смъртта е.......

Ми, хайде кажете как вампирските ви души възприемат смъртта? Вярвате ли в смъртта и нейната необходимост? И какво става с жертвите ви когато им изпиете кръвта? Смърт? Прераждане? Какво? И вампиризма проклятие ли е, преимущество или просто съдба?

Според мен вампиризмът е чуство. А смъртта тя е просто нещо преходно (както всичко останало).

CARPE DIEM

да си вампир според моето мнение значи да се люшкаш между крайностите на душевните си стремления.Желание за експанзия и превъзходство над ограничената си човешка природа и едновремено с това носталгия към невинността на предишната си уязвимост.Уязвимостта е много интересно нещо, тя дава на човека чуството за уникалност като съзнателно и разумно същество,защото той може да рефлексира върху факта че тя го притежава, но и с това му дава ценност пред другите уязвими форми на живот, които обаче не виждат това като трагедия(както човека), а просто като моментна или потенцялна заплаха.При човека това обаче става причина за дълбоки размишления и куп различни силни и разтърсващи емоции било на страх , било на еуфория или възхищение пред величието на по-силното от него.
Та вампирът изпитва такава носталгия по прежната си невинност и в това е неговият интересен драматизъм, за мен тез душевни дълбоки да речем страдания са най-важният признак на вампирът.Това е борбата между противоположностите в едно същество, което ги е надминало по проявлението на безсмъртната си вече природа-живот в мъртво тяло, но и душевно напълно подвластно на човешки усещания и чуства, които просто са изменили плоскостта си защото вече проблемите са свързани с вечността и фундаменталните въпроси на битието..... Вампирът не е хищник, той е мъченик на собственото си духовно величие... Прекалявам със сигурност, но всъщност така ми харесва, да гледам по-художествено и философски на това понятие "Вампир".
по тоз случай -да живее Ан Райс, която за пръв път (поне в моя съзнателен живот) използва вампирът като метафора за опит за обяснение на най-дълбоките и чисто човешки проблеми за нашето битие и смисълът ни, както и трагизма на нашето лутане почти на тъмно в живота, в който сме хвърлени бог знай, от чия отвъдна ръка...
наистина прекалих , извинете

Но пък е доста поетична казано. Харесва ми начина, по който отределяш понатието.

амиии, май каквото и да кажа ще бледнее пред поетичното изказване на Некро, затова ще карам кратко и донякъде ясно
значи, според мен вампиризма е прераждане; когато станеш вампир се превръщаш в нещо толкова различно и в същия момент толкова близко до предишната ти същност
когато си вампир усещаш съвършенството на нещата и могъществото на природата; неща, които приживе като човек въобще не си забелязвал, затова вампиризмът е дар
както каза Некро, вампирът се бори срещу остатъка от човешкото в себе си и тази борба понякога го кара да се чувства по-безсилен отколкото се е чувствал някога през целия си човешки живот; факта, че вече е вампир и не е човек, обаче, наистина го кара да се чувства по-висш от човешкия вид (което донякъде си е съвсем вярно) и именно способността все още да може да се чувства слаб го обезсилва толкова; това разбира се се случва само ако му позволиш да се случи, ако разбирате какво имам предвид
за някои вампиризмът е проклятие с вечния живот на който е обречен всеки вампир: чак тогава те оценяват краткия завършен живот на смъртните, които иначе толкова несъвършени в сравнение с тях имат силата да сложат край на живота си, но разбира се рядко разполагат с възможността да изберат момента, в който да поставят края; затова в крайна сметка вампиризмът е противоречиво понятие граничещо все пак повече с могъществото и съвършенството отколкото с проклятието
за смъртта, напълно съм съгласна с Рокси, това е преходно нещо, което се преживява и отминава и един ден дори не си спомняш за него, където и да се намираш...
и такааа, определено се увлякох повече и от Некро, затва ме извинете
е, все пак си изразих мнението , нищо че въобще не беше кратко както обещах в началото
(абе и още неща имам да кажа ама стига вече толкова)

Знаех си аз че си го писал сред нощите тва дъъъълго съчинение разсъждениетогава те избива на размишления и дъъъъъъъълги изказванияабе нема лошо...

много си е куул и е поетично и съм съгласен доста с теб макар и да смятам че вампирите не са по-съвършени от хората, а са същите просто могат да стигнат до по-дълбоко, защото индивидът си остава един и същ и преди и след смъртта , само гледната точка и някои ъпдейт способности се променят, но самата душа не.

да, душата наистина не се променя
нали все пак, дори и тялото ти да умира, ти си оставаш жив, т.е. същността ти не се променя, а това си е точно душата
нямах предвид че по душа сме по съвършени
а може би по-съвършени не е точният израз, а по-различни

тогас съм напълно съгласен

рядкосрещано нещо е някой да е напълносъгласен с някой друг (да не говорим пък със себе си)
затова, благодаря, значи сме симили персони, супер
ъъъъ, бтл, нали нямаш нищо против да ти викам тати (двете с Кло стигнахме до заключението че определено си пролял още малко от скъпоценната си кръв създавайки мен, не знам дали ти знаеш, но всъщност съм една от оцелелите ти жертви, която малко се е борила за мизерния си човешки животец и незнаейки какво прави те е ухапала защитавайки се и си е пийнала от твоята кръвчица; е, после естествено почти си ме пресушил, ама както виждаш, все още съм сред живите, така де, разбираш какво имам предвид )

ом да, за мен ще е удоволствие да знам че съм пийнал малко и от теб ..дъще
идвай в тийма бай дъ вей ,ву вей, като зомби също беше супер ...

не съм била аз...не го помня тоз момент...кога съм го казала, не съм го мислила...звучи все едно отричам факт, но не е така...отричам онуй що не съм изрекла....кога пък аз!?!? с теб не съм общувала от много време, през което със сигурност не съм обсъждала дали тати ти е тати

тати(некро) рулззз

абе все едно, може и с някой друг да съм разгръщала тежките страници на вампирски хроники, за да проверя кво съм била преди да стана зомби, понеже както прекрасно знаете, аз не си спомням

ами, благодаря, папа

болест. При това доста сериозна...

Я я!Кой видях!

CARPE DIEM

оооо, ти се завърна
уелкъм бак, драго ми е пак да те видя сред нас
и, опасявам се, че имаш напредък! Вече не си основал собствена тема, а се опитваш да се смесиш с нас Браво бе
токувиж си станал вампир (пфу, и аз не се усещам кво пиша, малко се поизхвърлих)

Ох мамин сладък....само ако знаеш в колко неподходящо време за спасението на душата и тялото си се връщаш.....
Ще си запзя многоточията и спирам до тук защото иначе Некро със сигурност ще се наложи да ми изтрие мнението порадинепригодност за четене от хора под 18 годишна възраст и такива със слаби сърца

да не би чашата от която пиеш да е мухлясала ?

Гневът е предимство на слабите.

ти ?
Любовта е нещо като премрежване на очите нали.