Планината не е равно поле

"Човек не става планинар,движейки се в равното поле,а само преодолявайки
високи върхове"

Но,за какво му е на човек да става Планинар?
Защо именно в трудностите да ставаме човеци?
Не е ли това още един начин да познаем Болката,да се приобщим към нея,докато
спре да ни боли...
Стремежът да преодоляваме тъмнината и студа-не е ли още Страх?

Но,за какво му е на човек да става Планинар?
- Е все нещо трябв да станеш. иначе що за човек си?
Защо именно в трудностите да ставаме човеци?
- Трудностите каляват и след изпитанията, които ни се възлагат ние започваме да оценяваме нещата не като дадености, а като нещо за което трябва да се борим и стараем.
Не е ли това още един начин да познаем Болката,да се приобщим към нея,докато спре да ни боли...
-Опознавайки болката ние ще станем по внимателни и тактични по отношение с другите хора, за да не им причиним същата болка която са ни причинили на нас; или пък обратно ще се опитаме нарочно да им я причиним и да пропаднем в собствената си "дупка", копана за другите.
Стремежът да преодоляваме тъмнината и студа-не е ли още Страх?
-Страх е обратното - отчаянието и сеепотискането в тъмнината и студа, стремежът е смелост, оптимизъм, това е доблест.

Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен.