Адски е трудно

Трябва да спра пушенето, но ми е много трудно. От близо 3 седмици не пуша както преди, но когато попадна в компания и пушат - паля. Сигурно трябва да се отдам на отшелничество. Не знам. Не ми липсват през цялото време, но понякога адски ми се допушва. Може би ще трябва да се побъркам от спортуване??

Това е. Просто исках да си видя мислите, че съм им писнала на хората около мене с вечното ми отказване на цигарите. Те си мислят, че просто казваш Край .. и това е.

Kato ti se dopushi - kazwaj si "sega nqma da go mislq - shte widim po kysno, pyk togawa mozhe i da zapalq". Kato stane "po kysno", powtarqj si syshtoto. W edin moment shte se usetish che kato otlagash posle zabrawqsh che si otlozhil.
Ne znam dali tozi method shte bachka za cigarite, no go polzwah za spirane na heroin i podejstwa. Naj dobre izpolzwaj i patchowe - nqma da te sprat da iskash da zapushish, no pone nqma da imash libsa na nikotin. Pyk kato si naprawish taktiki za da ne pushish - shte spresh patchowete ...
Dryzh se, oshte nqkolko dena i tqloto ti nqma da ima nuzhda ot nikotin poweche - shte ostane samo psihikata ...

Наистина е трудно. Ако не можеш да направиш една седмица пробвай с Табекс (при доста хора помага, но наистина трябва да има желание).
След като не си пушил един месец вече трябва само от време на време да се съпротивляваш на съблазънта и да не се поддаваш на лъжливи спомени.

Имам приятел, който пробва с табекс, вярно, не пуши няколко месеца, но сега почна пак по старому... Иначе пушеше дълги години преди това и нито веднъж не беше спирал

Свирки по 5 лв. - ICQ номер 267731629

Ами то горе долу си е така...
Казваш "край" и дотук..
Отшелничество и табекс помага, но повече помага да разбереш според мен биохимията си и колко прост механизъм всъщност те прикарва на пушене.
Не се предавай, отказвай смело и гледай да удържиш в настоящия момент

Благодаря на всички.
Надявам се, че ще успея да се преборя.

Номера според мен е да не ги почваш веднъж като си ги спряла. Наистина може и да ги намаляш , ама като кажеш стига вече да е окончателно. Тънкоста е тогава да не позволиш на малкото човече, вътре в теб да те убеди , че понеже , защото , ама , ами сега само малко да опитам нали съм ги спряла да не почнеш да опитваш пак. Защото както е казал Марк Твен 'Няма нищо по-лесно от спирането на цигарите . Правил съм го хиляди пъти'.
Трябва ако си решила да не пушиш да си спомниш защо си го решила и да не се поддаваш на вътрешния шмекер, защото ще се убедиш , че човечето ще измисли хиляди причини защо може да пушиш. А ако се сещаш то е умно , точно колкото си и ти , защото то е твоя ум. И аз си патя и съм ги спирал много пъти и такива неща съм си мислил като не съм пушил , че как съм можел някога да пуша тези гадости . Колко са слепи тези който пушат, че не се усещат какво си причиняват. Ама после с кола по гърба се връща всичко. Карай успех .
И ще видиш , че всеки следващ ден е по-лесно.

Всичко си е точно така.
Обаче за тези дни успях да кача към 4-5 кг. Спортувала съм доста неща и още не си личи много, но имам чувството, че скор ще се търкалям по пътя..
Пък е време да се разсъблича човек /в горещините/, време за море и т.н.

Освен това приятелят ми точно сега намери да ме вбесява с разни глупости, абе сякаш целия свят е срещу мен и все ми се случват няк'ви нервещи неща, че само си мисля за димяща цигарка и как ще си я изпуша. Направо ми идва да прибера разни неща в една раница и да дръпна нанякъде... ех, мечтиииии.

Вчера например излязох от работа да си купя обяд и какво става.
Вървя си по тротоара и минавам покрай двор, който беше пълен с кучета. Едно куче спеше на тротоара, по който вървях. Онези вътре изведнъж се втурнаха в моя посока и започнаха да лаят /не по мен, по принцип си лаеха/ и това дето си спеше да вземе да скочи уплашено и както аз му бях най-наблизо - хац и ме захапа. Ама носех един шлифер и то него го захапа, че и скъса. Първо се зарадвах, че не е крака ми, а после се ядосах, защото дрехата си е скъпа и т.н., и му креснах да с маха, че ще го наритам. То кучето не беше виновно /шубето си е голям страх/, ама на... аз го отнесох.

Предишният ден пък си вървя и някакъв дядо с още двама седи на тротоара /пак тротоар/ и аз си вървя, та както си минавам покрай тях и дядката да вземе да се разръкомаха и така ме фрасна по лицето, че свитки ми излязоха. Нищо, че съм жена - както ми е изнервено от цигарите, че и по принцип напоследък, щях да го ударя ви казвам, ама цивилизацията надделя и само го изгледах все едно ми е изял вечерята!!!!
И всякакви такива неща.
Сигурно на някой му звучи мелодраматично, ама наистина почвам да си мисля, че на някой му кеф да ми е трудно. Започвам да се чувствам като герой във филм на Монти Пайтън. Дано само някоя тухла не и пане на главата, че тогава наистина ще запаля Ей богу!!!

Оценявам, че ми четете умотворенията, дано и да се посмеете малко, че аз сега като си ги четох се посмях!!!

Здрасти
Аз спрях цигарите преди повече от две години и честно да ти кажа, пак от време на време ми се иска да запаля! Да много е трудно! Аз ги спрях отведнъж, без никакви хапчета или заместители. Кошмарно беше, за това сега като ми се приисква ей така да запаля, си спомням за моментите когато ги спрях и си казвам НЕ, това втори паът не искам да ги изживявам!!!

Правилен е съвета да си казваш, по късно, по късно ще запаля и все така/но не палиш:)/ И аз така си казвах и много, много спортувах. Всеки път като ми се допушваше, грабвах велосипеда и карах докато не се изтощя. Лошото при мен беше, че заместих цигарите с много храна и преди всичко с много шоколад/ с кафето вместо цигара/ и много бонбони/по цял ден по време на лекции и с компания от пушачи/

Друго което направих, беше да не казвам на никой, че ги отказвам, да правя така,че все едно ми е безразлични,че просто в момента не ми се пуши или че сас си забравил цигарите или.....някаква причина. На мен ми беше най-трудно първите 3 месеца, но още от първия месец усетих, как организмът ми вече не изпитва тази нуйда от никотин, както беше в началото, но по силна е психологическата зависимост.

Съветът ми е ИНАТ. Просто трябва да си по силен от себе си :)!!!

Успех