чупи си играчките

Моят малчоган много обича да си чупи играчките. Ужас! Ако му се скарам веднага хвърля с всичка сила, това което държи и в повечето случаи то се чупи. Заплашвам го удрям го по ръчичката, но нищо не помага решили да счупи играчката просто го правил. Ако пък не реагирам другите около мен започват да ми се карат на мен , че не го възпитавам. Какво да правя?????????
Как се справяте с подобни прояви на агресия? Как да се покаже на детето че това , което прави не е правилно?

Колко е голям?
По принцип децата минават през период, в който чупят всичко, но той е свързан с изучаването на вътрешностите на нещата.
Малей как звучи само. Исках да кажа, че им е интересно да видят какво има вътре и за това чупят, не го правят умишлено с цел да унищожат играчката.
Ще го надрасне малчугана, не се тормози.
На тези около теб, които се карат, им кажи да си гледат работата.

Какво по лесно - смени играчките с таквиа дето не се чупят- дървени шарени блокчета, плюшени, има и от нечуплива пластмаса. По скъпи са - но ОЦЕЛЯВАТ.

аз съм на принципа каквото се счипи - в кофата. Не се карам на децата, просто те си знаят нещата им намаляват. Това с плясканетопрез ръчичката е

Ако ги чупи играчките са или некачествени, или неподходящи за възрастта му.


Или има прекалено много и не ги цени(колко е голямо детето?)Ако е под 3 години, просто мени на нечупливи. А че ще ги хвърля - ми да хвърля
Ако не оцеляват хвърляне какви играчки са тогава

Малкият е на 2г. и2м. Той когато се ядоса за нещо си изкарва агресията върху количките си. И въпреки че са метални пак успява да ги разглоби.Ядосва ме това, че хвърля когато е ядосан . Как да се справя с тази проява на агресия? Трябва ли да се карам наказвам и пр.

е металните колички с малки части определено не са играчка за дете под 3 години

Абе хора, тези надписи по играчките със задрасканото 3 не са за красота.... сега ги чупи, ами утре ще глътне парченцето....това са ВАШИТЕ деца!

а за агресията- най лесно ще се справиш ако го игнорираш все едно не си го видяла. Ще види, че не реагираш и няма да го рпави повече. Ако се скараш - задължително ще опитва пак и пак да види пак ли ще ти е същата реакцията

Точно сега се рових в архива за постинги на тема "Гняв".Митака е почти на две и при нас е същото положение - пищи, бие, чупи, хапе....Стигнах до извода, че е влязъл в т.нар. детски пубертет през който минават почти всички деца.Изводите от прочетеното, които направих са:
- и да го биеш, ефект няма.Но и да говориш спокойно и да обясняваш, ефект пак няма.Детето е в период на себеосъзнаване - хем иска да е самостоятелно, хем не може и за това са тези признаци на агресия.Единственият начин е да се въоръжиш с много търпение и да чакаш да отмине периода.
За чупенето какво се притесняваш - играчките нали са за това!Моя хубосник има един дървен чук.Преди 1 месец го хвана и с него раздроби на малки късчета цяло кубче на Рубик.Данданията беше огромна - близо 2 часа блъскаше като обезумял, но го оставих.Ефекта беше че поне спря да пищи.Иначе в момента, в който се опитам по какъвто и да е начин да му отнема играчката, започва едно безумно пищене все едно го колят.
Споко, ще отмине.Поне аз така се надявам

Ох! Много ми е трудно да не реагирам. Изкарваме от релси кото почне да хвърля и чупи. А що се отнася до играчките- какви да купуваме и плсмасовите и металните всички се чупят нали все с нещо трябва да си играе

Според мен в тази възраст е най-добре да го оставиш да излее агресията си. Остави го да се начупи. Във възрастта между 2 и 3 години не е добре агресията да се потиска (не говорим за бой на другарчетата, де!) Само внимавай да не се нарани, защото зависи какво чупи все пак...
Успех и здрави нерви!

Дидини

Благодаря! Малко се успокоих. Аз самата си падам малко нервачка дори като се ядосам много хвърлям и аз. Мъжът ми казва, че малкия се е метнал на мен.

ами направи един сърч в гугъла за “not recommended for children under 3” и за "toy-related injuries" ....като го отвориш и си помисли че това е ТВОЕТО дете...

регулациите не са ги сложили за да не се продават играчките, а за да предпазят децата, понеже преди да бъде вкарано това като закон, детската смъртност от малките парченца е била много висока

моя син е на 2г.4м. има много различни играчки - от пластмасове НЕРАЗГЛОБЯЕМИ мобилни телефони до плюшени мечки и трактори и мотокари.... които НЕМОГАТ да се разглобят, нямат остри ръбове, нямат малки частици.
Не му давам найлонови торбички, легота(само от големите давам за над 12 месеца),метални колички (това път е върха на сладоледа- знаеш ли че 90% от малките деца притежатели на такива неща са им изядали гумите?"...никакви макдоналдски играчки (те всичките масово са за над 3)

добри играчки са дървените леки кубчета, книжките, всякакви празни пластмасови бутилки, тиганите, тенджерите, дървените лъжици....

Между другото опитвала ли си да му дадеш тенджери? децата на 2 ги обожават! много шум вдига, ама така можеш да готвиш спокойно а той да рови в "безопасния" шкаф. Моя съдържа всичките пластмасови купи и всички тенджери,тави и тигани които имам :)

И с тенджери играе, но всичко му омръзва бързо. Иска коли знае всяка част как се казва. Почти не ги лапа само ги чупи, а другите като станат свидетели на неговия вандализъм казват , че е много лигав(особено моите родители) и ме карат едвали не да се чуствам неспособна майка. Аз им обеснявам, че е малък и не разбира и трабва да си излее агресията някъде, но те не бил много лигав

Аз не толерирам съзнателното чупене на играчки. А само да се опита да ми троши и хвърля, защото нещо не му е харесалао или угодено. Просто няма начин. За каква агресия става дума тук? Че и да освобождава напрежение с чупене, хвърляне и блъскане? Откъде пък толкоз насъбрано напрежение у едно 2-3 годишно дете? Това просто няма как да стане и аз да не реагирам.

Колкото до тенджерите, тиганите и другите кухненски пособия... Имат си стая с детски играчки и там се играе. Кухнята ми не е забавачница. Там няма играчки. В шкафовете не се рови и пипа. И никога не съм имала заключалки по шкафовете и приспособления, ограничаващи достъпа. Олиото, оцета, препаратите също не се пипат. А са в един нисък кухненски шкаф. Просто не се играе там и това е. И нямам спомен да ми е коствало някакви специални усилия.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Звучи много строго като в концлагер! Завиждам на майки които могат да бъдат толкова строги и неприклонни. Как успяват? Въпреки че това е нож с две остриета- добре дресираното дете може да стане плахо и не сигурно в себе си като не му е предоставено поле да изявява истинските си чуства и желания.

аз не бих дала на малко дете такава играчка колкото ида реве...да не мислиш, че въпреки това се съм имала проблеми? Моя малкия беше изпил шише панадо докато го държах на ръце - още незнам как стана...та затова - да рева сега, да не рева аз за него после. така е и в колата- сложа ли му коланите - РЕВ и ритане - ако пътуваме 2 часа, 2 часа реве - иска да стои прав. Е, ама нека реве, не аз да рева за него...

а за агресията е до темперамент - деца има всякакъви - с големия не съм имала проблеми - той никога не е пипал никаде. с малкия - ела да видиш какво тръшкане настава и реване нон стоп. Ако не реве за това ще реве за онова. ето тази сутрин рита и рева като заклан че искам да му махна опиканата пижама..... - резултата е че закъснях за работа(много) представи си колко време се борихме да го облека и съблека.... ама аз съм упорита- обличам и се хилотя все едно нищо не рпави. таман обуя единия чорап той е сабул другия.... след 10 мин му дадох почивка и го оставих да се качи в колата гол. после почна да пищи заради коланите.... пред градината просто го оставих да цвичи и рита докато не благоволи да се облече. и така повече от 40 мин. рева рева, аз мълчах и си гледах навънка как майките носят едни весели и спокойни деца....накрая хвана дрехите - подаде ми ги и подсмърчайки се облече, казахме си чао, целувка и хайде на работа....
ако го бях набила какво щеше да се случи - едва ли щеше да стане по бързо или да реве по малко.

търпение му е майката- да рзбере,ч е законите ти ги пишеш, и да не му НАЛГАШ за да не започне борба за надмощие...обикновенно опитват с едно нещо - 3-4 пъти и се отказват. После опитват с друго. после се примиряват- разбират, че е закон. Моя само със ходенето в магазини не се е примирил още - ВИНАГИ ми сес тръшка и прави сцени, а аз винаги го изнасям пищящ - в колата докато млъкне - после пак в магазина..... като се върнем вече не реве за лакомства. Неможе д му се купува всеки път зашото проблема е в това, че ако му дам вафла, той ще я заръба, като види чипса, ще хвърли вафлата на пода и ревне за чипса, после чипсва ще е на пода заради шоколада...и накрая на касата ще трябва да плащам всичко. затова нищо не получава ако АЗ изрично не му кажа - можеш да избереш това или онова. ако се откаже в последствие от щоколада си примерно - шоколада е за мен, но другото няма да получи.

Или аз, или ти не сме чели достатъчно за концлагерите.

Да, строга съм. Но децата ми не са дресирани. Аз бих казала, че са относително добре възпитани, но има още много какво да се желае. Поле да изразяват себе си имат, но ако под "изява на чувства" се разбира да хвърлят и чупят току-що купена играчка в опит да ми покажат, че с нещо не съм угодила на каприз, виж, тук са доста ограничени. Има 1000 начина да покажеш какво чувстваш, а освирепялото трошене и чупене не се вписва в представата ми за допустим такъв.

И аз бих могла да изразя някои предположения как би могло да се развие едно или друго дете, но се въздържам от подобни предположения. Не ми се струват уместни някак си.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Мисля че се справяш чудесно и аз се опитвам да бъда постоянна макар че не винаги успявам. Но специално за колата е закон- вързан в седалката си ако ще да реве, затова и като ходим до морето е доста трудно.
Имам друг проблем когато го оставя при баба ми тя го заплашва с баба яга и какво ли още не ако не иска да слуша. Понякога се улавям че и аз го правя въпреки че смятам че не е редно.Дали трябва да имат от нещо страх за да ни слушат понякога?

В чупенето на играчки и моят син е специалист. Точно на 2 годиники е, но чупенето е неговата запазена марка. Няма здрава играчка вкъщи като се започне от най-здравите та до тези които им трябва само едно по-силно пипане та да се разпаднат.
Но той не ги чупи в пристъп на агресия, а по-скоро от любопитство какво се крие под светещата лампа на самолетчето, кой кара джипа или камиончето, какъв е принципа на работа на крушата на бетоновоза и т.н.

Ох, и аз много съм се чудела с тия заплахи... Признавам си, че доста често я заплашвам или по-точно й поставям условия - ако не направиш това, няма да ти дам еди какво си... Ми то иначе изобщо няма да ме чуе, камо ли да направи това, което искам. Е, разбира се никога не бих я заплашила с нещо, от което видимо много се страхува /като напр. чичкото с дрелката дето бръмчи/ - струва ми се много садистично, а и после пак аз ще трябва да я успокоявам от страха.

Интересно ми е другите какво ще кажат...

Колкото до яда - и ние сме в такъв период, само че при Габи избива не върху играчките, а върху децата /все казва че ще ги набие и им връхлита с ярост без причина/, та няма как да не реагирам и да не я наказвам.


Габи - 21.10.2002г.

;))))))))))
ти нали не искаш неговите играчки да останат здрави и за неговите деца, ще ги чупи разбира се, на моя му подариха комплект отверки и сега върви със тях и ремонтира наред;))))
иначе и той си ги чупи, първо децата са любознателни да видят кое откъде идва и второ има много неподходящи играчки които им подаряват, например сестра ми му подари на моя домашни животни, сега милите са без рога, без уши просто материала от който са направени е чуплив и при най малкото хвърляне пада я ухо, я рогче, аз самата ги изхвърлих
причината е както написах неподходящи играчки, като му подариха кубче на рубик го счупи, тия злощастни козички и те се оказаха неподходящи
а аз му взех кубчета с животни, и строител - еее те разбира се не са пострадали а ги има от 1 година реди си ги, радва им се
обич асъщо да си играе и със разни кутиики от крем, иначе много подходящи за тях са играчките на симба тойс, взела съм му доста от тях, последното нещо беше автомат, ама така е направен че хвърля и няма какво да му падне, много добре обезопасен, а преди автомата му взех влакче и то е много красиво но като че ли му се нарадва, за него се сеща само кат о трябва да каже на баба си че ще я праща на тутуф, като му се обади ;))))))))))))

;)))))))))))
за нова година сестра ми му подари някаква количка дето се движи напред-назад и се върти и светят фаровете, музика
както мъжът ми се изрази "КИЧ"
игра си малкия 20 минути и почна да я настъпва отгоре, защото като я настъпи тя започва да ръмжи а не да пее, после я пуска и тя тръгва напред, и той ходи след нея и я подритва, слага я на масата и я чака да падне, ей такива ги вършат те
взехме че я прибрахме и на другия ден за да миряса му я дадох наново, докато излязох от банята вече колелата ги нямаше а тя злощастно виеше
хвърлихме я - тя не беше за деца под 3 години!