Ориз

Въпросът ми е предимно към намиращите се в БГ. Препоръчайте ми ориз (от многото видове на пазара), който да не се разварява. Ориентирала съм се към бланширан ориз, но той не става за мляко с ориз. Уж е сварен, а после се свива и все едно е суров. А може би проблемът е в технологията, която прилагам за варене на мляко с ориз? Варя ориз във вода, после го прибавям към подсладено мляко, кипват заедно и за да стане по-гъсто, добавям малко брашно, разтворено във вода и отново всичко кипи малко. Накрая добавям една ванилия, но тя не е от значение, според мене.

да, и аз съм забелязала, че бланширания ориз не е подходящ за мляко с ориз:) след което се пробвах с някакъв друг, който пък стана като туткал, сега и аз не знам какъв да ползвам

Не плачи, когато слънцето залязва, защото сълзите ще ти попречат да видиш звездите!

В отговор на:

---

добавям малко брашно, разтворено във вода

---

Моме хубава, ей т’ва брашно откъде дойде!!
Нишесте да беше слагала, щеше да получиш нещо подобно на ашуре...
Не знам, въпрос на вкус, но мляко с ориз, с неразварен ориз, който да дрънка като съчми – не го разбирам. Нещо като супа, нещо като чорба, нещо като напитка, нещо като... какво??
А за ориза, действително с бланширан не става, от дългия – не му отива, всякакъв друг /без камъчета, люспи и добре измит/ става.
По твоят вкус – ако го вариш директно в подсладеното мляко /без предварителната водна интервенция/, ще получиш желания ефект.

Ами и аз бих питала същото.

Мойта баба го киснеше във вода поне половин час преди готвене. Хладка, или дори гореща.
И сорта ориз да е от оня, начупения. Не дълъг, а дето е пчти натрошен на парченца. Вариш без нищо, само леко бъркаш с лъжица, но без да правиш резки движения. Зависи какво количество и в каква тенджера, но до половин час трябва да се свари до меко и да стане гъста каша от зрънца.

После добавяш това онова.


Но съм запомнила кисненето във вдоа без значение на какво ще се готви ориза.

В интерес на истината, напоследък дабавям нишесте. А брашното "дойде" от Северна България. Баба ми така го готвеше и на мене ми беше писнало да разбърквам, за да не загори. А тя: "Ела, мале, да бъркаш, да не се зафане за ...", е не помня вече .
Проблемът съвсем не е в брашното, защото на нас така ни харесва! И къде прочете, че ми харесва дрънкащият или разварен ориз?
Та питах за название, фирма, марка, както искате го наречете, на ориз, който да става за мляко с ориз.
А да го варя направо в млякото ... да, сигурно ще стане, ама не мога да прекарам живота си в кухнята. Преди 10-ина години имаше нормален ориз, а сега май и той е като нас.

Ако кисна ориза във вода, няма ли да се развари много. Не обичам разкашкан ориз. А иначе ти благодаря за предложението.

Ами не би трябвало. В това е замисъла, да кисне само половин час, колкото после да стане мек и приятен.

И наистина казвам съвсем сериозно, има един български ориз, не знам как се казва сорта, който е доста неглиже, защото се продава и първо и второ качество, дребни и бели зрънца с кафеникави белези...и начупен, просто зрънцата не са цели. Не знам как го обработват, но е начупен като булгур. От него ми става най-хубав ориза с мляко, честно казано и аз не знам каква е причината.

От вносните оризи кой знае защо ми стават само на рецепти, в които има тлъсто месо. Може би имат нужда от много мазнина, това е старо правило за ориза, че се готви с изобилие от мазнина, иначе става кашкав и неприятно сух.

Българският обаче става за всичко: и за десерти, и за месо. Нямам представа защо. Може някой да пусне хубава тема за хлебарство, сладкарство и сортове пшеница и ориз. Някой беше пуснал скоро тема за брашно и видовете брашно. Изчетох я с удоволствие, много образователна беше, с изключение на нищо неинформиращите забележки на Дженифър.


Лично аз бих изчела с удоволствие всичко, което дава информация за сортове житни култури, обработка, съхранение, за какво се използват (има много сортове, които са за фураж), както и в какъв търговски вид се предлагат на пазара.


Може и за цени да говорим, защо не.


Кой ли може да е толкова образован в тази област? Някой хлебар? Професионалист от фабрика за захарни изделия?

Аз също с удоволствие бих прочела подобна информация.

В отговор на:

---

ама не мога да прекарам живота си в кухнята

---

не е и необходимо
все пак на някои неща трябва и да им се побае и за тях важат старите народни поговорки за "бързата работа"
какъвто и ориз да вземеш той просто няма как сам да се превърне в сутляш.

вземи ориз най-обикновен, аз използвам ориз "Крина" най-често за повечето неща с ориз.

трябват ти:
2 кафени чаши ориз
1 чаена чаша вода
1 чаена чаша захар
1 пакетче ванилия
1 литър прясно мляко
канела

какво правиш:
почисти ориза, леко го измий.
залей го с 1 чаша вода и го вари на слаб огън докато почти набъбне и почти си "изпие" водата.
залей го с млякото и го вари до разваряване, като внимаваш да не загори. баба ти е била права
след като оризът вече е съвсем готов добави захарта. почакай да "клокне" отново, като пак го разбъркваш през това време, свали от огъня и разпредели в съдчетата за сервиране.
когато изстине го поръси с канела.

аз мразя сутляш още от гадната детска градина, ама така се прави - със сигурност знам

Права си, че на някои неща трябва и да им се побае. Ти сигурно си помисли, че съм от тези дето гледат кухнята отвън. Не, понякога ми писва - готвиш, готвиш, а се изяжда за нула време и пак отначало. Просто напоследък не мога да случа на хубав ориз - на мене да ми хареса. Благодаря ти!

уфф неищо такова не съм си помислила, и аз чувствам същото, което пишеш ти : )
понякога аман, направо, от въртокухнене и цвъртеж и миризми... нерядко изобщо не мога да хапна от готовото вече ястие, щото толкова съм го дундуркала, че... : )

усещам обаче, че понякога, като се мотая в кухнята и готвя нещо всъщност имам време да си мисля за разни неща, за които иначе просто няма кога.
готвенето е нещо като игра, само че много повече.

а за тоя тъп ориз - мисля, че "грешката" ти е, че го вариш в много вода, която после изхвърляш, може би? а точно в нея са тези работи, които после сгъстяват десерта. така и от допълнително нишесте няма нужда.
... добре де, не е тъп просто аз не го обичам

ще изхвърля водата?!? Аз го правя така: варя го във вода, по някое време доливам мляко и като стане почти готов захарта...и това е. Във водата се отделят желиращите вещества и няма нужда от никакво нишесте или брашно.

даже трябва да е съвсем готов оризът когато се добавя захарта. така е, защото захарта го "стяга" и той като че ли леко се "връща".
когато се добави захарта се бърка внимателно с лопатка, чака се само да бълбукне веднъж и е готов за сипване в паничките.
ама какво съм се разписала аз пък за сутляш ако има нещо, което да обичам по-малко от сутляш, това е грис-халва, малеби и ашуре само. макар че не знам дали класацията от гадно към с пренебрежима стойност по-малко гадно не ми е малеби, ашуре, сутляш, грисхалва

Аз се пошегувах, нищо лично. Водата, в която варя ориза е преценена като количество. Но после с млякото ... не преценявам, а пък и нали казах, че така повече ми харесва. Това е като спомен от детството (с брашното или нишестето).

И аз ненавиждам мляко с ориз. Но мъжката част вкъщи, м-м-м-м-м, обичат, готвят си го... По рецепта на свекърва ми, която директно слага ориза (най-обикновен, бял, къвто има) в млякото със захарта (точна пропорция не мога да ти кажа, щот в таквиз моменти бягам надалеч - дори от миризмата ми се гади). Съдейки по продуктите в кофата (плика за боклук) отива 1 л. мляко (подозирам, че се добява и водица в млякото). Захарта е около 10 супени лъжици. Любимата половнка слага и ванилия, но никога канела. Пак въпрос на вкус. Важното, според мен, в случая е да се вари на сравнително бавен котлон и да се бърка честчко (пак от странични наблюдения)

Почти се навих да сваря следващия път ориза направо в млякото (баба ми също така го вареше, та затова трябваше да разбърквам ...). Ама нали имам книжки с рецепти, та откакто прочетох рецептата за сутляш, се опитвам да се придържам към нея. Не съм пробвала да направя сутляш като сваря ориза в млякото, защото си мисля, че много време трябва да стоя плътно до печката, а това не е съвсем в мой стил. Харесвам яденета, които "сами се готвят", добре де, с малко баене . Навивм сигналния часовник и излизам от кухнята. Разбира се на този принцип, съм си правила кафе (някога ползвахме кафеварка) половин-един час ... Зеле се е пекло пак само' 2 часа във фурната и т.н.
Това за по-бавното готвене и половинката все ми го повтаря (макар че никога не готвя на МАX, след като заври дадено ядене).
Блазе ти, щом мъжете си готвят! Аз нямам този късмет .

Когато сложа ориза в млякото (след предварително варене във вода) добавям пръчица канела и дафинов лист, които после изваждам. Много по-ароматно и вкусно става отколкото само със захар и ванилия :).

"Когато е в морето, човек никога не е сам".
Ъ. Хемингуей

Възразявам за грис-халвата. Това което ни даваха в казармата нямаше нищо общо с грис-халвата. Предполагам че рецептата е била същата и за столовете. Освен всички други различия, най-очебийното беше формата. Десерта беше твърд, сплескан, рязан на калъпчета, с отвратителна миризма на гранясало олио или не знам каква друга гадост. Направете грис халва с бол краве масло, леко запържено, след което непременно да се раздроби с вилицата докато получи консистенция на пясък, да се рони едва ли не. След това го поръси с канела, и ако си сложила и достатъчно захар, яж и ми кажи че не ти харесва. Опитай и ми пиши да знам на кое небе се намираш от кеф.

Възразявам и за малебито. Ако е направено както трябва, малебито е връх !