Детската интелигентност - Помощ

Моят син до три годишна възраст не говореше въобще.Посочваше с ръка като иска нещо и викаше "Ъ-ъ". След третия рожден ден започна много бързо да произнася думи без бебешки говор и да прави изречения без грешки. На около 3г. и половина познаваше всички букви и четеше малки думи. До четири броеше над 300 и познаваше числа над 1000. Сега е почти на пет и половина - чете субтитрите на филмите, смята и много бързо запомня най-различни неща. Проблемът ми е, че живеем в Благоевград и тук няма къде да го заведа, за да се занимава с нещо, което да му е интересно. В детската градина му е скучно отдавна и много се тормози/сменихме вече една/. Госпожите не им се занимава с него специално, а той не иска да прави това, което правят другите и им създава проблеми. Е разбираемое, когато броиш до хиляда отпреди година и сега те карат да броиш до десет да не искаш. Проблемът при него е, че не иска да прави нищо докато не го владее до съвършенство. До скороне искаше да хване молив или химикал, защото ставало грозно. И сега, когато нещо не се получава - хвърля листа и почва да плаче.Случва се когато не успее да направи нещо - например да се загащи след тоалетна или да си обуе чорапите - да изпада почти в истерия. В детската градина обаче смятат, че е голям проблем, че на тази възраст той по-трудно се обслужва и никой не отчита факта, че той може много други неща. Даже за тях това е недостатък и дори ме "посъветваха" да не го насърчавам много , /а аз за нищо до сега не съм настоявала,/ защото какво щял да прави когато тръгне на училище. Моля дайте ми съвет какво да правя с детето си като постоянно търси нещо ново и интересно, а аз вече изнемогвам. Тук няма никакъв център за по-малки деца.

image][линк][/image]

Пробвайте да го запишите в по-голяма група? А иначе го насърчавай да не се отказва!


Ицо - 9.02.2001

научи го как сам да достига интересна инофмрация - запиши го в библиотеката и му разкрии света на книгите. запиши го (ако имате наблизо )дом на културата или някакви такива сфромирования с групи които обучават децата в разлчни неща (някога им казваха кръжоци) - нар. песни и танци, рисуване, приложно изкуство, или пък да започне да спортува нещо. така поне ще бъде зает и т ище имаш малко време

Защо не се консултираш с някой начален учител от опита си да каже за децата с напреднало обучение и да ви посъветва върху какво да наблягате.
Може да се консултирате с детски психотерапевт, за да се избегнат нежелани реакции в изграждането психиката му, след като в групата която учи не му обръщат необходимото внимание. Такава ситуация би му навредила и от нея то може да стане отекчено дете, което не е желатело. Успех

ама не ми скачайте pls.
Що не му купиш компютър и научиш да работи с Интернет. Това поне може да спаси детето ти от скука, а ти няма да се налага да му търсиш занимания и развлечения. Сигурно това не е най-доброто решение, но... не виждам друго. Според мен детето ти е специално и винаги ще е различно от другите деца и ще скучае с тях. Ако не друго Интернет поне ще го измъкне от скуката, а и ще му даде много знания. Запиши го на английски. Не знам... не разбирам от деца... само си споделям мислите...

Аз не смятам че е правилно, макар и надарено дете, то е дете и трябва да играе и тича на слънце, а не да е затворен пред компютъра. Моят съпруг е от т.наречените надарени деца, не знам как но свекито е успяла хем да развие способностите му, хем да го съхрани дете – играл е, тичал е и въобще имал е чудесно детство. Иначе съм пуснала бележка, какво е свършила свекито, като начало... Между другото предлагали са и да вземе няколко класа за една година, но е отказала с аргумента, че трябва да е със съучениците си. Накрая го е записала в правилното училище, след много изпити и тестове...

Всичко казано до тук ще ти е от полза, особено книгите, английския и спорта. Но според мен е време да го научиш, че в живота не всичко е идеално и че неуспехите вървят ръка за ръка с успехите. Трябва да разбере, че когато нещо не се получава, просто не му е дошло времето за това. Не бива да преживява всеки неуспех толкова тежко още от сега. Това, че е перфекционист е хубаво, ама трябва да се научи и да се щади. А и най-важното за него на този етап от живота му е да ИГРАЕ. Разбира се, че това може да става заедно с ученето, но играта развива въображението. А ако играе с други, било то деца или възрастни, ще се научи и да общува. Потърси му игрови занимания с обазователен или възпитателен характер и ако е необходимо смени отново градината. Вярвам, че дори и във вашия град ще се намерят учители, които са призвани за това и с удоволствие ще работят с него

наистина не е здравословно да седи в къщи пред компютъра, ако навън е хубаво времето и децата играят. Но става въпрос за негов собствен избор - като има компютър и играещи деца навън какъв му е проблемът да си избере сам какво да прави. Аз си мисля за моето дете, което е на път как да се орпавям с него особено ако е особняк (и нищо чудно да е такъв, щото и родителите му не са най-нормалните хора на света). И като знам мен как са ме мъчили да бъда някаква си, каквато не ми е в природата да бъда... Резултатът беше, че бях подтисната и объркана през цялото си детство, разкъсвах се между това, което ми се налага като правилно и повикът на природата си. В крайна сметка бях загубила индивидуалността си и изобщо не се чувствах щастлива. Но като се откачих от семейството си си станах истинската аз. Имах проблеми с пренастройката... години наред... това беше като резултат от отчаяните опити на майка ми да ме направи човек какъвто тя би харесала. Но вече съм си аз и знам коя съм, сама си решавам какво да правя и съм щастлива. Затова никога не бих насилвала детето си (поне така си мисля аз) да бъде нещо си... уж за негово добро... Едва ли ще му променя гена... само дето ще ме намрази и избягва... Ама... де да видим... Току виж животът променил мнението ми...

Благодаря на всички за отзивите. В кащи имаме компютър с постоянен интернет и той се рови постоянно, особено в едни детски страници на английски и се учи сам. Отделно работи с Word и Excel и си пише разни текстове, оцветява формички, прави малки таблици с цифри и т.н. А събота и неделя задължително го изпращам при моята майка в покрайнините на града да потича по двора. Аз работя като счетоводител в едно училище и от време на време го водя с мен и го пускам в първи клас, но децата са по-големи 2-3год и нивото на общуване е малко по-друго, но му е много интересно и се чувства по-добре отколкото в детската градина. Сега от септември ще бъде предучилищна група и няма накъде да го пусна в по-голяма, а миналата го пробвах, но на две места ми отказаха да е с по-големи, защото трудно се оправяше с обличане и събличане, а това натоварва персонала и не им се занимава. Ще търся и други форми, защото той става все по-голям и все по-лесно се приспособява и разбира повече неща. Но все пак е малко дете и мисля че трябва и да играе - ще има да учи още много години.
Пак благодаря на всички

image][линк][/image]

Аз без да претендирам ,че моя син е много интелигентен, не смятам, че това, че рано е почнал да смята, пише(моя на 4 също пишеше) и т.н. го прави Специално дете. Дори и това,ч е се преместихме в друга държава, в която учи нов език преди да тръгне на училище не му попречи да стане НАЙ ДОБРИЯ ученик в класа си. И той като малък е хвърлял листа, щото не ставало красиво....или се ядосваше като неможе нещо да направи...на 4 и половина правеше визитни картички и етикети в corel, но аз смятам, че просто децата на тази малка възраст много лесно научават това или онова...ако му поднесеш инциклопедия за риби - ще ги научи за дни всичките...имаше една мама дето беше научила детето си на 2 да познава градове по глобуса(дано не греша възрастта). Естествено, че ще е любознателен - ако не е - това е проблем!
Освен това едно такова поведение в края на краищата ще го отчужди от децата(а ти вече казваш, че не му е интересно - в детската градина не е само учене, там повечето време са групови игри) и ше забави неща които той ТРЯБВА да усвои като обличането. Ами не е хубаво да ги правим вундеркинди за сметка на основните навици....
Единственото което трябва да направиш е не да се чудиш как да му отнемеш детството с още едно специализирано занимание и стимулиране на мозъка му а СПОРТ.
Запиши го на много изморяващ спорт поне 4 пъти седмично (това може да е плуване, лека атлетика, футбол, ръгби.... или каквото там имате и се предлага)...детето само след няколко месеца ще се промени - ще стане по общително(избери спорт където играят в отбор), ще си оправи моторно-дригателните проблеми, и ще си загуби интереса бързо да пораства:)
ПО малко интелигентен няма да стане, но определено ще започне да го прави с по-бавни темпове - което според мен е правилното.

Айде - изяще ме сега , че така мисля

Първо - поздравления за чудесното дете, което сте отгледали!

Детската интелигентност е доста относително понятие - за мен по-скоро става въпрос за деца, с които някой целенасочено се занимава и за такива, оставени на самотек. Отделно, че развитието на децата не е плавно, а скокообразно - както казваш, едно дете може дума да не обелва сума ти време, а после изведнъж да се научи и да говори, и да чете. В тоя ход на мисли, ако прекалено го подстрекавате сега, ще му качите летвата доста и при следващия спад на темпото е възможно то да се травмира или комплексира. Способностите на паметта при малките са многократно по-силни от нашите и факта, че някой на 5 години знае таблицата за умножение, примерно, не означава, че я осмисля!
Струва ми се, че правилно са ви посъветвали да не го отделяте от другите деца като "специално" и "по-умно", дори и да е така. В крайна сметка, неизбежно ще му се наложи по-нататък в живота да учи, да дружи и да работи с "обикновени" хора
Освен това, вменяването на едно дете от най-ранна възраст, че е по-различно от останалите, може да доведе до прекомерно самочувствие или прекомерна потиснатост и съответно до проблеми със социализирането.
Абсолютно достатъчни са заниманията, които сте му намерили - спорт, чужди езици, компютърни умения, какво повече?? Перфекционизмът е хубаво нещо, но пък е бреме! Защо от тази крехка възраст детето трябва да се тормози, че не се е загащило както трябва?! Какво значение има това? Може би и вие имате някакъв принос за това недоволство от "несъвършенството" - децата не знаят какво се приема за "както трябва", родителите дават тази мярка.
Естествено, говоря малко наизуст, за което се извинявам! От един постинг не може да се добие пълна представа, затова само очертавам възможна гледна точка. Аз самата чета от 4-годишна - в детската градина ме изкарваха на столче пред всички деца и всеки божи ден трябваше да им чета книжки. Още си спомням този кошмар, заради който всъщност нямах и нито едно приятелче от градината... Баща ми беше си внушил, че има гениално дете, само защото се научавах на всичко много рано и много бързо - отчасти и заради неговите напъни. Вярвай ми, от това че можех да решавам условни задачи във 2-ри клас и да пиша на DOS в 7-ми /през '89 компютърът беше още чудо невиждано/, не съм получила нищо друго, освен дълбоки компплекси, с които се борих много дълго и много мъчително.

Пак повтарям - само очертавам възможна гледна точка, не омаловажавам способностите на детето ви - трябва да се гордеете с него!

Благодаря ти за мнението и незнам защо си мислиш, че трябва да те изядат за това какво мислиш.
Аз лично не приемам детето си за нещо изключително и супер надарено. Никой не се е занимавал с него да го учи да чете или пише - ние почти нямаме време да се видим, по-скоро той търси и пита постоянно и така се е инаучил.
Затова написахи темата с Помощ, защото не искам да отнемем детството на детето си, но мисля че е прекалено крайно да не го поощрявам. Т.е как да намеря златната среда, да запазя желанието му да се развива и да учи нови неща, но да се справя по-леко с това което не може и де не бъде толкова чувствителен.

image][линк][/image]