лов с гончета
0 отговора
127 прегледа
лов с гончета
има ли желаещи да говорим за ловните кучета за космат дивеч.
дайте мнения за добрите свинари. за да поставя началото:
малко е дългичко, ама сори....
Ловът на дива свиня – този най-вълнуващ и същевременно труден начин на лов, любим на всички български ловци. Доколко обаче се замисляме и анализираме причините за успеха и неуспеха при провеждането му? За съжаление трябва да констатираме, че у нас успехът при този лов е по-скоро случаен и често не оправдава надеждите на всички ловци, чакащи с нетърпение поредния ловен излет. Може би ще предизвикам известно недоволство , но отново и отново се убеждавам , че както недостатъчната теоритична подготовка, така и нежеланието на повечето колеги да се занимават с теоритичната постановка на проблема се отразява с все по-голяма сила на резултатността на лова. Една от причините без съмнение е недостатъчните публикации в ловната преса, както и факта че ловци с много голям опит в лова на този вид дивеч предпочитат да не го споделят оставяйки по този начин тънкостите да се губят с поколенията и всяко да започва отначало по метода на опит-грешка.
Подобна постановка на въпроса, обаче, не може да ни бъде оправдание. Време е да преодолеем налаганата ни през комунизма затвореност и да погледнем към световния опит в този най-древен спорт. Още повече, че сега достъпа ни до чужди специализирани издания, телевизии, интернет е на практика неограничен.
Следва да преодолеем и прекалено голямото си самочувствие на “специалисти”, за отбелязване - в повечето случаи напълно необосновани. Застъпвам мнението че не само броя на добитите свине прави един ловец специалист. Ако ловувате в една местност богата на диви свине , но ловувате само по един и същи начин , по които са ловували и вашите деди /защото е установено че той е най-удачния за съответния регион/, смяната на района ще ви свари напълно неподготвени и най-вероятно няма да усетите тръпката на лова. В тази връзка искам да препоръчам на колегите по-често да ловуват на различни терени – това само ще обогати ловния ви опит. Какво се забелязва напоследък – в изминалите няколко сезона силно нараства броя на дивите свине. Това нарастване , обаче е неравномерно. Така се получава, че дивечът се групира в по-трудно достъпни райони, а същевременно там ловците са по-малко и съответно ловът е по-неуспешен /все пак имайки предвид че този лов е колективен/.
Резултатът е следния – в полските райони , където дивечът е най-малко е най-голям отстрела , а в силно пресечените балкански терени , където свинете са най-много отстрела е нищожен и ето налице са първите резултати – проявената чума в следствие на пренаселването започна да взема първите си жертви. Какво маже да се направи ли – ами просто да се канят по-често “външни ловци”, защо не и по линията ловния туризъм, още повече, че това е една възможност за самофинансиране на дружинките.
Подобно е положението и по най-вълнуващия ни въпрос – кучетата за този лов. Преобладаващите мелези сред ловните кучета са в състояние да развалят настроението и на най-добронамерения ловец. А гледките от снимките на ловните излети по скоро ни напомнят на средноазиатските държави където ловът е все още начин на прехрана.
Кои са преобладаващите породи кучета които се използват за лова на диви свине: това са преди всичко мелезите , гончетата и не на последно място лайките , които за радост на повечето колеги все повече се срещат сред ловните ни полета /за съжаление не достатъчно чистопородни и без родословни документи/.
Необходимо е да се уточни че порода специално само за лов на диви свине няма и че всички породи , които се използват за този вид лов са по един или друг начин адаптирани за този дивеч.
Какви са маниерите на работа на тези породи – от тази гледна точка ще поставим въпроса за да разграничим и подчертаем специфичните качества на тази или онази порода и предимно на гончетата , за да се опитаме да отговорим на някои въпроси защо очакванията ни не се припокриват с постигнатите резултати и да преложим някои нови методи при обучението и използвонето на гончетата.
Тук ще оставим в страни породите териери и германските птичари, които не са обект на настоящия преглед.
Да погледнем на първо място лайките- западносибирска, източносибирска и руско –европейска. Това са породи спадащи към пета група съгласно регламента на Международната федерация по кинология – шпицове и примитиви. Към тази група спадат и породите “примитиви” поденко канарио /podenko canario/ и поденко ибиценко /podenko ibizenco/ – две испански породи кучета с които повечето от нас са запознати от ловния канал – shasse&peshe. Това са кучета преди всичко създадени за ловуване на група. Както лайките така и испанските примитиви ловуват повече за себе си отколкото за ловеца-водач. Следвайки инстинкта на вълците да се приближават тихо до дивеча и едва в последния момент да залайват и едновременно да се нахвърлят върху него, стремейки се да го задържат или убият. При тези породи по скоро ловеца се приспособява към начина на ловуване на групата кучета , отколкото обратното. Това в никакъв случай не води до по-малка резултатност, но е твърде специфично. Единичните кучета от тези породи работещи успешно на свине са по-скоро изключение отколкото правило. По правило тези кучета никога не следват дирята с лай а лаят само на поглед – докато виждат дивеча. Това им качество много се цени от някои ловци тъй като знаят че ако кучето лае дивечът е непосредствено пред него. За отбелязване е както и преди съм посочвал неотменимата зависимост: вид дивеч – терен – метод на лов – порода куче подходяща за този лов.
Лайките са селекционирани за професионален лов в тайгата. При този начин на лов ловците обикновенно двама-трима, не повече, пускайки сработена група лайки 5 – 6 на брой, се разпръскват в различни посоки и посредством търсене, забележете, а не чрез пусии се натъкват на свинете обикновенно на лежанка и кучетата се опитват да задържат някое животно. Ролята на ловеца тук е да стигне до мастото на задържането и с един внимателен изстрел да убие животното на място, внимавайки да не нарани някое куче. Този лов може да се нарече “чрез търсене” и в България може да се практикува само извън законовите разпоредби, тъй като предполага по-малко ловци от предвидения в закона минимум, повече от три на брой кучета и не рядко по-голяма територия на претърсването от тази на дружинката. Ловците при такъв лов също са принудени да изминават по-големи разстояния , тъй като лайките работят значително по-близо до ловеца от гончето. Т.е. лайките могат да бъдат наречени кучета “стопери”, а не подгонвачи. С по-близката си работа, злобния нрав и не на последно място в следствие на неразбиране на породните особености проявени в начина на лов с тези прекрасни ловни кучета, българските ловци не умеят да използват правилно породата и остават разочаровани от нейните ловни качества. Обикновенно, ценители на лайките са ловни служители ловуващи предимно в Дивечовъдните станции или оградени територии. Там се ловува предимно чрез търсене, като малкото на брой ловци се опитват да се прокраднат до задържаното животно и да стрелят по него.
По подобен начин се ловува и с двете испански породи кучета поденко канарио и поденко ибиценко. При типичния лов монтерия, обикновенно се използват огромен брой кучета, често докарвани с камиони от типа на тир, които биват пускани в предварително добре заградената с пусии територия. Компенсираики близката работа с броя на кучетата и с пускането им от няколко направления, заградената площ на гонката бива основно изгонена. За отбелазване е отново гоненето на поглед. При монтерията обикновено се стреля по всичко което мърда като елени , лопатари, муфлони. Дивите свине обикновенно биват убивани от водачите на кучетата с ножове и копия тъй като не успяват да избягат на бързите и многобройни кучета и биват задържани на място.
За мен открит остава въпроса за ловната етика при монтерията , макар да разбирам икономическата и ефективност.
Същият е начинът по които работат и нашите мелези и “турски кръстоски” – лаят само когато виждат дивеча и се стремят да го задържат на място. Не бива да пропуснем и факта че с такива “турски мелези” обикновенно се ловува в заградените резервати бракониерски. Прасето обикновенно бива задържано без лай и убито бързо от бракониерите с ножове и подобия на копия. По този начин се добиват по-скоро по-дребни прасета и този вид лов си е чисто за месо, при него няма спортни елементи, макар че може да има много остри ситуации както за ловци така и за кучета.
По причина на дълбоко вкоренения ни колективизъм в лова едър дивеч, закрепен и в закона, смятам че още дълго нама да бъдат оценени правилно ловните достойнства на тези прекрасни породи кучета и добитите с тяхна помощ трофей ще заемат незначителна част още дълго време.
Да отворим сега голямата тема за гончетата – тези обичани и мразени, тотално отричани и същевременно безценни породи кучета.
Породите гончета които се използват в нашата страна в преобладаващата си част са българско гонче, барак, югославски гончета – сръбско гонче, сръбско трицветно гонче, посавско гонче, планинско гонче, както и някои нови за страната ни породи като английският бигъл.
За техния маниер на работа много ловци претендират че имат големи познания, но същевременно и заблудите са широко разпространени.
Гончетата са систематично систематизирани в шеста група на Международната федерация по кинология – гончета и кръвоследници. Типичната работа на гончето се заключава в намирането и проследяването с лай на топлата диря на дивите свине и прогонването им към пусиите. Забележете че казвам “прогонване” – т.е. това са кучета подгонвачи а не стопери както лайките и другите описани по-горе. Не са редки и случаите на задържане на дивата свиня, но те не са типични за работата на гончето и по-скоро са провокирани от външни фактори като особеност на терена, размер на животното или някакво нараняване, което го заставя да се отбранява вместо да избяга. Гласовото преследване на следата , която може да бъде хваната от 1-2 километра кара дивите свине да се вдигнат от дневната си лежанка много преди да ги наближат кучетата /защото те почти винаги са повече от едно/. Това от своя страна е в състояние да изиграе лоша шега на някои не достатъчно внимателни ловци, които заслушани в лая гончетата биват изненадани от светкавичното появяване на дивеча въпреки далечния лай – и съответно водещи до пропуски и неточна стрелба.
Да разделим сега качествата на гончетата на положителни и отрицателни и да видим кучетата ли са “виновни” за това или самите ние.
Положителни качества:
1. Добро “ниско” обонание
2. настойчивост
3. злоба
4. силен и звучен глас
5. широко търсене, независимо от ловеца
Отрицателни качества:
1. често се губят - в резултат на по-широкото си търсене и увлечени от дивеча могат да изминат много километри и да бъдат откраднати или изгубени
2. гонят и други видове дивеч – обект на упорито гонене стават най-често сърните, а също и зайци и хищници
3. непокорни са – някои колеги за това им качество ги определат като “тъпи”, едва ли не примитивни кучета, не подлежащи на обучение
4. сравнително късно съзряване – обикновенно гончето започва работа на втория си сезон, за разлика от птичарите където и 5 месечно куче може да ловува успешно
В следващите редове нама подробно да застъпвам методите на обучение на гончетата, а по скоро ще изброя на кои команди или кои задължителни елементи трябва да изпълнява всяко едно гонче за да бъде “управляемо” и да може да се ловува с него, а също и някои методи за преодоляване на посочените горе като отрицателни качества страни в тяхната работа, както и създаването на сработена група.
Преди всичко е необходимо колегите да се постараят да дадат необходимото домашно обучение на гончето. То по нищо не се различава от домашната дресура на птичарите за която е писано твърде много, и на която няма да се спирам в детайли. Искам тук да вметна една забележка – много ловци смятат че гончето е дворно куче и не може или не трябва да се отглежда в жилището/апартамента на ловеца. Моето мнение е, че това е крайно неправилно отношение. Живеещо на двора , често не при стопанина си , завързано на верига 4-5 месеца в годината без да бъде пускано, което и да е куче , а особено гончето ще си остане неуправляемо и ще ловува преди всичко за себе си а не за вас.
Напротив – гледано у дома или поне ежедневния контакт и занимания с гончето ще имат съвсем различен резултат. Приучено от ранна възраст да се подчинява на рога или свирката при повикване, на командите “седни”, “легни”, “при мен”, “в крак” /или “редом”- да върви до крака на водача/, на “място” /за оставане на място независимо от терена и условията/. Съгласен съм че подобно обучение не е лесно, тъй като кучето е относително непокорно , енергично, но нима обучението на един ирландски сетер е по-малко предизвикателство.
Проблемът може да се постави и от друга гледна точка – ловът в България е преди всичко любителски, а за перфектната работа на гончето са необходими чести , почти ежедневни занимания и твърда ръка. Обръщали ли сте внимание на филмите за лов с гончета от Франция и Англия? Ще забележите пълното покорство на гончетата, дори когато дивечът е непосредствено пред тях те не се впускат след него без команда. Придвижват се по шосетата в плътна група , лесна за управление, без да пречат на движението, качват се и слизат от превозните средства по команда почти едновременно и не се налага ги чакаш. Това е мечта на всички ловци , но какво правим за осъществяването и ?
Има и друга страна , която няма как да избегнем – обикновенно с едно гонче е трудно да се ловува самостоятелно на диви свине. Не че няма подобни случаи , но това обикновенно са възрастни гончета работещи бавно и уверено със силен глас, които са в състояние да вдигнат свинете и да ги изкарат на пусията . Много работа е необходима за да научите младото си гонче на този маниер. Обикновенно това става след 3-4-тата година.
Изправени сме едва ли не пред дилема: или да вземем две или три гончета /които ще ни бъде трудно да гледаме в апартамента си/ , или да се постараем да ловуваме само с колеги , които полагат същите усилия като нас за обучение на гончето си.
Все пак като всеки проблем и този е разрешим. За целта е необходимо да имаме съгласието и подкрепата на хората с които ловуваме . Ето как смятам за най-удачно да се обучава група гончета , които при това не са собственост само на един ловец:
Първо, смятам, че е необходима професионалната треньорска намеса - първо като консултация , а след това и при сработването на групата.
Отначало, след закупуването на малките няколкомесечни кученца е необходимо да се запознаете с професионален треньор, с който да уточните какви цели да си поставите при обучението и който да ви посочи първите стъпки които можете да направите при домашната дресировка на вашето куче. Не се притеснявайте от неуспеха или от неравномерните постижения на питомците ви, в последващия етап , когато ще предоставите кучето на професионалния треньор – негова ще бъде задачата да уеднакви постиженията на гончетата и да работи с тях както групово, така и индивидуално. Първите стъпки, обаче можете да направите и сами. Това са преди всичко привикването към свирката/рога преди хранене, командите “седни”, “легни”, “място” и “редом”. Това са обикновенни команди , които вашето куче следва да изпълнява отлично първо в домашни условия , а след това и навън, първо индивидуално , а след това и в присъствието на други кучета. Само когато сте сигурни че вашето гонче ще изпълни елементите на упражненията в присъствието на други кучета, автомобили, и въобще при фактори отвличащи вниманието му, ще сте сигурни че гончето ви е напълно управляемо. Тук отново е необходима консултация с професионалния треньор, и въобще трябва често заедно с останалите колеги с които сте решили да създадете група да посещавате треньора, както за да “сверите часовника си”по отношение на вашата работа, така и да не губят младите гончета връзката помежду си. Разбира се , това не е лесна работа , но удоволствието от постигнатия резултат, заедно с положените от вас лично усилия ще бъдат стократно възнаградени. А, между другото няма и да ви е евтино, но какво да се прави – всяко нещо има своята цена.
След постигането на индивидуалния успех идва ред на професионалиста. Кучетата му се предоставят за определен срок от време в които той ще поеме задължението да постигне определени резултати – да изравни домашната дресировка на гончетата и да я подобри ако е необходимо; да привикне кучетата едно с друго, за да могат те за в бъдеще да изпълняват едновременно командите; да започне да въвежда групата в т.н. “специализирано ловно обучение”. Предупреждавам , обаче , че това може да стане само при добра обща дресировка за послушание. /Хубаво е при предаването на кучетата на професионалния треньор, да подпишете подробен договор, които да уточнява поставените цели, сроковете, заплащането /а защо не и неустойки/, отговорността при увреждане на животното по вина на треньора и поради проявена непредпазливост. Това ще ви предпази от некоректно отношение спрямо вас като клиенти и спрямо вашия любимец./
Следващ елемент от обучението – вече в групата и от професионалиста – е събуждането на ловния инстинкт на гончетата. Искам тук да направя уточнение , че според мен е правилно обучението да започне на всички видове дивеч и едва след събуждането на интереса на гончетата и сигурната им работа на заек, хищници и диви свине да започне да се “вади” този или онзи вид дивеч от “репертуара”, ако можем да го наречем така, в зависимост от поставените цели. Според мен единствено към сърната следва да бъде насаждана постоянна забрана за гонене. За това има много методи – като се започне от обикновенното оттегляне от следата /а това е лесно ако кучето има общото послушание/, и се стигне до модерни методи като изкуствени миризми за отучване, телетакт и др., които ще опиша в отделен материал .
Отново искам да припомня, че тук може да се включват и собствениците на кучетата, например в уикендите, след работа, или просто когато имате възможност. Това ще обогати и вашия опит с гончетата а ще бъде и полезно за в бъдеще – все пак вие ще ловувате с тези кучета.
При използвания по-горе начин на обучение резултатите няма да закъснеят. Бъдете търпеливи. Винаги си представяйте добре сработената група, мелодичния “вой” на гончетата след дивеча, послушанието и няма как да не ви стане по леко при възникналите трудности в процеса на работа.
Не оставайте с впечатление, обаче, че вашето и на вашите колеги гонче трябва да стои едва ли не постоянно при професионален треньор. Това не е необходимо. Почти веднага след като гончетата започнат да гонят уверено по един или друг дивеч можете да продължите обучението и сами, като само от време на време ги оставяте на своеобразни курсове при треньора. Задължително обаче трябва да имате пълната подкрепа на колегите гледащи останалите кучета от групата. Взаимното доверие трябва да е на ниво, че дори когато в определен ден за тренировка /за предпочетане всеки уикенд/ не можете да отидете с колегите си, да можете спокойно да предоставите гончето си на тях. При реалния лов ролите ви често ще се менят, като ту един ще бъде гонач ту друг – т.е. кучетата трябва да работят еднакво добре с всички.
Препоръчвам ви преди ловния сезон да оставите гончетата си за повече време при професионалния треньор, които чрез ежедневни тренировки ще им припомни необходимите команди . Кучето както и всяко живо същество е способно да забравя и за това не може на се надяваме че веднъж научило нашите команди то ще ги знае и изпълнява завинаги. Честите тренировки са ключът към успеха. Но всички го знаете – забелязали сте как след няколко сезона извежданите заедно кучета започват да работят съвместно. Представете си сега при тренировки и извън сезона какъв би бил резултата. Така хем ще имате своя любимец при себе си , хем ще имате на разположение една добре сработена група кучета, която ще ви представя отлично навсякъде. А именно това е необходимо за този най-труден лов – този на диви свине.
Ако ви се вижда прекалено труден този метод на обучение можете да закупите вече сработена група от гончета, но следва да имате предвид липсата на традиции при обучението за послушание на гончетата. Обикновенно се набляга на самото гонене, като необосновано се пренебрегват другите елементи, което води до това кучетата да са неуправляеми, да се губят , да гонят не разрешени за лов видове и т.н. Възможна е и дресировка за коригиране на поведението, но тя винаги е по-трудна а резултатът – несигурен. Ето защо, като по-удачен и дългосрочен метод препоръчвам вземането на малки кученца, задължително с родословни документи от предпочитаната порода, като имате предвид че в бъдеще освен добра ловна група можете да създадете и потомство от гончетата ви , което ще свикне в групата много по-бързо работейки с родителите си, които са вече обучени. По този начин са сформирани прекрасните стада от гончета в европейските благороднически дворове, по този начин се поддържа и тази традиция и красота която всички гледаме по телевизията.
Това баха някои от методите които смятам за приложими в съвременните условия на лова в България. Има и други начини на успешен лов с група гончета, те обаче са по-скъпи и се извършват предимно от т.нар. професионални гоначи които можете да наемете за определения ловен ден. Това обаче ви лишава от ежедневния контакт с вашата любима порода гонче.
Оставям темата открита. Ще се радвам ако написаното по-горе провокира дискусии сред колегите ловци-кинолози и се надявам да започнем някои ден в България този красив и емоционален лов които се практикува другаде в Европа от векове.
p.s. Очаквайте продължение на темите в посока предварително обучение за послушание, настървяване на гончета за диви свине, методи за отучване от вредни навици и т.н.
С УВАЖЕНИЕ:
адвокат ПЕТЪР Т. ПЕТРОВ
Член на Safari Club International
Председател на Български национален клуб “Сръбско трицветно гонче”
дайте мнения за добрите свинари. за да поставя началото:
малко е дългичко, ама сори....
Ловът на дива свиня – този най-вълнуващ и същевременно труден начин на лов, любим на всички български ловци. Доколко обаче се замисляме и анализираме причините за успеха и неуспеха при провеждането му? За съжаление трябва да констатираме, че у нас успехът при този лов е по-скоро случаен и често не оправдава надеждите на всички ловци, чакащи с нетърпение поредния ловен излет. Може би ще предизвикам известно недоволство , но отново и отново се убеждавам , че както недостатъчната теоритична подготовка, така и нежеланието на повечето колеги да се занимават с теоритичната постановка на проблема се отразява с все по-голяма сила на резултатността на лова. Една от причините без съмнение е недостатъчните публикации в ловната преса, както и факта че ловци с много голям опит в лова на този вид дивеч предпочитат да не го споделят оставяйки по този начин тънкостите да се губят с поколенията и всяко да започва отначало по метода на опит-грешка.
Подобна постановка на въпроса, обаче, не може да ни бъде оправдание. Време е да преодолеем налаганата ни през комунизма затвореност и да погледнем към световния опит в този най-древен спорт. Още повече, че сега достъпа ни до чужди специализирани издания, телевизии, интернет е на практика неограничен.
Следва да преодолеем и прекалено голямото си самочувствие на “специалисти”, за отбелязване - в повечето случаи напълно необосновани. Застъпвам мнението че не само броя на добитите свине прави един ловец специалист. Ако ловувате в една местност богата на диви свине , но ловувате само по един и същи начин , по които са ловували и вашите деди /защото е установено че той е най-удачния за съответния регион/, смяната на района ще ви свари напълно неподготвени и най-вероятно няма да усетите тръпката на лова. В тази връзка искам да препоръчам на колегите по-често да ловуват на различни терени – това само ще обогати ловния ви опит. Какво се забелязва напоследък – в изминалите няколко сезона силно нараства броя на дивите свине. Това нарастване , обаче е неравномерно. Така се получава, че дивечът се групира в по-трудно достъпни райони, а същевременно там ловците са по-малко и съответно ловът е по-неуспешен /все пак имайки предвид че този лов е колективен/.
Резултатът е следния – в полските райони , където дивечът е най-малко е най-голям отстрела , а в силно пресечените балкански терени , където свинете са най-много отстрела е нищожен и ето налице са първите резултати – проявената чума в следствие на пренаселването започна да взема първите си жертви. Какво маже да се направи ли – ами просто да се канят по-често “външни ловци”, защо не и по линията ловния туризъм, още повече, че това е една възможност за самофинансиране на дружинките.
Подобно е положението и по най-вълнуващия ни въпрос – кучетата за този лов. Преобладаващите мелези сред ловните кучета са в състояние да развалят настроението и на най-добронамерения ловец. А гледките от снимките на ловните излети по скоро ни напомнят на средноазиатските държави където ловът е все още начин на прехрана.
Кои са преобладаващите породи кучета които се използват за лова на диви свине: това са преди всичко мелезите , гончетата и не на последно място лайките , които за радост на повечето колеги все повече се срещат сред ловните ни полета /за съжаление не достатъчно чистопородни и без родословни документи/.
Необходимо е да се уточни че порода специално само за лов на диви свине няма и че всички породи , които се използват за този вид лов са по един или друг начин адаптирани за този дивеч.
Какви са маниерите на работа на тези породи – от тази гледна точка ще поставим въпроса за да разграничим и подчертаем специфичните качества на тази или онази порода и предимно на гончетата , за да се опитаме да отговорим на някои въпроси защо очакванията ни не се припокриват с постигнатите резултати и да преложим някои нови методи при обучението и използвонето на гончетата.
Тук ще оставим в страни породите териери и германските птичари, които не са обект на настоящия преглед.
Да погледнем на първо място лайките- западносибирска, източносибирска и руско –европейска. Това са породи спадащи към пета група съгласно регламента на Международната федерация по кинология – шпицове и примитиви. Към тази група спадат и породите “примитиви” поденко канарио /podenko canario/ и поденко ибиценко /podenko ibizenco/ – две испански породи кучета с които повечето от нас са запознати от ловния канал – shasse&peshe. Това са кучета преди всичко създадени за ловуване на група. Както лайките така и испанските примитиви ловуват повече за себе си отколкото за ловеца-водач. Следвайки инстинкта на вълците да се приближават тихо до дивеча и едва в последния момент да залайват и едновременно да се нахвърлят върху него, стремейки се да го задържат или убият. При тези породи по скоро ловеца се приспособява към начина на ловуване на групата кучета , отколкото обратното. Това в никакъв случай не води до по-малка резултатност, но е твърде специфично. Единичните кучета от тези породи работещи успешно на свине са по-скоро изключение отколкото правило. По правило тези кучета никога не следват дирята с лай а лаят само на поглед – докато виждат дивеча. Това им качество много се цени от някои ловци тъй като знаят че ако кучето лае дивечът е непосредствено пред него. За отбелязване е както и преди съм посочвал неотменимата зависимост: вид дивеч – терен – метод на лов – порода куче подходяща за този лов.
Лайките са селекционирани за професионален лов в тайгата. При този начин на лов ловците обикновенно двама-трима, не повече, пускайки сработена група лайки 5 – 6 на брой, се разпръскват в различни посоки и посредством търсене, забележете, а не чрез пусии се натъкват на свинете обикновенно на лежанка и кучетата се опитват да задържат някое животно. Ролята на ловеца тук е да стигне до мастото на задържането и с един внимателен изстрел да убие животното на място, внимавайки да не нарани някое куче. Този лов може да се нарече “чрез търсене” и в България може да се практикува само извън законовите разпоредби, тъй като предполага по-малко ловци от предвидения в закона минимум, повече от три на брой кучета и не рядко по-голяма територия на претърсването от тази на дружинката. Ловците при такъв лов също са принудени да изминават по-големи разстояния , тъй като лайките работят значително по-близо до ловеца от гончето. Т.е. лайките могат да бъдат наречени кучета “стопери”, а не подгонвачи. С по-близката си работа, злобния нрав и не на последно място в следствие на неразбиране на породните особености проявени в начина на лов с тези прекрасни ловни кучета, българските ловци не умеят да използват правилно породата и остават разочаровани от нейните ловни качества. Обикновенно, ценители на лайките са ловни служители ловуващи предимно в Дивечовъдните станции или оградени територии. Там се ловува предимно чрез търсене, като малкото на брой ловци се опитват да се прокраднат до задържаното животно и да стрелят по него.
По подобен начин се ловува и с двете испански породи кучета поденко канарио и поденко ибиценко. При типичния лов монтерия, обикновенно се използват огромен брой кучета, често докарвани с камиони от типа на тир, които биват пускани в предварително добре заградената с пусии територия. Компенсираики близката работа с броя на кучетата и с пускането им от няколко направления, заградената площ на гонката бива основно изгонена. За отбелазване е отново гоненето на поглед. При монтерията обикновено се стреля по всичко което мърда като елени , лопатари, муфлони. Дивите свине обикновенно биват убивани от водачите на кучетата с ножове и копия тъй като не успяват да избягат на бързите и многобройни кучета и биват задържани на място.
За мен открит остава въпроса за ловната етика при монтерията , макар да разбирам икономическата и ефективност.
Същият е начинът по които работат и нашите мелези и “турски кръстоски” – лаят само когато виждат дивеча и се стремят да го задържат на място. Не бива да пропуснем и факта че с такива “турски мелези” обикновенно се ловува в заградените резервати бракониерски. Прасето обикновенно бива задържано без лай и убито бързо от бракониерите с ножове и подобия на копия. По този начин се добиват по-скоро по-дребни прасета и този вид лов си е чисто за месо, при него няма спортни елементи, макар че може да има много остри ситуации както за ловци така и за кучета.
По причина на дълбоко вкоренения ни колективизъм в лова едър дивеч, закрепен и в закона, смятам че още дълго нама да бъдат оценени правилно ловните достойнства на тези прекрасни породи кучета и добитите с тяхна помощ трофей ще заемат незначителна част още дълго време.
Да отворим сега голямата тема за гончетата – тези обичани и мразени, тотално отричани и същевременно безценни породи кучета.
Породите гончета които се използват в нашата страна в преобладаващата си част са българско гонче, барак, югославски гончета – сръбско гонче, сръбско трицветно гонче, посавско гонче, планинско гонче, както и някои нови за страната ни породи като английският бигъл.
За техния маниер на работа много ловци претендират че имат големи познания, но същевременно и заблудите са широко разпространени.
Гончетата са систематично систематизирани в шеста група на Международната федерация по кинология – гончета и кръвоследници. Типичната работа на гончето се заключава в намирането и проследяването с лай на топлата диря на дивите свине и прогонването им към пусиите. Забележете че казвам “прогонване” – т.е. това са кучета подгонвачи а не стопери както лайките и другите описани по-горе. Не са редки и случаите на задържане на дивата свиня, но те не са типични за работата на гончето и по-скоро са провокирани от външни фактори като особеност на терена, размер на животното или някакво нараняване, което го заставя да се отбранява вместо да избяга. Гласовото преследване на следата , която може да бъде хваната от 1-2 километра кара дивите свине да се вдигнат от дневната си лежанка много преди да ги наближат кучетата /защото те почти винаги са повече от едно/. Това от своя страна е в състояние да изиграе лоша шега на някои не достатъчно внимателни ловци, които заслушани в лая гончетата биват изненадани от светкавичното появяване на дивеча въпреки далечния лай – и съответно водещи до пропуски и неточна стрелба.
Да разделим сега качествата на гончетата на положителни и отрицателни и да видим кучетата ли са “виновни” за това или самите ние.
Положителни качества:
1. Добро “ниско” обонание
2. настойчивост
3. злоба
4. силен и звучен глас
5. широко търсене, независимо от ловеца
Отрицателни качества:
1. често се губят - в резултат на по-широкото си търсене и увлечени от дивеча могат да изминат много километри и да бъдат откраднати или изгубени
2. гонят и други видове дивеч – обект на упорито гонене стават най-често сърните, а също и зайци и хищници
3. непокорни са – някои колеги за това им качество ги определат като “тъпи”, едва ли не примитивни кучета, не подлежащи на обучение
4. сравнително късно съзряване – обикновенно гончето започва работа на втория си сезон, за разлика от птичарите където и 5 месечно куче може да ловува успешно
В следващите редове нама подробно да застъпвам методите на обучение на гончетата, а по скоро ще изброя на кои команди или кои задължителни елементи трябва да изпълнява всяко едно гонче за да бъде “управляемо” и да може да се ловува с него, а също и някои методи за преодоляване на посочените горе като отрицателни качества страни в тяхната работа, както и създаването на сработена група.
Преди всичко е необходимо колегите да се постараят да дадат необходимото домашно обучение на гончето. То по нищо не се различава от домашната дресура на птичарите за която е писано твърде много, и на която няма да се спирам в детайли. Искам тук да вметна една забележка – много ловци смятат че гончето е дворно куче и не може или не трябва да се отглежда в жилището/апартамента на ловеца. Моето мнение е, че това е крайно неправилно отношение. Живеещо на двора , често не при стопанина си , завързано на верига 4-5 месеца в годината без да бъде пускано, което и да е куче , а особено гончето ще си остане неуправляемо и ще ловува преди всичко за себе си а не за вас.
Напротив – гледано у дома или поне ежедневния контакт и занимания с гончето ще имат съвсем различен резултат. Приучено от ранна възраст да се подчинява на рога или свирката при повикване, на командите “седни”, “легни”, “при мен”, “в крак” /или “редом”- да върви до крака на водача/, на “място” /за оставане на място независимо от терена и условията/. Съгласен съм че подобно обучение не е лесно, тъй като кучето е относително непокорно , енергично, но нима обучението на един ирландски сетер е по-малко предизвикателство.
Проблемът може да се постави и от друга гледна точка – ловът в България е преди всичко любителски, а за перфектната работа на гончето са необходими чести , почти ежедневни занимания и твърда ръка. Обръщали ли сте внимание на филмите за лов с гончета от Франция и Англия? Ще забележите пълното покорство на гончетата, дори когато дивечът е непосредствено пред тях те не се впускат след него без команда. Придвижват се по шосетата в плътна група , лесна за управление, без да пречат на движението, качват се и слизат от превозните средства по команда почти едновременно и не се налага ги чакаш. Това е мечта на всички ловци , но какво правим за осъществяването и ?
Има и друга страна , която няма как да избегнем – обикновенно с едно гонче е трудно да се ловува самостоятелно на диви свине. Не че няма подобни случаи , но това обикновенно са възрастни гончета работещи бавно и уверено със силен глас, които са в състояние да вдигнат свинете и да ги изкарат на пусията . Много работа е необходима за да научите младото си гонче на този маниер. Обикновенно това става след 3-4-тата година.
Изправени сме едва ли не пред дилема: или да вземем две или три гончета /които ще ни бъде трудно да гледаме в апартамента си/ , или да се постараем да ловуваме само с колеги , които полагат същите усилия като нас за обучение на гончето си.
Все пак като всеки проблем и този е разрешим. За целта е необходимо да имаме съгласието и подкрепата на хората с които ловуваме . Ето как смятам за най-удачно да се обучава група гончета , които при това не са собственост само на един ловец:
Първо, смятам, че е необходима професионалната треньорска намеса - първо като консултация , а след това и при сработването на групата.
Отначало, след закупуването на малките няколкомесечни кученца е необходимо да се запознаете с професионален треньор, с който да уточните какви цели да си поставите при обучението и който да ви посочи първите стъпки които можете да направите при домашната дресировка на вашето куче. Не се притеснявайте от неуспеха или от неравномерните постижения на питомците ви, в последващия етап , когато ще предоставите кучето на професионалния треньор – негова ще бъде задачата да уеднакви постиженията на гончетата и да работи с тях както групово, така и индивидуално. Първите стъпки, обаче можете да направите и сами. Това са преди всичко привикването към свирката/рога преди хранене, командите “седни”, “легни”, “място” и “редом”. Това са обикновенни команди , които вашето куче следва да изпълнява отлично първо в домашни условия , а след това и навън, първо индивидуално , а след това и в присъствието на други кучета. Само когато сте сигурни че вашето гонче ще изпълни елементите на упражненията в присъствието на други кучета, автомобили, и въобще при фактори отвличащи вниманието му, ще сте сигурни че гончето ви е напълно управляемо. Тук отново е необходима консултация с професионалния треньор, и въобще трябва често заедно с останалите колеги с които сте решили да създадете група да посещавате треньора, както за да “сверите часовника си”по отношение на вашата работа, така и да не губят младите гончета връзката помежду си. Разбира се , това не е лесна работа , но удоволствието от постигнатия резултат, заедно с положените от вас лично усилия ще бъдат стократно възнаградени. А, между другото няма и да ви е евтино, но какво да се прави – всяко нещо има своята цена.
След постигането на индивидуалния успех идва ред на професионалиста. Кучетата му се предоставят за определен срок от време в които той ще поеме задължението да постигне определени резултати – да изравни домашната дресировка на гончетата и да я подобри ако е необходимо; да привикне кучетата едно с друго, за да могат те за в бъдеще да изпълняват едновременно командите; да започне да въвежда групата в т.н. “специализирано ловно обучение”. Предупреждавам , обаче , че това може да стане само при добра обща дресировка за послушание. /Хубаво е при предаването на кучетата на професионалния треньор, да подпишете подробен договор, които да уточнява поставените цели, сроковете, заплащането /а защо не и неустойки/, отговорността при увреждане на животното по вина на треньора и поради проявена непредпазливост. Това ще ви предпази от некоректно отношение спрямо вас като клиенти и спрямо вашия любимец./
Следващ елемент от обучението – вече в групата и от професионалиста – е събуждането на ловния инстинкт на гончетата. Искам тук да направя уточнение , че според мен е правилно обучението да започне на всички видове дивеч и едва след събуждането на интереса на гончетата и сигурната им работа на заек, хищници и диви свине да започне да се “вади” този или онзи вид дивеч от “репертуара”, ако можем да го наречем така, в зависимост от поставените цели. Според мен единствено към сърната следва да бъде насаждана постоянна забрана за гонене. За това има много методи – като се започне от обикновенното оттегляне от следата /а това е лесно ако кучето има общото послушание/, и се стигне до модерни методи като изкуствени миризми за отучване, телетакт и др., които ще опиша в отделен материал .
Отново искам да припомня, че тук може да се включват и собствениците на кучетата, например в уикендите, след работа, или просто когато имате възможност. Това ще обогати и вашия опит с гончетата а ще бъде и полезно за в бъдеще – все пак вие ще ловувате с тези кучета.
При използвания по-горе начин на обучение резултатите няма да закъснеят. Бъдете търпеливи. Винаги си представяйте добре сработената група, мелодичния “вой” на гончетата след дивеча, послушанието и няма как да не ви стане по леко при възникналите трудности в процеса на работа.
Не оставайте с впечатление, обаче, че вашето и на вашите колеги гонче трябва да стои едва ли не постоянно при професионален треньор. Това не е необходимо. Почти веднага след като гончетата започнат да гонят уверено по един или друг дивеч можете да продължите обучението и сами, като само от време на време ги оставяте на своеобразни курсове при треньора. Задължително обаче трябва да имате пълната подкрепа на колегите гледащи останалите кучета от групата. Взаимното доверие трябва да е на ниво, че дори когато в определен ден за тренировка /за предпочетане всеки уикенд/ не можете да отидете с колегите си, да можете спокойно да предоставите гончето си на тях. При реалния лов ролите ви често ще се менят, като ту един ще бъде гонач ту друг – т.е. кучетата трябва да работят еднакво добре с всички.
Препоръчвам ви преди ловния сезон да оставите гончетата си за повече време при професионалния треньор, които чрез ежедневни тренировки ще им припомни необходимите команди . Кучето както и всяко живо същество е способно да забравя и за това не може на се надяваме че веднъж научило нашите команди то ще ги знае и изпълнява завинаги. Честите тренировки са ключът към успеха. Но всички го знаете – забелязали сте как след няколко сезона извежданите заедно кучета започват да работят съвместно. Представете си сега при тренировки и извън сезона какъв би бил резултата. Така хем ще имате своя любимец при себе си , хем ще имате на разположение една добре сработена група кучета, която ще ви представя отлично навсякъде. А именно това е необходимо за този най-труден лов – този на диви свине.
Ако ви се вижда прекалено труден този метод на обучение можете да закупите вече сработена група от гончета, но следва да имате предвид липсата на традиции при обучението за послушание на гончетата. Обикновенно се набляга на самото гонене, като необосновано се пренебрегват другите елементи, което води до това кучетата да са неуправляеми, да се губят , да гонят не разрешени за лов видове и т.н. Възможна е и дресировка за коригиране на поведението, но тя винаги е по-трудна а резултатът – несигурен. Ето защо, като по-удачен и дългосрочен метод препоръчвам вземането на малки кученца, задължително с родословни документи от предпочитаната порода, като имате предвид че в бъдеще освен добра ловна група можете да създадете и потомство от гончетата ви , което ще свикне в групата много по-бързо работейки с родителите си, които са вече обучени. По този начин са сформирани прекрасните стада от гончета в европейските благороднически дворове, по този начин се поддържа и тази традиция и красота която всички гледаме по телевизията.
Това баха някои от методите които смятам за приложими в съвременните условия на лова в България. Има и други начини на успешен лов с група гончета, те обаче са по-скъпи и се извършват предимно от т.нар. професионални гоначи които можете да наемете за определения ловен ден. Това обаче ви лишава от ежедневния контакт с вашата любима порода гонче.
Оставям темата открита. Ще се радвам ако написаното по-горе провокира дискусии сред колегите ловци-кинолози и се надявам да започнем някои ден в България този красив и емоционален лов които се практикува другаде в Европа от векове.
p.s. Очаквайте продължение на темите в посока предварително обучение за послушание, настървяване на гончета за диви свине, методи за отучване от вредни навици и т.н.
С УВАЖЕНИЕ:
адвокат ПЕТЪР Т. ПЕТРОВ
Член на Safari Club International
Председател на Български национален клуб “Сръбско трицветно гонче”