Ето ти проблем...
11 отговора
972 прегледа
Ето ти проблем...
Пишем си почти всеки ден – къде мейли, къде в ICQ. На думи всичко е върхът! Но, като се видим, се „спичаме”. И се разменят предложения за място на срещата – за кое от кое по-закътани и спокойни местенца. То не са малки, семейни ресторантчета, то не са сепарета, то не са паркове... Не става. Не мога да ги кажа същите неща, не мога да ги повторя същите ласки, не мога да ги направя същите целувки.
Ако бяхме обикновена двойка – лесно. Такива често могат да се видят – забравили за всичко наоколо. Ами ние, като сме две момичета?
Къде се срещате?
Ако бяхме обикновена двойка – лесно. Такива често могат да се видят – забравили за всичко наоколо. Ами ние, като сме две момичета?
Къде се срещате?
На думи...
... винаги всичко е върхът. Но всъщност не думите са важното. Защото... всеки може да говори красиво, или ако не чак красиво, то поне на едно добро ниво. Други неща всъщност за важни /или поне за мен/.
Имай предвид, че една история започнала на думи, т.е. на теория, на практика, т.е. в реалното няма почти никакво бъдеще. Защото каквото и да ми говориш "страст" по кю или мейл не може да се получи, тук говоря в чисто сексуално отношение. Всеки може да конструира точко-скобо-запетайкови целувчици и да използва мили обръщения, но отношенията не са това.
Колкото до същността на една връзка - това не е мястото на срещата /някъде се казваше, че те са известни :-)/. Става дума за приятелството и доверието, което по кю, да може да се спечели, но твърде рядко и веднага би трябвало да бъде пренесено в "реалното" за да просъществува.
Надявам се да си ме разбрала - не мястото на срещата определя "ще го бъде ли" или не. Самото "начало" определя това. И не това, че сте хомо-двойка /до колкото може да се говори за "довйка" в подобен тип отношения/ допринася за това, че нещата не вървят. Просто интернет сбозява нещата - няма нищо ежедбевно, живо и тн. Пък и ... всичко там е не другаде по мрежата, а само в твоята глава.
А и нещо друго - ако нещо има да се случи, то ще стане. В някои случаи зорът не е най-доброто решение, а течението...
Поздрави
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Имай предвид, че една история започнала на думи, т.е. на теория, на практика, т.е. в реалното няма почти никакво бъдеще. Защото каквото и да ми говориш "страст" по кю или мейл не може да се получи, тук говоря в чисто сексуално отношение. Всеки може да конструира точко-скобо-запетайкови целувчици и да използва мили обръщения, но отношенията не са това.
Колкото до същността на една връзка - това не е мястото на срещата /някъде се казваше, че те са известни :-)/. Става дума за приятелството и доверието, което по кю, да може да се спечели, но твърде рядко и веднага би трябвало да бъде пренесено в "реалното" за да просъществува.
Надявам се да си ме разбрала - не мястото на срещата определя "ще го бъде ли" или не. Самото "начало" определя това. И не това, че сте хомо-двойка /до колкото може да се говори за "довйка" в подобен тип отношения/ допринася за това, че нещата не вървят. Просто интернет сбозява нещата - няма нищо ежедбевно, живо и тн. Пък и ... всичко там е не другаде по мрежата, а само в твоята глава.
А и нещо друго - ако нещо има да се случи, то ще стане. В някои случаи зорът не е най-доброто решение, а течението...
Поздрави
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Re: На думи...
Pozdravleniq mila!!!
Napulno sam saglasna s teb!!! Zashtoto ina4e klade otiva trupkata, a?
Kolkoto i da se kefi6 na nqkoi 4ovek duhovno, a v posledstvie i vizualno da kajem,
kato go nqma privli4aneto, prosto ne stava i tolkova!!!
No moje da se opitva pone, nali
.................???
Napulno sam saglasna s teb!!! Zashtoto ina4e klade otiva trupkata, a?
Kolkoto i da se kefi6 na nqkoi 4ovek duhovno, a v posledstvie i vizualno da kajem,
kato go nqma privli4aneto, prosto ne stava i tolkova!!!
No moje da se opitva pone, nali
.................???
!!!
...
Re: На думи...
"В някои случаи зорът не е най-доброто решение, а течението... ", абе Шморх за кви течения, кви бризове, кви изпарения (най-вероятно все още силно алкохолно наситени (-:) говориш (извинявай, нали сме в интернет: пишеш) ти, бре - много ще ми е любопитно да разбера.
Виж ся, Шморх, принципно съм сългласна с теб и не отричам основната ти идея, която си иложила, че "интернетния" обмнян на емоции не е толкова обективен, колкото един очи-в-очи/тет-а-тет контакт би могъл, в един идеален случай, разбира се, да бъде. НО, Шморх, аз застъпвам виждането, че интернет е едно също толкова социално пространство, колкото и кафенето, в което пиеш кафе в пластмасови чашки, бъдещото ти работно място, учебно заведение, магазина, махала и т.н., където, във всички тези пространства/места, на човек му се налага да общува с хора, индивиди. Начинът и видът, по които човек осъществяво това общуване, начина по който то протича и "инструмените", които човек използва в своето общуване с другите, обаче, не се променят, според мен, толкова фундаментално, вземайки предвид дали тази комуникация става на база кьо, емайл или жив разговор с някого. Да, безспорно, заемането на други - различни от тези в ежедневието ни - роли става по-лесно, бързо, по-гъвкави сме в нагласяването, защото, да речем, не знаеш директно с кого си имаш работа отсреща. Но, аз, не бих отрекла интернет пространството като социално пространство, нито това че общуването в него е плод на някакви неистински, изкуствени сили идващи извън тези хора, пишещи/четящи/ или просто присъстващи там, и поради което това общуване не е редно да се приема на сериозно. Поне аз така виждам нещата. Та иначе, каква разумна причина би могъл човек да даде за съществуването на един такъв форум като този, където индивиди пишат, четат, карат се, обичат се, мълчат и знам ли аз какво още? Разбираш ли, Шморх, механизма на отношение/държание на хората един към друг е същият какъвто е механизма на общуване в "истинският живот"!
В крайна сметка това е само едно едничко мнение; а именно: моето, което беше пък, от своя страна, породено след прочитане на твоето такова по темата. Разбираш ли, така би станало, ако бяхме седяли една пред друга и пихме бира. Така би протекъл един разговор между нас, в който щяха да се включат другите дали си мнението тук по темата хора, респ. нямаше да се включат, само стяха да мълчат/четат, или не? (-:
Виж ся, Шморх, принципно съм сългласна с теб и не отричам основната ти идея, която си иложила, че "интернетния" обмнян на емоции не е толкова обективен, колкото един очи-в-очи/тет-а-тет контакт би могъл, в един идеален случай, разбира се, да бъде. НО, Шморх, аз застъпвам виждането, че интернет е едно също толкова социално пространство, колкото и кафенето, в което пиеш кафе в пластмасови чашки, бъдещото ти работно място, учебно заведение, магазина, махала и т.н., където, във всички тези пространства/места, на човек му се налага да общува с хора, индивиди. Начинът и видът, по които човек осъществяво това общуване, начина по който то протича и "инструмените", които човек използва в своето общуване с другите, обаче, не се променят, според мен, толкова фундаментално, вземайки предвид дали тази комуникация става на база кьо, емайл или жив разговор с някого. Да, безспорно, заемането на други - различни от тези в ежедневието ни - роли става по-лесно, бързо, по-гъвкави сме в нагласяването, защото, да речем, не знаеш директно с кого си имаш работа отсреща. Но, аз, не бих отрекла интернет пространството като социално пространство, нито това че общуването в него е плод на някакви неистински, изкуствени сили идващи извън тези хора, пишещи/четящи/ или просто присъстващи там, и поради което това общуване не е редно да се приема на сериозно. Поне аз така виждам нещата. Та иначе, каква разумна причина би могъл човек да даде за съществуването на един такъв форум като този, където индивиди пишат, четат, карат се, обичат се, мълчат и знам ли аз какво още? Разбираш ли, Шморх, механизма на отношение/държание на хората един към друг е същият какъвто е механизма на общуване в "истинският живот"!
В крайна сметка това е само едно едничко мнение; а именно: моето, което беше пък, от своя страна, породено след прочитане на твоето такова по темата. Разбираш ли, така би станало, ако бяхме седяли една пред друга и пихме бира. Така би протекъл един разговор между нас, в който щяха да се включат другите дали си мнението тук по темата хора, респ. нямаше да се включат, само стяха да мълчат/четат, или не? (-: