раздялата - как?

как сте казвали на бившите си, че ги разкарвате, че искате да се разделите, че има друг/а, че вече са ви писнали, или каквото и да било там? как са ви го казвали или показвали на вас? в колко от случаите директно, ясно и открито сте го казвали, или са ви го казвали, в прав текст? и в колко случаи просто сте го усещали, разбирали, осъзнавали, но без да го чувате от другия?

мнооого въпроси, мнооого нещо!!!!
както се казва, защо трябва да се въртят нещата и да се лъже, първо започва да си личи по държанието и след това го казваш, какво има да му се мисли толкова???
след, като мислиш, че вече няма какво да дадеш на този човек, че не се чувстваш щастлив с него е редно да се разделите... начина е да му го кажеш, честно и открито...боли, но все пак няма неясни неща и куп въпроси, които ще ти задават след това....и ще измъчват отсрещния...по-добре така ,отколкото да си играете на криеница и на имах работа, не си чух телефонаа... сега не ми се излиза.... лошо ми е.....Това е

Адът сигурно е опустял...всички дяволи са тук....

По принцип съм сдържано копеле,ама тогава направо побеснях.Бяхме в колата и само дето не изкъртих воланаИмало друг...шепне тя...Е,всичко свърши,макар че трудно го възприех.Чувствата си останаха за моя сметка...но всичко това беше отдавна,слава БогуЕмоции...

ти ли ще казваш или на теб ще казват

... нищО на тОя святъ не е вечно ... следОвателно ранО или късно ще стигнеш до раздяла ... обаче е важно от цялатъ тази пОмия катО какъв шъ излезеш,като победител с гОрдо вдигнатъ глава или,като нещастно мекОтело

как ли...ми първият беше право куме в очи- "с теб късаме. не те обичам, само трупах опит" - та беше първото ми гадже. Бях шокирана.
Втората раздяла траеше години- ту се разделяхме, ту се събирахме- той не можеше да реши с коя иска да бъде...Първоначално го усещах отнесен, замислен, замечтан, носталгичен и дистанциран. После го хванах, че ми изневерява. И после почна трагедията - понеже явно искаше да е и с двете ни едновременно...

А ти защо питаш? чудиш се как да разкраш някого ли?

За мен най-почтеният вариант е с думи- в прав текст и гледайки другия в очите. А не например с постепенно отегляне, дистанция и разреждане на чувания и виждания. За какво да се удължава агноията и другият човек да се чуди кво става? истината преди всичко.

Напълно те подкрепям и аз мисля ,4е е по добре да се каже ,боли ,но още пове4е боли ,ако те оставят сам/а да се сещаш.

В повечето случаи от позабравеното ми вече минало, си тръгваха... след изневяра и тихомълком...като "пръдня из гащи" (извинете за грубия, но много точен израз!), преставаха да намират време за среща, не се обаждаха по телефона и явно очакваха да се сетя за какво иде реч...
Добрата новина е, че пък ми предоставяха възможност, аз да късам с тях, защото съм била и съм ревностна почитателка на варианта "Право куме, та в църните Очи".
Аз се обаждах и казвах: "До вчера очаквах да се обадиш, но ти не пожела. Не ме интересуват подробности, чувствай се свободен!" И изгарях мостовете след всеки, да не би да дръзне да ме потърси отново с лигавото"Ама, сгреших, мило другарче и повече няма да правя така... прости ми!"
Какво да се прави, тогава все...на боклуци попадах, явно е трябвало много да уча от уроците на живота...

Ах!

ами с мен не са се разделяли. типично по мъжки, първият ми приятел спря да ми се обажда, а аз интуитивно си разбрах за какво иде реч и не го потърсих. просто поциврих в шепи годинка две ;-) и посчупих една две чинии.
за да не подлагам мъжете на унижения, да ме търсят и изтръпват, типично по женски аз си късам мъжката. кратко и без обяснение. внимавай да не те разубеждават, особено ако няма други, защото ще се стигне до пробване и пак и пак и пак.

Виж за мостовете си праваЗащо ли отнякъде ми се е втълпила следната ъъъ...сентенция"Няма ново начало със старо момиче".Предполагам,че обратното също е валидно.

Разбира се, че е валидно!
Ново начало със старо момче също не се получава!
Колкото и фино да залепиш счупеното, ЛИЧИ!!!

Ах!

раздялата -ми как?казваш да се маха и то4ка по въпроса,кво иде ми дойде ми ,после нека да ходи като ударен от самолет!

1.Първо- не ти пожелавам да ти го кажат на теб това за което питаш в "прав текст", защото тогава адски много боли, дано никога не го усетиш.Разумните хора постъпват тактично а не директно.............А по въпроса за "писването" от бившият/та/ ако разсъждаваш така никога няма да имаш постоянен патньор и никога няма да си способен/на/ да обичаш истински.Какво е според теб да ти "писне"........Ако човека те обича и държи на теб, това означава,че ти бъркаш някъде "такта".Потърси грешки и в себе си, не се поддавай на временни емоции,защото те водят до твърде лош край за теб самият.

Грешка ли е да спреш да обичаш???

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

е па много ми е интересно до какав лош край ме водят,м?

Е,какъв по-лош край от това любовта да си е отишла?!Анализите и самоанализите са напълно излишни и болезнени.Любовта е чувство и всякакви разсъждения,поуки и разните му там умувания нямат нищо общо с Нейно Величество ЛЮБОВТА!Единствените "лечебни балсами" са приятелството и пак тя-ЛЮБОВТА!

Директно. В очите. Не виждам смисъл в разтакаването. Или обичаш някого и искаш да бъдеш с него или не. Може да е болезнено, но ми се струва доста по-честно и достойно така, отколкото да си бъдем заедно по инерция и по този начин да удължаваме агонията- той- защото усеща, че не го обичам, аз- защото не се чувствам добре с него. Така съм правила и така ще продължавам да правя- от раз.

А ти как?...

na men mi se obadi gadjeto i mi go iztarsi po telefona i mi kaza 4e ako iskam da pogovorim moje da se vidim i se vidiahme obsadihme ne6tata i se razdelihme sas dalga celuvka.tova za men be6e nai-dostoinia na4in

Нещата се усложняват с годините, на които сте и обстоятелствата при които де факто, сте били заедно. На 8 години е странно, на 12 години е забавно, на 16 е нараняващо, на 20 е пагубно, на 25 е осъзнато, на 35 е напълно като договор. Всичко след тази възраст е в "пито-платено вариант". Възможна е Любов, но доста меркартилна, като вътрешно core.
Започват почти аксиомните глупости. Огромна част са за деца, които не са от връзката. Нормално те се толерират интуитивно повече. Губи се нормалната иначе връзка Простъпка-Наказание. Излиза от контрол. Смисълът на едно наказание, лесно се детрансформира в "любовта на майката". Няма как да се контролира такова хлапе. Много лесно писва, да прави каквото ще. След 15 години, изобщо не съществува начин, да се контролира. Това НЕ Е ТВОЕ ДЕТЕ И САМО ГОСПОД БИ ГО СПРЯЛ, да не ти сътвори проблем. На кой му се живее така? И какво излиза? Може и да е тъпо, но се "бракувайте", като си правите собствени деца. Абсолютно никакъв начин няма, че ще се държат подобаващо. Както знаем, нищо не е такова, каквото изглежда.
Няма как да разбереш съдбата си. Просто вярвай. Нищо, ама нищо, не зависи от нас. Успех на всички!