Сълзите ми

Сълзите ми са капки болка чиста,
рожби на очите ослепени,
сълзите ми са прелестни мъниста,
но пък мъртви и отравящо солени.

Сълзите ми са капки отчаяние,
удавило сърцето ми проклето,
сълзите ми са сетното желание,
покой да срещна в дълбините на морето.

Сълзите ми са капки самота,
парещи, изгарящо солени,
сълзите ми са моята душа,
а сякаш от морето са родени....

а когато свършат сълзите
и остане само една тишина
тогва сърцето отлита
далеч към надежда една,
която сълзите не могат
да удавят във свойта стихия

на един...
Минава времето...текът дните-
сълзите ми немогат да спрат...
Преливат вече и от тях реките
сал едно име в нощите зоват.

Търсят го по прашните друми и
под кората на дърветата дори.
Самото слънце осветява пътя им-
а луната свети за да ги озари.

Ветровете на криле понесли ги
по широкия и непознат свят...
Да го търсят... после намерят
тук и сега да ми го доведат.

Да му кажа колко силно го обичам..
Че дни и нощи плаче моето сърце
И до гроб в любов му се вричам и
нищо вече не може да ме спре.

Че тайната ни не е проклета
нито повик на плъта гореща
а любовта между главня и камък
се подклаждат в пещ вековна.
.....
Сълзите твои са виното свещенно
от извора на болката сладка, ей там-
Стичащите се капчици по стъклата на
чашите пълни с ъс любовен плам.

Когато има надежда, аз мисля, добре е,
щом липсва надежда-Смъртта да владее.....

wow !!!

Tursq te..i nikoga nqma da spra,dokato ne te otkriq..

Много ми харесва асоциацията с морето..

вяра~надежда~любов