Сбъдване

Все така ми се случва. Стремя се към нещо, мечтая за него, дерзая и с всички сили се стремя да го дотигна. А нещото не става и не става! Накрая си давам сметка, че не са ми останали сили, успокоявам се вътрешно и ми става смирено.
Точно тогава, буквално внезапно, животът ми се променя и всяко събитие става част от мечтата ми.
Хм, странен закон, но съм убедена, че го има, защото безотказно действа. Ето и сега, през последните два месеца е точно така.
Как е при вас? Как се сбъдват мечтите ви - по-лесно или по-трудно? Всяко е сбъдване е прекрасно - нали?
Желая ви прекрасен петък!

Най-прости и изпълними за повечето хора мечти, за мен се оказват невъзможни. A неща, за които другите дерзаят с години, а аз не съм и посмяла ги да мечтая, ми се случват без да съм хвърлила особено труд в тази посока .
Но почти никое наше усилие не отива напразно - може би още не знаем истинската цел - това, което ни и отредено. Рано или късно обаче усилието ни се оказва частичка от един по-голям пъзел и си попада на мястото.

в един момент просто се научаваш да бъдеш търпелива

Стремя се към нещо, мечтая за него, дерзая и с всички сили се стремя да го дотигна. А нещото не става и не става! Накрая си давам сметка, че не са ми останали сили, успокоявам се вътрешно и ми става смирено.
Точно тогава, буквално внезапно, животът ми се променя и всяко събитие става част от мечтата ми.

Мноооооооооооого познато, мдаааааа...Така се появи в живота ни дъщеричката - преди 7 месеца.

Четох нечие мнение, че "когато си правим планове, Господ се подиграва с тях".

Enjoy Life!

Веднъж, голямата ми щерка ме попита за какво мечтая. Отговорих и, а тя: "Не, мамо, това са все изпълними неща. Кажи за това, което знаеш, че няма да стане."
Мисля, че всички мечти могат да се сбъднат. Може да съм родена с късмет, може и да е в нагласата, че дори да не стане в този вид, в който е желанието ми пак ще съм щастлива...

Приказка за късмета

Имало едно време в едно село баща и син. Бащата бил много добър ковач, а момчето помагало на баща си и учело занаята. Минали години. Момчето пораснало, станало момък за чудо и приказ, а също и много добър ковач. Един ден баща му решил, че вече е време да се отдели сина му и да има собствена ковачница. Речено – сторено. Започнал момъкът да работи отделно в своята ковачница. Работа имало много. По цял ден се трудил, но едва свързвал двата края. Минали се година, две, три, а той все така работел от тъмно до тъмно без да може да се замогне. Ядосал се един ден и решил да отиде в Голямата планина да пита Господ, в какво е прегрешил, че не му върви в работата. Тръгнал и когато стигнал до Голямата планина, го пресрещнал един светец. Попитал го той:
- Кажи, сине, що дириш тук?
- Искам да попитам Господ, защо ме наказва да работя от тъмно до тъмно, а едва да изкарвам за единия хляб? – отговорил момъкът.
- Не може така, сине, всеки който дойде с Господ да разговаря. Ти се скрий тук из храсталаците, а аз ще го попитам.
Скрил се момъкът в храсталаците и зачакал да види и чуе какво ще стане. Настъпила вечерта. Събрали се Господ и светиите да вечерят. Появила се една маса, отрупана с каквото ли не – от пиле мляко имало на нея. Господ вдигнал ръка да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, цял живот ще му върви по мед и масло. И да работи и да не работи – ще има и ще живее охолно.
Навечеряли се и се разотишли. На другата вечер пак се събрали Господ и светиите, но този път на масата имало тук таме нещо за ядене. Вдигнал ръка Господ да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, с труд ще си изкарва хляба. Цял живот ще работи, за да има. Няма да сиромахува, но и нищо не ще получава даром.
На третата вечер всичко се повторило както при първите две, но на масата вече имало само огризки. Вдигнал Господ ръка да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, животът му ще бъде като тази трапеза. И да работи и да не работи, всичко ще му се изплъзва от ръцете.
Тогава се обадил светията, който посрещнал нашия момък:
- Господи, има едно много добро и трудолюбиво момче, което, разбрах вече че се е родило през третия ден. Но кажи, Господи, не може ли да се направи нещо за това момче?
- Може – рекъл Господ. – В съседното село има една мома, която е родена през първия ден. Нейният баща също е ковач. Да отиде там, да се глави при баща й чирак и да се ожени за момичето. Но всичко, което изработи да бъде на нейно име. Нищо да не оставя за себе си. Тогава ще си живее добре.
Чул момъкът съвета и така и направил. Отишъл в съседното село и се главил за чирак при бащата на момичето. Работил така известно време. И понеже бил скромен и работлив, бащата на момичето го харесал за зет и наследник на занаята. Двамата млади също се обикнали от пръв поглед. Получили благословията на бащата и вдигнали голяма сватба. Заживели щастливо, така както казал Господ – всичко, което изработвал момъкът се наричало на името на жената. Един празничен ден тръгнали с файтона си да се разходят по полето. Минали край едно лозе и младата булка казала:
- Виж, мъжо, какво ми е хубаво лозенцето.
След известно време минали край една воденица и тя казала:
- Виж, мъжо, воденицата ми каква е спретната – друга такава няма.
Още малко и минали край една нива и отново младата булка казала:
- Виж, мъжо, какво хубаво жито е порасло на нивката ми.
Домъчняло му на момъка и казал на младата си жена:
- Жено, нека поне тази нива бъде моя.
А тя му отговорила:
- Добре, нека да бъде твоя. Аз нямам нищо напротив.
Докато изрече тези думи и нивката пламнала от единия край. Развикал се младият мъж:
- Не я искам цялата. Нека да е само до половината.
И нивката изгоряла точно до средата.
Оттогава младият мъж знаел, че от късмета си никой не може да избяга и че трябва да спазва заръката на Господ, ако иска да живее добре.

Или ще намеря пътя, или ще прокарам път.

Мдам. Така е, особено за сърдечните работи!

Всичко, каквото си пожелая се сбъдва, дори и невъзможните неща.
Не мога само да си пожелая да съм щастлива.

Мдаааааа... Роди ме мамо с късмет, па ме хлърли на смет !

Щастието, да ти кажа, е някакси недостижимо. Или пък много имагинерно, мислех си, че съм щастлива, а се оказах супернещастна, обаче, от нечия друга гледна точка съм била много щастлива и нямам основания да не съм. А съм доста нещастна, наистина, поне в момента. Много ми се иска в момента нещо, което ще ме направи супер щастлива, обаче е невъзможно. Това ме прави нещастна. Поне за момента. е такива работи. Как точно стана, незнам. Не го пожелавам на никого. А на теб от сърце пожелавам да си щастлива. Пожелай си го и ти. Ще стане тогава.