Жената. Ода.

Винаги съм искал да напиша нещо за нея. За нея. Срещали ли сте я? Как изглежда? Аз не мога да живея без нея. Опитах се да я претворя в делниците си. В самотните си нощи. В празниците. Често се събуждам нощем с мисълта, че тя е до мен. Обичам я. Винаги съм я обичал. Но никога не съм имал смелостта да си призная чувствата.

Сега тя е някъде тук. Обича някой друг. Целува някой друг.
Кораби надуват платна и тръгват за накъде. И всичко е любов. Единствената, неповторимата, истинската, нещастно-щастливата Любов!
Царства умират. Империи се раждат.Но тя, неуловимата непривичната, неочакваната и несекваща Любов остава.

Стаята е пълна с мълчание. И самота. Turn The Lights Down, baybe. Чакам те. Винаги съм те чакал. Навсякъде.

Никога не мечтая. Живея, но понякога, само понякога си мисля какво ли е да мечтаеш! Има ли други светове? Често през маската на всекидневието виждам други светове. Виждам трева. Всичко е трева. И всичко живо е трева. Има слънце и мечтите приличат на балони.
Но това не съществува, понеже аз не мечтая наистина. Само понякога. Това е само спомен. Ако доживея да напиша нещо, ще го озаглавя спомени от никъде. И никога няма да си спомням какво е щастието.

Морето е сиво. Сиви са и заливите. И последните кораби отплаваха.
И този живот няма, никога вече няма да се повтори. Никога никъде. Това е последното причастие на възторга.
А генерала е сам в своя лабиринт.

Загубиш ли мечтите си - умираш. От парченцата останали направи монограм на загубената си реалност. От късовете болка сътрови едно пулсиращо в ръката ти сърце. Като пред жертвен ритуал впий поглед в него - виж как тупти и се пробва да умре в ръката ти...Струйки сълзи потичат и покапват, при всяка капка то те целува и пие от теб, от болката която го държи живо само още секунди...

I'm A Bitch When I See Red