За Том Бомбадил

Кой е Том Бомбадил?

Това е въпросът, който интригува Фродо и спътниците му още от момента, в който за пръв път виждат Бомбадил: “...пред тях се появи човек или поне така им се стори”/1/. Бомбадил е едър за хобит, но по-нисък от човек, с “дълга кестенява брада, очите му бяха ясносини, а лицето му – червено като зряла ябълка и набраздено от стотици весели бръчици”/1/. По-късно, на въпроса на Фродо кой е, Златоронка просто казва – “Той.... Такъв си е, какъвто го видяхте, Стопанин на гори, води и хълмове”/2/. На зададения му лично въпрос, Том отговаря: “... аз съм стар. Първородният, това съм аз”/2/. А ето как го описва Елронд: “...бях забравил за Бомбадил, ако наистина това е същият, който в древни времена бродеше из гори и хълмове и дори тогава бе от старите по-стар. Тогава не го наричаха така. Ярвен Бен-адар бе името му, най-стар и без баща. Но оттогава други народи са му дали още много имена: джуджетата – Форн, Северните хора – Оралд.....Странно същество е той...”/4/. В бележка под линия относно двете поеми за Бомбадил, Толкин обяснява, че те очевидно идват от Фуков край, понеже показват доста знания, невъзможни за хобити, които не живеят в близост до Старата гора и че името Том Бомбадил е фуковско по форма, т.е. с това име изглежда са го нарекли хобитите от Фуков край, които явно са го познавали.

Наричайки Том Бомбадил Стопанин*, Златоронка посочва, че Старата гора не му принадлежи и всичко, което расте там принадлежи единствено на себе си. Тя не споменава дали Том се грижи по някакъв начин за гората. Излиза, че той е Стопанин, защото никой не го е хванал, докато броди из нея, т.е. той е неподатлив на силите в Старата гора и може да ги контролира, когато му се наложи. Бомбадил се стреми единствено към познание за съществата и нещата и силното му любопитство се изчерпва само с това. Той “знаеше толкова много и тъй лукаво разпитваше, че без да се усети, Фродо му разправи......много повече отколкото дори на Гандалф”/2/. Весел и добронамерен, жизнерадостен песнопоец, Том не цели да подчинява или да се налага над другите, нито да им се меси в работите. Той например нарича кончето си “моят четириног приятел”/3/, като добавя, че рядко го язди и обикновено го оставя да броди на воля.

Възраст. Както твърденията на самия Бомбадил, така и свидетелствата на тези, които го познават, сочат, че той наистина е много стар. В разказа си пред хобитите, той посочва нещо много важно: “Том бе тук преди реката и дърветата; Том помни първата капка дъжд и първия жълъд”/2/. Той е видял похода на елфите на запад и помни времената преди първия изгрев на слънцето и луната. Всичко, което разказва на хобитите, връщайки се далеч назад във времето, идва от неговия личен опит. Като отговор на въпроса за самоличността си, Бомбадил дава своята възраст. Възрастта измества произхода на Бомбадил. Както знаем от “Силмарилион”, от всички същества обитаващити Арда, Валарите и Маярите са най-древни. Те са дошли още преди началото на дните. Оформили са Арда. Борили са се срещу Моргот в отминалите епохи и са съграждали наново света от развалините на войните. Освен това се знае, че преди да изградят Валинор, Валарите са живеели в Средната земя. След като Моргот унищожава двата Светилника, те се преместват в Аман, напускайки опустошената Средна земя. И наново започват да сътворяват нейния облик и да я заселват с живот. Мисля, че можем да отнесем присъствието на Том Бомбадил в Средната земя към онези времена. Това трябва да е обяснението защо помни първата капка дъжд. В “Силмарилион” е казано, че в Арда са пристигнали и много други духове, освен поименно споменатите. Може би той е необвързан Маяр, останал в Средната земя преди създаването на Валинор и никога не стъпил там. Може да е бил в Аман, но след първата война срещу Моргот да не се е върнал обратно. Може много отдавна да е бил изпратен по някаква причина от Валарите и да се е установил за постоянно в Средната земя. Може и по собствено желание да се е заселил там и изглежда тогава е бил ако не първия, то поне едно от първите същества. Откъсвайки се от другите Маяри и Валарите, той е станал “независим”, служейки само на себе си и водейки свой собствен живот, без да е подопечен на някой Валар. Вероятно това е и обяснението за неговата добронамерена неутралност спрямо събитията, описани във “Властелинът”. Том Бомбадил не е пратен от някого с мисия, борбата срещу Саурон не е негова и пряко не го засяга. Във всеки случай, ако прием думите му, че е бил тук преди реката и дърветата, то той не може да е някой от духовете, които Явана праща, за да пазят горите, когато се събуждат първите елфи.
Сила. За могъществото на Бомбадил може да се каже много. На първо място стои примерът с Пръстена. Той не влияе на Том при положение, че изкушава всеки друг, включително Истарите: Гандалф се страхува да го вземе, а Саруман страстно желае да го отнеме. Надявайки го на върха на пръста си, Том не изчезва. Обратно, изчезва самия Пръстен, когато той го подхвърля; за да го върне само след миг на смаяния Фродо. Когато Фродо си слага пръстена, става невидим за другарите си, но не и за Том Бомбадил. Всичко това е твърде необичайно, защото все пак става въпрос за Всевластния Пръстен, с вградената в него голяма мощ на Мрачния Властелин. Но от друга страна, Бомбадил не може да контролира Пръстена и според елфа Галдор “няма в него сила да устои на Врага освен ако в самата земя има такава сила”/4/. Но със сигурност, в рамките на Старата гора и границите на своята област, които Бомбадил сам е поставил, той изглежда неуязвим. “Той сам си е владетел”, казва Гандалф/4/. “Той не знае що е страх”, според Златоронка/2/. Най-харатерната черта на неговата сила е, че когато пожелае нещо императивно, другите му се “подчиняват”. Така, за своя изненада, Фродо незабавно му дава Пръстена, когато Том пожелава да го разгледа. Фродо и Сам спират като заковани, след като той вдига ръка при тяхната среща. Върбалан освобождава пленените Мери и Пипин, след като Том му заповядва. Могилната твар изчезва с вой, когато той й изпява песен за това. Хобитите се събуждат веднага, след като ги е призовал със заповеден глас. Много подобни примери се срещат и в двете поеми. Там се казва, че “никой не е побеждавал Том на Хълма и в Гората, по пътеките или на Реката в долината...”/6/. Дори и Златоронка се е съгласила да му стане съпруга, след като той е поискал това. Заслужава да се отбележат още факти. В дъждовния ден от гостуването на хобитите в дома му, преди да влезе, Том размахва ръце, “сякаш отпъждаше дъжда”/2/. И действително, след като влиза в къщи, той изглежда съвсем сух, с изключение на ботушите. Понитата на хобитите послушно крачат след него, когато ги довежда. Макар до този момент да са нямали имена, “до края на живота си ... се отзоваваха само на новите прякори, получени от Том”/3/. Край Пътя, хобитите не желаят да се разделят с Бомбадил, защото “усещаха, че никой не би се справил с Черните конници по-добре от него”/3/.

Накрая, ето един от най-важните аргументи. Когато Войната за пръстена вече е приключила и Гандалф напуска хобитите след Брее по пътя към Графството, той им казва: “отивам да си поговоря надълго и ширико с Том Бомбадил – да си поговоря тъй, както не ми се е случвало досега........сега имаме какво да си кажем”/5/. Какво по-естествено от това, Гандалф, който е Маяр, да обърне вниманието си към свой себеподобен и равнопоставен, единствен останал, след като Саруман е низвергнат, Радагаст е в неизвестност, а сините Истари въобще липсват. Без съмнение, Гандалф е разказал на Том Бомбадил за всичко, което се е случило, за рухването на Саурон и настъпилите промени. Тъй като познава Бомбадил и предполага, че само големи промени могат да го накарат да реагира. Дали не го е призовал да се завърнат заедно в Валинор? Ако Том Бомбадил е Маяр, без съмнение това е било известно на Гандалф. Но той не би казал на никой, така, както не е говорил за себе си и за произхода на останалите Истари. Елфите, още по-малко другите народи, не биха могли да знаят това.

От всичко посочено по-горе става ясно, че мощта, която притежава Том Бомбадил, е предостатъчна за Маяр, живеещ в Средната земя. Не може да се каже дали Гандалф или Саруман го превъзхождат по някакъв начин и биха ли могли да го “победят” поне на негова територия. Във всеки случай се налага впечатлението, че Бомбадил превъзхожда значително Радагаст – приятеля на животните и птиците. Дълбоката връзка на Том Бомбадил с всичко живо в Старата гора, с живата природа, навежда на мисълта, че първоначално, той може да е бил от Маярите на Явана**.

В случай, че Том Бомбадил не е Маяр, то тогава би трябвало да го считаме за дух или същество от вид, който не е бил специално дефиниран или описан от Толкин. И понеже той изрично е отказал да определи персоножа на Бомбадил с цел да го остави като една голяма загадка /откъдето идва интереса към него/, това е най-сериозния довод в полза на тезата, че Бомбадил не е Маяр. А също означава, че никога не ще може да се докаже със сигурност дали той наистина е или не е Маяр. Има изследователи, които смятат, че Том Бомбадил представлява някакъв уникален вид, или че може да е тайнствен дух на природата. Ако обаче бъде считан просто за природен дух, това означава, че е неоснователно принизяван. Фигурата му е по-съдържателна и извисена. Някои читатели още приживе на Толкин смятали, че Том Бомбадил е излишен и ненужен персонаж, аномалия в повествованието на “Властелинът”. В свои писма, Толкин посочва, че е вложил определен замисъл в него и ако го премахне, ще се загуби нещо, изразявано само чрез неговото присъствие. Други почитатели на Толкиновото творчество, силно желаещи да разнищят енигмата Том Бомбадил отиват в другата крайност като привиждат в неговия образ някой Валар или дори самият Еру Илуватар. Първата възможност е необоснована, а втората – абсурдна. Струва ми се нелепо да се твърди, че Том и Златоронка са Валари. Дори конкретни Валари – Ауле и Явана. В повествованието, фигурата на Златоронка няма специално присъствие извън контекста с Бомбадил и не демонстрира някаква мощ подобно на него. Фактът, че е русокоса и със зелени одежди ни най-малко не предполага, че може да бъде оприличавана с Явана. Колкото до Бомбадил, не виждам с какво прилича на Ауле. Той не е ковач или занаятчия и не твори от земята. Той броди, наблюдава природата и пее. Освен това никъде не се споменава да има каквото и да е отношение към джуджетата, за разлика от хобитите и елфите, с които поддържа определени контакти. Толкин недвусмислено е определил броя на Валарите и Валиерите на четиринайсет. Няма и намек някой от тях да е стъпвал в Средната земя след Войната на гнева. Можем ли да си представим двама Валари да живеят инкогнито в ограниченото пространство на Старата гора от незапомнени времена, да не проявяват интерес към по-далечните неща и да не се включат в борбата срещу Саурон? Може ли думите /които биха могли да се възприемат и метафорично/, че Том Бомбадил е Той, Първородният и Стопанинът, да водят до философски усложнения извод, че е Еру Илуватар, т.е. Единственият, който всъщност стои някъде в отвъдното пространство и е оставил изцяло на Валарите грижата за Арда? Още повече самият Толкин категорично е отрекъл такава вероятност.


Всъщност целият този текст е извадка от есе на Ели Семерджиева, озаглавено "За произхода на Том Бомбадил и Златоронка". Причината да го поместя тук е, че ми се видя итересен и увличащ. Още повече, че повдига много въпроси за произхода и същността на Том, които са оставени в историята на професора като нерешими загадки.

Как мислите вие? Кой, какво, и защо е Том Бомбадил?

Де крачка до гибел остава, там надеждата често изгрява.

Хихик - тази теме джвачкана вече... Много пъти, аз не помня колко са, но можеш да се разровиш в архива, да разгледаш всички аспекти, а ако има някой на когото не му е писнало да мели едно и също, или и на него му е интересно, ви пожелавам приятно разискване ((:

Том Бомбадил е просто Том Бомбадил. Самият Толкин казва за него, че е една загадка и въпросите, свързани с него никога няма да намерят отговор. Той не е нито едно от описаните от Толкин създания - че не е елф е ясно. Другите най-разпространени твърдения са, че е Валар, Маяр или самият Еру. Но нито едно от тези твърдения не е вярно. Том Бомбадил е създаден заедно със Средната земя, никога не е бил извън нея.
"Том помни звездния мрак, когато нощта не носеше страх - преди Мрачния владетел да присигне от Далечното" (на англ. "He knew the dark under the stars when it was fearless - before the Dark Lord came from Outside")
Том е бил първият на Арда, но Пустотата за него е "Далечното" - място, където не е бил. Значи не е нито валар, нито маяр. Не е и Еру. Ето още едно доказателство за това:
"There is no embodiment of the One, of God, who indeed remains remote, outside the World, and only directly accessible to the Valar or Rulers."
The Letters of J.R.R. Tolkien, #181

_____

I've heard the warning
Well curse my name
I'll keep on laughing
No regret
No regret

DarkWolf поразрових се из архивите, както ме посъветва, само че не успях да постигна нищо. Съгласи се с мен, че темите са много и някои от тях са доста затормозяващи и изморителни. Та молбата ми е ако може да ми кажеш някаква приблизителна дата, когато сте обсъждали Том Б. Сериозно съм се захванала със задачата да разбера този персонаж и откъде идва силата му. Така че всяка гледна точка ще ми бъде особено полезна.
А относно това, че Том си е просто Том - да съгласна съм. Но не мога да се съглася с това, че е загадка, която няма отговор. Нали в крайна сметка важното е да отговорим за себе си на всички въпроси, които ни вълнуват. А аз ужасно много искам моят отговор да бъде сериозен.

Де крачка до гибел остава, там надеждата често изгрява. (Леголас)

Погледни тогава тази и тази теми, както и това и това, ако нямаш проблеми с английския.
Щях да напиша, че аз самият предпочитам да мисля за Том като за загадка, но като се замислих, аз за себе си съм отговорил донякъде на въпроса за естеството на Бомбадил и имам някаква мъглява представа за него. Възприемам го като дух, неразделна част от Средната земя, създаден заедно с нея. Нещо като Пастирите на дърветата, само че съществущ още от самото начало на света и не с конкретната цел да пази олварите, а по-скоро... той по-скоро ги олицетворява (това не е точната дума, но сега не се сещам как по-правилно да опиша това, което имам предвид).
Между другото, щом толкова се интересуваш от природата на Том Бомбадил, не си ли се питала и какво точно представлява Златоронка?

_____

I've heard the warning
Well curse my name
I'll keep on laughing
No regret
No regret