казус

скъсва ви се ципа на панталона в работата. късата блузка, която едвам покрива пъпчето не помага особено за скриването на отворения дюкян. какво правите?

Дървя си хуя и викам с пълно гърло АЙЛАРИППИИИИИИ...

*Гнусотник, беснеещ, трупогризец, дупелюбец, войнствуващ*

Аз съм напълняла май и моя все се отваря ... лошо
Че само мъже са във фирмата

Един ме разбра, и то погрешно ...

аз пък съм отслабнала много и панталона почти си падаше сам. мислех скоро да го сменям с друг и развалянето на ципа ми дойде точно на време.

а закон за сексуален тормоз няма ли във вашия офис, бре?!

с бътън флай новите! И на мен ми се е късал ципа по следният начин... в настървената любовна борба исках да си сваля дънките мега бързо и свалих ципа наполовина и после дънките надолу и прасссс! спраска се копеленцето! Това е начина... а при тебе как беше? не е било както си седеше науи? м?

""рибите плуват" и някой да допълни "пешо плува" и от това: пешо е риба"

лейкопласт от близката аптека, не е нужно даже да е бактерициден

чудеса върши за временно закърпване на положението с въздълги панталони, мога да се сетя как би се приложил и в твоя случай

заеби кучето ... зъл стопанин!

потдържаме наличност 1 брой дочен панталон - чисто нов. много голям номер.
унисекс - в модерния офис е много готино да видиш женка с 8 номера по-голям работнически панталон.
на пострадалите вечер предлагаме транспорт до дома.

луд смях, кво мога да направя
Оня ден влизам в 00 преди края на работния ден и весела със замах дръпнах ципа - фрас - излезе от зъбчетата (а мислих билет да ходя да си купувам, после плодова пита да ям на открито)
Викам си, няма какво да се прави, това е положението. Прибирам се по коридора, еми всички тръгващи си ме видяха
Влизам си в стаята и почвам да се мъча да си наместя ципа, капчици пот ми избиха под нослето, но не се отказвам. И точно в сюблимния момент минава охраната да ми запечата вратата - няма да ти казвам в каква поза ме свариха. Не се и опитах да обяснявам Но вече цяла седмица като идвам на работа, ми се радват и ми махат, ха де!
А практическия съвет: винаги можеш с една папчица пред теб свенливо да се метнеш на таксито
Ама първо добре се посмей

Ами казвам на всички и се спукваме да се хилим...какво толкова...случва се....криенето не е подходящо защото когато криеш нещо езика на тялото ти привлича вниманието на всички точно там...а и не бива да се пропускат хубавите поводи да се посмеем на себе си

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"

хехехех и при мен случката се случи в 00, малко преди обедната почивка, обаче дърпам аз ципа и той се качва догоре, но зъбците си стоят отворени. брех, мама му стара! домъкнах се до кюба ми и намерих безопасна игла в чантата и започнах още там да си я намествам, но ми мина през акъла, какво ли биха си помислили колегите ми, ако ме видят в този момент?! ...и побързах да се върна в тоалетната. мисля, че никой нищо не забеляза. излязох малко по-рано в обедна почивка и си смених панталона вкъщи.

ауч но, тенкс! това временно закърпване може да не е съвсем безболезнено

брей какви предвидливи и добри другарчета имало във вашия офис!

така говориш щото не познаваш моите колеги и не знаеш докъде стигат способностите им...

Скъсва се ципа
ако много се пипа
девствена ципа

Както забелязвам, всички млади жени не са запознати с функцията на простото устройство, наречено "безопасна игла" ....

поли и блузки до пъна не нося. Ама мога да ти разкажа аз преди 10-тина години как си купих панталон.
Та отидох, даде ми продавачката два да мога да си уцеля номера/ и са намъкнах в пробната. Втория ми пасна ама пусто заяде ципа. И не ще и не ще бе! 5мин. дърпам нагоре-надолу не ще и туй то! По едно време "благослових" и продавачката чук-чук.."Може ли нещо..." "Може" викам, "То неудобно ама не мога ципа да сваля бе. Страх ме е да не го разпоря." И тя хоп вътре - "Ми дайте вика аз ще опитам..." Помъчи веднъж, дваж, даже приклекна запъхтя се...ама не може бе! Другата по едно време нещо май я повика и тая "мойта" - "Тука съм бе, Иве ела моля те, че се измъчих!" Оная дръпна със замах пердето/отде да знае горката, че още съм вътре/ и като видя позата позамръзна...Малийиии къв конфуз...То остави това това ми и други хора вътре имаше в магазина бе. А тая дето се "мъчи" без да се изправя вика "Ела бе, ела помогни че..." А то пердето дръпнато гледам хората се подхилват...Викам: "Не мерси стига ми толкова... Колко струва ще го взема?" - Че като прихна една от клиентките дето беше по наблизо...Преви се на две и бегом навън с ръка пред устата...Резил! Усетиха се и продавчките смениха боята...Докато го плащах събрах шепнешком 7-8 извинения, навих крачоли и бегом...Оттогава първо проверяма циповет, после размера...

Щом не става, зарежи го!

Събуваш го и го обуваш наопъки - така, че ципа да ти е на задника и тръгваш.

А да видя са кой ше ти каже - отворен ти е ципа

===================================
Никога не вярвай на това, което четеш тук

такъв панталон с автоматично спускащ се или разделящ се ципи понеже все нямам време или ме домързява да си пришия нов, обуя ли го, си казвам колко е добре, че не нося къси блузки напоследък.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Намирам безопасна игла и се закопчавам така, че най-малко да личи :-)

... и тревата сам-самичка никне...