Генерале,кой е Буковски?

Предполагам,че си видял "Поща" по сергиите.
Не ми се дават 8.30 за тази книга,а съм любопитна какво пише автора.Не ми е познат.
Дай малко инфо!

Кликнете Т У К

Хм,аз искам есенцията поднесена по най-компетентен начин и в кратце.
А ти чел ли си нещо от него,като ме пращаш в гугъла?!

Не съм познавач на Буковски, но е литература от типа на Уилям Бъроуз, Керуак и донякъде Вонегът. Всичко това, разбира се, с УГОВОРКА...
"Поща" има едно издание от 90-те години, което продавах за 3-4 лв., но в момента нямам бройки. Запомнил съм финала. Предавам го почти дословно:
"Отидох в кенефа и направих едно прекрасно сране. После легнах, ударих една чекия и заспах."
Ако се погледне от една гледна точка, Христо Калчев пасти да яде!

този
и
този

a това:

adeste hendecasyllabi. quot estis
omnes. undique quotquot estis omnes.
iocum me putat esse moecha turpis.
et negat mihi nostra reddituram
pugillaria si pati potestis.
persequamur eam. et reflagitemus.
quae sit quaeritis. illa quam uidetis
turpe incedere mimice ac moleste
ridentem catuli ore Gallicani.
circumsistite eam. et reflagitate.
moecha putida. redde codicillos.
redde putida moecha codicillos.
non assis facis. o lutum. lupanar,
aut si perditius potest quid esse.
sed non est tamen hoc satis putandum
quod si non aliud potest ruborem
ferreo canis exprimamus ore.
conclamate iterum altiore uoce.
moecha putide. redde codicillos.
redde putida moecha moecha codicillos.
sed nil proficimus. nihil mouetur.
mutanda est ratio modusque uobis
siquid proficere amplius potestis.
pudica et proba. redde codicillos.

е римският поет Гай Валерий Катулий.

Буковски има стихотворение на същата тема.

Чела съм "Кланица5" и "По пътя".
Ти с книгоразпространение ли се занимаваш?
Къде се намираш,ако не е тайна? В Сф ли си?
Нали щях да ти подарявам една книга,но нека минат баловете.

Е неее. Стига бе. Идеята в повечето му книги за мен е, че не му трябва много на човек да е щастлив- едно спане, едно сране, пиячка, класическа музика по радиото. Затва винаги съм казвал, че макар на пръв поглед да пише за подтискащи неща, всъщност книжките са адски свежи. Изключение прави единствено Холивуд, ама то си има логика- това му е една от последните книги.
Препоръчвам също Factotum, Гореща Музика... абе като се замисля- до каквото се докопате все е добро.

Sodalitas

Абе и аз мисля,че на човек не му трябва много за да бъде щастлив. Примерно един хляб и една яхта. Бъзикам се!
Работата е в това КАК се казват нещата. Ето ти един стих:

Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял листо, едно перо.
Една случайна песен малка,
един не лош човешси път,
брррум как весело се свлича
по ламарината снегът.

Имаше една песничка по това стихотворение на Валери Петров, едно време.
А може и да се каже и че на човек му трябват едно спане, едно сране и една чекия, примерно, за да е пълно щастието.
А иначе: свят широк - хора всякакви. На един му е кеф от едно, на друг от друго...
Пропуснах да кажа в предния постинг, че Буковски може би прилича най-много на Хенри Милър.

Ще дам и един пример за това как за едно и също нещо може да се пише по различни начини:
"В последните 800 години общо взето всичко в изкуството се върти около взаимоотношенията между мъжа и жената".

"Кръв и сперма - ето хранителния разтвор на изкуството от Омир до наши дни"

Занимавам се И с книгоразпространение. В София съм. Онези неща на Бредбъри в сила ли са още?
Между другото по празниците няма да съм тук.

Тези книги остават:
1. "Дървото на вси светии" - 1 лв.
2. "Гробище за лунатици" - 3 лв.
3. "Смъртта е занимание самотно" - 2 лв

А искам да те попитам книжките на Галактика и Панорама съкратени ли са или не?

Ето това дава представа в голяма степен... за това кой е Буковски:

Ето ме...
Чарлз Буковски

пиян отново в 3 през нощта
в края на втора бутилка вино,
напечатал десетина петнайсет
страници със
поезия
един старец
полудял за плътта
на млади момичета
в този стопяващ се здрач
черен дроб – няма го
бъбреци – тръгнали
панкреаса – подут
луднало кръвно
налягане

докато целият страх
на прахосаните години
се смее между пръстите
на краката ми
никоя жена няма да заживее с мен
никоя Флорънс Найтингейл
с която да гледаме заедно
шоуто на Джони Карсън

ако получа удар ще лежа тук цели шест дни,
трите ми котки гладно ще ръфат
плътта от моите лакти, китки, глава

радиото ще свири – класическа музика…

обещах си никога да не пиша
старчески стихове
но този тук е различен, виждате, извиним е,
понеже отдавна вече прекрачил съм
отвъд своята собствена употреба
а все още има
още останало
ето в 3 през нощта ще сваля този лист
от машината
ще си налея още една чаша и
ще натискам
ще правя любов със свежата
новата
белота

може би ще извадя късмет
отново

първо за
себе си

после
за теб.

Из “Всичко тук е нормално” (1985)

…последният милиционер над Омир слънчево ридае…

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Е, не е толкова мръснишки езика в книгата. Аз съм някъде по средата и нещата не ми изглеждат кой знае колко цинични. Вярно, има си онозгане, пиене и ходене до офиса, ама това всеки го прави, нали?
На двама мои познати (които прочетоха МОЯТА книга преди мен) не им хареса, щото свършвала гадно и "те все го гърчеха тоя пич, пък той искаше само задник и нещо за фиркане". Има обаче нещо много привлекателно в образа на тоя готин неудачник. Нещо, което те кара да напсуваш шефа и да се прибереш вкъщи, а там само да пийваш, да мислиш на ум и да чакаш. Един такъв обсебващ мързел и желание за поносим махмурлук.
Абе, заслужава си. Поне засега.
Чинаски владее!

Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.

Христо Калчев от където и да го погледнеш пасти да яде.

*postoffice* на charles bukowski е един от най-добрите посмодерни романи на американската литература и да се сравнява този значителен роман с драсканиците на разни български дрaскачи е кощунство...

Финала не е точно този-с последното изречение оповестява, че решил да напише роман и го написал. Ама ти след това, което изцитира не си имал сили явно да довършиш

Съгласен съм с теб напълно. В момента чета "Жени". Заради тази книга изпуснах един влак, след това я взех от "Славейков" за 15 лв.

"Улицата от лявата ми страна беше задръстена и аз гледах как хората в колите чакат търпеливо. В почти всяка имаше мъж и жена, вперили очи право пред себе си, без да говорят. В крайна сметка, за всеки от тях това беше въпрос на очaкване. Ти чакаш и те чакат- доктора в болницата, водопроводчика, затвора, самата маса-смърт. Отначало свети червено, после зелено. Гражданите на света вечерят, гледат телевизия и се тревожат, кой за работата си, кой, че няма работа , потънали в своето безкрайно очакване."

Ааааауууууууууууу, колко оригинално! И най-вече - нечувано....

Не исках да прозвучи "оригинално", а просто като пример за истинския Чарлз... за надсмешката му и за жалката сива реалност..... Явно ти не го харесваш, сигурно не си открила това за което пише, а както захапаха по горе единственото впечатление - вулгарността. Жалко