врата

И някъде там
в края на пътя ми -
знам
има врата
без резе,
катинар и брава,
без метални решетки
и ключ,
без звънец
и без чукче от лъвска глава -
само леко притворена,
чакаща
да открия следите към нея,
да пристъпя безшумно
през прага й...

Аз вървя -
тротоари и улици,
хоризонти, небета
и покриви,
виждам смях
и асфалтови пари
и събирам лицата на хората
в някакъв странен хербарий.
Изсушена от слънцето -
Вярата
коленичи пред мене
отчаяно
и се моли горещо
на някого.
Подминавам.
Но там, иззад ъгъла
ме очаква онази Надежда,
дето толкова дълго убивах,
дето толкова мразих и губих
и която все беше последна,
а се връщаше все по-безумна...
И след нейния труп
ми остава
да се бия до смърт
със онази,
от която така се страхувам
и която тъй силно желая...
Зад оная врата -
без ключалки
тя стои, несмирена от бурите,
незатихваща,
още по-бясна
във кръвта ми
и още изгубена...
Ще пристъпя през прага
безшумно,
а след мен ще се счупи
вратата
от двете куршумени думи,
дето толкова дълго
ги чаках...

Някога, в края на пътя ми.

yoy, силна история.
емоцията подсказва че е като писано на един дъх!

Tursq te..i nikoga nqma da spra,dokato ne te otkriq..

Хваща ме гърлото!Дълбоко в сърцето си,без да зная, съм писала това....

интересно
кои думи чупят вратите?
клишето с двете думи обикновено е "обичам те"
сигурна ли си че наистина могат?
би било много просто ако е така,но нищо никога не е толкова просто

надявай се де няма лошо

п.п. хареса ми стиха и реших да не подминавам както обикновено

Ако "Обичам те" са само думи за тебе,жалко!

хубaво е.
хaресвaм врaтите,
винaги ми дaвaт възможност дa си тръгнa.

Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

тебе пък кой те пита?!

питам авторката и нейното мнение ме интересува

не е ли автор?

други са думите
и наистина чупят,
и нищо никога не е толкова просто, права си,
но това е единствения начин да го кажа
и да не ме чуят

Застанах на прага на твойта врата. Не смея да мръдна, докато чета този силен стих. Браво точице!

а ако все пак те чуят?

невъзможно,
макар да "няма невъзможни неща"

Силни и на място са думите. Много добро!

вяра~надежда~любов

да, няма невъзможни неща

ми аз познавам авторка с този ник по други нетски ширини
де да знам кой кой е

не ми отговори
но така е то с поетите - в думите търсят красота,а не точност
за радост някои като теб поне го правят добре

ще си глътна любопитството кои две думи си имала предвид

стиха ти ме развълнува
а аз си мисля че и една дума може да счупи врата
"извинявай" например

Доста е добро.
След трупа на Надеждата не ти остава нищо. Щом си тук, значи още не е умряла. И сега да не вземеш да я замеряш с камъни. Недей. По-добре и помогни.

И когато се счупи вратата,
тя ще чака,
несмирена от бурите,
скрита тайно
от мрака,
от безсънието на изнурите.

И ще падат
след тебе ключалки
наиздигани някога,
жалки,
ще се троши
със трясък вратата
от дума
изначална и свята.

Дълго чакаш,
но колко е времето,
с което дългото мериш
и с поредната Вяра
клякаш на колене
пред някого.

Пак Надежда убиваш
и търсиш
в тълпата
Онази, Последната
Любов Непозната.

не е тя
аз по други ширини не ходя

да...
но не е Последната,
само Единствената