5

Същия бряг, същите камъни, десет години.
Тук бях и тогава, на същата дата, единствения ден, в който слънцето проби през облаците и бе моят подарък. Седях на камъните, хипнотизирах се от вълните, които прииждаха и всяка вълна ми напомняше за Нея. Вятърът, плясъкът, пръските вода, които достигаха до мен, прелитащите чайки, малките лодки в далечината, ароматът на море - всичко това беше Тя. Толкова пъти ми бе говорила за морето и любовта си към него, за изгревите и залезите, за скътаните плажове, за скалите, за усещането...и морето се бе пропило в мен заедно с нея. Едно цяло.
Но бях сама на камъните. Беше едновременно пълно и празно. Пълно от една мечта и празно от една реалност. Пълно от усещането какво би било да съм там с нея, празно от усещането, че я няма. И солено от знанието, че друга е тази, за която моята мечта е реалност...
Сега пак бях тук. След десет години. В същия ден. И в тази минута отново в сърцето ми тя и морето бяха едно цяло...
- Ето, изпълних желанието ти, днес сме тук... - една топла и любима ръка хвана моята.
Усмихнах се. Тази жена наистина стопляше сърцето ми и я обичах. Поисках да я целуна, там на плажа. Обърнах се...и се събудих.
Дали жената до мен беше Тя?
Кой знае...

много е хубаво..със сигурност е Тя

---