Днес сутринта се успах....

Карах като луд до реката, за да успея да хвана сутрешния пик на пъстървата.
Освен, че се движех като торпила, пиех кафе и пушех кубинска пура в същото време. При излизането от поредния остър завой на голяма скорост, трябваше да спра почти на място и добре че не излетях през предното стъкло. На средата на пътя стоеше една сърна, оперена в грациозна стойка, самото съвършенство. Не се помръдна и на милиметър, макар че спрях само на 3-4 ярда от нея. Вместо това ме погледна укорително, после се обърна назад и повдигна глава, като че ли поканяше някого. Аз тъкмо се готвех да изляза от колата и да прогоня нахалницата от платното и чак сега забелязах, че отдясно на пътя, на малка полянка, стояха в очакване две сърнета. В момента в който сърната- майка повдигна подканящо глава към тях, те изприпкаха и пресякоха пътя, точно пред мен. Майка им изчака да пресекат и едва тогава се отмести .Яд ме беше, че не си носех тъпата камера пак и изпуснах този вълшебен момент. За какво ви разказвам всичко това - впечатлиха ме разумните действия на сърната- майка, която ми имаше пълно доверие. Понякога животните ни имат по голямо доверие отколкото заслужаваме, не мислите ли...

Не знам дали е доверие, или по-скоро инстинкт да опази малките...Аз съм виждала как патица спира цялото движение, за да пресекат бебешорите. Няма да забравя как по време на урагана една катеричка тичаше насам натам в най-големия вятър, за да си скрие чедото на по-сигурно....И разбира се, прословутия ми заек от преди два три месеца, чиято майка идваше всяка вечер да си го търси пред нас, докато аз, идиотката, го прибирах в къщи, въобразявайки си, че му спасявам живота, пък после четох онлайн, че тя го е учила на самостоятелност и затва го е зарязвала така...Беше много мила и "страшна, когато една вечер се затича заплашително към мен, опитвайки се да ме уплаши, защото и пипах детето....Абе, дето викаше един мой приятел " Природата е велика".

ясно сърнешко няма да ядеш, риба поне хвана ли?

< < < D I G I T A L L Y - I M P O R T E D > > >

Ами да, сигурно е така, обаче сърната не се поколеба нито за миг, че ще спра. Стоеше там и ме гледаше съвсем спокойно и аз даже се почувствах виновен, че карам толкова безрасъдно. И откъде и стига акъла да ме спре, за да могат малките да пресекат на спокойствие. Тя няма начин да не знае, че когато ме накара да спра, всеки който идва зад мен също ще спре. А иди сега разправяй, че само хората са разумни....

Абе сърнешко може и да не ям, Георге, ама телешко колко ти душа сака....
Другите дето бяха подранили си хванаха по две, три пъстърви - 15-18 инча, а аз нищо. Запознах се обаче с едно семейство хамериканци и те ме нагостиха с кафе и домашен пай....

Ох, имат разум и още как...Особено домашните котки, особено като са ти набрали В чудо можеш да се видиш от нивото на изобретателността им, напълно целева и точно пресметната.... Като сърничка на аутобан са...

Миналата седмица ходихме да открием сезона в Мичиканското езеро!
Аз съм късмета! Хванахме общо 2 пъстърви - brown trout i rainbow trout. Brown trout-a беше 21 инча!!!
После щях да разбия лодката във вълнолома?!? После хванахме другата пъстърва около 10-15 инча. И така.
Ето го рибока:




Страх награди не взима и срам п***и не е*е!

немаше ли пушка да я "снимаш"
Тя ..пъстървата дето ловиш и кормиш ..и тя деца има ...инстинкти, ама ти ..звяр.

Аз пък да ти кажа нещо друго.
Я вземете вече да работите с украинката над наследниците, защото като гледам как те избива на бащини чувства...не е истина.
То в това няма и нищо лошо.

Хайде помисли си по тая тема.

тръгвам да чета как си се успал днес сутринта и докато дира рефрешне се настройвам за закуска докато се тича към колата по без риза, задръствания в които се слага вратовръзката, за физиономията на шефа и т.н, и т.н.

И О! чудо. Какво прочитам! Сърнички, риболов, следобеден чай... Егати - и аз искам в ЮС Заради начина на живот де. Иначе сърнички, зайци и т.н дивеч и аз си имам в парка на 200 метра от къщи



апелирам за малко съчуствие и милост към бедните служители в работното лятно време

"No" simply means begin again at a higher level!

ами не мисля, че извода ти е съвсем правилен. по-скоро съм склонна да предположа, че заслужаваш повече доверие, но сам не вярваш в това и затова сърната майка с малките сърнички просто ти го е припомнила като ти е дала повод да проявиш доверието си и ти е показала как да се довериш на инстинктите си... а може и нещо съвсем друго да е... аз все търся знаци в това което се случва, но може просто такива да няма...

много мило ми стана когато прочетох какво ти се е случило вчера сутринта. благодаря, че ме усмихна!

Аре бе?!? Ти ше му казваш с кого да работи?!?
Термина ще се ожени за нашенка, ако не ми верваш щ'и звънна от сватбата!

Страх награди не взима и срам п***и не е*е!

Ajde stiga s tozi patos, be, Kuki! Ste sme jivi i zdravi, da se nadjavame, da vidim i nego, i teb... Ste broim pilentzata kato se izljupjat.

Patriotism is the virtue of the vicious.
-Oscar Wilde

Дай боже!
Ама какъв ми е патоса?!?
А пък тя, че се бъзика ми епределно ясно!

Страх награди не взима и срам п***и не е*е!

Patriotichnijat ti patos. Kakto si padash po chernichki, ste ima da dundurkash njakoe mulatche... Ne che imam nesto protiv tjah. Mnogo sa sladki. Nali znaesh - goljam zalak lapni, goljama duma duma ne kazvaj! Che koj kakvo se e zarekal, che njama da pravi, vse mu idva do glavata!

Patriotism is the virtue of the vicious.
-Oscar Wilde

Аз ги харесвам черните, ама те нещо не ме кльопат! Не съм генгсЪъ достатъчно, де да знам?!?
НЯма опастност от мулатче, това е сигурно!

Страх награди не взима и срам п***и не е*е!

Мисълта ми беше, че Термина ша се ожени за нашенка, че иначе коя друга ша го вземе?!?Хе-хе, голем смех!

Страх награди не взима и срам п***и не е*е!

V poslednoto moje i da ima nesto vjarno , no ruskinite sigurno ne sa koj znae kolko po-razlichni ot nas.

Patriotism is the virtue of the vicious.
-Oscar Wilde

Подобно "произшествие" за пръв път ми се случи преди много години в северна калифорния (в Сиерата) близо до края на шосе 49 (който е в Калифорния да отдели 2-3 дни и да мине през цялото шосе).
Най-напред помислих, че е сърна с малко, нарисувани на табло, изрязани и сложени близо до пътя. Чак когато стигнах на 5-6 метра разбрах, че са истински. Даже като спрях не избягаха, а най-кротко пресякоха пътя.

Забрави да споменеш, че веднага след преброяването на пиленцата започваме да ги препитваме на български