Антени?

Имам 2 въпроса :
1. С какъв проводник се правят антените(Не Яги-та) ?
Бях чувал преди време или чел не помня ,че става от подово отопление жицата.

2. Ако искам да сложа антена на покрива на блока няма ли да стане много дълъг коакслиалния кабел от антената до радиото? Блока е на 9 етажа ,аз съм на 2-рия. Някакъв антенен усилвател ли трябва ?

Антените за работа на КВ ( до 30 MHz) обикновенно се правят от жица (няма значение дали ще е изолирана или не). Избора на проводник се прави основно заради две неща. Едното е механичната издържливост на проводника а второто е широколентност на антената. Колкото по-дебел проводник се използва, толкова по-широколентова е антената. При нарастване на диаметъра на проводника идва момент в който той става твърде тежък (пък и финансовия въпрос не е за пренебрегване). Тогава чрез използване на по-тънък проводник се имитира дебел елемент (няколко проводника на определено разстояние един от друг имитират дебел елемент).

Нямам представа колко е дебел проводника за подово отопление но ми се струва че не е удачно решение. За такива цели много често се използват проводници ползвани при военните (ВКШ ако не се лъжа, имаше и още един тип). При тях има медни и стоманени жички и здравината на кабела е много добра.

При УКВ дължината на елементите става много малка (спрямо тези за КВ) и става твърде неудобно за правенето на такъв тип антени (не че не може). По-удобно е ползването на алуминиеви пръчки.

Бих ти препоръчал книгата на Карл Ротхамел - Наръчник по антени. Това е едно синьо дебело томче което задължително (според мен) трябва да се разгледа преди избора и построяването на антена.

По въпрос номер 2: Ако антената е за КВ в повечето случаи няма да имаш проблеми дори и с кабел от типа на RG-58. Също така може да се използва и 75 омов кабел за кабелна телевизия. Загубите които имат тези кабели на КВ (до 30 MHz) са сравнително малки и големите дължини не са фатални. За УКВ работата стои по друг начин. Загубите нарастват и в един момент може да се окаже че антена на терасата може да има по-голяма ефективност заради късия кабел от колкото антена на покрива с дълъг кабел.
Преди избора на кабел трябва да видиш какво е затихването при определени честоти (има го в характеристиките на кабела и се дава в dB на 100 метра обикновенно, или на 1км. за няколко честоти). Преценяваш колко ще затихва и каква връзка ще ти е необходима. Ако е за връзка с местен репитер, сигурно няма да имаш проблеми дори и с дълъг кабел, но ако действаш отдалечен репитер по-вероятно е да го изгубиш със загубите по кабела.

Това което съм запомнил е, че загубите в кабела на предаване могат да се компенсират с по-висока мощност, обаче загубения сигнал на приемане няма как да се компенсират, освен с антенен усилвател при самата антена (което при използване за радиостанция е твърде неудобно).

Забравил съм да напиша - Дипол за къси :)

Мерси много за информацията.

Аз за тази цел използвам въже за пране - от тези с найлоновата изолация. Звучи смешно, но върши работа, тънко е (т.е. леко и труднозабележимо), здраво е и е евтино - 2 лв. за 20 метра. Неудобството му е че е стоманено - значи с по-големи загуби, и че не може да се запоява, така че всички снаждания и връзки правя чрез кримпване. Всички краища трябва да се херметизират (аз използвам силикон), защото като влезе вода вътре жицата ръждясва и става чуплива. Горе-долу една година издържа, така че за временна инсталация е добре. А то какво по-постоянно от временното!
Между другото ако искаш да правиш дипол ти препоръчвам Windom - при същата дължина се съгласува на няколко диапазона. Сигурно затова аз така и си нямам съгласуващо устройство - пусти мързел...

Eto hubawi snimki na dipole s "mnogo debel prowodnik" a.k.a Cage Antenna:

[линк]
Samo ne znam kak susedite shte poglednat na takowa nehsto opunato mejdu dwa bloka :)))
Ako mi ostane niakoi put wreme sum reshil da naprawia neshto ot toia tip prosto za eksperiment.
Az polzwam edin prowodnik, koito niamam ideia dali se prodawa w BG - Stranded Copper Clad steel wire #12 - izoliran mnogojilen stomanen prowodnik, koito e napulno pomeden i se zapoiawa suwsem normalno kato meden prowodnik - na wunshen wid dori ne se poznawa che e stomanen, no e dosta zdraw, ima nisko suprotiwlenie, ne rujdiaswa, a izolaciata mu e izdrujliwa na ultrawioletowa swetlina i slunceto spokoino moje da ia peche. Struwa kum $25 za 100 ft.
Do sega ne sum imal sluchai na skusana antena. Silata na skuswane e okolo 250 kg.

По-късно тази вечер ще пусна едни много интересни снимки които направих близо до Горна Оряховица и са точно по тази тема ;)

Понеже в момента се занимавам с абсолютно същата антена и мисля да я направя имам един въпрос.
Точно днес ходих в един магазин от който си взех 2 типа феритни тороида.
Размерите им са съответно (външ.диам. х вътр.диам. х височина в мм.):
40х14х11, мю = ~1000
41х10х15, мю = ~50

Кой от тези двата тороида е по-добре да използвам (вероятно втория, но пак да питам де) ?

В схемата е използван FT-140-51, който има размери 35х23x13 mm и мю =125, mix 61.

Схемата на балуна е тази:


Ето линк към страница с описанието на антената, но ми се видя с по-сложен балун-трансформатора там.
[линк]

Втория трябва да е по-подходящ. Имах някакъв материал за броя навивки за различните ферити, но не ми е под ръка. Моят балун е на един тороид, диаметър около 50 мм, светлосив на цвят, продаваха се в магазина зад Булбанк преди време. Един приятел го измери и излезе мю около 40. Навивам го с три усукани проводника, десет навивки и ги свързвам по стандартната схема. Много е голям тороида за моите 100 вата, но такъв имам.
Между другото от антената слизам със симетричен кабел 300 Ома до терасата, където е балуна и влизам в (щях да пиша погрешка шек-а, а то си е кухнята :( с коаксиален.
А бе изобщо не е като система от отделни 5-ел. монобандери, но колкото да се забавлявам върши работа!