4овек!

Поздравявам вси4ки в този клуб с едно свое стихотворение:
то се казва:.......

4овек!

1.Животните са само тези,
които знаят как да се приспособят.
Към природните условия-
затова и имат те,краткия живот!

2.Ти не си животно,а 4овек
един 4овек изпълнен със идеи,заплитани със много труд.
Ти ще оцелееш-повтаряй
без да внасяш смут!

3.Не се опитвай ти да подражаваш,
изгради си ли4ността !
Твоя,собствена и пълна с идеали
и с приятели в иденти4ността!

17.05.05

Човекът също се приспособява
към другите по своя път,
значението свое заявява
да го познава и светът.

Пиши умело, Борислава,
щом много искаш - гледам аз -
да опознаеш що е слава,
започвай още в този час!

хахах,много благодаря ехplorer !-ти също пишеш много добре ,пък по едно време на мен ми бе дори хоби.Поздрави!

A be gore dolu ! Stava....

в този ред на мисли се сетих за о6те едномое произведение:казва се

§§§§§ Лабиринт §§§§§

1.Един безкраен лабиринт,
един безкраен и добре измислен свят.
Една обарканост жестока
и толкова усмислени неща...


2.И няма ве4е онова спокойствие,
и няма ве4е онази подредена стая!
И няма ве4е мисълта да страда,
за толкова из4истено не знание!

3.Сигурно отново ще ме питаш,
ще ме караш да ти отговоря аз:
"защо на дявола,душата си-продадох я?"
-попадна бързо във жестокия и лабиринтен свят.

мерси много ^SPOON^:)).

Светът е лабиринт наистина
и в него лутаме се непрестанно,
но пък граматиката си е истина
и трябва да се спазва постоянно.

Усилия големи от нас тя не изисква,
но пък ако не спазваме я точно,
тя мислите ни някак си разплисква
и прави стихоплетството порочно.

ееееееее ,ти ме заби отвсякаде,4естно!

И ти ли?!

Нали ти казах,че не всичко е така,както изглежда!
Съдраха ме до нерви,точат зъби,лети стрела,пък и ти!

Ще ме докарате до шизофрения,ей!
Аааа,не може така!



Ръкавът си Брунхилда запретна с лекота,
за да прехвърли щита на лакътя си тя.
И копието в ръката си метна тъй умело,
че хвърли във уплаха с изкуството си краля.

Двубоя почна Гунтер,с живота се простил,
ала за щастие Зигфрид над него се смилил
и плещите на Гунтер,когато той допрял,
изтръпнал краля в ужас,от страх обхванат цял.

- Не виждам близо никой!- в ума си каза той,
плещите ми докосна тук някой,ала кой?
До него стигна шепот: - Внимавай,драги мой!
Аз Зигфрид съм.С Брунхилда сега ще влизам в бой!

На лакътя ми скришно,метни щита си здраво
и се прави,че вършиш,каквото аз ще правя,
кат действам вместо теб.Ти само се преструвай!
Пое дъха си кралят от туй,което чува.

- Не разбере ли никой,девойката че мамим,
не ще да бъдеш утре безславен и посрамен.
Виж колко уверена Кралицата е вече -
на смърт за нея вече,си сигурно обречен!

В миг копието Брунхилда запрати към целта.
Подобен страшен удар във битка досега
синът могъщ на Зигленд със щита не бе отбил.
От него сноп от искри в небето се извил.

Каления връх на копието през щита мина с звън
и в бронята удари,изкара чак огън!
Тоз удар,всеки воин би могъл да повали,
разбира се,ако не носи вълшебно наметало!

Струйка кръв избликна в устата на Зигфрид.
Отскочи нидерландецът,дръпна от своя щит
девойчиното копие,както бе то забито,
решен назад веднага да и го запокити.

Но после се размисли.Брунхилда съжали,
преди да хвърли копието,върха му притъпи,
а след това в исландката така го зафуча,
че върхът му във бронята и зловещо издрънча.

И сноп искри тогава стоманата пусна.
От силата на удара девойката падна.
Така синът на Зигмунд я смъкна на земята.
Не бе способен Гунтер тъй копието да мята!

Когато се изправи,Брунхилда му каза:
- За тоз чудесен удар,кралю,благодаря!
Защото си представяше,че той я победи,
а всъщност,друг по-силен от него я сломи!

оpss- поне последният куплет да допиша,4е го пропуснах,а той е:


Ти пристигаш първи на финала,
задъхан си и много изпотен.
И казваш си "Пристигнах първи,
Аз съм краля!И света върти се този
път около мен!"....

Айде със здраве....

е малко литература,добре ми дойде.