Изкушенията ?

....Или кога те престават да бъдат такива....

Защо мисълта за една храна ни привлича понеже е вкусна ?
Какъв е този оргазъм който носи вкусът ?
Кога си казвате стоп ?

Опитвам се да водя здравословен начин на живот,но имам една голяма дупка - слабостта към сладкото,онова гадното в найлоновите пликчета с многото консерванти...
Проблемът е,че когато започна не мога да спра....
Чувствам се някак слаба като съм зависима от храната и си задавам въпроса как да се освободя....
Искам да ми е леко и щастливо.....
А след сладкото винаги идва чувство за вина....

При вас как е ?Кои са ви любимите вредни храни и как се справяте с тях ?

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

Например за мен изкушение е салатата. Зелената салата. Знам, че е кофти, ама не мога да се проборя с изкушението - ям я.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Искаш ли да нямаш чувство за вина? Можем да се договорим - даваш ми сладкото на мен. При мен няма опасност да се появи чувство на вина заради сладкото.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Мда...
И зеленката салатка можем да я сложим в чувала с изкушенията,ама се чувствам много доволна след като я излапам
То чувството за вина не идва от там,че съм яла сладко или каквото и да е било,а че не съм успяла да контролирам внимавателно и съзнателно това,което ям.
Затова съм на тоя хал

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

освен тестото може би нямам конкретен изкусител. при мен чувството за вина по-скоро е свързано с количеството на храната, защото по принцип не мога да се контролирам каквото и да ям (слава богу, че поне нямам апетит за опаковани гованчета)
а понякога се чувствам супер добре, щото след лошо тъпчене с тесто обикновено имам няколко дни или седмици на насищане и не ми се яде. ма после пак започва същия гаден въглехидратен цикъл от който няма изкъкване.

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.

Дано си гледала филма на BTV от 19 часа " BTV репортерите" . Беше посветен на хранителните разстройства - булимия, анорексия и сравнително по-новото - орторексия (фиксация във здравословносто хранене). Става дума за крайности, в които изпадат млади и интелигентни момичета, със стремеж към перфекционизъм, които от един момент нататък дотолкова се вманиачват, че мисълта за здравословното хранене става основна в тяхното ежедневие, обсебва ги и измества всички останали емоции, удовлетворения и радости. Т.е. те живеят само за да се хранят здравословно. И както всяка крайност, и тая води до печални резултати. Гледах го, защото и дъщеря ми, неуравновесено пуберче, е склонна да изпада в такива крайности. Цялото семейство сме вегетарианци (е, лакто- и ово-), но тя напоследък се тегли по 10 пъти на ден. Искрено се надявам да е временно и да не откачи на тая тема. Тъй че, внимавай.

Бъди сигурен,че го гледах и се чудех колко хора обитаващи този клуб страдат от тази болест.
Истина е че всички вегетарианци тук се стремят малко или много към здравословно хранене.
Но не бива да се забравя,че храната е за да ни поддържа живи,а не да ни доставя удоволствие.Това е нейното предназначение.
А удоволствието от храната е само е междудругото...
Работата е там,че когато си забраняваш определен тип храна (били то щото е калорична или щото е нездравословна) след изтичането на тази забрана се нахвъляш върху него.
Точно заради това не трябва да си налагаме някакво правило,защото те погубват свободата ни,внасят ни дисбаланс и фиксация върху храната.

Да се храниш здравословно не е лошо.
Лошо е когато това стане най-важното нещо в живота ти....

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

"а понякога се чувствам супер добре, щото след лошо тъпчене с тесто обикновено имам няколко дни или седмици на насищане и не ми се яде. ма после пак започва същия гаден въглехидратен цикъл от който няма изкъкване."

е хайде, няма нужда от излишни негативни внушения...
поне аз ако се чувствам психически добре ("на място") -- сред приятели, съмишленици, и ... където ми харесва - нямам, ама някаква нужда от много въглехидрати... обясни го с хормони на щастието, или както искаш...

приятен и успешен ден

Абе, Ани, я си папкай каквото ти душа сака и си свиркай... Тя, тая, душата, докато сама не се убеди в нещо, трудно приема външни мнения, включително и "аз-ови". А да водиш войни само защото си на противното мнение (така де, мозъкът ти е на противното мнение или както и купешки да си го кажем) никак не си струва. Пък моя поглед над нещата от въпросчето ти е, че няма такова животно като "здравословен начин на живот", има здравословен начин на мислене и усет. Хайде, със здраве :)

Тя душата се храни с благородни мисли и чувства...за да може да съществува..ако не можеш да ги отгледаш в себе си,прости се с душата си....

Много често умът ни функционира като разглезено дете,което иска всичко,но от какво всъщност има нужда ?
Ако се нахвърляме на всичко,което видим,за какво ни е този разум ?За украса?
Едва ли....

Иначе съм съгласна за здравословния начин на мислене и усет...нали уж по неговите дири сме тръгнали....

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

Изкушения, чувство за вина, все хубави работи начи

Мога да говоря само за себе си, което предполагам няма да важи за теб, но все пак

Няма изкушения, те са само в ума ни. Това го казвам от висотата на особено неспокойния си ум, който наблюдавам напоследък с интерес
А чувството за вина след изядения шоколад е все едно чувството за вина след изживяния оргазъм. Преживявала съм и двете и искрено се радвам, че успях да се освободя от задръжките, комплексите и първоначалните фиксации

Да се храниш и да изпитваш удоволствие и благодарност към храната, па било то и нарочените за лоши сладки неща, е благодат. И ти е леко и щастливо, защото падат оковите на ума.

Междудругото съвсем наскоро шоколадът и сладките неща самоотпаднаха от топ-местата в класацията ми. Винаги съм имала нужда от тях, ядях си на воля, докато се заинтересувах от така нар. здравословно хранене. По едно време, в състояние на промит мозък, реших, че ше ги отказвам волево и верно издържах бая време, но само за да компенсирам после Следващият по-продължителен етап беше да ям каквото ми се яде, без да прекалявам съвсем безобразно. Без да съм го целяла и най-вече отхвърляла съзнателно, което моментално води до яростна подсъзнателна съпротива, в момента се храня почти по каноните. Правя изключения точно когато пожелая и ми се прииска. Процесът е естествен. Приемам го по-скоро като страничен ефект, като нещо, на което му е дошло времето и може и да отмине. А чувството за вина се е запътило вече към външната врата. Просто си поемам резултата от действията, какво толкова има да се мъча Толкова е интересно да се наслаждава човек, дори в малките неща като ядене на шоколад с консерванти например

Ми да, подсъзнанието компенсира с всички сили тия опити за контрол

ее браво!! изпълни ме докато четях това!
радвам се за теб... и ти се възхищавам!
харесва ми как гледаш на живота, вселената и всичко останало...

[линк]

Да,всичко е в ума ни.
И чувството за вина,и чувството за щастие....

Умът е винаги е свързан с някакъв конфликт,но не всеки може с еднаква лекота да се справя с противоречията вътре в себе си...
Иначе постигнеш ли свобода на ума,пиши се че си се освободил от всички връзки...
Великият идеал на всички философи,учители и мъдреци - Освобождението ....

Ех...Размечтах се

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

Като те четях се сетих за Евангелието на Тома :


Исус каза:
Ако постите,
ще си направите грехове.
Ако се молите(в молитва), ще бъдете порицани.
Ако дадете милостиня, вие ще нараните себе си.
Ако отидете в земя и странствате из нейните места,
и ви бъде предложено гостоприемство,
яжте каквото ви предложат,
Излекувайте болните между тях.
Не това, което влиза в устата, ви осквернява,
а което излиза от нея, то ви осквернява.


Демеk

"Каква полза да се пости, ако то ще ви донесе отрицателни усещания и настроение.
По-добре ли е да си гладен и подсъзнателно да негодуваш против постите в име Исусово, и така да си донесеш грях?
Или е по-добре да си в удобството на своето любимо ястие и да славиш Името Исусово?
Според мене второто е по-добре"Truden

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...

Ааа, нидей така, че ми станА смешно. Да се радваш мое, ма нидей са възхищава Нали знаеш, че думите не са същността ни и често лъжем себе си особено изкусно, като даже не се възползваме от възможността да се саморазконспирираме Поне аз де

Дай сега да ти падна в очите: вчера след това изказване, като излязох с мисъл за банани и ядки в главата, 'изкушението' ме отнесе в лицето на две дъхави току-що изпечени банички от една соц на вид сладкарница. Ах, как ме върнаха в детството, имаха ниво начи, само трябваше една боза от шест стотинки да си поръчам;))) Изядох ги без да ми мигне окото Не само заради детството естествено

В моя ум се подвизават галопиращи коне Които тичат в различни посоки Понякога ги успокоявам до степен на пръхтене, но само за миг
Ех, и на мен ми иде да си помечтая, ма само ша пусна конете по нанадолното, друго няма да има

И според мен

Да почерпя с парченце шоколад

онзи ден пак гледах Момчето си отива...

завиждам ти, че можеш да вкараш 2 банички от раз без проблем, а и ако не ти се приспива след това, още повече завиждам

и аз като теб непрекъснато преразглеждам отношението си към много неща и по отношение на храненето съм се променила май... вече не гледам на която и да е храна като отрова! ... било то пица, маргарин или свински пръжки с лук... и мисля, че така и трябва да е. разбира се едва ли бих хапнала нещо развалено или нещо, което не ми е по вкус...
безкрайните разговори за това кое е полезно и кое не отдавна са ми досадили и са ми станали някакси безмислени, подобно на разговорите за пречистване на тялото и съзнанието; кое е заблуда, кое истина; кое е йога, кое не и кой стои по-близо до самадхи... :)))

[линк]

Преразглеждаме , не преразглеждаме и до какъв извод стигаме в общия случай е все тая. Живота просто е поредица от илюзии, мани ама повечето случаи илюзиите са демонични и в крайна сметка основното важно е с кои що годе по-балансирани и приемливи илюзии ще се чустваме по-добре за някакъв определен период от време, щото често се налага да си ги смениме поне частично и то в повечето случаи по неволя.
Еми разбира се, че не трябва да се разглежда една пица, баничка, шоколад или каквото и да било като ужасно нещо, но всека сутрин на гладно да се посреща с дозичката кафе и три цигари и някаквък скапана тестен боклук и на обяд всеки път да се яде друг боклук - банички, дюнер, бургер, пица на парче, кифла вафла паста и тем подобни е просто проявяване на активна глупост. Повечето от тези неща особенно от продуктите и начина им на приготвяне просто не си заслужават, а не ги приемам за нормална храна. По скоро бих изял три кебабчета. Е те затова хората сигат до болниците. Ядът боклуци, наддавават с по няколко килограма за месеци и с нищо не се грижат... да точно за тялото и съзнанието си, не говорим за нещо възвижено и кой знае какво, ама просто на най-елементарно ниво да правиш глупости и да нямаш контрол над положението с които да си вредиш на тялото и после да кажеш ами това ми е от ЕГН-то или е генетично или нещо друго е много кухо и изтъркано. Добре щеше да е всеки да си намира баланса, ама повечето са доста извън него.
- - - - - - - - - -
jiven и на мен ми се случи същото като като бях леко поогладнял и минах покрай една баничарница и се застоях няколко секунди пред нея, ама в главата ми се пръклна нещо от сорта на "Я стига глупости, яли ми се били банички, някой друг път може би" подминах и всичко утихна, след 2 секунди - не бях гладен и не ми се ядяха, нито имаше неудовлетворение, че не съм ги изял. Отидох си вкъщи и си направих едни задушени пресни картофи с масло и копър и една голяма салата.