да сдържаш сълзите

умеете ли да сдържате сълзите когато е необходимо? и какво ви коства това? какво предпочитате - да покажете на публично място външно чуствата си такива каквито са или да ги скриете дълбоко в себе си?

В Америка не е препоръчително да показваш истинските си чувства. Общество на маски и лицемерие не толерира външна изява на чувствата и по тази причина аз ги крия на публични места.

Първата година и половина плачех много.От 4 год. сълза не проронвам, Америка ме научи на много неща. Дори и да има трудни за решаване проблеми във даден момент,не се трогвам прекалено защото знам че тук всяко решение което взема ще бъде предпоследно. Научих се да не насилвам нещата. Така че мили хора няма нужда от сълзи. Да сме живи и здрави ние и близките ни, другото-каквото дойде.

Последните 2-а пъти, когато се разплаках беше по време на филм - "The notebook" i "La Bamba". Aз все пак съм мъж, колкото и да не ми се вярва В ежедневието не виждам какво може да ме накара да заплача - проблеми в работата, пари. Единственото мога да заплача, ако се сетя нещо за семейството ми. Тук при тия "усмихнати" хора как да заплачеш. И най-важното, ако заплачеш реакцията на хората няма да е такава, както ако заплачеш в БГ. Тук са всички са се превърнали в машинки и живечт в Матрицата. Виждал съм как мениджърката ми плаче очевидно и само аз я попитах няколко пъти какво става, въпреки че занех какво става - имаше проблем с другите мениджърки. И накрая тя не издържа се премести в друг магазин.

Страх награди не взима и срам п***и не е*е!

Sluchvalo mi se e da se razplacha pred shefkata mi i kolegite prosto ne mojeh da se vazdarja i biah obgraden/a s vnimanie i sachuvstvie ot tiahna strana!

да, знам и точно за това мъжа ми непрекъснато ми повтаря да се сдържам и да не плача пред детенце най-вече. с течение на времето се усъвършенствах в подтискането на сълзите в нейно присъствие, за нейно добро. вчера на летището се опитвах да мисля за какво ли не друго, но не и за заминаването й за България и за раздялата. удържах фронта и се разделихме с усмивки, прегръдки и целувки, но една буца заседна в гърдите ми и още е там, особено сега, когато пиша за това.... напира да излезе навън... ето че се разплаках... но ще се сдържам отново, защото не искам съчуствието на колегите ми... просто имах нужда да споделя и да ми кажете как е при вас...

така е, кой има нужда от сълзи?! но вчера се замислих дали това е най-добрия вариант след като видях как братовчед ми, 100+ кила мъж, който никога до сега не съм виждала да плаче, се разплака като малко дете докато се раделяше със семейството си?! това, че показваш моментна слабост при силни чуства не е ли по-добре от това да не показваш нищо външно, а в теб да бушува буря?!

последно на филм плаках на The Sea Inside. а предпоследно на живо плаках от болка в неледя вечер когато си сделках на рендето дясното кутре, заедно с част от нокътя. но понеже дъщеря ми и една нейна приятелка бяха до мен и ми помагаха с готвенето не издадох нито звук, а така ми се крещеше от болка. сълзите сами си потекоха, както и кръвта, но успях да ги скрия някакси, така че хлапетата нищо не разбраха.

Gledam da se sdarjam pred hora, osobeno ne blizki, i obiknoveno uspjavam. Ponjakoga e neizbejno. Kakvo mi kostva...? Beli kosmi, brachitzi, nervi i koj znae kakvi drugi nezabelejimi na tozi etap porajenija...

Patriotism is the virtue of the vicious.
-Oscar Wilde

аз плаках от радост и приятна изненада само веднъж пред колегите, когато ми бяха спретнали парти-изненада с една огромна торта и всички се бяха наблъскали в една малка конференс руум.

всъщност, сега като се размислих - сещам се за още 2 пъти. първият беше, когато преди години бившия ми шеф обяви пред всички, че жена му има рак на гърдата и ни помоли да се молим за нея. а втория на погребението на нашия CIO, който беше много добър човек. в предишната ми работа се разревах на тръгване, когато шефа ми, който беше пред пенсия, се разплака като хлапе и ме помоли да му се обаждам от време на време и да го поканя на граджуейшъна ми.

това е най-гадното на незабележимите белези, които не се знае накъде ще избият. затова предпочитам да си изкарвам емоциите навън веднага, когато е възможно, разбира се, като се стремя в същото време да не наранявам хората около мен. но това не винаги е лесно....

Много ми стана мило, като прочетох, че си изпратила момиченцето си и сега тъгуваш....Нали е жива и здрава, нали всеки ден ще се чувате, нали е при добри хора....дръж се. Помисли си, че един ден ще порастне и ще бъде физически съвсем далеч от теб, но сега е момента да я научиш да е близо до теб в сърцето си, всеки миг, всеки ден - това е безценна помощ в неравната битка със сълзите...
Иначе аз не плача много, но като ми се приреве, хич не си поплювам, е не цивря пред сто човека, но пред най-близките ми не ми е никакъв проблем да пусна по една сълза... През март стана една голяма трагедия с едно от децата, с които работех, почина, и когато шефът ми съобщи това си се разплаках като дете....Не мислех, че е срамно или че трабва да се крия, всъщност не можех да мисля тогава....

Учителят ми по литература ни разправяше един път, но не разбрах дали е истина или беше от някакво произведение(ние с моя приятел седяхме на един чин в ъгъла и правехме големи маймунджалъци, та и съм пропуснал някои неща от средното си образованието). Та той разказваше как една жена отивала, когато й ставало пшрекалено тежко - напрежението напъвало просто, от стрес от нещо друго. Тя отивала на един мост под който минавал влак и точно когато минавал влака и било адцки шумно тя започвала да вика колкото може. Така изчиствала негатичната енергия от себе си. Учителя ни питаше дали тази жена е била луда или това е нормално човешко поведение - да изкараш негативната(черната) енергия вън от теб?!?
НЯкой го правят без да ходят по мостове - като псуват!

Страх награди не взима и срам п***и не е*е!

Chery, ne triabvashe da puskash tazi tema. Samo kato prochetoh parviat red i salzite mi potekoha, spomniaiki si kolko sam reval za detence. Mazh sam, no ne me e sram da placha dori i pred horata, kogato stava vapros za dashteria mi-edno prekrasno sazdanie. Za zhenite e iasno-te si poplakvata(spored obshtite vizhdania i razbirania), a mazhete uzh triabvalo da badat tvardi. DA, ama NE (po Petko Bocharov) ili pone ne vinagi i vsichki.
Haide opitai se da si predstavish ili postavish na moe miasto-zaminavaiki za USA detence beshe malko mishlence na 3 godinki. V prodalzhenie na 6(shest)godini ne ia biah vizhdal(sashto i zhena mi). Tia beshe "moi'ta malka dashteria" samo na snimki, razgovori po telefona i duhovna vrazka.
(v momenta reva samo ot spomena)- give me 5 min.
...................................
Reval sam vseki pat samo kato si spomneh kak sam e gushkal, nosel v kengurcheto na gardite mi, a tia spinkashe kato heruvimche, kak sam e resal, oblichal, obuval, slagal band aid na odraskani kolenca i rachichki, kak propusnah parviat i ucheben den, zavarshvaneto na parvi(vtori, treti) klas..............
Buca mi beshe zasednala na garloto, salzite mi palneha platno ochite chakaiki samoleta im da kacne.
Opitai se pak da si predstavish kakav rev mu drapnahme na letishteto trimata-horata ni gledaha kato izumiali. A vsashstnost beshe i na moia rozhden den-savpadenie-malko naglaseno. ............Revah, ta se kasah Slance.......
Na tri min. si poemah dah i pak nanovo-------Dashteria mi i zhena mi biaha v pregradkite mi!!!!
Amerika mi dade mnogo, no i mi otne strashno mnogo.....i to nevazvratimo
E, nai-hubavoto e che veche sme zaedno(pochti 2 godini), mnogo sploteni i edinni, obichashti se poveche otpredi, za razlika ot mnogo nashi priateli(no tova e veche druga tema)
......Mai dosta se otklonih i razvodnih...........
ako ti razpravia cialata istoria shte triabva da pisha 2 dena i shte se shashnesh-vazmozhno li e tova tova adjeba???????
.....................
Pred kolegi ne mi se e sluchvalo oshte da ronia salzi, no nikoga ne se znae kakvo shte doide........

Това ми напомни малко на филма "Love actualy".
Там филма започва на едно летище и дават няколко дестки моменти като вашето посрещане.
Добре че ти дочетох цялата история, защото в началото мислех, че някой е починал! Прощавай!
Всичко е добре, когато свършва добре!

Страх награди не взима и срам п***и не е*е!

При мен е въпрос на инат. Пети клас си обещах повече никога да не плача на публично място и досега не съм - държа си на обещанията. Имам бели косми на главата от 8-ми клас - може би това е цената, както Гиа вече спомена.

N
"Don`t take life too seriously. You`ll never get out alive." Bugs Bunny

Platil si naistina ujasna tzena zaradi badesteto na semejstvoto si, predpolagam... Radvam se, che nakraja ste se sabrali i ste stastlivi, no tova sa dejstvitelno godini, koito nikoga njama da se varnat... Mislish li, che si e zaslujavalo...? Ili prosto ste njamali drug izbor po njakakvi prichini? Ako ne iskash da se razstrojvash poveche, ne mi otgovarjaj.

Patriotism is the virtue of the vicious.
-Oscar Wilde

Gia, ne znam kak da ti otgovoria-dali si e zasluzhavalo ili ne???
I da i ne.
Ne si zasluzhava zaradi bezvazvratno izgubeni momenti, koito ako ne izzhiveesh si kato osakaten, razdialata, promiana v harakterite(no po razlichen nachin) i posle napasvane otnovo......i oshte hiliadi neshta
Zasluzhava si samo zaradi miga, v koito gi vidiah otnovo i gi pregarnah.......
nauchih se da ustoiavam na mnogo neshta i da poemam satresenia.
Nali ti e iasno che triabva da si "Divo prase-valcha poroda", za da izdarshish na vsichko tova, plus surprizite, koito ti dostavia Amerika sama po sebe si.
Nauchih se i razbrah che moga da se boria!!!
Ne sam bil prinuden. Vinagi sam mogal da se otkazha i varna v BG. Bashta mi e gabav s mangizi, imam ogromen pokriv nad glavata si........Mozheh da zhiveia oholno i bogato sas semeistvoto si, NO v BG i po BALGARSKI!!!

Blagodarja za otgovora. Njama da commentiram. Lichni nesta sa... Vseki znae sebe si.

Patriotism is the virtue of the vicious.
-Oscar Wilde

Здравейте!
Пиша ви от България!
Аз трудно плача пред хора, включително и при раздяла с близки за мене хора. Но когато остана сама плача колкото си искам.