боли..

Още колко ли пъти ще мина сама покрай местата, където минавахме двамата? Онзи хотел, пред който те чаках първия път, втория.., двете кафета (още нося в чантата си късметчето от първото изпито с теб кафе). Сладкарницата, масата, където седяхме двамата (там всеки път има други хора, а аз се питам как е възможно някой да говори за новата си кола там, където съм се надявала да срещнеш душата ми).. Помниш ли пътя до спирката? Колко дълго се целувахме в онази градинка, като ученици, помниш ли? А как те чаках в онзи порой "Ей, три пъти все ти ме чакаш!", помниш ли? Пицарията ... "завиждам на такива хора, как са се открили!" Да, някои се откриват, ние не успяхме.. После ..мимолетния екстаз ... тялото ликува, а защо душата боли така? После ... краят ..... и неочакван и предизвестен ...... Трябва да се върнеш при нея.... Тя е влязла преди мен и се ползва с правото на Първите.... Пак ще мина покрай местата, където минавахме заедно.... Сама..... Никой не знае, че сме били двамата, че ни е имало дори за миг заедно .... Никъде те няма, само сянката ти е хвърлила тъмнина в душата ми .... Как да продължа напред като знам, че няма да те срещна по пътя?

Няма случайни срещи.
Имало е защо да стане така.

"Всяко зло за добро" ми е любима поговорка - не я забравяй.

Ще срещнеш този, който трябва, защото той върви към теб.



I'm The Left Eye
You're The Right
Will It Not Be Madness To Fight ?

We Come One

невероятно казано....
първата любов май е такава...никога не се забравя, винаги боли че си я изгубил, винаги ще я помниш, но след години няма да знаеш искаш ли я дори да знаеш че може да я имаш....

На мен явно всяка ми е първа...



I'm The Left Eye
You're The Right
Will It Not Be Madness To Fight ?

We Come One

не е първата ми любов...... не съм на 15 години, а почти на два пъти по 15... душата на човека не се променя..... всеки път обичам като за първи....

тогава ти завиждам откровенно...аз се изморих от това което описваш...

...Obrazyt mu 6te stawa vse po-bled,dokato nakraq ne iz4ezne,ot gradinkata,pytq kym spirkata i ot vsi4ki mesta na koito go sre6ta6 vse o6te...posle 6te se poqvi drug,ne sqnka,nito iz4ezva6t,a syvsem realen...

Когато обичаш толкова болезнено не можеш да видиш останалите...има един-единствен човек в главата и сърцето ти...
...аз лично имам чувството, че никога никога няма да има друг...

Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay...

...togava si misli6,4e toi e edinstven i nqma drug...no vinagi ima drug...tova e...

"ZA6to da ti4ame podir ne6to,koeto e svyr6eno..."

Зашеметяващо. Тъгата ти е така всепроникваща че дъждът навън се усили. Отнесе и мен по много стари места които никога няма да бъдат пак така "наши" както когато и ние сме били двама. Безкрайните погледи дълги само миг когато "двама" съществуват само в една душа без другите да знаят. Трепетът когато зад завоя видиш познати черти и чуваш ударите на сърцето в ушите си...и дори когато разбереш, че не е мечтаното лице, усмивката не слиза от твоето защото знаеш, че самотата не е пред вратата ти вече.
Всяка песен която е била написана специално за вас въпреки че само двама го знаете. Боно, който гледа от телевизора право в сърцето ти и разказва на всички това, което не можеш да изпееш ти.
Всички малки капчици кръв които ще напомнят за себе си всеки път когато чуеш песента, видиш спирката или чдеш от онзи сладолед. Никога няма да забравиш. Така знаеш коя си, а любовта не трябва дабъде забравяна. Дори да е избягала.
Боли ме с теб.

I men me boli ujasno.Skysahme predi edna godina,i oshte boli,i postoqnno go tyrsq navsqkyde ot kydeto mina,navsqkyde mejdu horata.Ti pone znaesh prichinata,poradi koqto si e trygnal,a az ne razbrah zashto si trygna.Bqhme zaedno edna godina i edin den prosto si trygna.Opitvah se da govorq s nego,da go vidq-nishto ne pomogna.Trygna si i tova e.Predi nqkolko dni go vidqh.i otnovo ne moga da se koncentriram,i vsichko izgubva smisyla si.A misleh,che malko pone mi e minalo.Trudno e,Ne moga poveche da jiveq s tazi bolka.

бе я да не ти пука ,гледай смело напред!вси4ки са така....