

Хъм... така си го написал, че направо се притеснявам да кажа разбрала ли съм го или не съм:

ако кажа, че не съм - автоматично се приспадам към помраченото Меркуриево съзнание (което за един Близнак категорично не е комплимент!)...

ако кажа, че съм - влизам в Марсовата графа на ... пълна липса на протест, поведение което е без енергия, абсолютна липса на амбиция, апатия, абсурдно пасивни желания...

А най-много ме тормози усещането, че го разбрах много добре, но - убий ме! - за нищо на света не бих могла да го преразкажа...

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*

1. "Тези прогнози са на база движенията на меркурий.Поясни!" Аксиома или не, важен е резултата.

Идеята е следната: във всички прогнози в които виждам как постъпих днес в тях е поставен меркурий. Не ме интересуват отделните пасажи на прогнозата. Важното е кое от нея съм направил.

Виж когато човек изгражда вестникарска прогноза той борави с желанието да се окаже прав. Меркурий ясно изразява тенденциите.

Абсолютно всеки човек се стреми да изпревари меркурий по отношение на нещо. Когато меркурий е в отделните знаци се показва ясно кое е на преден план тоест в комуникаращо движение.

Човешкото същество е комуникиращо и тенденцията на меркурий в близнаци е в набирането на информация.

За риби това е кой ми бие шамари и на кого бия, за овен е кой изпреварвам и ме изпреварва. Това е само класика. Съвсем друго е влиянието което оказват транзитите на самия създаващ прогнозите. С други думи създаващия прогнозите е подвластен на транзитите. По този начин той понякога познава много точно друг път не. Защото е подвластен.

Моето заключение - Тези прогнози са на база движенията на меркурий. Е изградено върху наблюдение и без да се подавам на властта на конкретна ситуация.

С други думи прочетена прогноза от мен за деня какво може да ме направи освен пасивен наблюдател на поведението именно над този който я е изградил едно. И второ анализирам непредубедено собственото си поведение спрямо случаи. Така излизам от становището, че всичко което съм свършил през седмицата би трябвало да се дублира с това което сам съм направил. И това е на база меркурий. Няма друг начин. Прогнозата е зад мен, защото всичко е свършено преди нея все едно.

2. " Движенията на меркурий през домовете ясно отразяват нашите предварителни планове на които даваме ход. А в знака? Как стоят там нещата?" Това са спекулации. Никоя вестинкарска прогноза не разказва как стоят нещата в знака. И за това интересува ни типичното проявление на прогнозата. Тя по същество е спекулативна. За това е виновен не астролога, а обществото.

Всички проявления на общественото приемане клонят към професинална кретения. Обществото не може да приме интелекта. Интелекта е частен случай. В обществото има моменти когато за да бъде прието едно поведение е важно то да бъде всеобщо. Тоест само по този начин всеки отклоняващ се вместо да бъде изоставен в гората посредством общоприетото поведение остава вътре в обществото.

За това прогнозите които са спекулативни са такива поради спекулациите които съществуват в дадено общество. Само така е възможно спрямо банкерите например да не се излиза на нож и после да бъдат изгаряни, напротив да бъдат приети цивилизовано.

3. " От гледище на психоанализата марс е първия неосъзнат елемент. . . И съответно прогнозите които са изградени спрямо движенията на марс не биха били адекватни, ако изваждат съзнанието на повърхността. Тоест това е и до стил все едно. Стила би бил разбираем или не. Ако е неадекватно построен тогава не би бил разбираем, тако го приемам. Е това наистина не го схващам. Обясни!"

Марс е в риби сега на 02. 06. 2005 г. Следователно от гледна точка на марс използването на нашата енергия е за самите нас. Ала не е така. Психоаналитичното течение ясно отразява, че хората са подвластни на неосъзнатите си желания. Тоест, че човек не знае в смисъл не - съзнавано елиминира нашето знание. Марс е несъзнаван. Ние не знаем за него. Напреимер този или онзи който ни привлича като личност ние се опитваме да разберем защо ни привлича. И още повече, ако ние е злепоставил да го обичаме, да се любим с него - даже това е женска тема, не ми се влиза в нея. Още повече сега когато е в риби всеки който е бил привързан от риби се пита, защо? Защо тази риба? Това е истинската ситуация.

Зигмунд Фройд изправя в лицето на всички неосъзнатия сексуален порив. Той дава началото на анализа на агресията - либидо. И като психоаналинична версия марс не може да бъде прогнозиран като - аз знам какво направих. И съответно обществените прогнози в които е вмъкнат марс биха били повече от тъпи. Защото няма да са разбрани. Марс не е обществен, той е неосъзнат и интимен.

Следователно личния хороскоп действително става личен когато имаме марс.

4. "Общо взето само така погледнато си обяснявам логично, защо прогнозите които касаят Юпитер и Сатурн са ни така неопределени.. До този момент не можах да разбера как точно именно погледнато си обяснил логично(?) причината за неопределеността на прогнозите, които касаят Юпитер и Сатурн. И какво значи да се касаят прогнозите на Юпитер и Сатурн? Прогнозите по техните транзити в дом, знак и спрямо планетите в натала или?"

Става въпрос за следното понятието късмет е толкова определено колкото правилната философия на живот. Обратно на тях съзнанието-меркурий е явно на всички. Защото или съм грамотен или не съм! Или знам, че съм грамотен или знам, че не съм. Толкова е ясно. Или по отношение на венера или знам, че празнувам или знам, че макар и да водя празненство ми е все тая. Тоест юпитер и сатурн ни тласкат към теми които засягат влияния отвъд личните ни виждания. Дори тези които лансират странични виждания не знаят от какъв произхода са. Морала е толкова необясним. Човек просто морализаторства и нищо повече. Той е по-скоро подвластен на морала от колкото морала да е подвластен на него. Знам, че разбираш.

5. ''И нататък вече съвсем мъглясах. Някакви проценти, ама от тях завесата не ми се вдига. Изида си остава все толкова забулена. Започна се с нагледен пример за синхроничността в срещата между спящата красавица и принца и се завърши със съвсем ненагледен'' Именно синхроничността си съществува, ала не съвсем според моето изложение.

6. "(Не съм сигурен, че първите критерий са били заставени към меркурий, който е с помрачено съзнание или с раздвоена самоличност е луд и толкова, по нататъка венера, който не общува във форма на аутоизъм, отръпване от света и другите също.Това какво е?) опит за психологизиране на какво...? Ама как се стигна от едното до другото?!?! Казва ли ти някой?

Или аз съм с помрачено съзнание и раздовена самоличност, или съм аутясала. Моля за помощ. Извинявай, но наистина нищо не разбрах от този постинг."

В тази част се опирам именно на това да се избегне в хорскопа да се търси болест. Болестта е социално явление. Обществото измисля болестите, а не хороскопа. Обществото измисля критерий за болест. Тоест или например все още се счита, че Хитлер е политик. Според моите лични представи той е смешник. И който е вървял по стъпките му е направил пълни глупости. За всеки е ясно каква агресия предизвиква клоуна в цирка у децата. И това е лековато. За мен е проява на лечение клоун да предизвика детска еуфория. Това е толкова непривичино за мен самия с козирог на върха на пети дом. Аз съм клоун на възрастните и връстниците ми и те се лекуват посредством мен като ми се присмиват и подиграват. Толкова агресия за признание излиза от тях.

Но да се върнем на темата. Болестта не може да се намери в хороскопа както достта се опитват да направят. Всъщност те се опитват да намерят потвърждение за оправдание относно свои негативни личностни черти, като изнамират хороскопа в недостиг. Общо взето всичко това е извън темата. Въпроса за меркурий касае как обществото символно от близнаци приема, че раздвоението на самоличността, ако не е овладяно е противопоказно за самата нея. Ако някой изявява крайна форма на отдръпване от света е също опасен - и това по отношение на венера която е общностна. По отношение на марс насилника е добре да стои в затвора. А по отношение на юпитер?

Стана ми много ще продължа при Рама.

Алфред Адлер: целенасочеността на психиката предизвиква активност; Именно поради тази активност поведението се натъква на грешки. От целта на детето да постигне превъзходство се изграждат погрешни съждения за действия или поведение от негова страна, посредством които тя да бъде постигната на всяка цена.

Като под цел разбирам също формирани възгледи - юпитер, стрелец.

А под превъзходство разбирам - марс, овен.

Разбираш ли, над марс стоят целите и възгледите. Именно те формират след вече направения агресивния отговор най-малкото неосъзнат модел на поведение за години напред.

Имунно тук Джем можеш да помогнеш. Написаното е за интуитивното разбиране. Няма смисъл от научно потвърждение на факти които са ни известни. Първичното разбиране на проблема е основата му.

Ще го преразкажа:

психоанализата ни забива в марс и не повече.

Социологическият анализ над прогнозите го доказва.

Избистрения образа на сексуалността ни надраства. Колкото и да бистриме над уран, нептун, плутон нашия първичен порив за нарцистично удовлетворение е определящ за поведението ни в действителност.

Ако съм наранен нарцистично никакъв Юпитер и Сатурн не биха ме отклонили от тази нагласа. Напротив те ще утежнят обстоятелствата със своето ярко необздано влияние и последното е непознаваемо според мен.

Така виждам нещата.

Сега като ги гледам всички тези мои обяснения ми изглеждат бръщолевни.

От друга страна, ако Ди Профундъс задава мрежа от въпроси може аргументите да изглежда, че са насочени срещу нея или в защита на нещо или въобще съвсем не това е търсения резултат.

С оглед на нашето настроение е добре човек да допусне за себе си, че е това което иска да бъде. В смисъл, ако иска да е велик по-добре да се самозаблуди в т,ва отколкото да изпадне в някоя яка депресия. Във всички случи е добре Аза да бъде добре обгрижен от самите нас си и едва тогава да започне с някоя друга странична мисъл. За това първото ми предположение за мен самия е, че съм супер. Оттам насетне всички критики приемам, че касят нещо различно от това което съм.

И по въпроса след като не моа да изтрия по-горните неща ще започна по съвсем различен път.

Първо да видим секса. Това е тема опасна по много направления. Първо е необходимо човек да бъде честен към самия себе си. Защото в обратен случай той само ще запазва социално благоприличие. Тоест например българите казват, че мразят роми. Но това е така само, защото само по този начин те могат да си осигурят едно приемливо социално благоприлие. Всъщност българите въобще може да не мразят роми. И обратното роми се правят, че обичат българи, защото само по този начин могат да си осигурят мирно съществуване сред тях. Иначе е въобще да не им е до българи. Така е и със секса. Самото споменаване препраща към половото общуване обаче само до толкова колкото да се запази някакво социално благоприличие. Същностните страни на това понятие се пропускат. Ние въобще не желаем полово общуване. Не го щем. Желанието е само привидно за да не изглежда, че сме идиоти. По този начин елиминираме всякакво деклариране на прищявки и така нататъка. Те не ни интересуват, не само защото са безинтересни. Остава да се обяви кога се буди желанието за полово общуване. В психоанализата зад всяка забрана стои желание. Така ние синтезираме вината. Схващането, че дори само привидно колкото повече един мъж успее да убеди една жена, че е виновна, толкова повече шансовете му да преспи с нея се повишават. Понякога мъжете направо директно вменяват вина в жени. За да са гарантирани всъщност. По този начин се създава едно принципно усещане, че мъжете когато общуват с жени го правят, че като във всеки момент е необходимо, да се подържа това чувство на виновност у тях. И съответно жените избират вече кой да ги обвинява и кой не. В обратен случай, ако те натрупат достатъчно вина може сами да си потърсят възможността, да я изкупят в някого. Оттук акцентираме върху становището, че секс се реализира само при наличие на натрупана вина в жената. Иначе тя няма да допусне интимен контакт. И затова всичко се свързва със скорпиона. Той си е сексуален, като характер. Обаче стига се дори до там, че поведението се изкривява като цяло. Започва се игра на котка и мишка между мъже и жени без те сами да осъзнават, защо е толкова неловко. Изглежда, че свръхаза на мъжа се увива около То на жената. Обаче е точно обратното неговото То гони слаб свръхаз у жената. И той отслабва колкото повече се чувства виновна тя. С разсъбличането пада освен срама, но също така и вината после. За това самото полово общуване не е търсеното от нещо. По-скоро търсим поведенческите форми в които хората се чувстват в неловко положение. Всичко това няма никаква връзка с астрологията.

Като човек който чете по много прогнози на ден реших, че чрез тях могат да се илюстрират едни или други положения. И най-вече това, че марс е не просто Арес или бог на войната. Оказва се, единственото хубаво нещо в агресивността това е енергията. Всичко останало от нея кофти. След това психоанализата е изградена на тази основа. И когато правим прогноза ние можем да се улесним в интерпретирането на някои неща като например допуснем, че до марс са нашите истински интерпретации, тоест мястото до където можем да си изградим ясна представа за случващото се. Вярно, че юпитер и сатурн са толкова пространно обсъждани. И все пак от марс е произлязъл цял клон на психологията. Сънищата са научно обяснени до нивото на марс. Никой фройд мен не си е позволил да интерпретира сън извън контекста на либидото. Това исках да кажа. И също, че във формирането на възгледите стои нашата представа за същността ни. Като освен това астрологията е и наука за рожденната същност. Обаче тя е такава - научна до марс. Тоест не искам да преразглеждам какво означава марс в отделните знаци. Това което е интерпретирано то си е такова каквото е. За човек обаче стои въпроса да се обръща към енергичните си източници по подобаващ начин. Хистерията си е чиста форма разпиляна агресия. Излекуването всъщност е в контрола. Така разбрано къде е марс в знаците, това е базисна харектеристика която помага за контролиране, защото съзнанието разбира какво да я направи след като разбира характера. Виждам, че царят е гол и тогава разбирам, че другите мълчат, защото виждат царя. Разбирам техния характер. Ако разбера, че марс е в ситуацията на царя -например е в лъв тогава ще разбера какво му се случва. И ако е в близнаци ще знам какво ще каже на царя от позицията на дете.

Колкото и да бистриме над уран, нептун, плутон нашия първичен порив за нарцистично удовлетворение е определящ за поведението ни в действителност.

Т.е., всичко свършва до Марс?
А ние дори него не осъзнаваме?

Хъммм.. адски тъжно и безпросветно звучи...


Ако съм наранен нарцистично никакъв Юпитер и Сатурн не биха ме отклонили от тази нагласа.

Да, има го този момент... и все пак - не всеки с потрошено его тръгва да ликвидира обществото.
Или...?

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*

Е щом така разбираш нещата, няма да споря. Самия анализ над душата на човека хвърля достта хора в смут особено тогава когато се отнася до тяхната сексуалност. Ала за това си има изградени норми. Имануел Кант разрешава многохилядодетни спорове като мисли така: не е нужно науката да потвърждава наличието на всевишния. Въпроса е, че идеята за него или вярата са достатъчни за опита който го има по отношение на вярата. Вярвам и толкова, кой ще ми оспори? Сега науката какво е, и друго което каквото е, са отделни нещица.

Обаче депресия - не. Човек е смел когато е наясно. С повече информация вече може да се приложи подходящата алтернатива.

Ама това с обществото е въпрос не за мен. Нека да прочета "Психология на тълпата". Ама едва ли е нужно. Знам за някои от основните идеи които са лансирани в нея иначе. Че човек в тълпата му се принизяват инстинктите, че е по-лесно манипулариуем. Обаче, едва ли сатурн като управител на обществото може да се рече, че тълпата е гениална цялостност. Спортистите обаче по линия на марс, е друго са. Те още открай време се започва с олимпиадите. Оказва се, че тяхното присъствие обхваща все повече целия свят, да участват в тях не само при гръките.

Всъщност когато човек опознава хороскопа си и подмине марс ще разбере, че другите планетни модификации са по разбираеми когато се интегрира енергията. Човек като почна да разбира как хаби енергията си после, какво да не разбира и като очаквания спрямо другите влияния.

Най-важно си остава за мен това, че зад всяка астрологична характеристика стои по една хипер известна или популярна личност. Астрологията добре подбира този стереотип за предаване на характерологична информация като показва, че всяка комбинация е била реализируема успешно. Тоест, че в крайна сметка човек избира как, какво, защо, кога. И щом пък като не успява, да постигне евентуално това което иска, тогава какъв е проблема? Въпроса е, че няма проблем. Защото тогава човек или не е разбрал добре съдбата си, или не умее, да чака или е нещо не наред, все едно. Или е избрал нещо съвсем различно посредство своя подем, да си избере споко например. Така иска обаче още не го е разбрал. И въобще става егати какафонията. Всеки си има своя съдбаааа. Обаче в научен план вече нещата са регулируеми. В еволюционната теория за да е еволюирала способността на човека да мисли и да бъде умен стои схващането, че е бил изолиран агресора сред тях, създали са стратегии за това. Обратно при шимпазетата не е така. Там агресивните остават да досаждат над останалите. Опита на човека с агресията, да може да избегне войните е основата на просветното.

А колко неща има междувременно?

Даже според мен добива се супер успех тогава когато се канализира енергията само за него. Никой не е станал популярен докато е спял. Даже този Удисон не е могъл да спи от идеи които са му се присънвали. Ми бил е активен и насън даже. После, защо се използват толкова стимуланти сред известните? Отговора е излишен. За енергия. Колкото повече човек разреши въпросите със собствените си енергични ресурси толкова повече има възможностти. Самиа АЗ - слънцето е живот, оттам нататъка се счита, че след като е натиснато копчето на живота всичко е по волята на всевишния или другата крайност тази на атеизма. Въобще в науката тези неща не се подлагат на дневен ред, защото там тя е безпомощна. Нито пък вярата е много помощна без знание и така, че. Връщам се отначало.

Човек реализира успех, защото активността е била безпогрешно положена. И напротив от това, че се пропилявам също се трупат необходимите уроци - последното не се отхвърля от теорията за многото животи. Даже по отношение на това за нашата активност, колко от тези които ни заобикалят се нуждаят от нея по един или друг начин. Те не, че не позволяват на някой да дръпне напред, въпроса е, че успяват да ни убедят, че е хуманно да я разпределим за тях. Това което печеля е хуманно да отиде при някой друг във форма на кинти. А когато ми е откраднато припечеленото или то ще ми се върне по-законите на съдбата или съм дал нещо на някой който е имал хуманната нужда за него.

Става въпрос за цикъла Марс - Телец.

Преди две години марс нахлу в риби и остана там 6 месеца. Тогава се считаше, че времето от лятото 2003 г. до декември на 2003 г. ще бъде регресивно за марс. Тоест енергията ще бъде пропиляна без да се върне обратно, тоест ще бъде раздадена, открадната от едни и поета безрезервно от други. Сега обаче марс затвори този цикъл когато отново се върна в риби. Всъщност считаше се, че след като той излезе от риби вече всичко ще е сторено за този знак. Обаче тогава беше дадена само газта до дупка, издействане на пълния и възможен потенциал за шест месеца. После влиянието пак остава в тази насока до завръщането на марс отново там, както е сега. И едва сега вече се отприщва края на тази мисия Марс - Риби.

Преди това марс през февруари 2001 г. нахлува в Стрелец за около шест месеца. Цикъла Марс- Стрелец завършва обаче през февруари 2003 г. когато той отново е там. Така и българите разрешават отчасти проблема с българската авиационна компания, която беше в опасност именно от чуждестранен купувач представящ се за деен предприемач. Освен пътуванията като тема на Стрелец лоша шега изигра и факта, че бългрите са допуснали недалновидност в сделката и поради лошото си образование и слабото познаване на продажби на авиационни компании, както и взимане на пари под масата така, че това действие да не застрашава престижа на една нация. Общо взето този период е решаващ за формирането на туристическите компании превозвачи. И също за ред други теми свързани със Стрелец и Марс.

Сега очакваме през лятото марс да заседне в Телец за около половин година. Всъщност анализа е вече направен от Ерих Фром "Да имаш или да бъдеш". И тази дилема ще бъде на двевен ред през предстоящите две години когато марс ще се върне в телец и ще я затвори. От една страна човек като се отрупва с материани придобивки той свиква да отъждествява себе си чрез тях. И при загубата им той е склонен да приеме загубата на самия себе си, като така се абсолютиризира тяхната цена за сметка на духа. И обратното човек за да овладее природата на него му е присъщо да използва инструменти и предмети с което и възможностите му като цяло са в полза на употребяваните от него ресурси и налични материални блага. Така всеки ще направи своя избор за себе си. И освен това на някои може да им липсват именно тези материални придобивки за да разгърнат сопосоностите си. Както и пък други да са се претрупали с такива и без да са положили усилия за изграждането стройна ценностна система посредством която да подбират неизменни принципни нагласи.

В несъзанаван аспект, ако една вещ бъде загубане това е просто загуба, но ако чрез нея сме желали да си спечелим власт тогава нейната цена се увеличава пъти повече. И така може да се породи конфликт основан на безкруполността и под жаждата да притежаваме, да се опитаме да притежаваме неща които не могат да се имат, като например не може да се има любовта на другия и любовта над себе си, не може да се има вярата и вярата на останалите освен, ако не е основана на идол и така нататъка.

Доколко вече всеки е изградил своя реален план за в близко бъдеще по отношение на материално обезпечаване което е така нужно и който план може да влезе в призмата на други е това е вече по отношение на дилемата която всеки ще си реши, от кое има нужда да бъде или да има, ако няма.

...това не е дилема, защото дилемата е избор между две равнопоставени възможности с негативни последици...дилема значи да попаднеш "от трън, та на глог"...

..."дилемата да имаш и да бъдеш" в контекста на "Марс в Телец" е съшита с бели конци от някой, който вече се е отъждествил с имението си, в което има басейн с олимпийски размери, сауна, джакузи, хеликоптерна площадка и т.н. и от нямане какво да прави брои звезди, разсъждава и халюцинира какво е да нямаш материални блага, а да имаш дух...

И на мен ми стана малко сложно, четейки, но в думите ти има наистина някакво вдъхновение и плам.
А къде оставяме слънцето, нали то огрява с лъчите си, склонна съм да мисля, че голяма част от енергията ни идва именно от там, а не толкова от Марса.

Вече реших и да не чета толкова много прогнози.

А някой знае ли за сабианските символи? На какво се базират те?

Защо така приемаш дилемата? Тя е избор измежду две възможности. Тези две възможности човек сам си ги поставя и това е трагедията. Този който си седи в имението си от коя гледна точка е погледнат? От нямащия имение или от имащия такова? Можем ли да порицаваме някой, че има нещо? И обратното, да обиждаме друг за това, че няма? Това са чисти моменти лишени от каквито и да било причинно - следственени връзки. В книгата на Ерих Фром е изложена тезата за двете битиета. Битието на имащия и бъдещето битие. Битието на имащия е несигурно при всички положения и за това пребиваването в него задължително е съпътствано в постоянен страх. Докато бъдещето битие е отговорно на самото себе си и така в него се постига възможност за...

Кое, как и защо вече в перспектива на действия е друго.

Какви са тези символи?

и аз наскоро научих за тях.
На всеки градус в астрологията отговаря такъв символ. 360 символа за всеки градус от астрологичната карта. Не знам доколко са верни изобщо.

...няма значение как аз (или който и да било друг) възприемам една дума тогава, когато тя има точно определено значение...

...ДИЛЕМА е "съждение, в което се съдържат две протиполопожни положения, изключващи възможността за съществуване на трето...положение, при което трябва да се направи труден избор между две противоположни възможности"...сиреч - от трън, та на глог, както казах по-горе...

...и не съм съгласен с теб, че "Тези две възможности човек сам си ги поставя и това е трагедията"...попадал съм естествено в ДИЛЕМА, обаче с ДИЛЕМА далеч не се изчерпва моя и изобщо човешкия житейски опит...

..истинският избор не изключва съществуването на други, равнопоставени възможности...

...ти не говориш с твои думи, а цитираш идеите (теоретичните постановки) на някой си Ерих Фром и затова говорим на различни езици...затова не разбра, че този, който има имение е този, който има имение и свободното време да раздава гледната си точка и не е порицаван за това така, както и нямащия имение не е обиждан заради нямането си...

...и какви са тези "две битиета"!...чувал съм за две ПИТИЕТА, че и за повече ПИТИЕТА даже съм чувал...но не съм чувал за БИТИЯ или БИТИЕТА...БИТИЕТО е ЕДНО и няма множествено число...и в същото време е така многообразно, че е нелепо посредством Фромовски тези да му отреждаш същността на дилема...

...помисли върху това без да се консултираш с Фром..

Човек за да си изгради понятие за дилема първо трябва да я преживее. Това е съпътствано с определено психическо състояние. Представата за дилема е вече нещо твърде по-лесно що се касае до способността на ума да извършва мисловни операции. Съждението за две противоположни положения и изключването на каквото и да било е преживяно съждение за дилема от друг например, не от мен. Тук реално мога само да си го представя и когато действително не съм разкъсван от такива моменти.

В един психо-въображаем смисъл се търси обяснение, интерпретиране на поведение, а в човешки аспект се натъкваме на чисто хуманното отношение спрямо дилематизма, както в твоя случай и ти правиш. Психологическото обяснение е базирано на разбиране за да се хуманизира въпроса. Иначе е излишно, когато е субективно подразбирана. Тук изхождаме от предположението, че не се разбира напълно въпроса свързан с притежанията и ценностите още повече когато са несъзнателно проектирани.

Доколко дилемата се свързва с житейския опит? При липса на опит се създава противоречие. Парадокса тук е логически изведен (виж "Учебник по Логика за 9 клас") - шегувам се .

Разбира се, че не говоря със свои думи. Говорех с езика на популярната литература, защото е позната и достъпна и като такава дава възможност за обективно разшифроване на ситуация.

Тази работа с двете битиета е литературен шаблон. С тях се илюстрира състоянията на невидимите за рационалния мозък моменти. Защото битието като абсолют надхвърля рационализма като недостигнал себе си. Рационализирането на ирационалното е именно метод кореспондиращ с емпириката на астрологията за постигането на битието от гледна точка на философията спрямо мозъка като ум.

Това което представям като цяло няма връзка с Фром за да се консултирам с него. Става въпрос за Сциентизъм. Според това течение във философията "умишленото придаване на анализа на философско-мирогледните, социално-хуманитарните проблеми форма, която е характерна за тези науки (аксиматични построения, система от дефиниции, логическа формализация и т.н.) - води до абсолютизация на природните науки като единствено научно знание и отричане на философско-мирогледната проблематика като лишена от познаванелен смисъл и значение". В този смисъл подхода към астрологичните прогнози е неизбежно да се идентифицират научно някога, като тук самата астрология се прилага като наука, дори ако още не е призната официално - няма значение.

Моята теза и моите думи водят до това, че ако това е така то неизбежно марс е първия неосъзнат елемент от сферата прогнозирането. И още повече, че избягването на сциентизма най-често се прави с антисциентизъм. Като това се получило преди психологията всъщност да е дала решителния си отговор по отношение на формирането на възгледа чрез който се задава поведение за години напред. Или психоаналазата с другите й изкривявания се стига до едно и също място всъщност с което се зацикля въпроса.

Съжалавям, ако случайно не си ме разбрал, ала от това се вълнувам в момента, а не от дилемообразуването, разбираш ли? Получих преди известно време фиксация на идея и сега разпускам вече.

В индийската астрология всеки ден от годината е символно илюстриран.