Да изгориш миналото...

Възможно ли е? Има ли начин да премахнеш част от себе си без да умреш? Възможно ли е да се ампутира част от неделимо цяло като човешката душа?

А трябва ли?

не може, но можеш да избереш как да ти влияе на настоящето

А защо се ограничаваш само с една от четирите стихии?

Можеш също да го пуснеш по вятъра - като хвърчило;
да го хвърлиш през рамо във водата - като бутилка с писмо до 'непознато другарче';
или да го закопаеш в земята - като съкровище...

... начини - много...

Пък и умираш и без това - с всяко вдишване и с всяко издишване, с всяка крачка или присядане за почивка, с всяко намръщване и с всяка усмивка, с всеки поглед, с всяка мисъл, с всеки сън, с всяко влюбване и с всяка раздяла.
Както с всеки живот... какво толкова му се кахъриш?...

... нали знаеш - и това ще мине...

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*

Просто е нвъзможно...то е във всяка капка от твоята кръв..завинаги е в теб....
За добро или лошо.Трябва да го приеме6 и да живееш с тази мисъл..а какво ще избереш да ти влияе ..това зависи от теб.
Това е както мисълта за смърта.Никой не иска да мисли за нея,но по този начин не може да се избегне.

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

според мен не е възможно това
може да го приспиш обаче трудно е но аз понякога успявам
пробелема е там че когато най не очакваш тази част се събужда след дълъг период на сънливост и подтискане и тогава поне за мен сълзите напират и се леят като река
а и според мен не трябва да се убива това минало защото убиваш част от себе си така .. а и убиваш онази добра част която липсва у повечето хора и липсата и ги кара да реагират винаги намръщено и рязко с околните .. да озверяват един вид ...

Не мисля,че трябва да се забравя миналото..напротив...то е познание,натрупани усещания...и върху него трябва да се надгражда...миналото е опит,бил той сладък или горчив...всяко познание носи болка,загуба на поредната илюзия,но пък дава шанс на човек да се издигне над битовизма и ежедневието

Fazla merak basha bela olur

Стига да престанеш да му обръщаш внимание... Или да си самовнушиш, че не се е случило. Ама за такъв радикален подход си требе майсторлък, защото понякога нещо изплува на повърхността и, о, Боже, как боли тогава.....

Dulce et decorum est pro patria mori!

не понякога, а винаги изплува на повърхността...

Да изтриеш част от себе си- не, съмнявам се че е възможно. Но да я приемеш и да се научиш да живееш с нея- това е напълно възможно.
Всеки си има разни такива моменти, които иска да не са се случвали, но ще се чувстваш много по-добре ако ги оставиш на мира, зад гърба си, без да ти тежат.

"Когато е в морето, човек никога не е сам".
Ъ. Хемингуей

Не го трепи, миналцето, захвани се с нещо коренно различно и то само ще си умре, като го забравиш задълго.

ми се е струвало,че може.Но не е така!Лентата си е някъде там...И си се пуска когато сама си реши.Няма значение дали е 3 километрова или не.Лента...а прожекционният апарат си ти...И зрителят-пак си ти!