?

Що да съм анонимчо? Петър Петров съм. Как мога да знам къде грешиш? Аз не съм в теб, за да го знам. Само ти можеш да го разбереш. До заключението, че правиш някъде грешка стигнах като видях какви стрести бушуват в тебе. Или поне така казваш. И на-лошото е, че на практика от цялата работа само ти страдаш. На ония хора едва ли им пука какво ти изпитваш към тях. Явно проблемът си е твой.
Сори.

и какъв беше урока че не разбрах?

аааа ти си Подло Привидение!
знам те но не искам да те виждам
камо ли да те слушам

изчезвай

Нямах предвид,че аз ти давам урок
Това, което ти се е случило е част от уроците на твоя живот - като го разбереш какъв е , ще разбереш и смисъла на това,което преживяваш.
Ще ти дам конкретен пример от моите уроци :) - пропуснала съм да свърша нещо и мой колега го казва на шефа и то колега, от когото не бих очаквала да го направи. Следва мъмрене, излагане, срам от моя страна и чувството,че съм предадена. Гняв към колегата, който го е направил. Като се замислих, аз съм си виновна - очаквало се е да свърша нещо, а не съм го направила. На себе си трябва да се сърдя - урока е да правя нещата, за които съм поела ангажимент.
Всяка болка е един знак за внимание - нещо става дълбоко в нас, на което трябва да обърнем внимание, да разберем какво е.

Животът е едно безкрайно училище

Пробвай няколко стратегии :

1. Когато имаш нужда от сила в дадена ситуация- искаш да отслабнеш - активираш омразата като енергия- тичаш по-бясно и бързо,,, докато се умориш , и забравиш гнева , и болката... До следващият ден по същото време и т.н. и по този начин изразходвай известно количество от омразата всеки ден..... Но не прави разни неща с ръцете си в такова настроение, защото са много вредни за здравето..... Най-добре е да изразходваш като гориво за дадено физичаско натоварване... може би... А само по едно и също време, за да не се сеща за омразата по друго.... Да свикнеш да мразиш само в определено време, когато си зает, и неможеш да сториш зло на онзи човек... Така вкарваш омразата в рамка... Постепенно започваш да намаляваш и ограничаваш рамката, докато я стопиш от 30-т минути, примерно, до 1 минута дневно, и т.н. ...



Но това не ти го препоръчвам.... Много е нагативно и мисля, че не би ти се отразило добре... Може би дори би подсилило омразата ти...

По-добре изпробвай това :

2. Сети се някой красив, неопетнен от лошо чувство спомен , който те прави щастлив, сигурен, и добър..... Всеки път, когато се сетиш за... или видиш обекта на омразата си- извиквай у себе си този спомен... и по този начин прогонвай лошия.....

3. А може просто да се опитваш всеки ден по малко да разбираш обекта на омразата си..... Защо той е постъпил така... Да се опиташ да се поставиш на негово място... и т.н. .... Така . май е най-добре...


Виж. Сигурна съм, че щом толкова много мразиш този човек, то и с толкова сила си го обичала. Предполагам, че сега си наранена, но ти трябва да бъдеш по-силна от онзи човек, и да забравиш омразата си. Защото само слабите мразят, а ти не си такава - много по- силна си....... Не му позволявай да те направи слаба, дори след това, което ти е причинил бъди силна.... Него мрази....

Аз обичам и уважавам всички хора...
А тези, които съм обичала, а след това сме се наранили взаимно, или напуснали- дори повече- спомням си за тях... с обич.. или поне се опитвам... Защото знам, че те са ми подарили точно толкова обич, на колкото са били способни... И съм им благодарна за това...

Ти имаш потенциала да станеш много по-силна от мен в това отношение.. поплачи си.... а след това надрасни болката.... Ако ги нямаше болката и страданието, нямаше да я има и радостта , и щастието. Нямаше да чувстваме нищо... Нямаше да сме истински живи...
Тази болка я има, за да докаже, че ти си истински жива... Само слабите мразят , но само истински живите обичат и мразят с такава сила, с каквато ти
мразиш...

Никога и за миг не забравяй, че ти си живата, а онзи... , който си е отишъл, и те е наранил е безчувствен, значи вече е мъртвец.. отвътре... Не позволявай на омразата да умътви и теб. Ти не заслужаваш това... Просто я надрастни... надрасни я...

Знам, че можеш....

Ще се престоря тактично, че не разбрах намека Ви....

нее, тя не иска това. не иска да превърне омразата в любов
тя иска да отмъщава и само тогава ще е доволна, когато накара другия да страда. такава е нейната философия:
"..така си е горко им ако не успеят да си върнат"

остави я да страда..

Действително има някои хора, които са решили на съзнателно ниво да действат зло и със зла умисъл срещу други, просто заради самото зло.Най-подивявам когато го правят срещу някои който е напълно беззащитен и ненаправил нищо подобно зло с умисъл.Ей на такива имаш пълното право да си излееш яда...с кеф!!!Ама внимавай да не го направиш срещу някои без умисъл, че тогава става кофти...противоречиш на собствените си принципи,ставаш като този срещу когото се бориш.
Айде лек и успешен ден.

пробвай психоанализа
може да ти дам и телефон за среща с докторка
Виж "ТРИУМФЪТ НА ПСИХОАНАЛИЗАТА" на Пиер Дако примерно.

горното е просто моето мнение по въпроса