Къде е границата на нормалното ?

Това е първата тема от двете, които ви обещах да повдигна. Признавам, че част от въпросите, които предизвиква темата са обсъждани, но тя касае повече психологията и по-малко физиката. И така:

Въпросът ми е къде е границата на нормалната сексуалност на един мъж или една жена ? Женен съм от 5 години, имам повече от добър сексуален живот, жена ми е доста по-млада от мен и твъре атрактивна, нямаме никакви задръжки. Въпреки това обаче, не мога да стоя безучастен, когато срещна изкушаваща чужда жена - желанието да бъда с нея, да правя секс с нея е наистна огромно. Засега единствената спирачка е разумът, продиктуван от морала на обществото - така не е редно. Наистина ли е така обаче ? Кое е редно и кое не в наши дни ? Защото ако ме питате за личното ми мнение, просто в това няма нищо ненормално. Не ме разбрахте - не в желанието, в реализацията на това желание. Когато искам да пия вода, просто отивам и пия вода. Защо тогава да не мога когато искам да чукам, просто да отида и да чукам ?

За да налея още малко масло в огъня, ще кажа и следното: не съм ревнив. Ама изобщо не съм. Дали това е проблем ? Защото аз не бих се притеснил дори да видя жена си в момент на сексуален акт с друг човек. Защото смятам, че изневярата не е в секса, а в отношението...

Е уважаеми клубари, разбрахте ли въпросът ми ? Ок - чакам мненията ви и се надявам на една наистина сериозна дискусия по тази тема.

Е, чувствам се точно като теб, но съм женен от 3 год. Разликата е, че хич не ми е безразлично жена ми с кой спи (все пак и аз съм жертвал нещо заради семейния живот, нали?)

Моето мнение: Абсолютно съм сигурен, че все някога ще достигна прага на търпението си и ще се наложи да изневеря. Такава ми е натурата. Чувствам се виновен за това си виждане, но дали трябва?! Все по-често си мисля, че бих разбрал и жена си, ако наистина пича си заслужава Като живееш с някого, определено настъпва умора, особено, ако прехода в сексуалния ти живот е бил рязък.

Жена ми вероятно не би имала нищо против, ако не знае. Ако знае обаче, определено ще и бъде кофти, защото за разлика от мен тя е ревнива - не много, но достатъчно. По тази причина не спя с жените, които ми харесват - за да не я нараня, но имам желание да го правя понякога и това е въпросът, който поставям тук - редно или нередно е това ? И според кого - според теб лично, според обществото, според закона или папата ?

Аз също не съм ревнив като теб, и мисля че това е форма на доверие. Относно желанието... За да бъда ясен, просто ще кажа че изпитвам същото като теб, но не съм женен и т.н. Просто и аз искам всяка жена :-)

Ха - ти май го дефинира проблема по-точно от мен - прага на търпението. Явно има проблем, явно проблемът е в едно подтиснато желание, отприщването на което може да нарани партньора ти. Тук е въпросът - не е ли редно да се помисли п темата дали партньорката ми няма да достигне до този начин на мислене след години ? Ако да, то моята жертва сега да стоя настрана от жените, които ме привличат дали има смисъл ? Да, аз нямам собственическо чувство и бих насърчавал дори нейните сексуални връзки, но когато тя узрее аз дали ще ставам още :-)))

Границата на нормалното всеки си я определя сам. А за да са удовлетворени и двамата партньори - трябва да имат еднакви или сходни разбирания. И да няма двоен стандарт - каквото важи за единия, това да важи и за другия.

Само не разбрах дали и жена ти има такива намерения. Ако и тя има, може да си живеете като едно щастливо, полигамно семейство. Ако няма - рискуваш да я нараниш. В такъв случай разсъждаваш егоистично. Защото не си сам и е желателно да се съобразяваш и с друг човек, иначе за какво партньорство става въпрос.

И си помисли дали това не са само думи:
Защото аз не бих се притеснил дори да видя жена си в момент на сексуален акт с друг човек.

Едно е така да мислиш, друго е да съществува като факт. Ако не си го преживял, може само да предполагаш как би го възприел, ако наистина се случи.

Е, тва е другия сериозен аспект на проблема - ако стане след години, да не се черпим по една бира... щото само тва ще можем

Не ме разбрахте - не в желанието, в реализацията на това желание. Когато искам да пия вода, просто отивам и пия вода. Защо тогава да не мога когато искам да чукам, просто да отида и да чукам ?


Всеки мъж те разбира идеяално не съм женен но съм с едно момиче вече почти 8г. и аз мисля кат тебе обаче с това червеното отгоре леко не съм съгласен не можеш да градиш нищо върху такова поведение и като довод просто ще те попитам нещо спомняш ли си чашата вода която си изпил завчера как беше много ли я искаше и доставили ти удоволствие по добе ли беше от тази снощи или тази преди нея аз лично не си спомням мойта та така е и с жените

Май ти отговорих на въпроса в постинга по-нагоре. А твърдението ми - не, не са само думи - достатъчно голямо момче съм, за да говоря това, което мисля. Не съм виждал жена си в леглото с друг мъж, но съм я виждал в ситуации, в които всеки нормален ревнивец би се побъркал. На мен това дори ми доставя удоволствие, защото именно тази желана не само от мен жена е избрала мен.

За двойния стандарт - да, това е вярно, но какво е твоето лично мнение по въпроса - ти как го приемаш това - нормално или ненормално ?

Е после - мъжете сме били вятърничави

Глей ква полезна дискусия стана

Тва с чашите не е баш така, помня, помня :))

Но да, не може така безотговорно да се постъпва. В крайна сметка винаги можеш да прекратиш една връзка/брак и да се върнеш в изходно положение...

Въпроса е ако изневерите са малко на брой и се връщаш като добре гледан кон обратно в бокса и си гледаш семейството/жената?!

Ок, и аз не си я спомням тази чаша вода, но тук може би е логично да те попитам и друго: а нужно ли е да си спомняш ? Поне нужно ли е да го помниш дълго време ? Ще ти кажа защо питам - първо защото тук става дума за чисто сексуално привличане и ако можем да правим просто секс без емоции, не виждам нищо лошо в това. Второ - тук в този форум със сигурност има хора, които са "навъртели" солидно количество връзки - мислиш ли, че те могат да си спомнят точно за какво става дума ? Хм - тук направо си плаче за едно уточнение: хайде да не бъркаме любовта със секса - форумът е за секс, нагласата на повечето от вас доколкото я видях е такава, че секс и любов не са непременно свързани понятия, по тази причина и ви постявям въпорсът така - аз не говоря за изневяра на любовта, говоря за правене на секс за удоволствие - има ли разлика ?

Моето мнение няма да ти реши проблема, ако гледаш на това като на проблем. Трябва двамата с жена ти да го направите. Но да не бъде крайния резултат живеене в полигамна връзка без знанието на другия.

Ами то това е проблема де - за тебе и за мене може да няма разлика, но за жените до нас - почти със сигурност. Поне на мене за сега не ми стиска да тества, честно.

Ама аз не виждам никой освен тебе да намесва жените в цялата работа :)

Говорим за тях, спим с тях, обличаме ги, храниме ги - защо да ги намесваме?!

Аз пък си искам темите за оргазми, анален, вагинален, орален и всякакъв друг секс, стига с тези сериозни, екзистенциални въпроси
Не се сърди, просто напоследък много сериозни станахме

Слушай, аз мисля, че доста от хората в този форум имат какво да кажат по тази тема и дискусията още не се е разразила, затова и продължавам да наливам масло в огъня. Та защо мъжете да сме вятърничави ? Щото за един сексуален контакт са необходими поне двама, нали така ? Ако единият е вятърничав, то другият какъв е - прецакан, излъган, манипулиран ? Или просто хомосексуалист и сексът е между двама вятърничави мъже :-)))

Ти сам ли си в една сериозна връзка или брак? Не си. Значи и жената е намесена. Освен ако не си с мъж, естествено

Еми стреляй де - ко са за аналния, мило?!

Казвай, таман за такива като тебе си говориме тука по мъжки (кажи - речи) :))

Ух, вечният въпрос за нормалното...
Ами чакай малко, нормалното за теб е да те привличат и други жени и да спиш с тях. Но питал ли си жена ти дали това е нормално и според нейните критерии? Щото ако и тя е на твоето мнение, ОК. Но ако не е?
За мен нормално е да не причинявам болка на човека, когото обичам. Оставям настрана въпроса, че за мен сексът, такъв, че да си заслужава, а да не е просто взаимно чесане на половите органи, е свързан с чувства. Докато чувствата ми към приятеля ми са налице, други не ме блазнят. Изневерявала съм, затова знам - това беше сигналът, който трябваше да покаже и на слепите, че нещо яко куца...
Та мисълта ми беше - ако жена ти споделя възгледите ти, чудесно. В противен случай ти си преценяваш дали е нормално да я нараниш. Аз като още неомъжена мога да си позволя лукса да кажа, че хора, чиито мнения по толкова съществен въпрос се различават коренно, е по-добре да не бъдат заедно. Ако за теб нормално е едно, а за нея съвсем друго, тогава какво?
Няма единен стандарт за нормално по мое мнение. Всеки преценява какво е нормално според неговите разбирания и преценява дали да се съобразява с това, кое е нормално според разбиранията на другия.
Всъщност, ти питал ли си я кое е нормално в случая според нея?

Аз съм доста авторитарен тип, да си призная Лостов може да ми е ученик направо

Не е ли добре мъжа да доминира? Ама то тва е друга тема - дай да не разводняваме тая.

По темата и в отг. на твоя постинг: Дали изневерявам зависи и касае САМО мен, до момента, в който не ме заловят брутално. МОЯТА съвест се натоварва, МОЯТ морал се пропуква. Така ОК ли е?

Та за тва разсъждаваме - компромис или не? Хванат ли ни - готови сме за екранизация - мани кой кво говори - при жените НЕМА прошка общо взето (еле па при женените).