Свободна съм!

Скоро ми се случи нещо лошо.
Логично и нормално беше да се чувствам кофти. И аз наистина се чувствах така, много даже..........обаче само за един ден.
Случката е свързана с тематиката на този клуб, но няма да изпадам в подробности.
Не знам защо и наистина нямам никаква идея как стана така, че "голямото страдание" за което се бях подготвила, просто ме подмина.
Вместо да стоя в тъмното с фиксиран, подут от плач поглед в нищото, аз изведнъж, просто ей така се усетих свободна.
Все едно, че някой ми е свалил голяма тежест от раменете или че съм била болна и съм оздравяла, или дори че съм била сляпа и съм прогледнала...

Много странно! Защо така се получи?! Аз ли нещо съм се сбъркала и не реагирам адекватно или има друго обяснение?

Предполагам някой ще каже, че явно "онези" отношения са ми тежали.. Ама аз толкова ли не съм го разбирала това тогава? Дори си мислех, че по-щастлива няма да мога да бъда...

Всъщност, каквото и обяснение да има, не ме интересува.
Сега ми е леко и дишам свободно
Господи, колко е хубаво...

Ама че живот! Изненадите дебнат отвсякъде

да си невлюбен е безгрижно:))
и не е точно отношението и връзката, което тежи, ами самото чувство, може би. все пак това си е вързалка. и на мен ми е летящо невлюбено и свободно.

Нищо ти няма - съвсем нормална си - просто си овладяла принципа на шопа: "Оти да се косим, като че ми мине". Ми така си е - като ти мине състоянието на влюбеност - чувстваш се прекрасно. То е като да ти пломбират зъба - боли за известно време, ама после е хубаво - няма дупка и не боли като дъвчеш. Поздравявам те и много щастие ти желая!

Ми давай да се радваме, докато ни е летящо и свободно, че не се знае докога ще е. Може би зад някой ъгъл ни дебне "опасността"

Само дето не разбирам, защо само един единствен ден ми беше необходим, за да прежаля един не кратък период?!
Може би защото вече не съм на 16 и знам, че живота е прекалено кратък,за да си позволим лукса да губим време в страдание за нещо така или иначе изгубено.
Преди такива изводи ми звучаха цинично, а сега ми изглеждат съвсем разумни.


Благодаря ти за милите пожелания
За момент чак съжалих, че не страдам, за да ме утешиш*
------------
*моля да се приеме само като закачка с ника ти

Утешител е интелигентен, което рядко се случва за мъж в този клуб та като се насладиш може да му спретнеш някоя среща
Та на въпроса.
Наистина много се радвам че така се е случило и напълно те разбирам- и на мен така ми се случи и беше ... то не може да се опише. След време все повече го осъзнавах и въпреки че сега просто искаш да му се наслъждаваш просто ще ти кажа че двамата с теб просто порастваме и тези неща с безутешните болки никога няма да са същите и все-повече ще отстъпват на тези състояния, ще ставаме все по- уверени и с интуиция ли с чувства ли,все повече истини ще ознаваме и все по- сигурни в себе си ще ставаме.
Просто си почувствала някаква истина и за това два пъти ти е по-леко - и за това че си свободна без гадже и че си свободна от болката ... може би най-вече от второто.
СВОБОДНА СИ И ТОЗИ ПЪТ НАИСТИНА
Каквото и друго да ти кажа ти вече си го знаешл Дай боже всеки му това щастие- само така

Mudrostta e balans mejdu znaniata,intelekta i chovechnostta.

Има обстоятелства, които ме принуждават да мисля така, тоест да проявявам доза мъдрост и отговорност. Може би просто съм била добра ученичка и съм си научила добре житейските уроци
Тази история ми беше добре дошла. Чувството да съм неуязвима е невероятно!

А вие сте големи сладури тук!

PS "Утешител е интелигентен, което рядко се случва за мъж в този клуб та като се насладиш може да му спретнеш някоя среща"
Ще искаш ли процент за посредничество?

BLACK - "WONDERFUL LIFE"
--------
Here I go out to sea again
The sunshine fills my hair
And dreams hang in the air
Gulls in the sky and in my blue eyes
You know it feels unfair
There's magic everywhere

CHORUS:
Look at me standing
Here on my own again
Up straight in the sunshine
No need to run and hide
It's a wonderful wonderful life
No need to laugh and cry
It's a wonderful wonderful life

The sun's in your eyes
The heat is in your hear
They seem to hate you because you're there
And I need a friend
Oh I need a friend to make me happy
Not stand here on my own

CHORUS

I need a friend
Oh I need a friend
To make me happy
Not so alone

А може би просто изграждаме около нас прегради и ставаме по безчувствени. Чувствата у нас умират малко по малко, закърнели от това, че се пазим от тях. И така бавно умираме и самите ние. И се успокояваме, че просто сме помъдрели.
А може наистина да сме се освободили от мъките по други хора, защото вече оценяваме собствената си стойност, собственото си значение в големия Космос и разбираме, че вътрешния ни баланс се поддържа от нещо, което гори вътре в нас, а не от нещо, което намираме у другите, които и да са те.
Интересна дилема, нали
И аз още търся отговора.

Ето един истински щастлив човек!
Дай Боже всекиму!
Но и аз си знам-с много труд и това се постига!
Наздраве!

така е то.
когато *нещото*, все пак се окаже не по-силно от теб.
личните ми впечатления са, че това усещане след прилив, отлива.
и го сменя чувството, че свободата, може и да не е сладка, ако е освобождение от любов (лошо перефразирано)

Ама аз...верно го мисля !!!