НЕНУЖЕН...

Ако трябва да определите чувството, което сте изпитали след развода си с една думичка то тя ще е тази.

Ако трябва с една думичка да определите как се чувствате, когато любимия мъж или жена ви изоставят думичката е пак тази.

Ако трябва с една думичка да определите един куп моменти от живота си думичката, която пак ще ви се натрапи е същата.

Просто в един момент се чувствате излишен. Никому ненужен.

Как го преодоляхте?

Някъде...

Излишен - кому?
Ненужен - кому?
За мен тази постановка е странна.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

въхъй не дей така бе човек, какво става? защо пък ненужен? смени въпроса щото така гледаш криво, бих казал изчерпан с този човек, но от това света не се свърши, поне за мен де, нямам много време, довечера ще гледам да ти отговоря .....НО ЗНАМ ЧЕ НЯКЪДЕ ДРУГА МЕ ЧАКА.... ДАНО СЕ СРЕШНЕМ!

...KEEP WALKING

Посвещение
Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.

Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;

като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.

О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,

и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.

Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?

Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Защо ненужен?Имам две чудесни деца,които обичам.Имам родители,които с нетърпение очакват да ме видят.Имам приятели,които държат на мен и аз на тях.Имам работа,която много обичам.Имам хоби:риболов.
Депресията е валидна за всички,но не бива да се поддаваме.С развода живота не свършва,напротив.След него човек има време да се огледа и да види грешките си.Стига това време да не го запълва със самосъжаление.

Господи, колко е вярно това!
Аз съм още съвсем прясна - от 1 седмица се пека денонощно на мислите си и чат-пат съм на косъмче от откачането!

Едно малко доуточнение ...
В действителност се чувстваш ненужен някъде или за някой определен човек. Всъщност там където си искал и вероятно си успявал да вложиш себе си.
След развода, за да се чустваш пълноценен имаш нуждата да даваш - обичта си, нежността си, себе си ... А Човека го няма.
Теоретично погледнато това би трябвало да се преодолее с промяна на нагласата - даваш тава което имаш да дадеш на хора които не само имат нужда, а и желание да получат ...

Обаче, още Шекспир го е казал:

"Love is not love that alter with alteration found ...
It is an everlasting mark on tempel ..."

Надявам се някои клубарите с по-голям стаж да сподели как се заличава този белег, или как се живее с няколко такива...
Аз не знам :-(

Сменете нагласата. Ако Човек е нужен на себе си, тогава ще е нужен и на другите. Ако се научиш да обичаш първо себе си, после ще се научиш да обичаш и света такъв какъвто е, никой за нищо не ти е длъжен. В този свят са децата ти, приятелите, домашния любимец, мързеливият съботен следобед с чаша кафе, разходката в планината, екскузията до някое красиво място, клубът по авиомоделизъм, латино-танци, работата и изобщо това което ти харесва да правиш. Аз съм страхотен човек обичам света и той ме обича. Радвам се на всеки миг дарен ми от съдбата днес, защото какво следва утре знае само Господ, а с него нямам пряка връзка освен в мислите и надеждите си.

Смяната на нагласата е лесната част... Много силна воля, няколко добри приятеля и желание за живот. То е просто част от оцеляването и успеха в тази област зависи от това доколко ти е силен инстинкта. Всъщност е само плъзгане по повърхността - даваш нещичко и получаваш съответно, но не си способен да се отдадеш изцяло и безрезервно и най-вероятно никога няма и да се престрашиш да пробваш отново.

Всъщност доста изместихме основната тема.

Много грубо от твоя ствана. На мен мнението ти ми звучи като:

Готин съм. Всичко си имам. Нищо не търся. Исках само да ви се похваля.

Точно от това нямаме нужда. Приятен ден.

Някъде...

След развода изобщо не се Чувствах ненужна, но в много други слуЧаи-да.
Какво правя ли ? ПлаЧа, самосъжалявам се и така...отдавам се на всички чувства в такъв момент, ама до дупка...
После ми просветва и си казвам : " абе я да си..... всички. аз съм си аз. и имам две деца на които им пука дали съм жива и здрава, най-малкото щото им трябвам чисто битийно":)
Мисълта ми е - не се бори с чувството, което си описал, борбата черпи много повече енергия, остави му се, изпитай го и излез от него. По-силен.
Няма страшно, всичко ще се оправи:)

Нямам сигнатура.

и нищо не търси.

Грубо било, ми ти какво искаш, няма да те галят с перце я, постинга ти си го пуснал. Айде Снейп да си поплачем на рамената. Да се посъжаляваме, да повием срещу луната. И въобще клуб по самосъжаление.

Я се стегни. Нужен-ненужен, у тебе има достатъчно спортна злоба, какви са тия жаловити постинги. Я по-добре кажи какво е станало. Щото ти не си от вчера тук, но отдавна не си се оплаквал така. Какво стана с оная история за човека дето си тръгнал и оставил неща у тебе, но не искал да ги хвърляш. Хвърли ли ги накрая?

П.С. Тъпия дир не ми приема регистрираните мнения.

При мен не беше това думата.
При мен по-точно си беше цяло изречение. Въпрос. Крещящ въпрос!
"Как можа Той да ми причини това???"
Е, питах се, питах се, питах се.... след което осъзнах, че мога да прекарам живота си къде къде по-забавно.

Насочи вниманието си към себе си. Превърни се в абсолютен егоист. Обичай се, грижи се за себе си, поглези се на себе си.....

и ... ще се почувстваш мноооооого по-добре.

А ако покрай любовта към себе си ти остане малко топло чувство и за някой друг - добре дошло. Ако ли не - майната му.

Животът е прекалено кратък, за да го прекарам питайки се за каквото и да било.....

Who cares?!?

Има нещо такова. Е, прокрадват се и други думички - празен, свършен.
А всъщност не е съвсем редно, аз поне зная че съм нужен, само не успявам да го почувствам достатъчно често. А добрата новина е, че се опитва да се вреди и още една думичка, много срамежливо - жив, просто жив. Сега ще си я поливам, да видим ще добие ли самочувствие

Просто жив и просто аз - ето това е голяааама крачка напред!
Браво на теб!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Човекът просто сподели своя модел и поглед към света
Нищо грубо не видях.
А един хленчещ субект явно има нужда от отрезвяващ шамар

На върха на копието

Мразя хора, които парадират с това, което имат. И макар и аз да не съм безгрешен поне се старая да не мачкам околните. Подобен постинг от типа "всичко ми е наред - завиждайте" е крайно не на място точно в това клубче.
Що се отнася до оная история - тя е приключена завинаги.

Някъде...

Прочете ли това, което си казахме със Саната? Прочети го за да не го пиша пак.

Някъде...

Аз съм страхотен човек обичам света и той ме обича. Радвам се на всеки миг дарен ми от съдбата днес, защото какво следва утре знае само Господ, а с него нямам пряка връзка освен в мислите и надеждите си.


прекрасно казано !

Снейп, се ядоса ти на човека? Аз пък винаги се радвам, когато на някого, в общи линии, са му наред нещата. Всеки иска непрекъснато нещо, никой не е доволен от това, което има и вероятно в това е механизмът на прогреса. Но пък толкова рядко се намират позитивно настроени хора, слънчеви и с открити характери, че аз си мисля, че този човек си е направо находка. Нима не ти е приятно, че един от нас се е измъкнал? Не е ли това доказателство, че е възможно да се случи на всеки? Може би няма да се съгласиш с мен, но струва ми се би било добре да срещаме повече такива хора в клуба, те дават кураж и надежда на онези, които още се борят със себе си и със сенките от миналото. Какво ще кажеш?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.