Любовна игра

Моята история... По принцип съм срамежлив като Дева Мария. Изпуснал съм всичко от детството си. Има моменти в които съм игнорирал момичета, страхувал съм се от тях, от това че не знам, от липсата на базов опит и идеи, от липсата на качества, но най-вече от това, че те не са и подозирали какво се крие под черупката ми- празнота, пропиляно време на вятъра, една изгубена, заблудена и витаеща из пространството душа, но в същото време стъпила на земята, напълно осъзнаваща своето съществуване и място, осъзнаваща колко и защо е красива, а в същото време и защо и колко е гротеска... А открият ли какво съм отвътре, става лошо за мен. Ще дойде разочароването, че изобщо някоя си е позволила и да ме погледне, да си загуби времето по такъв начин с мен, че е имала изобщо нахалството и лошия късмет да попадне на мен, да си вре носа на места, където никой не иска да ходи...

По списания съм чел, че се приканват се жените да БЯГАТ патологични срамежливци, в момента, който те заподозрат, че си един такъв... дефектен едва ли не... трябва да бягаш надалече, да ви кажа изобщо не ги и виня. Има два типа хора- щастливи, заобиколени от приятели и контакти с цветен живот и вечните самотници, никому нужни, представляващи интерес само на ебавките и унижението. Аз съм от вторите, както сте се досетили. Приел съм се такъв, какъвто съм в момента и знам че МОГА да продължа напред по този начин, ще ми е мъчно на моменти, но търпя, мога да търпя, адаптирал съм се към средата и начина си на живот, обучавал съм се в продължение на години, повярвайте ми много години, повече от 19. И не съжалявам чак толкова много. Не съм толкова нещастен, или поне аз така си мисля, може би така съм се научил да си мисля, да си преправям истината, а същност да съм просто едно нещо, което не се вмества в ничеи стандарти за живот, човешки такъв. Но понякога ме мъчат мисли какво ли би могло да е ако беше иначе...

Нищо или много малко разбирам от тези работи. Знам че трябва да се започне отнякъде, но не знам откъде, не може веднага да се скочи в леглото, нали... Нали НЕ искам да се проявявам като селянин- shoot first, ask questions later (т.е. да прибягвам веднага към действието). hell, не искам да я разочаровам, с това много трудно се живее. Веднъж проваля ли се няма да мога да събера кураж да се опитам отново. Затова пиша тук. Търся съвети и напътствие и може би малко кураж...

Първо е запознанството. То е по-познато. След това идва срещата... и тука вече идва НЕИЗВЕСТНОСТТА. А неизвестността, непредвидимите работи са ABC-то (основата) на абсолютния ужас. Пример: Мен не ме е страх от смъртта, но се ужасявам се от това, което идва след нея-неизвестността. А срещата за мен представлява един скок, огромен скок с двата крака, в неизвестното. Онова неизвестно, което е като ограда, зад която те дебне зло куче и това го знаеш. Сам се навираш в неприятностите и ако не можеш да изиграеш това злобно куче, то че те разкъса, разкъсва по начин непонятен за тебе, а аз съм особено податлив към такъв вид позор и издънка. И тука вие, драги читатели, моля да се включвате.

Какво да правя на срещата? Какво ще ми се случи там? А къде ли ще е това там??? Кино, да, харесвам много кино. Ресторант-опази ме Господи от ресторанти, след онази реклама с кредитните карти и ресторантите отписах. Клубове, компютърни в никакъв случай, не ща да я отегчавам до смърт. Диско клуб- по-лесно ще ми е да бродя по Сатурн, отколкото по дансинга... в абсолютно буквалния смисъл ме разбирайте.

Да приемем че оцелея, демек не се проваля. Какво идва след това? Втора среща (хареса ме, аз също нея, ще искаме да се опознем по-добре, да продължим) или следващата стъпка, как ще разбера? Едва ли просто ще "разбера", че е дошъл моментът или още не е, защото, аз нищо не разбирам...

Да приемем, че продължавам в следващата част от играта. Продължавайки напред ще ми се стори по-непосилно, отколкото да караш колело до луната, а оттам до Мелмак... Та как ще разбера какво ме очаква? Със сигурност не мога да си позволя да съм напорист, да се самозалъгвам и с това да я изплаша до сърдечен удар. Преценя ли грешно, дали да я целувам на входа (между другото, така се започва, или не?), е равносилно сам да си дръпнеш спусъкът.

И все пак се качваме горе, в нечий апартамент. Какви са правилата за поведение? Какво ще се очаква от мен, как ще разбера? Но нека да не обръщаме толкова голямо внимание на последните два абзаца, не съм стигнал до там, а и скоро едва ли ще се стига до нещо. Бих искал да разбера повече за самите срещи- тези с край (катастрофа) и тези с продължението.

И най-вече се интересувам от кататрофи и от това как да ги направя по-поносими, както за мен така за нея. Какво се прави след катастрофите...

Не мога да пиша повече. Както виждате въпросите ми са повече от неуместни и от липсата в момента на друга дума--- идиотски. Моля ви се, не ми се смейте, достатъчно ми е кофти, че си изливам душата публично, колкото и анонимно да е всичко това.

Благодаря....

дай е-мейл:))

And let there be no sun ray to dry the tear of the face of the one who suffers, before I wipe it...

Ти си страхотен.Бъди точно такъв,какъвто си тук.През цялото време докато те четях,ми се искаше АЗ да съм тази дето ще излиза с теб.А колко ми се спеше,и сега ми се спи,но просто започнах да пиша,без дори да мисля,какво точно.Каквото и да стане,знай,че всеки е имал "катастрофи"и то не една и две.Събираш кураж и напред с изправеба глава.Щом не се получи с първата,ще стане с втората и така.
Много се разпрострях,а от опит знам,че дългите постинги не се четат.Затова спирам,може да продължа утре,а сега лека нощ и сияйни сънища.Вярвай в себе си!!!

бях същата картинка като теб (както се описваш). Но си избрах един пример за поведение (мой съученик) който беше грозничък, но много духовит майтапчия. И не случайно го избрах за модел - щото виждах, че има успех (и не говоря само за жените - сред момчетата също беше много на уважение и почит) Та почнах да му подражавам и така 3 години. И накрая то вече не беше никакво подражание - просто си стана мой модел на поведение. И успехите не закъсняха. Та искам да кажа - може да се промениш. Е няма да стане за 3 дни, но поработи по въпроса. Ще видиш, че става. Не казвам, че рецептата с подражаването е универсална, но при мен свърши работа. Опитай! То само който нищо не прави - не греши. Но този тип хора не са на почит. Повече са харесвани тези, които опитват и се борят както могат. Със себе си имам предвид. То някои казват, че това е най-трудната борба.

мисля, че си реши проблема.

Ама аз...верно го мисля !!!

Знам,ама наистина знам за какво говориш!И ще ти кажа нещо:Най-голямата ти грешка на този етап е,че много мислиш!Проумей какво се крие зад това изречение,ама наистина го проумей и не го приемай като шаблонен израз!
Зарежи филмите,зарежи "кафето горе" след изпращане на дамата.Не мисли кога точно да и свалиш гащите-това ще си стане спонтанно.И най-важното:Дай си сметка за абсолютната истина в отношенията мъж-жена:И те искат същото!
Затваряй очи и съзнание и СКАЧАЙ !Скачай братле-ще се изненадаш колко ще се хареса това на момичето!То наистина иска същото като тебе!
Успех

abe ia sa stiagai be ti muj li si ili putka.Stiga si hlenchil ami turpi i hodi se zapoznavai s momicheta,kato neiskash i revesh nema da postignesh nishto,zemi si shibni glavata i si promeni nachina na mislene,ot nebeto nishto ne pada darom,vurvi i si zemi koto iskash kato muj ne kato dete.navii si na voliata che MOJESH

Povervai v sebe si za da uspeesh

Мога да ти кажа, че от това, което прочетох, ти си едно страхотно момче. Ти си направо един нешлифован диамант и всяко момиче, което успее да достигне до теб, мислите и живота ти, ще бъде истинска щастливка. Аз бих била щастлива с такъв човек.

Нямам късмета да си във Вашингтон, нали?

kakvo da ti kaja...
az lichno si mislia, che pyrvo triabva da zapochnesh da uvajavash sebe si i posle da trygvash da se dokazvash pred jenite.
Ne si misli, che jenite sa chak tolkova samouvereni, che te da sa vinagi aktivnata strana, zashtoto predpolagam na teb ne ti stiga smelost dori da im pokajesh kakvo chuvstvash....
Lipsata na smelost spored men shte vodi i do drugi problemi, dori i da stignesh do mechtanata vryzka. Togava pri vseki edin problem m/u vas dvamata ti shte se sviesh pak svoiata cherupka i niama da imash smelostta da razgovariash, koeto spored men shte e goliama greshka.
I taka spored men vyv vseki edin stadii na vzaimootnoshenia m/u dvama dushi, lipsata na smelost e goliam problem, koito ako ne preodoleesh, shte ti donese dosta glavobolia za v bydeshte.

баси, жените се изтрепват за такива като тебе
писна ни от отворковци
катастрофирай смело не се мре от това

Съветите не помагат, пич. Ще узрееш рано или късно. Всички узряваме. Животът е борба, така че бори се за това което искаш и с това което ти пречи. Не знам друго какво да ти кажа.

zalko, che ne tantsuvash, inache vednaga izlizam s teb
Inache predpolagam, che dosega ne si se vlubval istinaski ot prekaleni razsazdenia varhu teoriata - tova e vse edno da sedish na brega na moreto i da mislish - ami sega kak da pluvam, kakvo da pravia ako doide akula, dokade da pluvam, niama li silno techenie.... moze do bezkrai da ti idvat v glavata takiva vaprosi i nikoga da ne vlezesh v moreto da pluvash.
Normalno e chovek da se kolebae, kogato predstoi da poeme risk, ama rano ili kasno skachash i ...v dalbokite vodi, inache moze vse da si na brega. Znam, trudno e, no drug nachin niama.
Uspeh

Стегни се пич !!!