Аспарух???
55 отговора
2093 прегледа
Аспарух???
Искам да попитам участниците в форума има ли сведения че точно Аспарух/Испор,Есперерих ,Исперих/ е предвождал българите при победата им над византийците при т.н. Онгъл?Доколкото зная, нито Никифор, нито Теофан потвърждават това.Сведенията им са че българите начело с третия Кубратов син Аспарух се поселили в Онгъла и нищо повече...Други западни източници споменават за предводители на българите в този период Батай и Тривелий.За Аспарух не се споменава нищо...Последната теория на Стефан Йорданов е че Аспарух е титла а името на владетеля е Батай.
Re: Аспарух???
Тоя Батий много по-късно е живял!
Походите му в Европа са 1238-1239г.
И какви са тея приказки за прабългари тюрки? Тюрк даже не е етнос, а събирателно понятие..
Това че българите за известно време са били под тюркско владичество не доказва, че са такива.
Dulce et decorum est pro patria mori!
Походите му в Европа са 1238-1239г.
И какви са тея приказки за прабългари тюрки? Тюрк даже не е етнос, а събирателно понятие..
Това че българите за известно време са били под тюркско владичество не доказва, че са такива.
Dulce et decorum est pro patria mori!
в отговор на last roman
#6
Re: Аспарух???
Както казва Димитров, именно заради иранския им произход, българи и славяни възприели толкова успешно общ език.
Коронацията предстои.
Коронацията предстои.
в отговор на lachistein
#7
Re: Когато става дума
за съвместно ограбване на този или онзи град или област общ език се намира бързо и без да е ирански.
You can take the horse to the river but You can't make him drink.
You can take the horse to the river but You can't make him drink.
в отговор на Lews Therin
#9
Re: Аспарух???
Но най-точното засега решение на етимологията на името Аспарух е според нас онова, което предлагат А. Добрева и И. Добрев (1983, с. 44). Те изясняват името Аспарух като продължение на древноперсийското vis(i)yapuqra 'благородник, принц, наследник'. Тази етимология поставя в друга плоскост проблема за същинското лично име на основателя на Първото българско царство.
Ако се изходи от това изясняване на името Аспарух, то като че ли най-резонна изглежда възможността византийските извори да отразяват не просто име, а едно име-титла. Име-титла, получено в резултат от преобразуването на титла в лично име, доколкото в именната практика на тюрко-монголските народи често срещано явление е титлата на даден политически функционер да остане интегрална част от името му и след като той вече е престанал да изпълнява длъжността, обозначавана с тази титла [3]. Следователно това е пример за развитие на лично име въз основа на титла – ономастична практика, която се среща у редица народи при определени исторически условия.
Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др. (срв. ДТС, с. 220) При хановете на източния тюркютски каганат името-титла Ъшбара присъства сред имената на Шаболо-Суниши = Ъшбара Шуниши, а при хановете на западния тюркютски каганат – сред имената на хановете Ъшбара Тьолис-шад и Ирбис-Ъшбара-джабгу-хан; освен това с името – композитна титла Ъшбара-джабгу е известен и водачът на тюркютите от Тохаристан. Името е засвидетелствано и като име-титла и на представител на династията на Ашина (вж. ономастичната таблица у Гумилев, Л. Н. 1993, с. 464 и сл.). Следователно това име е стабилно присъстващ елемент в титулната и респ. ономастичната практика на ханските фамилии на тюркютските каганати и най-важното, там то се появява под една одомашнена съобразно характеристиките на тюрко-монголските езици форма. При това, както обръща внимание Б. Симеонов (1977, с. 43), тази форма се доближава плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници – Испор, до чувашките Аспар, Ашпар, Йашпар, Ишпар, Испер, Еспер и др. [4] В старотюркската епоха титлата е фиксирана по-скоро като компонент от композитни титли, какъвто вероятно е случаят с имена-титли като Мохе Шаболо-кехан (китайската фиксация на тюркютското бага ъшбара-каган) и др. Още някои случаи на употреба на тази титла са фиксирани в старотюркските надписи, например в надписа на Кули-чур – ъшбара Чъкан Кули-чур и ъшбара Билги Кули-чур, в големия надпис на Кюл-Тегин – ъшбара Ямтар и др. (в случая използваме справката, направена в: ДТС, с. 220).
Може да се приеме също така, че името Ъшбара не се появява случайно сред прабългарите. Както е известно, създателят на Кубратова България, хан Кубрат, идва на власт в хода на една междуособица, при която през 630 г. Моходу-хеу, приел впоследствие името Кюлюг-Сибир-хан, отъждествяван с Органа от византийските извори и респ. Гостун от Именника на българските ханове, вдигнал въстание, убил своя племенник по мъжка линия – тюркютския каган Тун-джабгу, но през 631 г. загинал, наследен от племенника си Кубрат. Както се вижда от тази възстановка на събитията (вж. за нея: Димитров, Хр. 1993, с. 244, с лит.; срв. Божилов, Ив., Димитров, Хр. 1995, с. 27-28; Гумилев, Л. Н. 1993, с. 202-203), хан Кубрат принадлежал към господстващия род в една степна държавност, в чиято титулна и респ. именна практика титлата ъшбара е била исконно присъщ елемент. Т. е. името Ъшбара, респ. Ъшпар / Ъспар било използвано в Кубратовата държава по силата на една политическа и дори династична традиция, възхождаща към западнотюркския каганат.
Впрочем, следва да се отбележи, че името Аспарух е битувало в друга форма в прабългарска етнолингвистична среда, а не във формата, отразена във византийските извори. Така приема и В. Златарски (1970, с.176, бел. 2), посочвайки Исперих за оригиналната българска форма, а формата Аспарух – за производна от формата на името в т. нар. Арменска география, като той предполага арменски източник за информацията в това отношение у Теофан и Никифор. Според нас най-точно отразява първичната прабългарска форма на името формата, под която то се появява в т. нар. Български апокрифен летопис – Испор цар (вж. Тъпкова-Заимова, В., Милтенова, А. 1996, с. 196 – старобългарският текст; с. 199-200 – превод). Тази форма закономерно отразява име, звучащо твърде близко до старотюркската форма Ъшбара. Във всеки случай в славянска езикова среда промяната на гласната а в о в такава позиция е обичайна при предаването на прабългарски думи в старобългарски ръкописи, срв. ковригъ срещу изходно kwrg, богоин срещу , Бонъ срещу , козаръ срещу хазар, чиготъ срещу и др. (примерите в това отношение заемам от Делева, А. 1996, pass.) Така че изходната форма на името е звучала приблизително Ъспар или Ъшпар.
Тук не бихме се ангажирали със становище за какъв тип лексема става дума в случая с лексемата Ъспар или Ъшпар – за титла или за лично име. Несъмнено важно е да се отбележи, че в случая с името ъшбара в старотюркска среда става дума именно за титла или длъжност. В етимологичните речници се изразява известно съмнение дали в повечето случаи лексемата не се използва като лично име (срв. ДТС, с.220, s. v. bara). Но дори и да е така, това е в резултат от указаното по-горе семантично развитие. В надписа на уйгурския хан Моюн-чур, датиращ от 759 г. (цит. по: ДТС, с. 220, s. v. s. v. bara), обаче, изрично се съобщава, че на народа на чиките бил даден [т. е. назначен] тутук и им били дарени ъшбара (в мн. ч.?) и таркани (респ. ъшбара-таркани). В този случай несъмнено става дума за титла, което ще означава, че у някои тюрко-монголски народи титлата продължава да съществува именно като титла и през VIII век.
Несъмнено във връзка с тези въпроси необходимо е да бъдат отбелязани още две форми, под които се появява името на основателя на Първото българско царство. Това са формите Есперерих от т. нар. Именник на българските ханове, и формата Аспар-хрук, под която се появява името на същата личност в т. нар. Арменска география (цит. по: Златарски, В. Н. 1970, с. 181; срв. за формата на името: пак там, с. 160, бел. 27). Струва ни се, че те представляват твърде точни съответки една спрямо друга, както с основание (но воден от друга насока на анализа) отбелязва Б. Симеонов (1977, с. 44). Тези форми досега нямат убедително обяснение. Струва ни се, че в тях е отразена една несрещана другаде композитна прабългарска титла. При евентуална изходна форма Ъспар-хрук на арменското предаване на името, в него би могло да се види двусъставно име, първата част от което съответства на името Ъшбара / Ъспар. Втората съставка като че ли не е срещана в други източници. Тя обаче би могло да бъде изяснена като предаване в арменоезична среда на изходно прабългарско име или титла, производни от прабългарската лексема хоруг-ва. Тази лексема се приема за заемка от монголската дума orugo, oruga със значение ”знаме“, като в редица от славянските езици тя прониква чрез някакво тюркоезично посредничество (вж. най-общо, с дотогавашната лит. по въпроса: Фасмер, М. 1987, с. 268-269, както и детайлния анализ на Менгес, К. Г. 1979, с. 157 и сл.). Титлата урунгу е относително широко разпространена у тюрко-монголските народи [5]. Ако се съди по формата на името-титла Аспар-хрук в арменски език, то прабългарите са познавали титла от типа на средновековната титла хорунжий, а не е изключено и именно те да са преносителите на тази монголска титла до средновековните славянски езици [6]. От значение е в случая да се отбележи, че за В. Златарски (1970, с. 176, бел. 2) е очевидно, че гръкоезичната форма Аспарух () у византийските автори е зависима от арменската форма. Така, ако това наблюдение на бележития български историк е точно, формата Аспарух у византийските автори отразява композитното име-титла ъшбара-*хуру(н)гу. Тази хипотеза, разбира се, е твърде несигурна, тъй като тази композитна титла е поначало хапакс в титулната практика на прабългарите, а втората и компонента е слабо разпространена у онези тюрко-монголски народи, които в епохата на Великото преселение на народите се придвижват към Европа. Но нейната рядкост би могло да бъде изяснена с характера и на евентуално сакрален табуиран термин за [шаманско] знаме, както предполага К. Г. Менгес (1979, с. 160). Освен това, лексемата е засвидетелствана и в староруския паметник ”Слово о полку Игореве“, т. е. в един сравнително ранен паметник, в който действителният дял на онаследените от прабългарите културно-исторически заемки все още не е достатъчно пълно изяснен.
Интересно е, че тази втора компонента от името на Аспарух прилича на титлата хорка от трите висши титли в административно-управленския апарат на маджарите, титла, която е фиксирана като у Константин Багренородни (De admin. imperii, 39; 40;) [7]. Титлата може да е идентична с титлата, отразена в името на Аспарух и ако е така, това би било още едно доказателство за присъствието в титулатурата на Първото българско царство на титла от типа хурунгу / хорунжий.
Стефан Йорданов
Ако се изходи от това изясняване на името Аспарух, то като че ли най-резонна изглежда възможността византийските извори да отразяват не просто име, а едно име-титла. Име-титла, получено в резултат от преобразуването на титла в лично име, доколкото в именната практика на тюрко-монголските народи често срещано явление е титлата на даден политически функционер да остане интегрална част от името му и след като той вече е престанал да изпълнява длъжността, обозначавана с тази титла [3]. Следователно това е пример за развитие на лично име въз основа на титла – ономастична практика, която се среща у редица народи при определени исторически условия.
Процесът е много специфичен и което е важно във връзка със занимаващата ни тема, той датира още от старотюркската епоха, където тъкмо същата титла е приета в различни варианти, в това число вариантите Ъшбара, Ишбара и др. (срв. ДТС, с. 220) При хановете на източния тюркютски каганат името-титла Ъшбара присъства сред имената на Шаболо-Суниши = Ъшбара Шуниши, а при хановете на западния тюркютски каганат – сред имената на хановете Ъшбара Тьолис-шад и Ирбис-Ъшбара-джабгу-хан; освен това с името – композитна титла Ъшбара-джабгу е известен и водачът на тюркютите от Тохаристан. Името е засвидетелствано и като име-титла и на представител на династията на Ашина (вж. ономастичната таблица у Гумилев, Л. Н. 1993, с. 464 и сл.). Следователно това име е стабилно присъстващ елемент в титулната и респ. ономастичната практика на ханските фамилии на тюркютските каганати и най-важното, там то се появява под една одомашнена съобразно характеристиките на тюрко-монголските езици форма. При това, както обръща внимание Б. Симеонов (1977, с. 43), тази форма се доближава плътно до варианта на това име в старобългарски писмени паметници – Испор, до чувашките Аспар, Ашпар, Йашпар, Ишпар, Испер, Еспер и др. [4] В старотюркската епоха титлата е фиксирана по-скоро като компонент от композитни титли, какъвто вероятно е случаят с имена-титли като Мохе Шаболо-кехан (китайската фиксация на тюркютското бага ъшбара-каган) и др. Още някои случаи на употреба на тази титла са фиксирани в старотюркските надписи, например в надписа на Кули-чур – ъшбара Чъкан Кули-чур и ъшбара Билги Кули-чур, в големия надпис на Кюл-Тегин – ъшбара Ямтар и др. (в случая използваме справката, направена в: ДТС, с. 220).
Може да се приеме също така, че името Ъшбара не се появява случайно сред прабългарите. Както е известно, създателят на Кубратова България, хан Кубрат, идва на власт в хода на една междуособица, при която през 630 г. Моходу-хеу, приел впоследствие името Кюлюг-Сибир-хан, отъждествяван с Органа от византийските извори и респ. Гостун от Именника на българските ханове, вдигнал въстание, убил своя племенник по мъжка линия – тюркютския каган Тун-джабгу, но през 631 г. загинал, наследен от племенника си Кубрат. Както се вижда от тази възстановка на събитията (вж. за нея: Димитров, Хр. 1993, с. 244, с лит.; срв. Божилов, Ив., Димитров, Хр. 1995, с. 27-28; Гумилев, Л. Н. 1993, с. 202-203), хан Кубрат принадлежал към господстващия род в една степна държавност, в чиято титулна и респ. именна практика титлата ъшбара е била исконно присъщ елемент. Т. е. името Ъшбара, респ. Ъшпар / Ъспар било използвано в Кубратовата държава по силата на една политическа и дори династична традиция, възхождаща към западнотюркския каганат.
Впрочем, следва да се отбележи, че името Аспарух е битувало в друга форма в прабългарска етнолингвистична среда, а не във формата, отразена във византийските извори. Така приема и В. Златарски (1970, с.176, бел. 2), посочвайки Исперих за оригиналната българска форма, а формата Аспарух – за производна от формата на името в т. нар. Арменска география, като той предполага арменски източник за информацията в това отношение у Теофан и Никифор. Според нас най-точно отразява първичната прабългарска форма на името формата, под която то се появява в т. нар. Български апокрифен летопис – Испор цар (вж. Тъпкова-Заимова, В., Милтенова, А. 1996, с. 196 – старобългарският текст; с. 199-200 – превод). Тази форма закономерно отразява име, звучащо твърде близко до старотюркската форма Ъшбара. Във всеки случай в славянска езикова среда промяната на гласната а в о в такава позиция е обичайна при предаването на прабългарски думи в старобългарски ръкописи, срв. ковригъ срещу изходно kwrg, богоин срещу , Бонъ срещу , козаръ срещу хазар, чиготъ срещу и др. (примерите в това отношение заемам от Делева, А. 1996, pass.) Така че изходната форма на името е звучала приблизително Ъспар или Ъшпар.
Тук не бихме се ангажирали със становище за какъв тип лексема става дума в случая с лексемата Ъспар или Ъшпар – за титла или за лично име. Несъмнено важно е да се отбележи, че в случая с името ъшбара в старотюркска среда става дума именно за титла или длъжност. В етимологичните речници се изразява известно съмнение дали в повечето случаи лексемата не се използва като лично име (срв. ДТС, с.220, s. v. bara). Но дори и да е така, това е в резултат от указаното по-горе семантично развитие. В надписа на уйгурския хан Моюн-чур, датиращ от 759 г. (цит. по: ДТС, с. 220, s. v. s. v. bara), обаче, изрично се съобщава, че на народа на чиките бил даден [т. е. назначен] тутук и им били дарени ъшбара (в мн. ч.?) и таркани (респ. ъшбара-таркани). В този случай несъмнено става дума за титла, което ще означава, че у някои тюрко-монголски народи титлата продължава да съществува именно като титла и през VIII век.
Несъмнено във връзка с тези въпроси необходимо е да бъдат отбелязани още две форми, под които се появява името на основателя на Първото българско царство. Това са формите Есперерих от т. нар. Именник на българските ханове, и формата Аспар-хрук, под която се появява името на същата личност в т. нар. Арменска география (цит. по: Златарски, В. Н. 1970, с. 181; срв. за формата на името: пак там, с. 160, бел. 27). Струва ни се, че те представляват твърде точни съответки една спрямо друга, както с основание (но воден от друга насока на анализа) отбелязва Б. Симеонов (1977, с. 44). Тези форми досега нямат убедително обяснение. Струва ни се, че в тях е отразена една несрещана другаде композитна прабългарска титла. При евентуална изходна форма Ъспар-хрук на арменското предаване на името, в него би могло да се види двусъставно име, първата част от което съответства на името Ъшбара / Ъспар. Втората съставка като че ли не е срещана в други източници. Тя обаче би могло да бъде изяснена като предаване в арменоезична среда на изходно прабългарско име или титла, производни от прабългарската лексема хоруг-ва. Тази лексема се приема за заемка от монголската дума orugo, oruga със значение ”знаме“, като в редица от славянските езици тя прониква чрез някакво тюркоезично посредничество (вж. най-общо, с дотогавашната лит. по въпроса: Фасмер, М. 1987, с. 268-269, както и детайлния анализ на Менгес, К. Г. 1979, с. 157 и сл.). Титлата урунгу е относително широко разпространена у тюрко-монголските народи [5]. Ако се съди по формата на името-титла Аспар-хрук в арменски език, то прабългарите са познавали титла от типа на средновековната титла хорунжий, а не е изключено и именно те да са преносителите на тази монголска титла до средновековните славянски езици [6]. От значение е в случая да се отбележи, че за В. Златарски (1970, с. 176, бел. 2) е очевидно, че гръкоезичната форма Аспарух () у византийските автори е зависима от арменската форма. Така, ако това наблюдение на бележития български историк е точно, формата Аспарух у византийските автори отразява композитното име-титла ъшбара-*хуру(н)гу. Тази хипотеза, разбира се, е твърде несигурна, тъй като тази композитна титла е поначало хапакс в титулната практика на прабългарите, а втората и компонента е слабо разпространена у онези тюрко-монголски народи, които в епохата на Великото преселение на народите се придвижват към Европа. Но нейната рядкост би могло да бъде изяснена с характера и на евентуално сакрален табуиран термин за [шаманско] знаме, както предполага К. Г. Менгес (1979, с. 160). Освен това, лексемата е засвидетелствана и в староруския паметник ”Слово о полку Игореве“, т. е. в един сравнително ранен паметник, в който действителният дял на онаследените от прабългарите културно-исторически заемки все още не е достатъчно пълно изяснен.
Интересно е, че тази втора компонента от името на Аспарух прилича на титлата хорка от трите висши титли в административно-управленския апарат на маджарите, титла, която е фиксирана като у Константин Багренородни (De admin. imperii, 39; 40;) [7]. Титлата може да е идентична с титлата, отразена в името на Аспарух и ако е така, това би било още едно доказателство за присъствието в титулатурата на Първото българско царство на титла от типа хурунгу / хорунжий.
Стефан Йорданов
Re: Аспарух???
Искам обяснение от автохтоните и индоиранците!!
За какво искаш обяснение? Че Батоя си се превежда елементарно и на български като Батьо и Батко - по-голям брат?
Или искаш да ти обясня, че името Аспар е носено и от гота Аспар?
Или че името го има и при кимерийците, и даже в "Одисеята" (при брата на Медея)?
---
Тръгнал някой да търси при турците и иранците и намерил Батий и кон някакъв си. Хубаво, АСПА значело кон, ама как да обясним другите вариации на името като Есперих, Исперих, Испор, Есперерих? С кон ли? Един конски къч за такива учени-недоучени родоотстъпници. Къч и за умниците с предложението за превод като "принц" и "благородник", щото и те обясняват (ако това въобще е задоволително обяснение) само едно от изписванията на името.
Който иска нека си обикаля света и да търси произхода на името. За мен е пределно ясно, че то се състои от местното име Аспар или Испор и тракийската титла РИХ.
Вариациите се дължат на това, че някога е писано с графеми и лигатури, които при по-късни преписи стават причина за размествания и промяна на букви.
---
Иначе на несъгласните желая "на добър час" към Иран и Туркестан!
За какво искаш обяснение? Че Батоя си се превежда елементарно и на български като Батьо и Батко - по-голям брат?
Или искаш да ти обясня, че името Аспар е носено и от гота Аспар?
Или че името го има и при кимерийците, и даже в "Одисеята" (при брата на Медея)?
---
Тръгнал някой да търси при турците и иранците и намерил Батий и кон някакъв си. Хубаво, АСПА значело кон, ама как да обясним другите вариации на името като Есперих, Исперих, Испор, Есперерих? С кон ли? Един конски къч за такива учени-недоучени родоотстъпници. Къч и за умниците с предложението за превод като "принц" и "благородник", щото и те обясняват (ако това въобще е задоволително обяснение) само едно от изписванията на името.
Който иска нека си обикаля света и да търси произхода на името. За мен е пределно ясно, че то се състои от местното име Аспар или Испор и тракийската титла РИХ.
Вариациите се дължат на това, че някога е писано с графеми и лигатури, които при по-късни преписи стават причина за размествания и промяна на букви.
---
Иначе на несъгласните желая "на добър час" към Иран и Туркестан!
Редактирано от Telephus на
в отговор на last roman
#11
Re: Аспарух???
Абе и аз не искам да вярвам,че са били тюрки, ама истината не е пристрастна към това какво искаме .
Все пак наистина някои имена дали са тюркски или ирански хм мм?
VITA BREVIS ARS LONGA
Все пак наистина някои имена дали са тюркски или ирански хм мм?
VITA BREVIS ARS LONGA
Re: Аспарух???
Име и титла е. Както и повечето имена на български владетели:
Телес/Телец+РИХ, УМОР+ТАГ, Шишманцар...
Въпросът дали Исперих е предвождал българите в ОТБРАНАТА срещу Погонат и аз съм го задавал по-преди. Във византийските сведения пише, че Константин "изпратил конницата си в Тракия" и войска по море, за да нападне "народа, който живее по Дунав" (сиреч Мизия, Добруджа и Дакия), след което се говори за действия на българи и ромеи, но Исперих никъде не се споменава.
Според Паисий, Батоя е действал на съвсем друго място:
"В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък."
Телес/Телец+РИХ, УМОР+ТАГ, Шишманцар...
Въпросът дали Исперих е предвождал българите в ОТБРАНАТА срещу Погонат и аз съм го задавал по-преди. Във византийските сведения пише, че Константин "изпратил конницата си в Тракия" и войска по море, за да нападне "народа, който живее по Дунав" (сиреч Мизия, Добруджа и Дакия), след което се говори за действия на българи и ромеи, но Исперих никъде не се споменава.
Според Паисий, Батоя е действал на съвсем друго място:
"В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък."
в отговор на Lews Therin
#16
Re: Аспарух???
достатъчно обширен материал
Достатъчно за шльоцерианците, но не и за реалната обстановка.
aspa + ugra «мощен кон»
Само идиот може да допусне, че някой (освен индианците) може да се е казвал Мощен Кон.
Библейското име Аспар плюс титлата Рих. Това е истината за изписването Аспарух и която също е в сила и за другите вариации, които никой не е бил така добър да обясни, следователно не е "достатъчно обширен".
Достатъчно за шльоцерианците, но не и за реалната обстановка.
aspa + ugra «мощен кон»
Само идиот може да допусне, че някой (освен индианците) може да се е казвал Мощен Кон.
Библейското име Аспар плюс титлата Рих. Това е истината за изписването Аспарух и която също е в сила и за другите вариации, които никой не е бил така добър да обясни, следователно не е "достатъчно обширен".
Re: Аспарух???
Само идиот може да се хване втори път на фразата вервайте ми.
Същият допуска само едностранчиво тълкуване на фактите залагайки во веки веков на Middle East = тюрки.
И пак той, с порядъчна доза манупулативност пропуска някои сведения за сметка на други.:)
___
Възможно е Аспа->кон,а не кон->аспа.А материалът е достатъчно обширен и основният му мотив не е коня все пак.
___
Същият допуска само едностранчиво тълкуване на фактите залагайки во веки веков на Middle East = тюрки.
И пак той, с порядъчна доза манупулативност пропуска някои сведения за сметка на други.:)
___
Възможно е Аспа->кон,а не кон->аспа.А материалът е достатъчно обширен и основният му мотив не е коня все пак.
___
в отговор на Lews Therin
#19
Re: Аспарух???
пропуска някои сведения
Извинявай, забравих, че в Шумер има думите БУЛ и ГАР, които са много красноречиви сами по себе си.
Извинявай, забравих, че в Шумер има думите БУЛ и ГАР, които са много красноречиви сами по себе си.