Смешните дакели

Давайте да разкажем някои смешни истории с нашите дакели. Смея да твърдя, че са най-смешните кучета. Аз имах немска овчарка като малка, та мога да направя сравнението. Ето от мен няколко истории.
Като я взехме нашата дакелка й дадохме една шапка, такава изкуствена, ама космата. Тая шапка я разнася навсякъде. Носи я и където иска да легне си я оставя и се сгоромлясва отгоре, излиза на балкона с нея пак да си легне отгоре. Абе, голяма смешка е. Другата смешка е с едни пресовани кокали, които й купуваме за да не ни ръфа балатума. Та, взима си тя кокала и започва да си го крие, естествено, инстинкт. Но като види, че се вижда се връща обратно и го крие на друго място. Веднъж й го взех и й го занесох там, където спи. Тя невярващо отиде до мястото, където го беше скрила за да види дали наистина е нейния кокал. Другият номер е да си подхвърля капачки във въздуха и да ги гони. Веднъж като я подхвърли, капачката падна в кафето ми. . Ей, умряхме от смях тогава с мъжа ми, а тя седи и зяпа умно.
Изобщо е много забавно да ги наблюдава човек.

Големи са сладури

Една съседка има дакел, ама е доста големичък (дебел) ми се струва - голям е кавгаджия! Тя горката едвам ходи, ама той като види друго мъжко куче и почва да ръмжи и да се прави на мъж, така извеждах един самоед и на него му се хвърли, а беличкия не му остана длъжен Така и не успяха да се запознаят нормално за 1 седмица срещи.

Дакелите наистина са страхотни кучета! За 3 години и половина /на толкова е моят хубавец/ толкова истории е сътворил - думи нямам. . Обаче е и голям пакостник, а и малко ревлю пада /когато е сам в къщи/. По начина, който описвате с шапката, моят разнася един плюшен заек - горкият заю, какво ли не е преживял. Обаче върхът в историите на моя дакел /макар тогава изобщо да не ми беше до смях/ е разкъсването на една възглавница с перушина. Това се казва шоу . Колко време съм чистила само аз си знам. Това беше така да се каже черешката на тортата, защото в предходните два дни беше пръснал съответно първият ден - прах за пране, а на следващият - брашно. Това, което ме изумява е как успява да достигне до места, които на пръв поглед изглеждат недостижими за куче с неговия ръст. Ама е изобретателно мулето, какво да го правим . Вече имаме изработен рефлекс преди излизане да бъде щателно огледана обстановката и пак от време на време има изненади .
Важното е да е жив и здрав - попаднал е на търпеливи стопани, които много си го обичат, така че ... късмет има "детето", а и ние с него

А моята принцеска Бети не остава почти без контрол:)Дори честичко е с мен на работа,за да няма време за пакости.Особено много си пада по всчкакви меки материи,топки,въжета,плюшени играчки,които разкъсва за ден-до два:)Общо взето е едно страхотно куче.Много контактна,любвеобилна и освен,че умира за игра с всяко едно куче,което срещаме не пропуска да се порадва и на стопаните:)Обича да играе с възможно по-едри кучета и пада голям смях в парка или градинката,в която сме:)
Не е първият ми дакел и едва ли ще е последният!
Освен дакели харесвам и съм имала и боксер.Това са двете ми любими породи
Човек гледал ли е веднъж дакел,просто не би могъл да не го направи отново.
Бета е на 11 месеца в момента :))

[линк]

Като прочетох за перушината, че хич не е било до смях, се сетих да един номер, който ни беше свила нашата дакелка. Прибирам се у дома, ама ме боли главата зверски, но се бяхме разбрали с мъжа ми аз да я изведа, аз естествено изнервена от главоболието влизам в кухнята и какво заварвам: Една огромна 10 литрова пластмасова бутилка, (която ние поставяме до контакта, кой знае защо, да не вземе да го ръфа) спукана от нея със зъбите й и цялата вода се изляла в кухнята на пода, а отдолу паркет, леле, щях да я убия направо. А тя гази във водата, маха с оная опашка и ми скача с мокрите крака да ме посреща и да ми се радва.

Хи-хи, ама вярно е това, че веднъж като си гледал дакел, вече винаги ще гледаш. Ние навремето с брат ми имахме немска овчарка, женска, страхотна беше, много любима порода също. Но те са много различини, овчарката беше адски спокойна, тя не обръщаше никакво внимание на малките породи. Та аз много се учудвах на дакелката в началото. Много игрива, гали се непрекъснато, спи върху нещо по-топличко, има алергия към треви, прояви алергия и към кучешката ваксина, абе всякакви такива грижи има около нея. На вън иска да играе с по-големите кучета, ходи да ги закача. Носи едни такива големи клони, по-дълги от нея и тича с тях. Ако вдигнем клона нависоко, тя виси отдолу и не пуска.
Нашата е на година и половина.

Все едно ми описваш Бета
Големи дивачета са.

Сега дори се е завила при условие,че навън е страшна жега.
Нощем не ми се разкава какво е положението и кой къде спи!
Сетете се сами
Плътно залепена за мен или който е легнал
Луда Бета

[линк]

А-а-а, нашата си има място, само нейно, там спи. Когато е направила пакост винаги там отива, защото знае, че там нищо няма да й направим. Иначе я плашим с вестник, тя се страхува от вестника, но не я удряме, защото някак си не ми се ще. Като го види вестника, обаче търчи на нейното място и там седи и гледа. Понякога знае, че е направила пакост, самичка си тръгва към мястото. Завива се с отработено движение, с муцуната отхвърля нагоре партакешите, в които заспива и се завира отдолу под тях.
Иначе и нашата не е много послушна, в смисъл ослушва се иначе прекрасно знае какво върви и какво не върви при нас с мъжа ми.

а къде живеете?
може и да сме се засичали,ако сте в центъра?
ние общо взето обикаляме градинките:)

[линк]

не сме в центъра, в младост сме.

жалко:)
ние пък основно из централните градинки сме известни

[линк]

E, то пък няма лошо и в централните да отидем на разходка. Понякога в почивните дни ходим в Борисовата градина, хем на биричка, хем на разходка. Вие в коя централна градинка се разхождате? Може да се съберем. Казвайте бързо кой друг е в София.

Ами в градинката на Заимов и градинката пред народният:)

[линк]